"Списъкът на Шиндлер" на Томас Кинийли (откъс)

Издателство "Кръг"

Издателство "Кръг"



В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Списъкът на Шиндлер" с автор Томас Кинийли, предоставен от Издателство "Кръг"


77 години след освобождението на Аушвиц ново издание на "Списъкът на Шиндлер" припомня за трагедията. Книгата на Томас Кинийли разтърсва читателите по цял свят


На 27 януари светът отбелязва Международния възпоменателен ден на Холокоста. Точно 77 години след освобождаването на нацисткия концентрационен лагер Аушвиц-Биркенау издателство "Кръг" представя на пазара ново издание на един от най-значимите романи по темата - "Списъкът на Шиндлер" от австралийския писател Томас Кинийли. Основана на действителни събития, още с появата си през 1982-ра тази трогателна история печели престижната награда "Букър", а десетилетие по-късно става и основа за създаването на едноименния филм на Стивън Спилбърг. Преводът е на Росица Терзиева, а красивата корица с легендарен кадър от филма е дело на дизайнерката Наталия Чайкина.




Когато немската армия нахлува в Полша през 1939 година, заедно с нея в страната пристигат и голям брой германски търговци и инвеститори, които преследват лесната плячка - сключват изгодни сделки за новозаграбено имущество и експлоатират евтиния еврейски труд. Един от тях е Оскар Шиндлер, който се сдобива с фабрика за посуда в Краков. Шиндлер харесва разгулния живот и с удоволствие пилее богатството си сред жени и скъп алкохол, докато жестокостта на войната около него става все по-осезаема.


Също толкова отдаден хедонист е и комендантът на еврейското гето Краков-Плашов Амон Гьот, но докато Оскар наблюдава ужасите, които се случват, със свито сърце, то Гьот е самият ужас - покварен до крайност, изгубил всякакво усещане за морал, убиец, който с наслада отнема живот. С напредването на военните действия положението на евреите в Плашов се влошава все повече, за да се стигне до нареждането на Гьот да бъдат натъпкани в тесни вагони за добитък и изпратени към Аушвиц.


Съдбата преплита пътя на двамата мъже, за да се окаже, че без да осъзнава, Гьот ще се превърне в инструмент за каузата, която все по-ясно се очертава в съзнанието на Шиндлер - да спаси колкото може повече евреи. Така, благодарение на състрадателността си и с риск за себе си, Оскар се превръща в ангел-хранител и откупува живота на 1300 евреи. Неговата фабрика се превръща в малък оазис на живота насред касапницата на Холокоста.


Томас Кинийли научава историята на Шиндлер лично от Полдек Пфеферберг - един от спасените евреи, разказал подробно случилото се по време на войната. Той е и човекът, убедил Стивън Спилбърг да заснеме филма по книгата (1993), който впоследствие печели седем награди "Оскар".


Томас Кинийли (1935) е австралийски писател, драматург и сценарист. Учи за католически свещеник, но напуска преди да бъде ръкоположен. Автор е на редица бестселъри в жанра на документалистиката, историческия и съвременния роман. Бил е член на съвета на Австралийското дружество на писателите, президент на Националния съвет на книгата на Австралия, както и гостуващ професор в Университета на Калифорния в Ървайн и в Нюйоркския университет. "Списъкът на Шиндлер" (1982) е най-популярната му книга, за която печели и награда "Букър", освен нея още три негови произведения са с номинации за престижното отличие.


Списъкът на Шиндлер
С код Dnevnik10 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Откъс от "Списъкът на Шиндлер" на Томас Кинийли


Площадът пред аптеката на Панкевич се превърна през тези юнски дни в бойно поле. "Направо не се побира в ума!" - казваше винаги след това Панкевич за събитията на площада. Събираха хората в средата и им нареждаха да си оставят багажа, защото ще им го "изпратят по-късно". До стена в западния край на площада застрелваха всички ония, които не се подчиняваха или пък носеха тайно у себе си фалшиви германски документи.


Застрелваха ги без всякакви обяснения пред очите на другите в средата на площада. Изстрелите на пушките и автоматите направиха на пух и прах всякакви надежди. Въпреки виковете и воплите на близките и роднините имаше и хора, шокирани или хипнотизирани от идеята да оцелеят, които сякаш не осъзнаваха, че наоколо има купища трупове. Появяваха се камиони и на тях натоварваха някои от мъжете, а разговорите за съдбата на останалите на площада започваха отново.


И отново Панкевич чуваше как есесовците убеждават хората: "Уверявам ви, госпожо, вие, евреите, ще работите. Мислите ли, че можем да се лишим от вашата работна ръка?". По лицата на изтормозените жени се появяваше силно желание да повярват. А пък есесовците, току-що привършили с екзекуциите до стената, ходеха напред-назад сред тълпата и даваха съвети как да се надписва багажът.


От парка "Беднарски" Оскар Шиндлер не можеше да види какво става на Площада на мира. Но и Панкевич там, както Шиндлер на хълма, никога не беше виждал такъв необуздан терор. И на него му се пригади, а в ушите му бучаха невероятни шумове, като че ли някой го беше ударил по главата. Беше объркан от шума и жестокостите и даже не можеше да предположи, че между мъртвите на площада са приятелите му Гебиртиг, авторът на известната песен "Гори, град, гори", и художникът, кроткият Нойман.


Доктори започнаха да прииждат в аптеката. Бяха задъхани, тичаха от болницата на две пресеч­ки от площада. Искаха бинтове, защото бяха успели да приберат някои ранени. Дойде лекар да търси прахове, предизвикващи повръщане. Сред хората имаше агонизи­ращи, които бяха погълнали цианид. Панкевич видя как един инженер, от тези, които познаваше лично, сложи капсула в устата си, като използва мига, в който жена му се обърна.


Младият доктор Идек Шиндел, който също работеше в болницата в гетото, чу от една изпаднала в истерия жена, че вземали и децата. Тя беше видяла колоната на улица "Кракуза", а сред тях била и Женя. Същата сутрин Шиндел я беше оставил при техни съседи. Той й беше на­стойник, защото родителите й все още се криеха в про­винцията, като имаха намерение да се промъкнат някой ден в гетото, което до този ден минаваше за сигурно място. Тази сутрин Женя, като всяко свободолюбиво дете, се измъкна от жената, която се грижеше за нея, и я арестуваха. Така попадна в края на колоната, където я видя и Шиндлер.


Доктор Шиндел свали хирургическата си престилка и се втурна към площада. Видя я почти веднага - седеше на тревата и се преструваше на спокойна сред заобиколи­лите я войници. Докторът знаеше колко измамна е тази преструвка, тъй като често му се налагаше да става но­щем и да я успокоява след кошмари.


Разходи се наоколо, без да скъсява разстоянието, и тя го видя. Искаше му се да я успокои, че ще оправи нещата, но да не се разбира, че я познава, защото можеше да се случи нещо и с двамата. Нямаше защо да се притеснява - виждаше как очите й остават неми и се преструват, че не го познават. Той се спря, омагьосан от детинската й хитрина. На тригодишна възраст тя напълно беше раз­брала, че не може да си позволи веднага да се втурне при чичо си. Знаеше, че няма спасение, ако привлече внимание­то на СС към чичо Идек.


Той се чудеше как да се обърне към едрия обершарфю­рер, който стоеше до стената за екзекуции. Добре беше да не се обръща към полицаите твърде смирено или към някого с по-нисш чин. Щом погледна отново към момиченцето, видя как в очите й потрепна подозрение, а после с невероятно спокойствие мина между двамата най-близки полицаи и се измъкна от кордона.


Движеше се дяволски бавно, което, разбира се, изостри докрай нервите на чичо й и след това той често си я представяше как върви сред гора от лъщящи полицейски ботуши. Никой не я видя. Не смени походката си - полузалитаща, полутържествена - до ъгъла, където бе аптеката на Панкевич, после заобиколи, като следваше противоположния край на улицата. Доктор Шиндел трябваше да потисне желанието си да изръкопляска на този хитър ход. Макар че подобно представление си заслужаваше публиката; ако имаше такава, тя щеше да е пагубна за малката актриса.


Разбираше, че не може да я последва веднага, без да привлече внимание към нея. Въпреки чувствата, които го измъчваха, той се надяваше, че онзи инстинкт, извел я така непогрешимо от площада, ще й намери безопасно убежище. Върна се в болницата по заобиколния път, вземайки болезнено решение да остави момичето само за известно време.


Женя се прибра в спалнята на чичовата си квартира на "Кракуза". Улицата беше пуста, а ако имаше скрити хора зад двойните стени, не се издаваха. Тя влезе вътре и се скри под леглото. Идек тъкмо сви към къщата и видя как есесовците сякаш доомитат квартала и тропат по вратите. Но Женя не се обади. Тя не се обади и когато чичо й влезе вътре. Понеже знаеше къде да я потърси, той я видя - червената й обувчица блестеше сред мизерията на стаята под покривката на леглото.


По това време Шиндлер вече беше отвел коня си обратно в конюшнята. Не видя от хълма малкия, но толкова значим триумф на Женя и връщането й в къщата, където преди това я откриха есесовците. В офиса си във фабриката Оскар затвори плътно вратите след себе си: за него беше непоносимо трудно да обсъжда видяното с някого.


Доста по-късно и по начин, нехарактерен за веселия хер Шиндлер, за любимия краковски гуляйджия, за разточителния бизнесмен от Заблоче, той даде да се разбере какво бреме са били за него събитията от онзи ден. Зад външността му на бонвиван се криеше истински философ. "След този ден - каза той - никой мислещ човек вече не можеше да си затваря очите за случващото се. И тогава реших да направя всичко по силите си, за да победя тази система."


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK