© Личен архив
Миряна Башева
Миряна Башева е истински поет - апостол на съвременната ни поезия, и аз не просто я обичам, ценя я и съм убедена, че културните дейности и случвания трябва да бъдат посветени на такива съдържания, на такова търсене на смисъл и на такъв максимализъм по отношение на собствените ни мерки на тези хора, които правим изкуство."
Това заяви пред БНР днес режисьорката Маргарита Младенова по повод 75-годишнината от рождението на поетесата.
Миряна Башева е родена на 11 февруари 1947 г. На широката публика тя е известна като "Поетесата на космическата нежност". Петдесет нейни стихотворения са в основата на спектакъла "Мислещите тръстики" на Театрална работилница "Сфумато".
"Миряна звучи през устата на 20 момчета и момичета, които вдъхновено я откриват и преоткриват. Убедена съм, че ще предизвикат стотици хора читатели-почитатели да се загледат отново в нейната поезия, разказва Маргарита Младенова, режисьор на спектакъла.
Миряна Башева започва да печата стихове през 1972 г. във вестник "Литературен фронт". Нейни стихове и публицистика са публикувани в списанията "Пламък", "Септември", "Отечество", на вестниците "Студентска трибуна", "Народна култура", "Народна младеж" и др. Издава сборниците "Сто години суета", "Тежък характер", "Малка зимна музика", "Нека да е лято". По нейни текстове са създадени едни от най-популярните музикални шлагери у нас. Творбите ѝ са преведени на основните европейски езици.
През 1979 г. пише стиховете към филма "Войната на таралежите" на Иванка Гръбчева. По покана на Рангел Вълчанов Башева пише сценария на игралния филм "Последни желания" (1983 г.) и на няколко документални филма на същия режисьор.
Има включени стихове в антология с българска поезия, излязла в САЩ - антологията "Глина и звезда - съвременни български поети" (1992), подготвена за печат от българския поет и преводач Георги Белев.
Башева почина на 12 юли миналата година. За съжаление в момента нейни книги няма в книжарниците.
Припомняме ви някои от емблематичните й творби, публикувани на платформата "Литернет".
ЧАС ПИК
Улици. Хора. Събития.
Подвизи. Глупости. Пакости.
И колко много пребити
при отказ от опит за бягство...
А читавите работят.
Кой луд се самоизгаря?
Хора. Години. Животът
отива към мемоари...
Аз също доста безчинствах.
И пуках при проба за якост.
Земя,
бъди мой единствен
успешен опит за бягство.
---
АЗ СЪМ ФУТУРОЛОГ
Като изтърсени от кош,
валят звезди. Изящна вечер.
И без понятие за грош
спи половината човечество.
Милиарди влюбени не спят -
от сън и разум се изключват.
Не спи Дежурният по Свят -
той бди. И препрочита Тютчев.
(Дежурството е лек, но кръст -
понеже няма много работа...
С приспивен микроземетръс
Дежурните се забавляват.)
И пак е ден. Добре върви
опитомената галактика.
В града е шумно - с'еst la vie!*
но никой не напредва с лакти:
тук всеки има и талант,
и възпитание на Гьоте.
За всички тук е оправдан
един античен израз - "gotini".
И аз съм тук! Но не - така
сама, не както нявга - някоя...
На раменете ми - ръка:
интелигентна, нежна, яка!
А пътят - опнат като нерв.
Животът - пак неразгадаем!
Последният милиционер
над Омир слънчево ридае...
---
МАХМУРЛУК
Неврози. Микроинфаркти.
Гърмят бушон след бушон.
Пие се като в Антарктика.
До състояние гьон.
Една приятелка (бивша)
днес ми удари нож.
Водка, мъгла и киша.
Мръсна софийска нощ.
Един приятел (зарязан)
не ме удари и днес.
И аз съм свиня, ви казвам!
А кой смее да бъде трезв?
"Мога да копам, а мога и
да не копам" - зъл анекдот?
Народопсихология?
Тъмен балкански народ...
Икономически кризис.
На културния фронт - лайна.
Извинете за мекия израз.
Аз все пак съм жена.
Аз все пак ви обичам...
Взехте ли диазепам?
Въпросът е риторичен.
Друг няма да ви задам.
Аз просто така си пиша.
Не с кръв. С по-друг състав:
с водка, мъгла и киша.
С мръсен софийски нрав,
а той не става за маркетинг...
И рейтингът ми е един...
Пусто е като в Арктика.
Ни водка, ни вопъл, ни СПИН.
---
Зад трънливото чело
на гения
(както под каскета
на глупака)
има мигове
на дръзновение
и години
безизходен вакуум.
На въжето
от железни нерви
се люлеят
белите кахъри.
"Здраво ли е?" -
с ножче го измерва
някой тих
и страшно некадърен.
А въжето
може да се суче,
като примка
мрачно да се клати,
и един ден
може да се случи
да го стегне някой -
в бързината.
Граждани!
Известни, анонимни,
гражданки,
народонаселение!
Граждани!
Пазете се взаимно!
Някои от вас
са гении.
