Предстои издаването на сборника "Въпросът за справедливостта. Съдените журналисти в България".
Предстои отпечатването на сборника с интервюта, статии и коментари "Въпросът за справедливостта. Съдените журналисти в България". Той описва кога и за какво най-често биват съдени журналисти у нас, включени са интервюта с репортери, обяснена е правната специфика на медийните дела. Съставителите са доц. Жана Попова и проф. Снежана Попова. Сред авторите са съдия Мирослава Тодорова и съдия Калин Калпакчиев. В предаването "Мрежата" по програма "Христо Ботев" на БНР съдия Тодорова и доц. Попова разказаха за книгата, подготвяна от Университетското издателство.
Доц. Жана Попова: Изразяването на мнение трябва да остане свободна територия
В проучването "Въпросът за справедливостта. Съдените журналисти в България" ние разглеждаме и защитаваме два основни принципа: От една страна, свободата на словото, свободата на мнение, свободата на изразяване на различен вид емоция, ако щете, защото едно от делата е за ирония - тоест слово, което не би трябвало да се наказва, ако не накърняваш достойнството на друг човек. И от друга страна правото на всеки да защитава доброто си име. Много благодарим на проф. Нели Огнянова, която е нашият научен редактор, тя много ни помогна за всички понятия, които трябваше да бъдат изяснени.
Този въпрос ми се струва все по-въжен - как се защитават тези права в една ситуация, в която толкова много настояваме на фактите. Изразяването на мнение трябва да остане свободна територия, в която хората да могат да задават въпроси, защото едно от делата срещу журналист е за задаване на въпрос, а друго за изразяване на мнение.
Установихме, че са почти изчезващи делата срещу телевизионни журналисти за тяхната работа. В същото време имаме 4 дела за твърдения на журналисти в телевизионни предавания.
Да не забравяме, че много често съдии са обект на нападки от страна на жълти сайтове, чиято собственост е прехвърлена и няма как да се изплатят наложените глоби.
В книгата представяме интервюта с журналисти, които са съдени от кметове, общински съветници и тези тъжители съм им предлагали да оттеглят жалбата си срещу медиен комфорт и достъп до пресконференции, от които журналистите са били лишавани иначе.
Съдия Мирослава Тодорова: Важен е финият баланс между свободата на изразяване и защитата на достойнството
В книгата с колегата Калпакчиев писахме за наказателните дела за обида и престъпление срещу журналисти. Искахме да разясним тяхната специфика и разлика с гражданските дела. За разлика от гражданските, наказателните дела влекат след себе си, освен психологически, и правни последици, защото ако бъде постановена осъдителна присъда, това може да се отрази в досието на осъдения журналист и ако това се е случило два пъти, все едно той е осъждан за кражба. Гражданските се водят за обезщетения и не се отразяват в свидетелството за съдимост. Вече никой не може да бъде съден за обида и клевета от страна на държавата. Прокуратурата няма основание да се намесва.
Историята на журналистиката от изминалите години показва доста аналогии с историята на развитието на съдебната власт в България. Възможността да се въздейства върху журналистиката през несправедливи процеси или неправилни осъждания е пряка функция на състоянието на съдебната власт. Но е възможно и обратното под претекст, че се извършва журналистическа дейност, да се достига до саморазправа с репутации, с политически и икономически опоненти. В този смисъл много е важно да се постигне финият баланс за защита на свободата на изразяване в общество като нашето, което е в началото на утвърждаването на основни демократични процеси. От друга страна да бъде защитено човешкото достойнство в държава, която не е свикнала да уважава човека - свободата на словото да не се превръща в нещо друго.
Затова и сме написали в нашия текст, че в завладяната държава, която създава съмнения за криминализиране на институциите, много е важно да се прави разлика между истинския справедлив съдебен процес, истинската журналистика и журналистиката, която е една от проявените мимикрии на завладяната държава.
Изходът е в публичния дебат, обсъждането на подобни казуси и внимателното наблюдение върху работата на съда. Съдът трябва да свикне, че е част от една демократична мрежа на наблюдение и обществен надзор.
Относно SLAPP делата трябва да се измисли механизъм срещу стратегически дела срещу журналисти, които дела водят до заглушаване на журналисти или дори затваряне на медии. Но това е деликатен въпрос, защото може да се стигне до злоупотреба.
Ако прокуратурата разследва всички данни за престъпления, това би било в голяма подкрепа на журналистите. И дори журналистът, направил разследването, да бъде обвинен от лицата, срещу които е разследвал, може да се защити, като се позове на практиката на прокуратурата.
Въпросът защо прокуратурата не се самосезира по журналистически разследвания се превърна в реторичен - това е част от проблема на целия демократичен процес на политическата система и защо прокуратурата се употребява от силните - дали ще са управляващите или някаква паралелна власт няма значение. Бездействието на прокуратурата води до липса на доверие. Хубаво е, че при това състояние на прокуратурата все още има журналистически разследвания, другото би било много притеснително.
Никой от нас не е наивен. Ние знаем какъв голям проблем представлява съдебната власт и прокуратурата в частност. И именно тези разследвания на журналисти са съществен аргумент политиците да знаят, че в дневния ред на обществото прокуратурата е номер едно. Ако повдигнем въпроса защо главният прокурор си позволява да иронизира разследвания като "Осемте джуджета, то веднага следва и втори - защо Висшият съдебен съвет търпи това? Има механизми, които не позволяват това, защото такова поведение води до девалвация на самата професия.
