"(Няма) Безплатен oбяд" на Дейвид Смит (откъс)

Издателство "Ера"

Издателство "Ера"



В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "(Няма) Безплатен Обяд" с автор Дейвид Смит, предоставен от Издателство "Ера"


Икономиката има пряко влияние върху живота ни - време е да разберем как и защо!


Дейвид Смит умело и полека ни въвежда в модерната икономика, без сложни термини или сухи фрази.
Благодарение на тази книга всеки ще придобие основни, практически познания, включително умението да разбира твърденията на политиците и дори да ги оспорва. Наши водачи са едни от най-великите имена в областта, като Смит, Маркс и Кейнс.




"(Няма) Безплатен Обяд" се чете лесно и приятно и носи реални знания по тема, която мнозина погрешно твърдят, че владеят. Това е жизненоважна информация в тези времена на икономическа несигурност, еднакво полезна и за начинаещи, и за по-напреднали в сферата.


Дейвид Смит е многоуважаван икономически редактор на седмичника The Sunday Times и автор на няколко книги на икономическа тематика. Живее в Лондон.


(Няма) Безплатен обяд
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Откъс от "(Няма) Безплатен Обяд" на Дейвид Смит


Извличане на печалба


Защо целта на фирмите е да извличат печалба? Макар да има обемиста литература в подкрепа на твърдението, че мениджърите се мотивират от много неща - от мащаба на фирмата, от участието си в нея, от размера на кабинета и на служебния си автомобил и дори от привлекателността на личния си асистент - печалбата е коренът на всичко. Без печалба защо някой ще се заема с бизнес, след като, работейки за другиго, може да обезпечи живота си с цената на по-малко стрес?


И защо инвеститор ще влага средства в бизнес, който не печели пари, след като може да си гарантира сигурна възвръщаемост от банката? Все пак въпросът не е чак толкова прост и ясен. Мнозина се захващат с бизнес, защото нямат възможност да си осигурят платена служба. Представете си бивш банкер, съкратен при орязване на щата в банката. С полученото обезщетение банкерът осъществява отдавнашна мечта да отвори ресторант или винен бар. Не е изненадващо, че при подобни начинания процентът на провалите е висок.


Колкото до инвеститорите и печалбите, охотата, с която през 90-те хората влагаха пари в dot.com фирми, които не изкарваха пари и имаше нищожна надежда да започнат да печелят, изглеждаше в разрез с възгледа, че инвеститорите се интересуват само от печеливши компании. Но пък въпросните инвеститори несъмнено биха казали, че инвестират не заради бързата печалба, а заради бъдещия потенциал.


Вероятно са били и убедени, че понеже са забелязали този потенциал преди всички други, акциите им ще донесат значителна капиталова печалба. Някои успяват. Например първите инвеститори във впоследствие оказалите се много успешни компании от Силициевата долина.


Като изключим някои дребни подробности, на теория целта на фирмите е да максимизират печалбите. Такава е - до голяма степен - и на практика. Изглежда лесно обяснимо. "Годишен доход двайсет фунта, годишен разход деветнайсет фунта, деветнайсет шилинга и шест пенса, резултат - щастие - казва героят на Чарлс Дикенс мистър Микобър. - Годишен доход двайсет фунта, годишен разход двайсет фунта и шест пенса, резултат - нещастие."[1] Дикенс посочва, че да си на червено, не е приятно. За щастие икономистите могат да помогнат на фирмите с обяснение как се максимизира печалбата. Изненадващо просто е. За целта са ни необходими само два инструмента.


Първият е свързан с разходите; вторият - с приходите. Вече говорихме за идеята, че разходите варират съобразно количеството на произведената продукция. Фиксираните разходи на единица произведен продукт намаляват при увеличаване на производството. Вариращите разходи първоначално се повишават успоредно с производството, после обикновено започват да растат по-бързо. Когато производството се увеличи над опредено равнище, възниква например необходимост да се плаща на работниците за извънреден труд.


Важното е, че при всяко ниво на производство е възможно да се изчисли пределният разход - разходът за производство на всяка допълнителна единица продукт. В обичайния случай пределният разход спада до определено ниво (дотогава производството на всяка добавена единица продукция излиза все по-евтино), а после започва да се покачва. Пределният разход следователно е първият ни помощен инструмент.


Другият е пределният приход. Както и пределният разход, той също може да се изчисли. Пределният приход включва прихода от всяка отделна продажба. Представете си, да речем, дреха от нова колекция зимно облекло. Малцина жертви на модата ще си я купят още щом се появи на пазара - през август или в началото на септември. Много други ще изчакат разпродажбите по средата на сезона (октомври или ноември), когато цените са по-ниски. Повечето ще изчакат чак до януарската разпродажба, когато цените са още по-ниски. Накрая онези, които не се вълнуват от мода, ще си купят дрехата напролет от аутлет и ще платят още по-малко. Всеки път пределният приход - приходът от всяка продажба - намалява.


Как разбираме колко да произведем, за да максимизираме печалбата? Отговорът е лесен и разумен. Спирате да увеличавате производството, преди да стигнете до момента, когато с всяка продажба ще губите пари. С други думи, не продавате нищо на загуба. Докато допълнителният приход от всяка продажба надвишава разхода по осъществяването на въпросната продажба, продължавате да увеличавате производството. Щом допълнителният приход се изравни с допълнителния разход - пределният приход е равен на пределния разход - време е да спрете.


Всъщност за много бизнеси това е по-лесно, отколкото звучи. Първият модел "Мини", произвеждан от 1959 до 2000 г., се води за една от най-прочутите и иновативни коли на своето време. Твърдят, че производителят е бил на загуба с всеки продаден автомобил. Може би е градски мит въз основа на информация, разпространена от "Форд" от началото на 60-те години, че разходът за производство на "Мини" е 30 паунда повече от продажната цена. Според производителите ("Бритиш Мотор Корпорейшън" и "Бритиш Лейланд енд Роувър") автомобилът винаги е носел печалба, когато разходите са били правилно разпределени. BMW, последният собственик на "Роувър" и на модела "Мини", произвежда под същото наименование нов автомобил, който, изглежда, носи по-безспорна финансова изгода.


Колкото до примера с компанията за производство на дрехи, в този случай цената варира и фирмата контролира доколко ще варира през определен период от време. При повечето компании случаят не е такъв. Пазарът - колективните решения на конкурентите и потребителите - определя цената. Пределният приход (цена) остава същият, колкото и продукти да произведе конкретната фирма. Тоест необходимо е просто производството да не надвишава точката, когато пределният разход се изравнява с цената. Всяко следващо увеличение на производството ще означава, че фирмата субсидира потребителите, продавайки на загуба. Този принцип се онагледява с диаграми и любопитните ще ги намерят в почти всеки учебник.


Ще поясня само едно нещо, което обърква мнозина. Увеличавайки производството, фирмите продължават да печелят и тогава, когато пределният приход се изравни с пределния разход. Причината е, че преди да стигнат до този момент, те са реализирали много продажби, при които пределният приход е надвишавал (вероятно значително) пределния разход. Като произвеждат до момента, когато няма никаква допълнителна печалба, те се подсигуряват, че са "изцедили" всяка възможна изгода от пазара, на който работят.


[1] Превод Нели Доспевска. Чарлс Дикенс, "Дейвид Копърфийлд", изд. "Народна младеж", 1985 г. - Б. пр.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK