"Войната затвори най-свободното – морето". 110 години от рождението на Яна Язова

Яна Язова и проф. Александър Балабанов

© "Факел"

Яна Язова и проф. Александър Балабанов



Няма друг автор, който така силно и ярко да обрисува събитията и атмосферата веднага след 9 септември, преди Народния съд... Бандитизма, лумпенизацията, беззаконията... Силно перо, мъжко конструиране, нямаме друга такава писателка, но тепърва ще я оценяваме". Тази оценка е на писателя Георги Мишев и се отнасят за Яна Язова и романа й "Соления залив".


На 23 май се навършват 110 години на забележителната поетеса и автор на поредица исторически романи. Язова е родена като Люба Тодорова Ганчева в Лом. Има драматична съдба - известна е връзката й с известния професор Балабанов, изолацията й след Девети септември 1944 г., загадъчната й смърт през през 1974 г. За реабилитацията й основна е заслугата на литературния историк Петър Величков.


"Дневник" пребликува откъс от книгата "Мойра: Епистоларният роман на Яна Язова и Александър Балабанов", събрала кореспонденция от 1931-1946 г.. Текстът е предоставен на "Артакция" от регионалната библиотека "Пенчо Славейков" във Варна. Заглавието е на "Дневник".


Из "Мойра: Епистоларният роман на Яна Язова и Александър Балабанов"




Мой малки Акселчо,


Чувствам се дълбоко щастлива, че съм тук. Сякаш съм била някъде на чуждо място и сега съм се върнала при миризмата на водораслите. Никога въздухът не е бил тъй чист и пресен от доскорошни дъждове, никога не се е носила тъй надалеч миризмата на морето, никога Варна не е била тъй привлекателна, никога не е била тъй пуста, никога не е бил брегът и тъй празен и красив. Няма много хора, има много кораби на пристанището, но пред митницата има една преграда и никой не може да се приближи до корабите. А всичките български са там, като железни сиви птици, завързани за синджир за пристанището. Идат и чужди, вчера дойде един белоруски, но от тях не слиза никой пътник с куфар или без куфар, нито когато заминават, пътници отиват към тях.


Странно изглежда пристанището по тоя начин, като омагьосано. Войната затвори най-свободното - морето. Сега го гледам през лозето, дърветата, буйната трева и зелките в двора на Катето.


Неделя е и днес целия ден ще си прекараме тука. Довечера на 8 часа ше отидем да посрещнем Кольо. На него му правиха малка операция на зъба и затова остана в София. Чувам щурците, гледам морето, пиша ти на коляно, на стол под върба, в буйна трева, силно мирише на йод и море, сърдцето ми е изпълнено с щастие от морето, чувствам се като влюбена, като тайфун преминава в мен тая любов и другата моя любов, която постоянно ме държи за сърдцето, милва ме на гърдите си, шепне ми в морския въздух, духа ми с вятъра и все едно, все едно:


- Аз съм тоя, за когото ти мислиш, когато мирише на сол и водорасли и когато тръгват корабите без пътници, а ти гориш да те вземат. И да тръгнеш, ти ще дойдеш при мене, на тия гърди, които те отгледаха с вярност, на тия устни, които ти вдъхнаха живота, на това сърдце, което ти даде от кръвта си, за да живееш, мое дете.


Блазе на тия хора, които е събрала силата на съдбата от двата края на живота. Всичко да запълва една душа в тоя свят, в който хората тъй не си стигат.


Тошо е тука и вчера плувахме до саловете заедно, а после обядвахме в "Морско око". Колко много ще бъда щастлива, ако знам, че си ми здрав и добре! Ти дълго няма да си получавал писмо с моето пътуване. Оттука трябва да иде до София с влака, а оттам с аероплана. Но ти ще знаеш, ще се усмихваш и ще чакаш със сигурност, че Мо ще те зарадва. Утре ще отида на пощата и там ще допълня и пусна писмото.


Целувам те силно по устните.


Твоята Моче.


Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK