"Св. св. Кирил и Методий"

северномакетата вчера, бягали с рекордна скорост, и успяли първи, първи, да се явят пред папата, тръбят наляво и надясно, от години, че те са, те са, най-вЕлики на свЕта, те са дали писмо и четмо на половин Европа!? Поредната им комплексарска история, но политиката им гази наред и постига успехи, а и според някои дописници в "Дневник", особено ивайло дичев, всичко е наред, проблеми - никакви.
А скромна България, наистина трябва да се гордее, че има осветено чутовно дело, език, благодарение на което, същият служи на многомилионно население в Европа, вкл. и на съветските орди, пръснати на 1/6-та от Земята.
Честит празник, днес сме абитуриенти!

• 3 16
• Докладване

До коментар [#1] от "hamiltonf":

Кирилицата няма нищо общо нито с Кутмичевица, нито с Кирил и Методий. Според апокриф от 10-и век най-вероятно та Йоан Екзарх се казва "Симеон най-великият между царете нареди на мене да преправя буквите така, че да може всеки да разбира и чете ".
Та ако ще цяла година да се газът отродниците от Скопие в Рим все тая.
Но великото дело та Кирил и Методий те е азбуката, а развенчаването на триезичната теория. Иначе глаголицата не е била достъпна и практична. Имаме много малко текстове на глаголица.. А в Кирилицата от 26 букви Имаме 17 така наречени български руни.
Но Кирил и Методий все така ще си останат български просветители във всички извори до 19-и век.
Честит празник на българската култура, цивилизация и писменост.

• 2 13
• Докладване

Според мен, на този ден трябва да бъдат почитани 8 души - Светите Седмочисленици, които създават азбуката, и княз Борис-Михаил, без който нямаше да пишем на кирилица.

• 0 15
• Докладване

Кои са тези личности, благодарение на които азбуката ни се утвърждава?

На първо място българският държавник цар Борис I (852-889 г.). Публична тайна е, че една писменост може да се утвърди само ако зад нея застане с цялата си политическа воля и финансова мощ една държава. Кой знае, че още две писмености са създадени в българските земи (на траките от Св. Никита Ремесиански и на готите от Вулфила), но не са се утвърдили поради това, че зад тях не застава държава. Писмеността в тази епоха е свързана главно с църквата. А за да заработят църквите в средновековна България на роден език, са необходими около 200 000 богослужебни книги. Книгите в тази епоха се правят от пергамент (специално обработени агнешки кожи). За 200 000 книги са необходими 20 000 000 агнешки кожи. Освен това за 10 000-те църкви (най-вероятно са повече) са необходими 10 000 обучени на новата писменост свещеници. Могат ли Кирил и Методий или учениците им Климент и Наум да платят 20 милиона агнешки кожи и да обучат 10 000 свещеници. Естествено не - разходи и организационни усилия в такива мащаби може да предприеме само държава, ръководена от държавник със съответната политическа воля. Цар Борис I е застанал зад това дело с цялата мощ на Българската държава. И, изглежда, много по-рано от 886 г., когато приема и дава на Климент и Наум съответните правомощия, пари и хора, за да извършат великото дело на разпространението на писмеността по цялата българска земя. Контактът, изглежда, е станал при мисията на двамата братя в днешните македонски земи и е бил личен. Брегалнишката легенда дори твърди, че това е станало в град Равен (днес развалини край Щип) и там е договорено създаването на старобългарската азбука.

А по въпроса защо Кирил и Методий не са продължили мисията си в България отговорът е прост. Азбуката не е имала канонично признание от тогавашните авторитети по въпроса - Константинополската патриаршия и Папството. Да не забравяме, че тогава в сила е триезичната догма. Задача на Кирил и Методий е била да постигнат каноничното й признание, но това е могло да стане само ако останат византийски държавни и църковни служители. Останали в България, и те, и Борис I, и азбуката несъмнено щяха да бъдат обявени за еретически.

Следващите позабравени са Климент и Наум. Да не се заблуждаваме. Делото на Кирил и Методий във Великоморавия рухва окончателно и без остатък в 886 г. То никога нямаше да се възроди и щеше да остане един екзотичен исторически щрих като делото на Никита Ремесиански и Вулфила, ако Климент и Наум не бяха се добрали до България. И ако освен талантливи духовници не бяха и супермениджъри. За да подготвиш десетина хиляди свещеници и да препишеш 200 000 книги, настина се изисква огромен организационен талант. Иначе волята, парите и усилията на Българската държава щяха да отидат нахалост. Нима и днес поради липсата на организаторски способности не се прахосват без видим резултат милиони левове от държавни, а и от частни мениджъри. Знаехме как го е направил Климент в Охридския книжовен център. Дейността на Наум между 886-893 г. в Плиска оставаше в сянка. Днес благодарение на българските археолози, открили книжовните средища в Голямата базилика в Плиска, Черноглавци Равна, Варна, Мурфатлар, знаем, че мащабите на дейността му са същите като на Климент. В тези средища се правят книги, подготвят се свещеници, като завършилите курса веднага сядат на преписват нови книги и т. н. А технитари (занаятчии - б. а.) под ръководството на областния управител (в Охрид той се казва Домета, а в Плиска вероятно под прекия контрол на цар Борис I) обработват милиони агнешки кожи, за да има листи за книгите.

Е, не бива да забравяме и Цар Симеон Велики, който продължава в тази област делото на баща си. Можеше и да откаже като новия великоморавски княз и да върне гръцкия език - и без това претендира за трона на византийския Василевс. И на цар Петър (927-942), осигурил 42 мирни години, за да се затвърди докрай делото.

На всички тях вечна им памет и вечна признателност.

• 1 15
• Докладване