Сърцето няма антоним

Послесловът на книгата "Галерията на сърцето" е съвършен ключ за текстовете на Марин Бодаков

© Издателство

Послесловът на книгата "Галерията на сърцето" е съвършен ключ за текстовете на Марин Бодаков



Текстът е препубликуван от "Литературен вестник".


Книжната есен тази година започва щедро - издателство "Точица" и издателство за поезия "ДА" представят "Галерията на сърцето", събраните стихотворения на Марин Бодаков. Книгата включва всички публикувани стихосбирки, от "Девство" (1994) до "Мечка страх" (2018), както и непубликувани стихотворения от 2019-2021, придружени с ранни текстове от 1987-1989 година.


Книгата завършва с великолепния послеслов на Надежда Радулова "Но красотата се разраства", цитат от стихотворението "Галерията на сърцето" от стихосбирката "Обявяване на провала". Послесловът на Радулова е съвършен шперц за текстовете на Марин Бодаков и ако човек се чуди откъде да подхване да чете книгата, ако върху тежестта в скута се наслагва почти неусетната лекота на първите издания на "Ангел в зоопарка" или "Бисквити", може да отгърне на послеслова или на авторовия речник, стихотворение наравно с другите в книгата.




Какво се случва, когато се съберат всички (знайни) стихотворения на един автор между две корици, с всичките им гласове и градове, с всички пети, ръце и гърбове, с цялата смърт и цялата любов, и всички имена? Някой ще рече - паметник. Друг ще рече - лабиринт. Трети - лествица.


И ако четем само текстовете и забравим за миг ръката, която ги е писала и за която говорим и мълчим, ония, които бяха прегръщани от тая ръка и комуто тя махаше, когато се разминавахме на Попа или пред "Коста" (задача невъзможна и неизпълнима, затова два пъти по-важна), ако четем само текстовете, пред погледа на сърцето бавно, със скоростта на лодка, чиято лодкарка гребе и пее, изникват ония, които населяват "Галерията".


Галерията на сърцето
С код Dnevnik100 получавате поне 10% отстъпка
Купете

Ето ги - тук са различните аспекти на телесното и отношения с тялото, тук е смъртта, по-позната дори от съседите, тук са всички градски обитатели - възрастната двойка с ябълката, бащата на ангела с ушанката, чистите старци с любовта между слабите пръсти (посочи ми чии пръсти са силни). Тук е цялата вселена на това какво означава да бъдеш в това наше непонятно време син, приятел, баща, любим, мъж, творец, пътешественик, чужденец - не в големи думи и драматични жестове, а в каране на велосипед, в дояждане на коричката, във вървене след любимите.


В тази галерия галерист е сърцето, което умее да се отваря, да преживява всичко, до което успее да се докосне или от което не устои да се опази, всяко смесено и чисто чувство, и да ни разкаже какво е да си побратимен с кипарис или как благодаря няма антоним. Да ни разкаже какво е да биеш насред света - не да се биеш с него. Няма антоним, Марине.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK