Георги Каприев и Митко Новков повеждат читателите "от Пиргос до Константинопол"

Георги Каприев и Митко Новков повеждат читателите "от Пиргос до Константинопол"

© "Рива"



Текстът е препубликуван от "Портал Култура". Заглавието е на "Дневник".


"От Пиргос до Константинопол. Девет разговора с Георги Каприев" напомня за "Седем разказа с Хорхе Луис Борхес". Напомня още и за разговорите на Жан-Клод Кариер с Умберто Еко. Ала това не е упрек, а похвала. Похвала, първо, за Митко Новков, който се е сетил, че триадата може да бъде завършена с родно, българско име; и най-вече за самия Георги Каприев, чиито знания (със сигурност) не отстъпват.


При все че колкото пό остарявам, толкова по-уверено си мисля, че знанието не е най-важното. То има смисъл дотолкова, доколкото душата, бидейки по природа устремена към знание, чрез него намира самата себе си. Свива гнездо от факти, текстове и интерпретации, опитомява света и така - създавайки уют - прави живота възможен.




Защо казвам това? Има многознайковци, от чието знание лъха хлад и досада. Гледаш ги и неволно ги уподобяваш на дементорите от "Хари Потър" (за онези, които не са го чели, ще добавя, че дементорите се хранят с енергията/душите на околните). При професор Каприев е точно обратното. Той отдава енергия, с чиято мощ може да се освети един средноголям град. Но другояче не може. Или не бива. Защото когато знанието извира от Благото и - минавайки през всички перипетии на този свят - отново се връща към Него, става ясно защо четенето има силата да спасява.


От Пиргос до Константинопол
С код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпка
Купете


Някой би казал, че подобна констатация звучи пресилено, но не идва ли думата "професор" от professio? Времето на първите университети ще го потвърди и дискретно ще ни покаже защо част от душата на проф. Каприев е останала именно там - между XІІ и XІV век. Затова и биографията на наш съвременник, реален човек, в плът и кръв, може да бъде разказ за годините на Мануил Комнин (примерно). А може да бъде и далеч по-обемна. Може да е повест, дори роман. Защото разказва за логиката на онези години. (Които, от своя страна, следват логиката на предходните и пораждат логиката на следходните).


Да, годините също имат своите логоси и ако ги нямаше книгите на Георги Каприев, трудно ще ги открием. И едва ли ще разберем защо с името му завършва триадата, чиито други две имена са Борхес и Умберто Еко. И тримата имат скромния навик да живеят в онази епоха, в която си поискат. Кеф им Платон, кеф им Плотин, кеф им Плитон... всичко е на една въздишка и половин придихание. Затова и книгата е разказ за едно дискретно пътуване.


От Пиргос към Константинопол. Колко е това разстояние? По въздух (има-няма) 200 километра. Издигнат ли се чайките над Поморийския винпром, сигурно виждат залива на Халкедон. Ала проф. Каприев ще избере не пътя на птиците, а пътя срещу времето. Ще се размине не само с Омир, но и с всички митологични същества, за които говори Кавафис в елегията за Итака. Не, не за лестригоните и за циклопите е мисълта ми, а за това колко е важно да се учиш от учените и наистина пътят ти да се окаже дълъг.


Професорско каре: четиримата рицари на диалога
Професорско каре: четиримата рицари на диалога


С някои от героите в това пътешествие - смея да се похваля - съм се срещал и аз. Знам кои са Ян Артсен и Андреас Шпеер. Имам някои от книгите на "патриарсите" - Цимерман и Клуксен, и ми е ясно защо пътят към Благото минава през Дионисий Ареопагит. Понякога си мисля, че проф. Каприев познава този автор като петте си пръста, защото сам той е съчинил Ареопагитския корпус. Но правилният отговор е друг.


Знанието идва от почитта към знаещите. От желанието да се учиш от най-добрите. Оттам и тази благородна симпатия у Георги Каприев (Господи, колко рядко се среща в наши дни) към онези, които познават историята на трансцеденталиите по-добре от него. Та нали Единното, Биващото, Благото, Истинното и Прекрасното са алфата и омегата. Те са Светлината, в която виждаме светлина и по тази причина знанието за тях откроява разликите между словесните и безсловесните.


Някои биха казали, че всичко това е ала-бала. Ще кажат, че и без трансцеденталии може да се живее и че ако не знаеш кой е Филип Канцелариус, едва ли някой ще те обеси. Няма да споря с тях. Нито ще обяснявам защо Премъдростта си съгради дом (Притчи 9:1) и защо прозорците в дома ни не са смес от пясък и силициев диоксид, а светлина, без която животът би се превърнал в тъмница.


Замислям се, че подобни "прозорци" са всички, за които се разказва в "От Пиргос до Константинопол". Сигурно затова някъде по пътя към Цариград (в Одрин) един от султаните (Селим І) решил да направи джамия с хиляда хиляди прозореца. Е, героите в тази книга не са чак толкова много. Ала пълният им каталог би отнел 14 страници. И което е особено важно, тeзи герои са бойка школа. Школа по житейско майсторство.


Да се намери отговорът на въпроса "Кой съм аз?" Това е големият номер
Да се намери отговорът на въпроса "Кой съм аз?" Това е големият номер

Точно с това книгата придобива ценност и за онези, които не се занимават професионално със средновековна философия. Един от тях е собственият ми син. Тийнейджър в акутна фаза, хейтър по образование, той дълго време смяташе, че философията може да бъде само и единствено дървена. До момента, в който го убедих да дойде на конференцията в Елена и да си поговори с проф. Каприев. Размениха няколко фрази, след което момчето замълча. Мълча дълго. Ден, два, три... След което ми каза:


- Този човек е придобил дар на прозорливост. И макар че ти си свещеникът и ей такива като теб трябва да изповядват, бих предпочел да се изповядам пред професора. И ако той ми наложи - като епитимия - да прочета Аристотел, да знаеш, че ще го прочета.


Затова, опитвайки се да открия какво трябва да знам, за да бъда добър баща и изповедник, отново внимателно препрочитам "От Пиргос до Константинопол". Знам, че това е изповед. Изповед, в която изповедникът се изповядва. Вероятно това е най-уязвимият жанр. Но и най-божественият.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK