Не знаех, че този Каприев бил агент. Една година след като са го обявили, минаваше за ранобуден преподавател, виж например: https://www.protestnamreja.bg/deklaratzia-ot-prepodavatelite-po-povod-reshenie-na-ks/ под номер 22. Иначе, да се сравнява Каприев с Борхес или Еко е, как да кажа, абе направо казано - пълен тшк (ползвам само съгласни по египетски маниер, двете а-та се чуват почти .. ;) Ся. В "Моята лебедова песен" Луис Бунуюел дава воля и на досада си от Борхес. Как въртял-сучел и все до Нобеловата стигал и прочие .. книгата е интересна, и то не само от клюкарска гледна точка. Понеже вече казах за това как Каприев не е Борхес, нито Еко, даже и Цветан Тодоров не е - освен ако Ц. Тодоров не е и той агент, ама пък и да списва за Юманите Диманш не е кой знае колко добър атестат, а и аз не съм Бунюел, да кажа само, че ще си купя книгата, нооо .. я я прочета, я не .. :О
Да, човек може да сравнява някого с когото си иска, но не на сериозно. Опитайте се да сравните колко често Еко и Борхес са цитирани и колко често Каприев: в нашия електронен век това не е трудно. Просто няма никаква база за сравнение.
Особено проблематично е твърдението, че знанието не е най-важното, или че знанието противоречи на уюта. Твърдението, че знанието е най-важното не е теза на позитивистите. Бих посъветвал авторите да оставят за момент Плитон и да прочетат още веднъж "Метафизика" на Аристотел (както е направил Хегел, между много други), според който и Бог се стреми към едно, към знание. Знанието е благо, защото е знание.
Личното ми мнение за Умберто Еко и Борхес е тема за друг коментар: единият любим писател, втория напълно чужд шмекер, който не е литература. Но не става дума за личното ми мнение, а за това как тези двама писатели са приемани в България.
Първият е харесван изключително много заради своята изключотелна интелектуалност, но струва ми се в София тя е харесвана като част от същото, което представляват интелектуалците при нас: като беззъба импотентност, която поради своята невъзможност за свежи и красиви про-активни жестове стои в ъгъла и разсъждава интелектуално и лузърски. Умберто Еко разбира се не е това, но струва ми се, че така е схващан и заради това харесван - подобията (както го виждат) се привличат. Пък и - колко ли биха могли да видят тези слепци тщеславни и нищонеправещи?
Съвсем друго е Борхес. Борхес е неконтролируема еуфория, широки усмивки, абсолютно обожествяване, сходна единствено с еуфорията от партии като да,българия и продъжлаваме промените от страна на техните привърженици, доколкото са клинично здрави разбира се...Защо? Ами защото Борхес е аматьор, кичман и измамник, на който му се е отворил парашута на популярността. Ето за това и тук се припознават софийските зависими от соц ченгета, техни приятели, опоненти и прочие флора и фауна на софийската трапеза.
Не знаех, че този Каприев бил агент. Една година след като са го обявили, минаваше за ранобуден преподавател, виж например: https://www.protestnamreja.bg/deklaratzia-ot-prepodavatelite-po-povod-reshenie-na-ks/ под номер 22.Иначе, да се сравнява Каприев с Борхес или Еко е, как да кажа, абе направо казано - пълен тшк (ползвам само съгласни по египетски маниер, двете а-та се чуват почти .. ;)Ся. В "Моята лебедова песен" Луис Бунуюел дава воля и на досада си от Борхес. Как въртял-сучел и все до Нобеловата стигал и прочие .. книгата е интересна, и то не само от клюкарска гледна точка.Понеже вече казах за това как Каприев не е Борхес, нито Еко, даже и Цветан Тодоров не е - освен ако Ц. Тодоров не е и той агент, ама пък и да списва за Юманите Диманш не е кой знае колко добър атестат, а и аз не съм Бунюел, да кажа само, че ще си купя книгата, нооо .. я я прочета, я не .. :О
Това дълго писание е някакъв псевдо-интелектуален семи-макартизъм ..:О Също и безпомощна претенция за интелектуална космополитност .. защото е релативирана спрямо фиктивни образи, схематизирани профили, които съществуват само в личната на автора виртуалност, в която смисълът е брутално фрустриран ..
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.ОK
Виж видео 
Alexander97
Рейтинг: 1652 НеутралноЗащо се умълчахте, о безпросветни?
joseph.mccarthy
Рейтинг: 155 Неутралнопозиция номер три оповестена от Комисията по досиетата? Ми не, благодаря.
Октавиан е антикомунист и не желае присъствието на руснаци и русняшки медии като тази или други в България.https://desebg.com/reshenia/647-2012-03-14-11-36-56
Дневник само такива ги промотира.
Олег Кошевой
Рейтинг: 436 НеутралноНе знаех, че този Каприев бил агент. Една година след като са го обявили, минаваше за ранобуден преподавател, виж например: https://www.protestnamreja.bg/deklaratzia-ot-prepodavatelite-po-povod-reshenie-na-ks/
под номер 22.
Иначе, да се сравнява Каприев с Борхес или Еко е, как да кажа, абе направо казано - пълен тшк (ползвам само съгласни по египетски маниер, двете а-та се чуват почти .. ;)
Ся. В "Моята лебедова песен" Луис Бунуюел дава воля и на досада си от Борхес. Как въртял-сучел и все до Нобеловата стигал и прочие .. книгата е интересна, и то не само от клюкарска гледна точка.
Понеже вече казах за това как Каприев не е Борхес, нито Еко, даже и Цветан Тодоров не е - освен ако Ц. Тодоров не е и той агент, ама пък и да списва за Юманите Диманш не е кой знае колко добър атестат, а и аз не съм Бунюел, да кажа само, че ще си купя книгата, нооо .. я я прочета, я не .. :О
westermann
Рейтинг: 69 НеутралноДа, човек може да сравнява някого с когото си иска, но не на сериозно. Опитайте се да сравните колко често Еко и Борхес са цитирани и колко често Каприев: в нашия електронен век това не е трудно. Просто няма никаква база за сравнение.
Особено проблематично е твърдението, че знанието не е най-важното, или че знанието противоречи на уюта. Твърдението, че знанието е най-важното не е теза на позитивистите. Бих посъветвал авторите да оставят за момент Плитон и да прочетат още веднъж "Метафизика" на Аристотел (както е направил Хегел, между много други), според който и Бог се стреми към едно, към знание. Знанието е благо, защото е знание.
joseph.mccarthy
Рейтинг: 155 НеутралноЛичното ми мнение за Умберто Еко и Борхес е тема за друг коментар: единият любим писател, втория напълно чужд шмекер, който не е литература. Но не става дума за личното ми мнение, а за това как тези двама писатели са приемани в България.
Първият е харесван изключително много заради своята изключотелна интелектуалност, но струва ми се в София тя е харесвана като част от същото, което представляват интелектуалците при нас: като беззъба импотентност, която поради своята невъзможност за свежи и красиви про-активни жестове стои в ъгъла и разсъждава интелектуално и лузърски. Умберто Еко разбира се не е това, но струва ми се, че така е схващан и заради това харесван - подобията (както го виждат) се привличат. Пък и - колко ли биха могли да видят тези слепци тщеславни и нищонеправещи?
Съвсем друго е Борхес. Борхес е неконтролируема еуфория, широки усмивки, абсолютно обожествяване, сходна единствено с еуфорията от партии като да,българия и продъжлаваме промените от страна на техните привърженици, доколкото са клинично здрави разбира се...Защо? Ами защото Борхес е аматьор, кичман и измамник, на който му се е отворил парашута на популярността. Ето за това и тук се припознават софийските зависими от соц ченгета, техни приятели, опоненти и прочие флора и фауна на софийската трапеза.
Октавиан е антикомунист и не желае присъствието на руснаци и русняшки медии като тази или други в България.
Олег Кошевой
Рейтинг: 436 НеутралноДо коментар [#5] от "joseph.mccarthy":
Това дълго писание е някакъв псевдо-интелектуален семи-макартизъм ..:О
Също и безпомощна претенция за интелектуална космополитност .. защото е релативирана спрямо фиктивни образи, схематизирани профили, които съществуват само в личната на автора виртуалност, в която смисълът е брутално фрустриран ..