Книгата на Тимъти Снайдър за геноцида на Сталин и Хитлер е отново в книжарниците

"Кървавите поля", обхващащи части от днешните Полша, Украйна, Беларус, Русия и балтийските републики, са райони, където двата режима, въпреки противоречивите си цели, си взаимодействат

© "Рива"

"Кървавите поля", обхващащи части от днешните Полша, Украйна, Беларус, Русия и балтийските републики, са райони, където двата режима, въпреки противоречивите си цели, си взаимодействат



Документалната книга "Кървави поля" на американския историк Тимъти Снайдър отново може да се намери в книжарниците. Тя излезе за първи път на български през 2015 г. - година след първата инвазия на Путин в Украйна. Сега издателство "Рива" отново й дава шанс да достигне до българските читатели.


"Кървави поля" излиза на английски преди 12 години. Бързо е обявена за книга на годината от авторитетните Тhе Atlantic, Economist, Financial Times, Independent (London), New Republic, BBC History Magazine, New Statesman (London), Seattle Times, Telegraph (London), Jewish Forward, Reason Magazine.


В нея Снайдър изследва политическия, културен и идеологически контекст на определени региони, където тоталитарните режими на Сталин и Хитлер причиняват масови убийства на близо 14 млн. цивилни между 1933 и 1945 г. като голяма част от тях се случват извън концентрационните лагери на Холокоста.




Тезата на историка е, че "кървавите поля", обхващащи части от днешните Полша, Украйна, Беларус, Русия и балтийските републики, са райони, където двата режима, въпреки противоречивите си цели, си взаимодействат, увеличавайки страданието и кръвопролитията в мащаби, несравними с нищо в западната история.


Тимъти Снайдър е роден на 18 август 1969 г. в югозападната част на щата Охайо. Има бакалавърска степен от университета "Браун" и докторска от Оксфордския университет. Той е професор в университета "Йейл", специализиращ в история на Централна и Източна Европа, и Холокоста. Автор е на редица публикации за International Herald Tribune, The Nation, New York Review of Books, the Times Literary Supplement и други. Автор на няколко книги, сред които се открояват "Thinking the Twentieth Century" (2012) в съавторство с Тони Джуд и "Кървави поля" (2010), за която получава награда Хана Аренд.


Издателство "Рива" предостави специално на "Дневник" откъс от знаковата книга на Снайдър.


Из "Кървави поля" от Тимъти Снайдър


Кървави поля. Европа между Хитлер и Сталин
С код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпка
Купете


Масовият глад от 1933 г. е резултат от първия Сталинов Петгодишен план, осъществен между 1928 и 1933 г. През тези години Сталин установява контрол над върховете на Комунистическата партия, налага политиката на индустриализация и колективизация и се очертава като страховит баща на смазано население.


Превърнал е пазара в план, земеделците - в роби, а просторите на Сибир и Казахстан - във верига от концентрационни лагери. Следваната от него линия унищожава хиляди чрез екзекуции, стотици хиляди - чрез изтощение, и подлага милиони на риска от гладна смърт. Той все още се тревожи, и с право, от опозицията в редовете на Комунистическата партия, но притежава невероятен политически талант; подпомаган е от сатрапи, които охотно изпълняват волята му, и оглавява бюрокрация, която претендира да предвижда и твори бъдещето. Бъдещето е комунизмът, който налага съществуването на тежка промишленост, а тя на свой ред налага колективизирано земеделие, което пък налага контрол върху най-голямата обществена група в Съветския съюз, селячеството.


Селянинът, може би по-специално украинският селянин, не се вижда като винтче в тази велика механизация на историята. Дори да беше проумял крайните цели на съветската политика, което никак не е вероятно, той едва ли би ги подкрепил. Длъжен е да се противопостави на политика, предназначена да ограби земята и свободата му. Колективизацията следователно означава силен сблъсък между най-голямата група в съветското общество - селячеството, и съветската държава с нейната полиция, по онова време известна като ОГПУ (рус. Объединённое государственное политическое управление) - орган на съветското правителство за борба с политическата и икономическата контрареволюция, шпионажа и бандитизма (съществува от 1923 до 1934 г. - б. р.).


Предвиждайки този сблъсък, през 1929 г. Сталин разпорежда най-масовото разгръщане на държавната машина в съветската история. Трудът за изграждането на социализма, заявява Сталин, ще "се надигне като океан". През декември същата година обявява, че "кулаците" трябва да бъдат "ликвидирани като класа".


Тимъти Снайдър: Русия трудно ще се върне към Европа, истинският ѝ проблем е Китай
Тимъти Снайдър: Русия трудно ще се върне към Европа, истинският ѝ проблем е Китай


Болшевиките представят историята като борба между класите, в която бедните вдигат революция срещу богатите, за да тласнат историята напред. Следователно планът да се унищожат кулаците, не е просто решение на замогващ се тиран и вярната му свита; той е историческа необходимост, дар от ръката на строгата, но благосклонна Клио.


Неприкритите нападения на органите на държавната власт срещу категория хора, които не са извършили престъпление, се подкрепят от просташка пропаганда. Един плакат с лозунг "Ще унищожим кулаците като класа!" изобразява кулак под колелата на трактор, втори кулак - като маймуна, която трупа зърно, трети е показан как суче мляко направо от краве виме. Това не са хора, това са животни - ето какво внушава плакатът.


На практика държавата решава кой е кулак и кой - не. На полицията е наредено да депортира заможни стопани, които биха загубили най-много от колективизацията. През януари 1930 г. Политбюро възлага на държавната полиция да проучи селското население в целия Съветски съюз.


Съответната заповед на ОГПУ от 2 февруари конкретизира мерките, необходими за "ликвидирането на кулаците като класа". Във всяко населено място съдбата на селяните се решава от група от трима души, "тройка".


Тази тройка, съставена от представител на държавната полиция, местния партиен ръководител и пълномощник на държавата, е овластена да издава бързи и жестоки присъди (смърт, изгнание) без право на обжалване. Често препоръките се правят от местните партийни членове: "На пленумите на селсъвета - заявява един местен партиен ръководител - си създаваме кулаци както си искаме".


Макар да съществуват, законите и съдилищата в Съветския съюз са пренебрегвани в името на опростенческите решения на трима души. Присъдите на тройките стават причина да бъдат екзекутирани близо 30 000 съветски граждани.


Тимъти Снайдър: Украйна защитава всички нас
Тимъти Снайдър: Украйна защитава всички нас


През първите четири месеца на 1930 г. 113 637 души са насилствено прокудени от Съветска Украйна като кулаци. Близо 30 000 селски хижици са опразвани една след друга, а на смаяните им обитатели се дава малко - или никакво - време, за да се подготвят за неизвестността.


Хиляди мразовити товарни вагони са натъпкани с ужасeн и болен човешки товар, запокитен към неизвестни адреси някъде в северноевропейската част на Русия, в Урал, Сибир или Казахстан. Изстрели и викове на ужас отекват в последната зора, която ще видят у дома си; с измръзнали крайници, унизени по време на пътуването, с болка и примирение селяните слизат от влака в тайгата или степите вече като роби.
Украинското селячество знае за депортирането в затворнически лагери, защото то е съдбата му от средата на 20-те години. Затова се превръща в традиция неговият тъжен вопъл:


Ой, Соловки, Соловки!
Тъй дълъг е пътят!
Сърцето не изтрайва,
ужас трови душата!


Соловки е затворнически комплекс на остров в Арктическо море. В съзнанието на украинските селяни той символизира всичко чуждо, потисническо, болезнено в изгнанието. За комунистическото ръководство на Съветския съюз Соловки е първото място, където трудът на депортираните се превръща в печалба за държавата.


През 1929 г. Сталин решава да приложи модела на Соловки на територията на целия Съветски съюз и се разпорежда да се построят "специални селища" и концентрационни лагери. Концентрационните лагери са специално охранявани отграничени трудови зони, най-често зад огради. Специалните селища са нови села, построени от самите затворници, след като ги закарват в пустата степ, в ненаселената тайга. От 1,7 милиона "кулаци", депортирани в специалните селища в Сибир, Европейска Русия и Казахстан, 300 000 са украинци.


Пътят към несвободата
С код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпка
Купете


Масовото депортиране на селяни с наказателна цел съвпада с масовото използване на принудителен труд за съветската икономика. През 1931 г. специалните селища и концентрационните лагери се сливат в единна система, която става известна като ГУЛАГ, Главно управление на лагерите. ГУЛАГ, което самите съветски структури наричат "система концентрационни лагери", започва съществуването си едновременно с колективизацията на земеделските стопанства и зависи от нея. В крайна сметка системата ще включи 476 лагерни комплекса.


В тях ще бъдат хвърлени близо 18 милиона осъдени, от които през времето на престоя си ще загинат между 1,5 и 3 милиона. Свободният селянин е станал роб и работи на строежите на гигантски канали, в мините и във фабриките, които според Сталин щели да модернизират Съветския съюз.


Сред многото видове трудова повинност на украинския селянин най-често се пада работа на Беломор, канал между Бяло море (В Северния ледовит океан. - б. р.) и Балтийско море, идея фикс на Сталин. В продължение на 21 месеца близо 170 000 души копаят замръзналата почва с търнокопи и лопати, а понякога и с глинени чирепи или с голи ръце. Умират с хиляди от изтощение и болести, свършвайки живота си на дъното на сухия канал, който при завършването си през 1933 г. се оказва напълно безполезен за целите на водния транспорт. В специалните селища процентът на смъртността също е висок.


Съветските власти предвиждат смъртта на 5% от затворените в специалните селища, но на практика числото достига между 10 и 15%. Жител на Архангелск, най-големия град на Бяло море, се оплаква от безсмислието на това дело: "Едно е да унищожиш кулаците икономически, но да унищожаваш децата им физически, е направо варварство". В Далечния север децата измират така масово, че "трупчетата им биват отнасяни на гробищата по три, по четири наведнъж, без ковчези".


Група работници от Вологда задават въпроса дали "пътуването към революцията" трябва да минава "през труповете на тези деца".


Смъртта в ГУЛАГ е жестока, но не по-жестока от онази, която скоро ще започне да върлува в селските райони на Украйна. Работниците на канала Беломор получават оскъдни дажби храна - някакви 600 грама хляб (около 1300 калории) на ден. Но тази дажба е по-добра от храната, достъпна по същото време в Съветска Украйна. Изпратените на принудителна работа в трудовия лагер Беломор получават два-три пъти, дори шест пъти повече, отколкото получават - ако изобщо получат нещо - селяните, останали в колхозите на Съветска Украйна през 1932 и 1933 г.


През първите седмици на 1930 г. в Съветска Украйна и в целия Съветски съюз колективизацията върви със зашеметяващи темпове. Москва изпраща до столиците на съветските републики квоти за районите, в които трябва да бъде извършена колективизация, а съответните партийни ръководители обещават да ги преизпълнят. Украинското ръководство дава дума да осъществи колективизация на цялата територия на републиката за една година. След това местните партийни активисти в желанието си да направят впечатление на собствените си началници, се развихрят, като обещават да осъществят колективизацията за 9 до 12 седмици.


Книга разказва за Гладомора в Съветска Украйна
Книга разказва за Гладомора в Съветска Украйна


Заплашвайки с депортиране, те насилват селяните да подпишат, че се отказват от земята си и влизат в колективните стопанства. Когато се налага, държавната полиция се намесва със сила, често смъртоносна. Двайсет и пет хиляди работници са изпратени в провинцията, за да подсилят полицейските части и да надвият селячеството. Внушено им е, че селяните са виновни за недостига на храна в градовете, и работниците се заклеват да "сварят тия кулаци на сапун".


Към средата на март 1930 г. 71% от обработваемата земя в Съветския съюз поне на думи принадлежи на колективни стопанства. Това означава, че повечето селяни са се отказали от собствеността си върху стопанствата и са влезли в колхози. Официално те вече нямат право да работят земята за собствени цели. Като членове на колектива, зависят от началниците си, за да получат работа, заплащане и храна. Загубили са или губят добитъка си и зависят от машините - които обикновено липсват - в новите машино-тракторни станции. Тези станции, центрове на политическия контрол над провинцията, гъмжат от партийни шефове и държавна полиция.


За тиранията. Двадесет урока от ХХ век
С код 10Dnevnik получавате поне 10% отстъпка
Купете

В Съветска Украйна селяните са ужасени от загубата на земята повече, отколкото в Съветска Русия, където колективното земеделие е традиция. Цялата тяхна история е история на борба със земевладелците и по време на болшевишката революция те смятат, че са спечелили тази борба.


Но в годините 1918 - 1921 болшевиките реквизират храната от селяните за целите на водената от тях гражданска война. Следователно страхът на селяните от съветската държава не е безпричинен. Те приветстват Лениновата компромисна политика от 20-те години, макар основателно да подозират, че е възможно един ден течението да се обърне. През 1930 г. колективизацията вече им се струва "второ крепостничество", начало на ново робуване - вече не на богати земевладелци, както до неотдавна, а на Комунистическата партия. Селяните в Съветска Украйна се боят, че ще загубят трудно извоюваната си независимост, но се боят и от глада и всъщност се боят да не загубят безсмъртната си душа.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK