Една лична история за Труман Капоти

„ Добре, че комисията ме спря и не чу моя крайно субективен преразказ с елементи на анализ: след описанието на Капоти Русия за мен бе ужасяваща. Но това от комисията не разбраха, инак за нищо на света нямаше да ме одобрят и изпратят да уча в Петербург.”
*
Хм… От статията изобщо не става ясно как, аджеба, „в буквалния смисъл на думата” романът на Капоти е променил съдбата на авторката.
Може би е станало най-неочакваното:
След като е видяла Русия и е имала шанса да учи в невероятно красивия Петербург, след като се е срещала и общувала с руснаци – Русия вече не е така „ужасяваща” за нея(журналистката), както след описанието на Капоти?!
Ерго, вярно е, че художествената литература е отражение на действителността, но измислицата в нея винаги преобладава, затова и не трябва да се предоверяваме само на прочетеното - за да не бъдем подведени. И излъгани, уви.

• 5 2
• Докладване

До коментар [#1] от "Pavlina Gesheva":

Не е зле да четете, преди да покажете, че можете да пишете, макар и откровени глупости!
Дори не може да осъзнаете, какво иска да каже авторката на тази история, което показва пък, колко разбирате и осъзнавате, от това, което четете.
Всеки нормален човек - такъв, който цени и отстоява свободата си - да мисли, да говори, да бъде, такъв, какъвто е, види ли и опознае ли русия, разбира, че там е точно обратното и никога не би се върнал.
Та, идете в прекрасния Петербург и живейте сега, особено сега, когато отново руснаците се показаха, като нехора, каквито всъщност винаги са били - крепостни селяни на някой цар, без права, без съвременни идеи и ценности, а само и единствено - окупатори. Да, Петербург е красив, но и всяка златна клетка е такава!

• 2 7
• Докладване

До коментар [#2] от "Капабланка":


"Дори не може да осъзнаете, какво иска да каже авторката на тази история" :)))))

Първо, какво иска да каже, изобщо не е ясно!
Второ, въпросът "какво е искал да каже авторът", използван през соца в часовете по литература, отдавна е анахронизъм дори и за началния етап на образование. Защото няма как да се знае какво точно един творец е искал да каже на читателя.
Посланията в художествения текст са въпрос на интерпретация, а не на наложено тоталитарно мислене и догма, нали?
Трето, Петербург е един от градовете, които са оставили неизличимо впечатление у мен, но няма как да ме разберете, защото едва ли сте го виждали. И едва ли някога ще го видите от тия плътни капаци на очите Ви. А и отровното политическо пространство, види се, сериозно е деформирало мисленето Ви. За съжаление.

• 4 0
• Докладване

забавно. жалко, че не е продължила с това как е било в русия.

• 0 1
• Докладване

Книгата на Капоти (което е публикувана всъшност като два репортажа я "Ню Йоркър") ) за Русия е документална, под формата на лични спомени и наблюдения. Т,е, неминуемо е субективна, както субеквтивнище да са впечатленията на авториката на текста, който коментираме.
Капоти описва Русия от 50те г. на миналия век. Капоти наблюдава ОНАЗИ Русия в определени осбтоятелства као американец. Авторката има различно впечатление като българка която посещава Русия две поколения по-късно.

Malo periculosam, libertatem quam quietam servitutem

• 0 1
• Докладване

Името на тоя се чете като Труман Капут ( Truman Capote ), ама понеше звучи много капутски са решили политкоректно да му казват "Капоти".
Щото и Труман Капути пак щеше да звучи капутски.

• 2 1
• Докладване