Има книги, след които човек вече не е същият

"Чувствам се прекрасно, когато се намирам в университетските библиотеки у нас и по света, изпълнени с млади хора", казва Стефан Дечев

В поредицата "Книжен плъх" в рубриката "Книги" гостува Стефан Дечев. Той е доцент по нова и най-нова история на България и историография в ЮЗУ "Неофит Рилски" и лектор по история на мъжествеността в СУ "Св. Климент Охридски". Научните му интереси са в областта на политическата култура, национализъм и идентичност, история на сексуалността, храна и хранене. Има десетки научни публикации.

Защо четете?

- Вече е начин на живот. Обичам да съзерцавам библиотеки. Обичам мириса на новата книга. Чувствам се прекрасно, когато се намирам в университетските библиотеки у нас и по света, изпълнени с млади хора. За съжаление, мисля, че по света продължават да са пълни, въпреки новите технологии. В България, за съжаление, тези места започват като че ли да опустяват.

Как избирате четива?

- Ако говорим за специализирана литература там разчитам на професионалната си подготовка и познания. Ако говорим за художествена литература, ориентирам се по мненията на приятели, които ценя или някакви отзиви в медиите, дело на автори, които също уважавам.

Какво за четене има върху нощното ви шкафче?

- Точно в момента няма нищо. Доскоро беше току-що закупената книга на френската изследователка Надеж Рагару "И българските евреи бяха спасени..." История на знанията за Холокоста в България". От организацията "Шалом" обаче ме помолиха да я представя и се наложи да забързам четенето. Мисля да се ориентирам обаче към един роман, написан от моя студент и докторант Стефан Иванов -"Песента на славея", посветен на срамния т. нар. "Възродителен процес". Стефан Иванов току-що завърши своя докторат посветен на прелюбопитна тема за криминалната престъпност (кражби, грабежи, изнасилвания и убийства) в комунистическа България от 1944 до 1989 г.

Коя е последната книга, която ви впечатли?

- Тази на Надеж Рагару, за която говорих преди малко. И ще ви кажа защо. Обикновено чуждите българисти пишат хубави и ценни книги защото гледат на страната и културата ни с външен поглед. Но погледът на Надеж Рагару не е само външен. Книгата е на световното равнище на хуманитарните и социални науки в момента.

Какъв е вашият ритуал, свързан с четенето - кога, къде, колко?

- Чета най-често на бюрото си. Ако нямам други ангажименти или не пиша нещо в момента на практика целият ми ден минава в четене. Що се отнася до художествена литература нея чета в леглото или на плажа. Цял живот четях много в градския транспорт, но напоследък усещам, че и аз започвам да се ориентирам повече към телефона си.

Електронна книга, аудио или на хартия?

- Упорито предпочитам на хартия. И макар да не става дума за книга, а за дигитализирани вестници, ще Ви призная, че е имало случаи да пренебрегна дигитализирана версия от Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" или микрофилм, да отида в Народна библиотека "Иван Вазов" - Пловдив, за да мога да чета изданието на хартия. А и Пловдив е прекрасен град.

Четете ли на друг език, освен на български? Има ли разлика в преживяването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?

- Щом имам възможност чета нещата в оригинал, когато са на английски, руски или испански. Опитах и с френски, но него чета бавно и това ме изнервя. Оригиналът определено дава друго изживяване, макар да е ясно, че имаме брилянтни преводачи. Сега се сещам, че четох наскоро Бранислав Нушич на сръбски. Беше също хубаво изживяване.

Какво търсите в книгите - емоция, знание, развлечение, интелектуално предизвикателство?

- Всички тези неща накуп, ако може книгата, на която съм попаднал да ги даде. Възприемането на една книга и нейното въздействие зависи и от моментното състояние на човека. Има книги, след които човек вече не е същият. И това не зависи само от автора, нито пък показва, че тези книги са по-добри от други. Такива книги в моя път през годините са били да речем Габриел Гарсия Маркес и "Сто години самота", на Съмърсет Моъм "Луна и грош", на Христо Христов "Убийте скитник", или спомените на Веселин Бранев "Следеният човек". Нека спра дотук.

Предпочитаният от вас жанр?

- Все повече започвам да предпочитам спомените.

Коя е най-добрата книга, която сте получавали като подарък или препоръка?

- Трудно ми е да избера една.

Любимият ви литературен герой?

- Доста ме затруднихте с този въпрос.

На кои автори се възхищавате най-много, в това число поети, сценаристи, журналисти?

- Ако трябва да се огранича с България и с по едно име в поезията Петя Дубарова, сред сценаристите Станислав Стратиев, а сред журналистите имам много лични приятели и затова ще се въздържа от имена.

Как съхранявате книгите си?

- На етажерки. Скоро купих още две. В кабинета ми вече е препълнено, но остана още малко място.

Коя е последната книга, която ви разсмя?

- Дълго отлагах и наскоро прочетох "Пати Дифуза" на Педро Алмодовар. Мисля, че има и превод на български.

Коя ви разплака?

- Не си спомням. Но мога да ви кажа кога съм се разплакал за последно. На 9 декември по време на представянето на "Стамболов след Стамболов" дойде накрая при даването на автографи една госпожа. Каза ми, че се казва Александра Беровска и е внучка на Александър Беровски, който е автор на излезлия през 1967 г. роман "Корона и кръв". Той е и един от героите на моята книга. И сега като Ви отговарям се разплаках.

Последната книга, която ви разочарова?

- Предпочитам да не казвам.

Кой бихте искали да напише историята на вашия живот?

- Трябва да намеря някой, който да бъде по-снизходителен.

Как ще се казва вашата автобиография?

- Не съм мислил, но ми се иска да напиша някакви спомени.

Една книга, която не успяхте да дочетете до края?

- Боя се, че са много. А някои не са го заслужавали.

Кое класическо литературно произведение никога не сте чели (и ви е неудобно от това)?

- Сещам се първо за "Процесът" на Франц Кафка и умирам от срам.

Коя книга няма да спрете да препрочитате?

- Може би съм един от малкото, които в зряла възраст са чели много пъти "Записките" на Захари Стоянов, както и творбите на Иван Вазов. Част от подтиците са и професионални, но искам да кажа че от днешната си перспектива научавам и още, и още. Не се учудвам, че през 20-те и 30-те например Захарий е изумил проф. Александър Балабанов.

Как се променя вкусът ви във времето?

- Като дете и юноша четях повече приключенски неща. Моята генерация четеше много фантастика, но аз като че ли не си падах много по нея. Казах ви, че напоследък най-много ме привличат мемоарите.

Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга напоследък?

- Най-интересното нещо научих докато писах книгата си за паметта за Стамболов. Една история на село Самоводене написана от краеведа Георги Патриков още в далечната 1967 г. където той индиректно се противопоставя на мастития тогава проф. Христо Гандев задето подценява ролята на Стамболов като апостол в Първи Търновски революционен окръг. Видях как местният патриотизъм може да играе подпкопаваща роля спрямо официализирания казионен разказ в онова време за Априлското въстание.