© От книгата
"Цялото лято прекарах в лагера при баща ми. На снимката той е с офицерската униформа зад мен. Работата беше много тежка, а много от войниците не бяха свикнали. Затова им даваха на всеки час по 10 минути почивка." Трудов стан в Ихтиман, снимката е правена през 1941 г. (Фотоархив на Итамар Рафаели, детето в средата, гр. Бат Ям, Израел)
През изтеклата година две книги с документи от българската история през Втората световна война бяха представени в Европейския парламент и събудиха интерес не само сред евродепутатите, но и в Израел, в САЩ, сред различни организации, а в България минаха почти незабелязани от масовата читателска публика.
"Българската армия и спасяването на българските евреи" от проф. полк. о.р. Димитър Недялков (Издателство на БАН "Марин Дринов"), издадена съвместно с Европейската народна партия на български и английски език, и "Почти невъзможно" на изследователя Георги Боздуганов (издание на "Независимо историческо дружество") изследват огромен масив документи от български и чуждестранни архиви, които разкриват действията на българската държава в драматичните години на Втората световна война, за да бъдат спасени както нейните граждани евреи, така и търсещите спасение към Палестина чужди евреи и бежанци, включително и нелегално влезли в страната. Двете изследвания отразяват исторически феномен, някои го наричат парадокс: докато в страната действа позорният дискриминационен антиеврейски Закон за защита на нацията, с който България трябва да докаже лоялност към нацистка Германия, същата държава предприема мерки и намира начини да запази в сигурност всички свои граждани евреи.
© Дневник Двете книги разкриват, че спасяването на евреите български граждани и преминаващите през страната е системен въпрос за решаване от българската държава, а не стечение на обстоятелства.
Новото научно изследване на проф. Димитър Недялков, преподавател в катедра "ВВС и ПВО" във Военната академия "Г.С. Раковски" "Българската армия и спасяването на българските евреи 1941 - 1944" с предговор от евродепутата Андрей Ковачев се оценява от автора като опит за цялостен анализ на драматичните събития от Втората световна война, краен и единствен по мащабите си резултат от които е спасяването на десетки хиляди български и чужди граждани от еврейски произход. Уникалността на този високохуманен акт се допълва от потвърдения от архивните документи факт - "основният инструмент за спасяването им е доблестната Българска армия и придадените ѝ трудови формирования".
Тази книга е плод на двегодишни изследователски усилия и е част от борбата за истината, казва проф. Недялков и акцентира върху системния, а не случаен характер на спасяването на българските евреи: в него виждаме воля на народ, църква, граждански организации, интелигенция. "Но в крайна сметка работата е свършена от българската държава с основен инструмент, както открих в моите изследвания, Българската войска, с което можем да се гордеем", обобщава авторът.
Какво знаехме и какво научаваме
След като става неудържим неутралитетът на Царство България и тя се присъединява към Тристранния пакт през 1941 г., работоспособните мъже евреи от 18- до 46-годишна възраст са призовани задължително в редовете на Трудови войски. Трудовата повинност е създадена още през 1921 г. по време на земеделското управление на Александър Стамболийски като задължителен труд в полза на обществото за младежи от всякакви етноси, което продължава до 2000 г. До този момент обаче евреи трудоваци почти е нямало, тъй като е действала законова възможност за откупуване. От 1941 г. като мобилизирани, макар и в Трудови войски, но под командването на Щаба на Войската (Българската армия - бел. ред.), става невъзможно да напускат страната докато трае мобилизацията. Тази е целта на мярката, която в учебниците по история се определяше само като принудителен труд и репресия спрямо еврейското население. Чрез гражданската мобилизация за трудовата повинност на около 12 хиляди евреи са спасени всичките около 50 хиляди. Сред тях и сто евреи от Беломорието, които са пребивавали в България по онова време и също са мобилизирани. На тях след отслужването вместо уволнителни билети са издавани документи за отпуск, за да могат да стоят в България.
© Фотоархив на ДА - Пловдив Трудоваци евреи със своите трудови офицери ликвидират свлачище по шосето за Девин, 1942 г. (Фотоархив на ДА - Пловдив).
През 1942 г. организацията на работата и отговорността за еврейските трудови подразделения (дружини и групи) е прехвърлена от Министерството на войната (отбраната - бел. ред.) към Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството, към което е създаден отдел "Временна трудова повинност", но остават под командването на Щаба на войската. Така ставал и по-убедителен аргументът на българските власти пред германците, че евреите са необходими за строителството в страната и не можем да се лишим от техния труд. Строят се пътища и се ликвидират свлачища, работата е тежка, но не непосилна, условията и нормите са еднакви с тези на всички други трудоваци - това се чете в десетките заповеди, разпореждания отгоре, наредби, отнасящи се за условията, храната, реда.
Любопитна е една поверителна заповед, издадена по-рано, на оставена в сила и след 1941 г., която дава малка временна привилегия на евреите трудоваци - факт без прецедент в известната досега военна история на България, според автора: през първия месец те нямали задължението да изпълняват нормата. Питам автора с какъв мотив е тази заповед . "Третирани са като градско население, не всички са се занимавали с физически труд и им е дадено време да се адаптират", обясни проф. Недялков.
Работи се на "трудови сезони" - от март до октомври. Сред началническия състав на терен в трудовите групи служат и евреи. Режимът, ако съдим по заповедите и разпорежданията на висшия команден състав, изглежда либерален, а храната "да е изобилна, ако не, достатъчна". Но от спомените на цитирани трудоваци (Реувен Бенаройо) си личи зависимостта на положението в трудовите групи от интелекта или манталитетните дефицити на низшите командири на място, а не от създадената система за осъществяване на мобилизационните задължения на призованите за обучение и труд български евреи. В документите местата за труд са наричани станове, а не лагери. Защото не са лагери в смисъла на популярната употреба на това понятие, а изнесени казарми, създадени и съобразени с препоръката на Обществото на народите за полагане на труд в полза на обществото, такива са формирани и другаде, например в САЩ след идването на президента Рузвелт през 30-те години на миналия век, обяснява проф. Недялков. В книгата са публикувани и снимки на американски трудоваци, хранят се на маси на обектите. Нашите - както дойде.
Две имена изпъкват с човешкото си благородство в изследването като важни фактори за положението в трудовите станове: командирът на Трудовите войски в периода 1939 - 1943 г. генерал-майор Антон Ганев и началникът на "Временна трудова повинност" в Министерството на строежите и благоустройството полк. Цветан Мумджиев, който пряко е отговарял за еврейските трудови поделения.
Снимка за спомен на евреи трудоваци с техния командир, 1942 г.
Мумджиев дори само по слух, донесение за произвол от примитивен фелдфебел или сигнал за подкупен поручик е изпращал начаса своите инспектори, санкционирал, отстранявал. И открито защитавал трудоваците евреи. Наказания за самоотлъчки и бягства до 5 дни не потвърждавал. Невинаги привеждал в изпълнение дори съдебни присъди. Това става известно по-късно, след 9 септември 1944, когато е арестуван и изправен пред Седми състав на Народния съд за антисемитизъм. Две петиции от сто евреи трудоваци, предимно от Пловдив, твърдо настояват да бъдат снети обвиненията от полковника. И става чудото - той е оправдан, спасен от евреи. Умира през 1954 г. на 67 години.
Ако мобилизираните евреи са били подложени на системни репресии и робски труд, полк. Мумджиев щеше да е първият разстрелян, коментира авторът на изследването.
Но трагична е съдбата на ген. Антон Ганев. През ноември 1944 г., още преди да бъде изправен пред народния съд, той се самоубива при неизяснени обстоятелства на 51 години. По-късно пред съда неговият адютант капитан Славчо Тодоров свидетелства за едно посещение на генерала в специалната трудова група, комплектувана от "неблагонадеждни лица" /известна като комунистическата рота/, в която имало много евреи и режимът бил по-тежък. Той лично им съобщил, че е смекчил режима и обещал, че "ще докладва на съответното място" за трудовите им постижения и добрата дисциплина, за да бъдат изравнени условията им с всички останали български трудоваци. Кое е било "съответното място" не става ясно, но изпълнил обещанието си, нещо повече - всеки получил по 15 дни отпуск.
Път към спасението - с български транзитни визи, с български кораби, под български флаг
Книгата на Георги Боздуганов "Почти невъзможно" представя над 160 български и чуждестранни документи освен от българските архиви, и от Швейцария, Германия, Англия, Израел, които очертават мащабната картина и проблеми на транзитното преминаване на еврейски емигранти през Царство България в периода от средата на 1939 до септември 1944 г. и доброволното изселване на емигранти с българско поданство за същия период.
Книгата е издадена и на английски от Европейската народна партия с допълнителен предговор от Даниел Шваментал, представител на Американския еврейски комитет.
"Почти невъзможно" е второто задълбочено изследване на Георги Боздуганов след "България - военният трофей на Сталин". Отбелязано, че е отпечатана със спомоществователството на двама пловдивчани - Владимир Дончев, адвокат и бивш народен представител, и Гьока Хаджипетров, бизнесмен и бивш областен управител на Пловдив
Изследвани са плаванията по море и преминаванията с влак, британските ограничения на емиграцията към Палестина, преодоляването на блокирания транзит, маршрутите и визите, осъществената и осуетената емиграция на еврейски деца през 1943 г... Публикувани са указания на Дирекция на полицията да се издават Нансенови паспорти на пребиваващи в България евреи без документи за самоличност, инструкции до българските легации в Европа да удължават валидността на изтичащите паспорти на пътуващи български евреи, за да запазят българското си поданство... Било е драматично време, когато българският паспорт е бил късмет и шанс за спасение...
© От книгата Любопитно. На паметника на Фритьоф Нансен на фасадата на кметството в норвежката столица Осло е изобразен българският царски вариант на паспортите, издавани на бежанци евреи. Нансеновият паспорт е наречен на името на неговия създател Фритьоф Нансен (1861 - 1930), комисар на Лигата на нациите, общественик и хуманист, носител на Нобелова награда за мир.
"Историята е в дълг към България, нейния цар, правителство и общественост, които не получиха справедлива геополитическа оценка за своето дело през годините на Втората световна война. Приносът на това изследване е за доизграждането на реалния и в този смисъл справедлив геополитически образ на България, която през годините на войната в условия на доминация на Третия райх не просто е запазила на своя територия над 50 000 евреи, за да ги предпази от изтребление в нацистките концентрационни лагери, но с "почти невъзможна дипломация" през иглените уши на нацистката доминация
е помогнала на над 12 000 евреи да емигрират в Палестина
- тогава британски протекторат, където да намерят истинското си спасение. С български транзитни визи, български кораби, под български флаг" - така Георги Боздуганов обобщава своето изследване.
А в книгата цитира американския евреин Ейбрахам Фоксман - почетния директор на Лигата против поругаването, една от водещите в света организации по въпросите на холокоста, антисемитизма и защитата на човешките права: "Винаги съм вярвал, че спасяването на българските евреи е уникално за света. Уникално не само с обхвата си, но и с факта, че се случва в страна, която е съюзник на нацистите. В страна, където и хората с позиции във властта, и онези, които нямаха власт, се изправиха, за да кажат "Не".
"Дневник" ще публикува откъси от книгите.
