© Дневник
Селекцията е своеобразен гид към качествената литература, в нея влизат 14 книги
Редакторите на авторитетното издание за литература, литературна критика и изкуство "Литературен вестник" публикуваха в последния си брой селекция на книгите, които са ги впечатлили през изминалата година. В списъка са включени 14 издания, девет са от български автори. Сред акцентите на 2022 г. редакцията отбелязва неизвестните стихотворения на писателя Виктор Пасков (1949 - 2009), публикувани от "Сиела"; спомените за поетесата Малина Томова (1950 - 2011); събраните творби на поета Марин Бодаков (1971 - 2021) и др.
От чуждоезичните автори са препоръчани книги на нобелистките Ани Ерно и Луиз Глик, а германският философ, литературовед, критик, есеист и преводач Валтер Бенямин (1892 -1940) е представен с три от капиталните му изследвания:"Сюрреализъм и критическа теория", "Произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост" и "Към критика на насилието".
Селекцията е своеобразен гид към качествената литература, като покрива жанровите предпочитания на читателите. "Дневник" препубликува пълния списък на препоръчаните книги от "Литературен вестник" и придружаващите ги редакционни коментари.
Виктор Пасков, "Стихотворения"
съставители: Георги Господинов, Захари Карабашлиев, Иван Ланджев, "Сиела"
Една от литературните изненади на изминаващата година бе откриването на един от най-важните ни съвременни прозаици - Виктор Пасков - като поет. Томчето с лаконично заглавие "Стихотворения" е съставено от трима писатели с отношение към творчеството на Пасков - Георги Господинов, Захари Карабашлиев и Иван Ланджев, в резултат на работата им с архива му. Според съставителите поезията на Виктор Пасков е създадена основно в края на 70-те и началото на 80-те години. Можем да я четем като интересна реплика в българската поезия от втората половина на XX в., както и като важен щрих в творчеството на самия Пасков. Защото е очевидно, че макар приживе да не е издал книга със стихове, за Пасков поезията съвсем не е била случайно или странично занимание.
За цялостното излъчване на книгата съществен принос имат и илюстрациите на художника Дамян Дамянов, както и включените копия на страници от ръкописите на Виктор Пасков.
"Книга за Малина. Спомени и посвещения, отзиви и преклонения"
съставител: Иван Цанев, "Жанет 45", "Стигмати"
Книга, която се превърна в мост на паметта, свързващ ни с личността на Малина Томова, но и с онзи позабравен дом на словото, в който тя беше истинска стопанка.
Тъкмо такива книги събират не просто спомени и траурни текстове, посвещения и отзиви, стихотворения и кратки прози, но и обозначават наличието на общност от хора, които се оптитват да следват високия пример на човека, за когото пишат.
Високият пример на Малина като едно от имената на непомръкващото упование в словото.
Йорданка Белева, "Таралежите излизат през нощта"
"Жанет 45"
Сборникът "Таралежите излизат през нощта" е крайъгълен камък в писането на Йорданка Белева, който уверява читателите, че са срещнали в лицето на писателката истински майстор на късия разказ. Този неустановен стил между личния реализъм, релативизма на гледната точка и постмодерната интертекстуалност е ключовият елемент в повествованието на Белева, донесъл ѝ престижната наградата на името на Йордан Радичков.
Разказите от "Таралежите излизат през нощта" събират заедно изключително много полюси и краища: ежедневната действителност, детството през социализма, мечтите, думите на скръбта, историческо познание, психологическа дълбочина на личността и сюжет, който завършва с истински и непредвидим обрат.
Това надграждане в белетристиката на Белева спрямо предишните ѝ книги се дължи на факта, че писателката добави повече от себе си като реална личност - своето страдание и надежди, белезите от миналото и мечти за бъдещето. Към успеха на книгата можем да добавим и факта, че Белева пише директно на своите читатели, без това да ѝ пречи да говори с идиолекта на един артистичен ум.
Марин Бодаков, "Галерията на сърцето. Събрани стихотворения"
издателство за поезия "Да", "Точица"
"Галерията на сърцето" е поезия с нарастваща културна значимост, тежаща не заради обема на книжното тяло, а заради самоосъзнатата литературна и гражданска позиция на автора. Поетическият почерк на Марин Бодаков няма аналог в рамките на съвременната българска литература. Писането му е медитация върху сложната интимност на живота, елегия за една разпадаща се държава, но и кълнове синапово зърно - вяра в човешкото достойнство, което ще устои на всеобщия провал.
Сборникът със събрани стихотворения включва известните поетични книги на Бодаков от "Девство" (1994) до "Мечка страх" (2018), ранни (1987-1988) непубликувани творби и текстове, писани след 2019 г., които за пръв път ще бъдат достояние на читателите и ценителите на високото слово.
В края на книгата има изключително ценен следговор от Надежда Радулова, посветен на автономната поетика на Бодаков и откровенията на един роден поет. "Галерията на сърцето" е белегът на изключителна литература, която е едновременно наивност и нова сантименталност, невинност и битка, ангел и звяр, вик и смълчаваща тайна. Тази поезия е събитие, което никога, като общност от носители на българския език, не ще ни е позволено да забравим.
Иван Станков, "Късна смърт"
"Хермес"
След четири издадени сборника с разкази, през 2022 г. Иван Станков публикува и своя първи роман - "Късна смърт". В него се преплитат животите, а и смъртите на трима главни герои, образуващи своеобразен любовен триъгълник - Аристотел Теодоров, Богдан Чизмаров и Деляна Новакова. Декорът, на чийто фон минава дългият живот и на тримата, се променя заедно с историческите условия, започвайки от епохата на Стамболов и стигайки до наши дни.
Въпреки леката схематичност на героите, Станков е успял да създаде вълнуващ образ на трима души, които през целия си живот се стремят към неща, които не могат да притежават, не и изцяло, нито могат съвсем да бъдат хората, които им се струва, че искат да бъдат. Подобно на предишните книги на автора, и в "Късна смърт" основни теми са смъртта и времето, преходността на живота, но и на любовта.
Мария Келберт, "Живей щастливо"
"Колибри"
Мария Келберт, позната на българската публика като Мария Станкова, се завръща на литературната сцена със сборника си "Живей щастливо". Книгата, която съдържа две новели и цикъл разкази, е първа за авторката от романа "А Бог се смее" ("Лексикон", 2016).
В нея Келберт отново демонстрира своята запазена марка - оригинален стил, остър и ироничен език, с който безкомпромисно описва абсурдите, пред които се изправят героите ѝ - абсурди както на обществото, порядките и правилата, така и на самите персонажи, които къде поради характера си, къде заради привичките от социокултурен характер, се борят да живеят щастливо, опитвайки да се справят с постоянните обрати на съдбата.
Костадин Костадинов, "Ловецът на пеперуди"
"Хермес"
Първият роман на Костадин Костадинов възвръща пътешественическо-космополитния вкус в българската литература, зададен от екзотичната проза на Борис Шивачев през 20-те и 30-те години на ХХ век. Легендарно-авантюрни истории, сплетени в общ сюжет, изграждат поредици от свързани светове - назад във времето, към далечни и близки места.
В основата на разказа обаче стои балкански топос - Дунавската Атлантида, или остров Ада Кале, потънал завинаги под водите на язовира при Железни врата. Но пеперудите, колекционирани в един хербарий, алегорически разрояват това балканско пространство в сменящи се хоризонти на чужди светове, смърти и животи. Български роман с множество световни истории в себе си.
Кирил Мерджански, "Бъдеще на Античността. Избрано. Поезия, драма, преводи, анкета и за него"
съставител: Ирен Иванчева, "Фо"
Томът съдържа цялото досегашно творчество на Кирил Мерджански - книги с поезия (между които знаковите за 90-те години на миналия век "Избрани епитафии от залеза на Римската империя" и "Митът за Одисей в новата буколическа поезия"), пиеси, преводи. Включва и по-нови творби - като обещание за предстоящи книги. Но томът се стреми не просто да събере творчеството на Кирил Мерджански, а да разкаже авторската му биография - от вписаността ѝ в литературата на 90-те години до опита на емиграцията. Акцент в това обобщаване на литературния път на Мерджански е анкетата с него на съставителката Ирен Иванчева.
Но сърцевината на книгата, а и изобщо на творчеството на Кирил Мерджански, както неслучайно подчертава още заглавието на тома, са произведенията му, свързани с Античността. Тук тя е превърната в универсален ключ за човешкия опит, в екзистенциално мерило, в гледна точка към всички времена, включително (всъщност най-вече) към съвременността.
Ани Ерно, "Годините"
превод от френски Валентина Бояджиева, "Лист"
В своята Нобелова реч френската писателка заявява: "Награждавайки моята работа, вие ми давате основание да бъда още по-взискателна в изследването на реалността и в търсенето на истината". Защото нейната цел е реконструирането на личното по такъв начин, че да се случи сублимацията и то да се превърне в значимо за голям кръг от хора и в път към истината. В този смисъл тя вижда художествената измислица като "невъзможна". Единственото "възможно" при писането е собствената памет, собственото минало и въпросите, към които спомените провокират.
Така е и в "Годините", в който роман зад личните спомени прозират и спомените на цяло едно поколение, за да получим възможността да се върнем назад във времето и да проумеем случвалото се с жените, с политиката, с Франция
За този роман Ани Ерно получава приза "Стрега", номинация за "Букър", а вероятно той натежава и за присъждането на Нобеловата награда за литература.
Луиз Глик, "Триумфът на Ахил. Дивият ирис. "Медоулендс"
превод от английски Надежда Радулова и Калоян Игнатовски, издателство за поезия "Да"
В самия край на годината се появява тази книга събитие, която най-после ще запознае българската публика с поезията на Нобеловата лауреатка, една от най-авторитетните съвременни поетеси - Луиз Глик.
Книгата е снабдена с кратки текстове от двамата преводачи, които прекрасно въвеждат не просто в света, но и в стила на авторката, стил, с който и Надежда Радулова, и Калоян Игнатовски отлично са се справили.
Галин Тиханов, "Световна литература. Космополитизъм. Изгнание"
"Кралица Маб"
Тиханов ни въвежда в съвременните дебати върху световната литература, в които той сам е ревностен участник. Монографията е композирана в две части - първата е с акцент върху темата за космополитизма в дискурсивния пейзаж на модерността, втората върху световната литература и идеята за (не)преводимостта. Въпросът за генеалогията на "световна литература" и сравнителното литературознание като дисциплина е поставен още в самото начало при дефинирането на космополитизма като дискурсивна практика, обвързана с "рекалибрирането на полиса".
Тази книга е събитие в българската хуманитаристика, тя се отличава по своята зрялост на мисълта, плътност на аргументите и дълбочина при работата с контекстуалните детайли.
Валтер Бенямин
"Сюрреализъм и критическа теория", преводач: Стилиян Йотов, "Критика и хуманизъм"
"Произведението на изкуството в епохата на неговата техническа възпроизводимост", преводач: Кольо Коев
Валтер Бенямин "Към критика на насилието (и други текстове)", преводач: Стилиян Йотов, "Критика и хуманизъм"
Трилогията, която ни предлага "Критика и хуманизъм", е обвързана с две годишнини - 130 години от рождението на Валтер Бенямин и 100 години от появата на емблематичната му студия "Към критика на насилието".
Поредицата Varius дава пример как трябва да се публикува хуманитаристика. Три фактора заслужава да бъдат подчертани - прецизността в преводите, детайлните бележки под черта и културата на предговорите и послесловите, които съпътстват изданията.
Критическите текстове на Стилиян Йотов и Антоанета Колева са богати, сложни, многопластови - те дават конкретни насоки как да четем Бенямин през нашата съвременност.
