© "Еднорог"
Писателят пророкува, че ще започне капитален ремонт в цялата държава, но това няма да означава, че доброто ще победи злото
Непосредственото бъдеще на Русия е на фокус в новата книга на един от най-четените съвременни руски писатели Борис Акунин. "Адвокат на Демона. Страшна повест" е вече в българските книжарници като издание на "Еднорог" и в превод на Денис Коробко. Това е първата книга на автора, която не е публикувана в Русия. "Не защото искам да отхвърля руските си читатели, а защото в днешна Русия такава книга няма как да излезе", обясни Акунин.
В интервю за "Дойче веле" от септември миналата година той обяви, че в "Адвокат на Демона" действието ще се развива в Русия през 2023-а година - след колапса на режима на Путин. "Ужасна история е. Разказвам за сценарий, в който свалянето на режима не означава победа на доброто."
Въпросът, който вълнува Акунин, е какво ще се случи с държавата, когато нейният несменяем национален лидер "излезе от строя". Писателят пророкува, че ще започне капитален ремонт в цялата държава. Самият автор е герой в книгата с фамилията Тургенчиков, и то в ролята на адвокат на сивия кардинал на Русия.
"Той е посрещнат при завръщането си в родината като втори Солженицин. Въпреки първоначалната еуфория е изправен пред морална дилема: за да се докаже справедливостта на новата съдебна система, тъкмо той трябва да се яви като обществен защитник на обвиняем №1 - заместник-секретаря на канцеларията на националния лидер, сивия кардинал Владислав Хомяченко. А той е човекът, дърпал конците, виновен за всички злини в държавата, включително за нападението над Украйна. Дали Тургенчиков ще се съгласи да поеме защитата на този истински Демон и как изходът от "процеса на века" ще се отрази на бъдещето на Русия?", пишат в анотацията си от издателството. Отговорът е между кориците на "Адвокат на Демона. Страшна повест".
Борис Акунин е роден на 20 май 1956 г. в Зестапони, Грузия. Истинското му име е Григорий Чхартишвили. След поредицата за приключенията на Ераст Фандорин издава сериите "Приключенията на сестра Пелагия" и "Приключенията на магистъра". Критиката определя книгите му като масова литература за интелектуалци. Успоредно със завладяващия сюжет Акунин впечатлява със стила си, повлиян от класиците на руската литература от XIX век. През 2000 г. е обявен за писател на годината в Русия. Тиражите на книгите му в Русия надхвърлят 10 милиона екземпляра. Превеждан е на български, английски, немски, италиански, японски и други езици. Някои от романите му са филмирани - "Азазел", "Турски гамбит", чието действие се развива в България през Руско-турската война (1877-1878), "Статски съветник".
Акунин е известен противник на управлението на Путин. През 2014 г. напусна Русия, в момента живее в Англия.
Из "Адвокат на Демона" от Борис Акунин
ЯНДЕКС-НОВИНИ
- Заради дезертьорство в армейските подразделения е останала само половината от личния състав. Войниците на ДНР и ЛНР масово преминават към украинците.
- Дебати в Крим: Как да се казва предстоящият референдум "Назад в Украйна" или "Напред към Украйна".
- Във връзка със завръщането на вносните автомобили на руския пазар във "ВАЗ" са решили да се преквалифицират към производството на прахосмукачки-роботи. Конструкторите твърдят, че заводът няма да има нужда от кардинална реконструкция.
Президентът Манделни обеща, че в новата прекрасна Русия дори затворите ще са прекрасни и удържа на думата си. Витрина на реформата на затворите стана московският СИЗО-1, където държаха най-известните служители на стария режим, включително и най-главния от тях, заместник-секретаря Хомяченко.
Началникът на изолатора бе поканен от чужбина. Преди това бе работил като директор на затвора Скиен, където лежеше масовият убиец Брайвик, затова някогашният затвор "Матроска Тишина" сега се наричаше "Норвежка Тишина". Носеха се слухове, че арестуваните криминални авторитети и корупционерите плащали огромни подкупи, за да се озоват в това образцово-показно заведение - Русия, макар и прекрасна, все пак си оставаше Русия.
Преведоха ме по чистичък коридор в крилото с максимално ниво на сигурност, което означаваше само, че отвсякъде стърчаха камери. Дежурният надзирател се спря пред врата с табелка (пишеше: "В. С. Хомяченко"), натисна копчето на интерфона. Учудих се, защото чух звук на китара, приятен баритон задушевно пееше: "Тази земя беше наша, преди да затънем в борба, ще умре, ако бъде ничия - време е да си върнем тази земя". (Песента е на група "Аквариум" - "Этот поезд в огне". - Б. пр.)
- Нима при вас е разрешено в килията да има музикални инструменти? - попитах аз.
- Разрешено е всичко, което не е забранено - обясни дежурният и гръмогласно каза в микрофона: -
Господин Хомяченко, имате посетител.
Музиката секна.
- Развали ми песента, глупак - промърмори доста силно същият баритон. - Кой е пък сега?
- Писателят Тургенчиков.
- Е, най-накрая! Можете да влезете.
- А какво, не може да се влезе без разрешението на затворника, така ли?
- Само със заповед от прокурора - тъжно (както ми се стори) отговори надзирателят.
Отвътре килията приличаше на стая в тризвезден хотел, само че с решетка на прозореца, но не депресивно карирана, а във вид на слънце с лъчи. В стаята нямаше никого.
- Заповядайте, Борис Григориевич, само да си сваля юката - дочу се иззад вратата на тоалетната.
Най-много ме порази компютърът на бюрото. На монитора подскачаха съобщенията в някакъв чат.
- Той може да ползва интернет?!
- Контролирано, да. Специална програма следи активността и блокира всеки обмен на непозволена информация. Подследствените подписват, че се задължават да спазват установените правила.
В стаята влезе стегнато, много компактно мъжле, което много пъти бях виждал по телевизията, но винаги с вратовръзка, а сега беше с фланелка с поло яка, лицето му се оказа не гладичко, като на екрана, а на ситни бръчици.
- Здравейте, скъпи Борис Григориевич! Не ви подавам ръка, за да не предизвиквам морален дискомфорт - да я стисна или да не я стисна - каза ми весело най-мразеният човек в Руската федерация. - А вие вървете, млади човече. С класика имаме конфиденциален разговор.
Не смятах да се застоявам тук.
- Всъщност дойдох само защото... - започнах аз, но той ме прекъсна: - ... Защото лъчезарната Вита Фениксовна ви опря нож в гърлото. Което всъщност и се изискваше от нея.
Докато вие, разбира се, бихте предпочели да се явите на процеса срещу мен не в качеството на обществен защитник, а в ролята на обществен обвинител, защото аз олицетворявам всичко, което вие ненавиждате.
- Горе-долу е така - съгласих се аз, доволен, че мога да си спестя приготвената предварително реч.
Хомяченко седна пред компютъра, бодро затрака по клавиатурата.
- Вие, меко казано, не сте самотен във вашата антипатия към моята персона. Вчера спретнах едно онлайн допитване "Какво да правим с Демона?". Вариантите за гласуване бяха следните: "1. Доживотна присъда. 2. Заради този случай временно да се върне смъртното наказание. 3. Демона да бъде пуснат да се разходи навън". Тези, които искат да гния в затвора, са само четири процента. 42 биха желали да ме екзекутират, а 54 да ме срещнат на улицата и да ме разкъсат на парченца - обърна се към мен. - Вие предпочитате да участвате в публична разправа с мен, или бидейки интелигент, тихо да се дръпнете настрана? А после цял живот да си спомняте, че жертвата ви е молела за помощ, крещяла е: "Борис Григориевич, убиват ме, помогнете!".
- Никаква разправа няма да има. Очаква ви справедлив, независим съд. Не такъв като при вашата власт.
- Сигурен ли сте? Нашите съдилища е, разбира се, за тях имаше какво да се желае, но те поне не се преструваха на неопетнени. На всички им беше ясно, че съдията е чиновник, който изпълнява заповед.
Вашият съд е хиляда пъти по-гнусен, защото е с претенции за благородство, имитира непредубеденост. А цялата машина на тъй наречената свободна преса, тъй наречения свободен интернет, на тъй нареченото обществено мнение е настроена да смаже един човек - мен. И няма да мога да се защитя, защото всички ме мразят. Каквото и да кажа, в отговор ще получа само оплюване.
- А как вие съдехте вашите врагове? - не издържах аз. - Спомнете си делата срещу Манделни например!
- Искате вашият съд да бъде същият, така ли? С какво тогава вие сте по-добри от нас? - усмихна се Демона, доволен, че ме е засякъл. - Само с това, че при вас има интернет в затвора ли?
- Намерете си някой друг защитник - отвърнах на това аз, защото нямаше какво друго да възразя. - А мен ме оставете на мира.
- Ама това не е моя идея - да поканя именно вас. Миналата седмица проведох допитване: "Искате ли в процеса срещу Демона да има обществен защитник?" Осемдесет и осем процента отговориха, че искат.
- Нищо чудно. Тълпата обожава всякакви атракции.
