Чета, за да чуя вътрешния глас на някой друг

"Книгата-вещ е произведение на изкуството. Разгръщаш, опипваш, гледаш, съзерцаваш, вдишваш Литература и изящни изкуства в едно", казва Юлия Йорданова

В поредицата "Книжен плъх" в рубриката "Книги" гостува Юлия Йорданова. Тя е доктор по българска литература и главен асистент по книгоиздаване в СУ "Св. Климент Охридски". Била е гимназиален учител по български език и литература, преподавател на учители за придобиване на следдипломни квалификационни степени, консултант по архивите на два документални филма и редактор на две книжни списания - "Фотобюлетин" и "Книгите днес".

Основната й продукция са академични изследвания в областта на литературната история, фолклористиката, книгоиздаването и фотографията. Автор е на книга с къси разкази "Хлапета" (2022, Scribens). Подготвя книга с очерци за видни български филолози и втора книга с разкази. Замисля книга с приказки за възрастни.

Защо четете?

- Чета, за да чуя вътрешния глас на някой друг.

Как избирате четива?

- Човек избира четива, когато има изградени интереси.

Разбрах това, когато бях в прогимназията. Веднъж през ваканцията влязохме с приятели на родителите ми в една провинциална книжарница. Тогава всеки пое в различна посока, разглеждайки стелажите, а аз стоях в средата на магазина и се чудех накъде да тръгна. Почувствах се изгубена. Никога няма да забравя нищетата, която изпитах, срама и самотата от безкнижието.

Какво има за четене върху нощното ви шкафче?

- Откакто съм родител, на нощното шкафче държа две книги - една за малкия, докато заспи, и една за мен след това. Понякога има и повече.

В момента дочитаме "Ние, врабчетата" от Радичков, а аз - "Чудати разкази" от Олга Тохарчук. Понякога се налага да преправям текста на Радичков, защото спестявам на детето някои сурови думи за смъртта и загубата. Но за себе си не преправям суровите разкази на Тохарчук. Тя е много мрачен автор, който пише за нещастието на хората, които не умеят да живеят.

Имаме още една книга, която отдавна стои на нощното ни шкафче, без да искаме да я завършим. Четем я двамата на глас, а когато синът ми заспи - продължавам сама наум. Автобиографията на Чарли Чаплин. Тя е нашият нощен талисман. Една от най-хубавите книги, които познавам.

Коя е последната книга, която ви впечатли?

- Последно ме впечатли една книга на непрофесионална авторка, която разказва за родния си град - за младостта на родителите си през 20-те и 30-те години на ХХ век и после за собствената си младост между 50-те и 70-те години на същия век. Това е мемоар за живота на незнайни хора в едно малко градче от Североизточна България.

Изуми ме приятният разказ и острата впечатлителност на тази авторка. Как така най-обикновен, нелитературен човек, без висше хуманитарно образование може да разказва толкова добре - без да белетризира или да предава исторически значими сведения. Докато четях книгата й, имах чувството, че това градче не е безизвестното Бяло градче в Делиормана, а столичният град, центърът на българската вселена от едно време.

Корицата на книгата "Бялото градче" от Росица Цончева

Какъв е вашият ритуал, свързан с четенето - кога, къде, колко?

- Единственият ми ритуал е да чета с чисти ръце.

Електронна книга, аудио или на хартия?

- Всяка платформа има предимства и недостатъци.

Традиционният носител - хартията - е с първенство при мен. Книгата-вещ е произведение на изкуството. Разгръщаш, опипваш, гледаш, съзерцаваш, вдишваш Литература и изящни изкуства в едно.

Но пък за оперативни цели електронната книга е незаменима. Понякога се закотвя една дума в паметта ми и само при електронния формат мога да я издиря отново без напрежение и успешно.

А наскоро открих удоволствието от аудиоформата. С детето слушахме по интернет една аудиокнига и дикторският прочит беше превъзходен. Спомних си за моето детство, когато слушах приказки от винилови плочи. Те бяха истински аудиодраматизации. Пленяващи... Сега се абонирахме за един литературен подкаст и понякога го слушаме през телефона.

Четете ли на друг език освен на български? Има ли разлика в преживяването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?

- За съжаление, не владея чужди езици на това ниво, че да мога да чета художествена литература в оригинал. При научната литература се получава, но не и при художествената.

Когато все пак чета в оригинал, макар и слабо, долавям непреводими сигнали, които ме замайват. Вавилонското проклятие е ужасно наказание за мен.

Аз трудно уча езици. То е нещо като неумението ми да пея. Чувам музиката в главата си, но не мога да я изкарам от себе си. Затова разчитам на преводачите. Понякога си пробирам версии между различни преводи.

Какво търсите в книгите - емоция, знание, развлечение, интелектуално предизвикателство?

- Когато започвам книга, не търся нищо в нея. Но при добрите книги винаги откривам нещо.

Ето например една от последните книги, които прочетох - "География на мъдростта" от Ерик Уайнър. Докато я четях, намирах всичко - и знания (по философия), и емоция (покрай личните истории на разказвача), и интелектуално предизвикателство (поради чудатия й жанр). Много хубава книга. Беше ми любима, докато я четях.

Предпочитаният от вас жанр?

- Късият разказ.

Коя е най-добрата книга, която сте получавали като подарък или препоръка?

- Не знам коя е най-добрата, която съм получавала като подарък, но помня коя най-много ме разочарова, когато ми я подариха на рождения ден.

Бях в началното училище. С мъка се учех да чета, когато ми подариха огромно нещо за четене. Ужас. При това беше книга с политическо съдържание - същинска скука от времето на късния социализъм. С едноцветни твърди корици. За шестте ястребинчета. Разгърнах я. Подминах буквите и се спрях на черно-белите снимки на тези малки деца, разстреляни на моята възраст. Застинах с книгата в ръце. Гледах портретите им дълго, може би часове. Късите им равни бретони, като отрязани с ръждива ножица, с която стрижат животните на село. Тъжните им, недетски очи. Сенчестите им, дълбоки вежди. Две май бяха близначета. А едно даже нямаше снимка. То сякаш не беше раждано. Гледах ги - малки паспортни снимки в паспарту от десетки страници с букви. Като огромен сгънат некролог. Това беше първата ми истински прочетена книга. Без да узная какво изобщо пишеше в нея.

Любимият ви литературен герой?

- Лирическият. Дори когато е в епическо произведение.

На кои автори се възхищавате най-много, в това число поети, сценаристи, журналисти?

- На талантливите.

За талантливи минават много автори, но повечето всъщност са умни автори. Често пъти това е достатъчно за кариерата им на писатели.

Талантливият автор обаче е нещо друго. Той е ненатрапчив. Не толкова в социален план. Преди всичко в писането.

Как съхранявате книгите си?

- Не проявявам специални грижи. Във всеки случай не повече, отколкото за другите си вещи.

Имам чувството, че както обувката се изкривява, защото заема формата на ходилото, както панталонът се огъва в коленете и се намачква при сгъвките, така и книгите променят силуета си, след като са станали нечие притежание и са били прочетени. Всяка стара книга има собствен дъх и форма, добила е своеобразие. Оразличила се е от другите фабрични копия.

Не обичам да чета чужди книги, с неохота отдавам своите.

Коя е последната книга, която ви разсмя?

- Книгите ме радват, а не ме разсмиват.

Коя ви разплака?

- Не помня да съм плакала над книга. Това е странно, защото съм се разплаквала от филм. Но никой не ме е виждал с насълзени очи пред екрана - това е недопустимо!

Последната книга, която ви разочарова?

- Това е сложен въпрос. В момента чета една книга, роман на българска авторка, която пише прекрасно. Чувствено, образно, увлекателно. Но романът й не се получава. Спойките между отделните моменти в него - случки, портрети - не стават. Все така ми харесва да я чета и ще дочета книгата, но като жанр не ме удовлетворява.

Кой бихте искали да напише историята на вашия живот?

- Аз си я пиша.

Как ще се казва вашата автобиография?

- Много животи. Обратното на "Един живот" от Мопасан.

Една книга, която не успяхте да дочетете до края?

- Някак си имам интуиция за книгите и не се захващам с такава, която няма да издържа до края.

Кое класическо литературно произведение никога не сте чели (и ви е неудобно от това)?

- О, много са! Срамувам се, че на изпита си по класическа руска литература в университета получих отлична оценка върху Достоевски, а не бях го чела. Все още не съм. Оставих го за по-зрели години, а времето се изнизва.

Коя книга няма да спрете да препрочитате?