Чета, за да чуя вътрешния глас на някой друг

"Разбрах това, когато бях в прогимназията. Веднъж през ваканцията влязохме с приятели на родителите ми в една провинциална книжарница. Тогава всеки пое в различна посока, разглеждайки стелажите, а аз стоях в средата на магазина и се чудех накъде да тръгна. Почувствах се изгубена. Никога няма да забравя нищетата, която изпитах, срама и самотата от безкнижието."

Трагично. Безкнижие в прогимназията е като липса на първите седем години при възпитанието - никога не се наваксват. Което е видно и от разъжденията в интервюто.

• 6 11
• Докладване

Четейки това прекрасно интервю се сетих за това

https://lira.bg/archives/77084

• 3 5
• Докладване

" Как така най-обикновен, нелитературен човек, без висше хуманитарно образование може да разказва толкова добре ..."

Малеей, булка, ами че ти още малко и ще изключиш от класацията основоположниците Ботев и Вазов? Заради липсата на висше хуманитарно. То пак добре че казваш "хуманитарно", че някои твои колеги биха казали "филологическо" ...

• 5 10
• Докладване

това гласовете ви чувам не го ли минахме 90-те

• 2 5
• Докладване

Човек да преподава литература, а да не може да чете на нито един друг език, нито един... Не съм вярвал, че все още има такива. Цялото интервю е потрес, но определението за талантлив автор е чак срамно.

• 5 4
• Докладване

Интервюто ме разочарова. На повечето въпроси Юлия Йорданова отговаря уклончиво, без конкретика, не споменава заглавия/автори/герои. Не си представям как литературно произведение не може да предизвика чувства, смях или сълзи. Май се съгласявам с дамата само в оценката ѝ за автобиографията на Чаплин.

"Слабите хора отмъщават. Силните хора прощават. Интелигентните хора игнорират." Алберт Айнщайн

• 4 7
• Докладване

"Дневник," коя е книгата на непорфесионалната авторка от Делиормана? Бих искала да я прочета. Ако Юлия Йорданова чете коментарите, моля я да даде заглавието.

A man without faith is like a fish without a bicycle.

• 1 3
• Докладване

Тя казва, че не владее език на ниво да чете художествена литература, но научна чете. Това според мен е честна оценка за уменията й. Иначе много хора си мислят, че владеят чужд език добре, докато не се наложи да го ползват активно.

A man without faith is like a fish without a bicycle.

• 3 6
• Докладване

Хубавата книга не е вещ. Тя е богатство!

• 2 6
• Докладване

До коментар [#8] от "7777":

Честността тук е на втори план, на първи е мързелът. Не може за толкоз години да не се научиш да четеш на ни един друг език литература. Да четеш все пак, не да пишеш. Все едно да не можеш даже да четеш на български. Знаем какви хора не могат да четат на български, нали? Същото е.

• 6 5
• Докладване

До коментар [#10] от "vzl371161294":

Не е до мързел. Има хора, чиито мозъци не могат да усвоят втори език на повече от елементарно ниво. Един от приятелите ми, с когото пораснахме, е гениален математик. Но така и не можа да научи чужд език. А упорстваше, работеше. Не става и не става. Между другото, българите, които отиват дългосочно в чужбина е забравят да говорят български (макар че го разбират) не се превземат. Мозъкт им не може да намести два активни езика. Юлия Йорданова казва в интервюто, че когато все пак чете художествена литература на чужд език долавя непреводими нюанси. Та може и да е прекалено себекритична. Имам приятелка, родом от Хондурас, която обича да се хвали как навремето научила наглийски за шест месеца. Нищо, че след 30 години в САЩ, все още говори с толкова силен акцент, че все я карат да повтаря и не знае никаква граматика. Ама ако я питаш,а и без да я питаш, английският й е перфектен. Иначе е готин човек, де. А Юлия Йорданова, освен всичко останало, е и филолог. От филолог няма да чуеш, че говори който и да е език перфектно, дори и родния си.

A man without faith is like a fish without a bicycle.

• 4 5
• Докладване

а бе сякаш мадамата е на ниво високу. ами риспект и оважениа. в мадами като нея е надешдата на бг нациата и лрата. ами нека често да се искасват ора като горната госпожа. браво браво. одивителна е. жилаиме й оспехи занапреде.

• 8 0
• Докладване

До коментар [#11] от "7777":

Примерът с вашия приятел не е добър. Има си научно обяснение защо му се отдава математиката, а не му се отдават езиците. Отговорните мозъчни дялове са различни. Непреводимостта няма как да се дължи на езика, от който превеждаш, а се дължи на езика, на който превеждаш. Или езикът, от който превеждаш, е по-богат, или ти не си достатъчно умен на своя. Няма други варианти. С други думи това обяснение за непреводимостта е невалидно. Освен това си трябва и находчивост, въображение, асоциативно мислене и прочие. Може и да не е мързел, може да е липса на тези или други качества, които те предразполагат да усвояваш информация. Но най-лесно е да кажеш, че ти просто не можеш, ама без да поставяш под съмнение как усвояваш. И изобщо не съм съгласен, че от филолог няма да чуеш, че говори перфектно език. Казват си го, намекват го, твърдят го. Най-неловкото е, че някои от тях не говорят добре български, но не знаят, а има и такива, които се изразяват като чобани.

• 4 4
• Докладване

До коментар [#11] от "7777":

Нямаше смисъл да пиша това по-горе всъщност. Сигурно й куца четенето на други езици, защото авторите не са достатъчно талантливи, за да се изразяват по-простовато и разбираемо за нея.

• 4 0
• Докладване

До коментар [#7] от "7777":

"Бялото градче. Лични спомени от Попово" на Росица Цончева. Разпространява се от самата авторка, достъпна във "Фейсбук".

juliajordan

• 1 3
• Докладване

До коментар [#15] от "juliajordan":

Много ви благодаря!

A man without faith is like a fish without a bicycle.

• 0 1
• Докладване

До коментар [#16] от "7777":

Аз Ви благодаря за коментарите и доверието.

juliajordan

• 3 3
• Докладване

До коментар [#3] от "john trivolta":

Не съм "булка", но ще Ви отговоря по същество.
Между времето на Ботев и Вазов (които попадат в две различни литературни епохи все пак) и съвремието ни има век и половина. През този век и половина литературната дейност се е професионализирала достатъчно, за да си позволим оразличавания на творческите изяви по този признак. И въпреки това, категорично може да кажем, че дори Ботев и Вазов са били професионални автори. Ботев - защото е посещавал университетски аудитории, макар и за кратко (на фона на масова неграмотност на българското население по онова време), а Вазов - защото книжовната му работа е била единственият му "поминък", ако мога така да се изразя. И тъй като Вазов е първият ни автор, който се е издържал изключително от литературния си труд, обикновено той се сочи като първият професионален писател в новата българска литература.
По следващия Ви въпрос - филологическият факултет не е фабрика за писатели, нито хуманитарното образование има подобно предназначение, съгласна съм с Вас. Но тези две области предоставят експертно знание по въпросите на литературата и книжовността, затова най-често от тях произлизат професионалните автори на художествена, публицистична и научна литература в областта на културата. Ето защо толкова по-радостно събитие е днес, в епохата на научната специализация и на писателската професионализация да се натъкваме на автори, които показват качества, без да са ги придобили по този формален път.
Надявам се, че с отговора си съм Ви била полезна.

juliajordan

• 4 2
• Докладване

До коментар [#1] от "voodoo_child":

Ще си позволя нескромно да Ви възразя, че пропуските в прогимназията никога не се наваксват. Измислено правило, несъществуващ закон. Ако това е вярно в конкретния случай, тогава моля да сезирате Висшата атестационна комисия, присъдила ми научната и образователна степен "доктор" през 2003 г., и да оспорите мнението на колегията, която публикува мои научни и художествени произведения и одобрява мои литературни проекти. И още по-нескомно Ви каня да се запознаете с мои текстове, за да не се изказвате произволно по мой адрес, без да ме познавате.

juliajordan

• 5 2
• Докладване

До коментар [#4] от "1001":

Ще си позволя да Ви припомня, че използвания от Вас израз "гласовете ви чувам" е заглавие на последния роман от тетралогията на Димитър Талев, написан и публикуван през 1960-те години, а не през 90-те години на ХХ век.
Вие може би визирате моя отговор на въпроса защо чета - за да чуя вътрешния глас на някой друг. Но това е метафоричен образ на чуване през зрителното сетиво. Защото книгата е медия на неизречено чрез глас послание, записано под литературна форма. Четенето следователно е "чуване" на този скрит глас, възприемане на самотно изреченото в писмен текст послание. В този смисъл то е чуване на вътрешния глас на някой друг. Дано сега да сте ме разбрали.

juliajordan

• 4 2
• Докладване

До коментар [#6] от "bramasole":

Позволете ми да Ви репликирам.
Първо, не съм съгласна, че на поставените въпроси отговарям уклончиво, без конкретика и не споменавам заглавия, автори и герои. Препрочетете интервюто и ще откриете такива. На две-три места съм предпочела да не споменавам нарочно името на автора и неговото заглавие, за да не го ангажирам с моето мнение за творчеството му по лични причини.
Второ, доброто литературно произведение, разбира се, предизвиква чувства и у мен (съвсем не съм от камък), но не "смях или сълзи". Нито хлипам, нито се кискам над литературно-художествен текст. Ако все пак това се случи, допускам, че то би говорило много лошо за това литературно произведение.

juliajordan

• 4 2
• Докладване

До коментар [#9] от "star bastun":

Нека да се разберем: в интервюта казвам, че книгата-вещ е произведение на изкуството. Не се ли подразбира, че като такава тя е богатство?

juliajordan

• 5 2
• Докладване

До коментар [#10] от "vzl371161294":

Ами не е същото - едното се нарича "роден език", а другото "чужд език".

juliajordan

• 5 2
• Докладване

До коментар [#12] от "betona":

благодарско на госина

juliajordan

• 5 3
• Докладване

До коментар [#14] от "vzl371161294":

Явно съм се изразила много сложно и неразбираемо за Вас...

juliajordan

• 5 2
• Докладване

До коментар [#21] от "juliajordan":

Позволете да изразя мнение, след като прочетох Вашите забележки към всички, написали коментари с доза негативен оттенък.
Бих Ви посъветвала да прочетете отговорите на други интервюирани в поредицата "Книжен плъх". Сравнете броя на препоръчаните/споменати/дори неодобрявани творби и литературни герои с Вашите. Нали аз, инженер-химик, искам да науча за четива и автори, на които не съм обърнала внимание до този момент или просто не съм знаела. Иначе какъв е смисълът на тази рубрика? Скромното ми мнение е, че е за да бъде в интерес на участниците във форума, а не за да се начесва Его-то на интервюирания.
Разбирам, че не приемате критика. Хиперболизирате думите ми, че литературното произведение трябва да предизвиква чувства с ироничното "Нито хлипам, нито се кискам". Не се засегнах.
Аз принципно съм респектирана от пишещите хора, от таланта им. Но мисля, че всички ние - с или без литературни заложби, трябва да приемаме всякакви становища по наш адрес, да анализираме до каква степен те са обективни и градивни, и да си правим мъдри заключения от тях. Не винаги тези мнения ще са приятни, но... c'est la vie, както казват французите.
Желая Ви здраве, творчески успехи и удовлетворение от постигнатото!

"Слабите хора отмъщават. Силните хора прощават. Интелигентните хора игнорират." Алберт Айнщайн

• 0 5
• Докладване

До коментар [#26] от "bramasole":

Госпожо bramasole,
Не може в една анкета човек да предложи конспект с препоръчителни четива. По месинджър един читател на интервюто ми ме помоли да му посоча кои автори, според мен, олицетворяват представата ми за талантливи писатели, имайки предвид странния ми критерий за ненатрапчивост в писането. Искаше да посоча от всяка националност по един. И аз започнах: Маркес от латиноамериканската, Орхан Памук от турската, Маргьорит Дюрас от френската... и се спрях. Нямаше смисъл. Нито мога да си спомня всички прочетени и харесани от мен писатели, нито щях бъда съвсем точна, още по-малко - изчерпателна. По принцип ползата от четенето, според мен, не е в многото четене и в трупането (и запомнянето) на съответна информация. Ползата е в качеството на четенето, в способността му да ни кара да мислим, чувствайки. Разбира се, видях отговорите и на други анкетирани хора-на-книгата в тази интересна рубрика на в. "Дневник". Повечето ги познавам, някои дори лично. Разни хора - разни идеали. Разни писатели - разни стилове. Разни читатели - разни вкусове. Четете и Вие, госпожо инженер-химик, и избирайте по собствен почин, без да обвинявате никого, че не ви удовлетворява като възгледи и манталитет.
Апропо, старанието ми да отговоря на горните (в повечето случаи недоброжелателни) коментари беше тъкмо в това - да покажа, че приемам всякакви становища по свой адрес, че разсъждавам върху тях и си изваждам по възможност "мъдри", както казвате Вие, заключения от тях. Но и правя опит да ги подтикна към същото.
Не е вярно, че отговорите ми по-горе са "с доза негативен оттенък". Както и тук, в този уважителен ответ на Вашата бележка.
И за да съм коректна докрай, ще отговоря и на тези въпроси:
Коя книга ме е веселила (но без да се смея) - ето Ви една: "Амазонката на Варое" от Боян Биолчев.
Коя книга ме е натъжавала (но без да плача) - ето Ви една: "Дневник на скръбта" от Ролан Барт.
Желая Ви приятно четене на каквото пожелаете. Четенето е самотно занимание също като писането. Писателят и читателят са двама моряци, тръгнали на далечно плаване от двата края на океана, стъпили върху сламени салове.

juliajordan

• 4 2
• Докладване

До коментар [#19] от "juliajordan":

Че е нескромно - нескромно е, но пък ме развесели. Имате ли и други аксиоми за живота? 🙂🤦

• 3 5
• Докладване

До коментар [#28] от "voodoo_child":

Вие подхождате аксиоматично, не аз.

juliajordan

• 5 2
• Докладване

До коментар [#24] от "juliajordan":

благудариме и ние. а каде не сте се чусвала "изгубена, нищошна, засрамена и самотна"? оногава и сега. ако е одобно, а и жилаете да кажите.

• 3 0
• Докладване

До коментар [#30] от "betona":

цели три миносове.. браво врабо.
юлка, а вие що не сте отговорила? викаш, бетона не е важен, а и ви е под нивото, що да му отговаряте.. ок, ок, както кажите.

• 0 2
• Докладване