© "Рива"
По повод Деня за почит на жертвите на комунизма "Дневник" публикува откъс от "Криминализацията на комунизма в европейското политическо пространство след Студената война"
На 1 февруари 1945 г. са изпълнени смъртните присъди на осъдените от т. нар. Народен съд трима регенти, 22-ма министри, 67 депутати, 8 царски съветници, генерали и полковници. По повод Деня за почит на жертвите на комунизма "Дневник" публикува откъс от книгата "Криминализацията на комунизма в европейското политическо пространство след Студената война" на френската преподавателка и изследователка от Сорбоната Лор Ноймайер, издадена на български от "Рива". В нея е описано как европейските институции осъдиха престъпленията, извършени от комунистическите режими, и кои хора бяха двигателите на този процес.
"В книгата доста обширно и коректно са разказани действията на 18 политици в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) и след това в Европейския парламент, довели до осъждане на престъпленията на тоталитарните комунистически режими на континента", посочва българският представител и един от хората с принос за процеса - Лъчезар Тошев, в послеслова на книгата. "Това е стъпка по трудния път към изграждането на хуманно общество с развито демократично гражданство, проникнато от разбирането за собствените права и отговорности. Ясното осъждане на тези престъпления и от политиците, и от гражданите на страните, които не са преживели комунистически диктатури, както и на поколенията, които не помнят тази мрачна епоха, също е твърде важно за постигане на по-голяма сплотеност в Обединена Европа, в която ще споделяме общо бъдеще. А приносът за изграждане на това бъдеще е наша задача!"
Лор Ноймайер е доцент по политология в Университета I Пантеон в Сорбоната и се занимава с научни изследвания в Лабораторията в CESSP (CNRS) - Европейския център по социология и политически науки (Национален център за научни изследвания) във Франция. Тя е един от редакторите на книгата "История, Памет и Политика в Централна и Източна Европа - Игри на паметта"(2013).
Из "Криминализацията на комунизма в европейското политическо пространство след студената война" от Лор Ноймайер
Осъждане на престъпленията на "тоталитарните комунистически режими": Резолюция 1481 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за международно осъждане на тоталитарните комунистически режими
Поредицата политически стъпки, довела до приемането на Резолюция 1481 през януари 2006 г., беше резултат от синхронизирането на три отчасти свързани политически пространства: транснационалното партийно пространство на ЕНП, парламентарното пространство на ПАСЕ и българската политическа сфера, запълнена с дълги спорове върху периода на социализма и неговото наследство. Инициативата принадлежеше на българския представител Лъчезар Тошев, който изполва влиянието си в институционалните ходове в ПАСЕ, за да се опита да наложи както в Съвета на Европа, така и в ЕС тълкуване на комунизма, фокусирано върху престъпното му естество и различното представяне на комунизма и на нацизма.
Европейската народна партия поема антикомунистическата кауза
Лъчезар Тошев може и да не е имал зад гърба си национална политическа кариера на високо равнище, но от назначаването си като "специален гост" в ПАСЕ през 1993 г. (през 1992 г.) е сериозен участник в дейността на Асамблеята и от средата на 90-те години има постоянни политически задължения там. Като председател на Българската делегация и заместник-председател на ЕНП от 1997 г., той много добре познава функционирането на вътрешните мрежи в групата. Като бивш член на Бюрото и вицепрезидент на ПАСЕ, говорител на ЕНП и заместник-председател на Комисията AS/Pol (Комисия по политически въпроси и демокрация), той има и практически усет към институционалната и политическата машина на Асамблеята. Играе ключова роля в усилията да бъде убедена Европейската народна партия да поеме антикомунистическата кауза от 15-ия си конгрес през октомври 2002 г.
Щафети в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа
Лъчезар Тошев използва европейския си политически опит, за да изведе групата от активни представители извън границите на посткомунистическо дясно крило.
През 90-те години българската консервативна партия СДС (Съюз на демократичните сили) няколко пъти предложи в страната да се създаде "Институт за национална памет", но предложенията останаха без последствие. През май 2000 г., с наближаването на президентските избори през юни 2001 г., представителите на СДС надделяха в българското Народно събрание и успяха да прокарат закон, който обявяваше комунистическия режим в България за престъпен.
По характер законът беше определено символичен (Deyanova, 2006; Ragaru, 2010). Лъчезар Тошев, който беше избрал антикомунизма за основа на политическата си кариера в страната, беше предложил групата на ЕНП да приеме сходна резолюция, която по-късно да бъде предадена на Бюрото на ПАСЕ. За тази идея си беше осигурил подкрепата в Бюрото на ПАСЕ на Рене ван дер Линден, влиятелния председател на ЕНП, сочен като бъдещия президент на Асамблеята.
Бюрото предложи въпросът да бъде отнесен към Комисията AS/Pol за информация, не за доклад, което би се равнявало на унищожаване на документа. Независимо от това членовете се съгласиха да запазят текста, при условие че заглавието се промени отново, този път на "...необходимостта от международно осъждане на тоталитаризма", за да не излезе, че прицелната точка е единствено комунизмът.
Това е първият пример за тактика, използвана неколкократно от левите и от руските представители, която се състоеше в разширяване на обсега на дадена резолюция чрез включване на други недемократични режими, за да не се слага ударението единствено върху комунизма. След този първи компромис предложението беше отнесено за доклад пред Комисията AS/Pol на 29 септември 2003 г. и остана валидно в продължение на две години.
Текстът призовава към порицаване на "тежките нарушения на човешките права, извършени по причина на тоталитарната комунистическа доктрина на диктатура и тотален контрол". Подписан е от 28 представители от 18 национални делегации, включително 10 от бившия Източен блок. Сред подписалите имаше 23 членове на групата на ЕНП и един-единствен представител на социалдемократите: естонката Катрин Сакс.
Текстът включва някои от елементите, предложени в резолюцията на Северин, например образуването на "политически независима комисия, която да събере и оцени информация за случаите на нарушаване на човешките права през периода на тоталитарния комунизъм", под егидата на генералния секретар на Съвета на Европа. В документа се предлага също така включените държави членки да образуват национални разследващи комисии, които да докладват за резултатите от разследванията си пред Съвета на Европа и да отворят всички притежавани в страната досиета за нарушаването на човешките права, извършено от комунистическите тайни служби/политическата полиция.
Документът призовава Комитета на министрите на Съвета на Европа да приеме официална декларация за международно порицание на "тоталитарния комунизъм". Като говорител на ЕНП и заместник-председател на Комисията AS/Pol, Тошев имаше задължението да посочи кандидат на групата за докладчик. Той избра португалската представителка Мануела Агиар, заседавала в ПАСЕ в продължение на повече от 10 години. Причината беше чисто практическа, тъй като в Португалия не се очертаваха избори, които да застрашат мястото ѝ, но и защото тя отговаряше на изискванията за националните и политическите представители.
Тъй като не идваше от държава - бивш сателит, Агиар нямаше как да бъде заподозряна в инструментализиране на комунистическото минало за вътрешнополитически цели. Освен това, макар да беше подписала предложението на Ван дер Линден за резолюция, тя не беше смятана за яростна антикомунистка и поддържаше добри отношения с колегите си левичари благодарение на участието си в борбата за правата на мигрантите и на жените.36 Останалите групи не издигнаха кандидат и през ноември Агиар безпроблемно беше определена за докладчик.
Европейският съюз не отговаря
Едновременно с това Европейската народна партия действаше активно и в друга европейска сфера. През февруари 2004 г. тя отправи почти сходен призив към ЕС да заклейми тоталитарния комунизъм, няколко месеца преди разширяването на Изток и изборите за ЕП, които щяха да доведат до номинация на нови европейски комисари. Под същото заглавие, както предложението на Ван дер Линден, в уводния абзац на резолюцията на ЕНП се набляга на аналогията между комунизма и нацизма: "През ХХ век станахме свидетели как се оформиха два еднакво безчовечни режима: комунизмът и нацизмът; и двата взеха милиони жертви. Поражението на нацизма във Втората световна война даде възможност да се разследват и заклеймят престъпленията му, а виновниците да бъдат съдени. Комунистическата система рухна, но подобно международно порицание не последва".
В резолюцията се споменаваше настойчивата заплаха, която представлява комунистическата идеология и която "продължава да застрашава световния мир и свободното развитие на народите", и се отправяше призив да се съхрани паметта за миналото, за да се предотврати възобновяването на тоталитарните практики и идеологии. Текстът продължаваше с изброяване на тежките нарушения на човешките права в Източния блок, между които "преследване на етническа основа, често равностойно на геноцид".
Между многото доводи за европейски действия бяха посочени почитта към жертвите и значението на истината за "моралното възраждане" на посттоталитарните общества. ЕНП особено наблягаха на исканията си към Съвета на Европа да се образува в ЕС комисия от независими експерти, като част от нейните държави членки да работят по темата за нарушаване на правата на човека; да се отворят напълно архивите, както и ЕС да приеме "официална декларация за международно порицание на тоталитарния комунизъм".
Този текст обаче се отличаваше от предложението, направено в ПАСЕ, по три конкретни точки. Предлагаше се Европейският съюз да определи "Ден на жертвите" на тоталитарните режими и да открие "мемориален музей на жертвите на комунизма". Беше отправен и призив за доброволна лустрация, като ЕНП призоваваше "всички, които възнамеряват да приемат политическа функция в институциите на ЕС, да разкрият своята професионална и политическа дейност в бившите комунистически държави и да се въздържат да заемат европейски пост, ако са били част от репресивните силови комунистически агенции или са участвали в престъпления срещу човечеството".
Резолюцията, убедително подкрепена от членовете на партията от България, балтийските държави и Унгария, беше приета, независимо че делегациите на Германия, Италия и Испания се въздържаха. Тестът обаче беше яростно критикуван от председателя на Партията на европейските социалисти Енрике Барон Креспо (от Испания), както и от председателя на Алианса на либерали и демократи за Европа Греъм Уотсън (от Обединеното кралство). В крайна сметка ЕС не даде пряк отговор, тъй като предложението идваше изключително от страна на консервативните представители. Поради това активистите за памет съсредоточиха усилията си в ПАСЕ.
Конфликти около съществуването и обхвата на доклада
По правилата на ПАСЕ всяко предложение за приемане на резолюция има трайност две години. Обструкционистките действия на групите ЕСГ и ЕОЛ и на Руската делегация, както и нерешителността на Мануела Агиар удължиха работата на комисията дотолкова, че застрашиха самото съществуване на действията на Ван дер Линден.
Обструкционистките стратегии на опонентите
Противниците на предложението на Ван дер Линден предприеха ответен ход през 2004 г., като на свой ред направиха две предложения за резолюция, призоваваща съответно към порицание на "престъпленията, извършени от режима на Франко" и "за осъждане на адмирирането и оправдаването на нацизма". Групата на ЕНП изрази подкрепа и за двата текста, макар някои от представителите ѝ да съзряха в тях опит да се отклони вниманието от проблема за комунизма и да се разводни значението на порицанието чрез прокарване на паралели между двете форми на диктатура.
Когато Лъчезар Тошев се опита да отслаби политическото напрежение чрез предложение да се изслушат становищата на историци, специалисти по темата "комунизъм", неговите колеги социалдемократи в Комисията AS/Pol дадоха алтернативното предложение - да се разшири обсегът на изслушванията чрез включване и на разисквания на теми: нацизмът, режимът на Франко и гръцката военна диктатура. След открит конфликт в Комисията ЕСГ и ЕНП се съгласиха на изслушване само по темата за комунизма, което да се проведе в две отделни заседания. Първото заседание, организирано през септември 2004 г. в България, възложи на Тошев национална задача; на него се събраха юристи, бивши жертви и политици, които се споразумяха да се основе Институт за разследване на престъпленията на комунизма в България (Станилов, 2004).
Организирането на второто заседание от изслушването, планирано да се състои в Париж през декември 2004 г., беше белязано от повече конфликти. Комисията AS/Pol даде думата на представители, които до един подкрепяха резолюцията, включително швейцарския представител, социалдемократа Андреас Грос. Но подборът на експерти стана причина за спор между политическите групи и известен брой от националните делегации. Както беше обичайно, представителят на Комисията AS/Pol, който отговаряше за това, предложи имена на експерти, които биха могли да бъдат изслушани. Между предложените бяха историците Стефан Куртоа и Тоомас Хийо, както и бившият руски дисидент Владимир Буковски, изградили кариерите си в порицание на престъпленията на комунизма след периода на Студената война, както и полският историк Дариуш Стола, с по-нюансирани позиции по въпроса за ерата на социализма.
Макар че решение, взето на основата на консенсус, обичайно се приема за достатъчно, списъкът на тези експерти беше официално одобрен чрез гласуване в Комисията AS/Pol. Изслушването не отслаби напреженията около доклада, по чийто обхват Мануела Агиар преговаря подробно с членовете на комисията.
Дали темата да бъде единствено комунизмът, или да се включат всички други диктатури от ХХ век? Дали да се заклейми самата комунистическа идеология, режимите, които претендираха, че управляват чрез нея, или престъпленията, извършени в нейно име? Агиар беше убедена, че текстът трябва да се съсредоточи върху темата за комунизма, тъй като нацизмът и режимът на Франко бяха вече обхванати в двете други резолюции, предложени едновременно.
Комисията AS/Pol гласува да се промени заглавието на доклада на "Резолюция относно необходимостта от международно осъждане на престъпленията на комунизма", така че да не се порицава самата идеология. Но през февруари 2005 г., точно когато Агиар беше приключила с първото си проектопредложение за резолюция, в Португалия се произведоха предсрочни избори и тя загуби мястото си в ПАСЕ. Тогава се наложи да се назначи друг докладчик, за да може текстът да бъде приет преди края на септември, когато валидността на предложението за резолюция щеше да изтече.
