"Енергия!" на д-р Ане Флек (откъс)

В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Енергия!" с автор д-р Ане Флек, предоставен от издателство "Ера".

Уморени ли сте? Често ли чувствате, че не ви достига енергия и едва се справяте? Забелязвате ли спад в имунитета? Какво се крие зад тези наглед обикновени симптоми?

Загубата на енергия е скрит, добронамерен зов за помощ от страна на нашето тяло!
Д-р Ане Флек разкрива кои са тайните крадци на енергия и дава ясни указания и конкретни примери, с които всеки може да открие корена на проблема и неговото решение.

В първата част на "Енергия" ще се запознаете със скритите причини за липсата на енергия и с потенциалните причинители на болести. Тя ще ви даде възможност да разкриете индивидуалния си проблем. Във втората част ще откриете червената нишка за изход от лабиринта. Ще получите ефективни съвети за успешна промяна. Третата част представя конкретна програма, която включва и лесно приложими рецепти. Можете да я следвате със собственото си темпо, за да създадете своя формула за здраве и енергия.

Д-р Ане Флек, специалистка по вътрешни болести и ревматология, известна с метода "Док Флек", е международно признат експерт по превантивна и хранителна медицина. Смята се за пионер в цялостната медицина, която обединява модерни научни изследвания и традиционни лечебни практики в иновативна методика за лечение.

Като читател на "Дневник" може да купите книгата със специална отстъпка от поне 10% в Ozone.bg. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата тук.
Ако в актуална промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.

Из "Енергия!" на д-р Ане Флек

"Живея в постоянен стрес!" Чуваме тези думи всеки ден. Цял куп обстоятелства ни притискат и ни късат нервите: бързаме за важна среща и попадаме в задръстване; работният ден е дълъг и напрегнат; зъболекарят открива възпаление на челюстта, което изисква дълго лечение - и така нататък, и така нататък.

Човекът е чудна машина и притежава огромна съпротивителна сила, която му помага да се справя със стреса конструктивно. За съжаление обаче човешкото тяло не е създадено да живее в постоянен стрес. Освен това стресовите фактори, с които се сблъскваме, се променят бързо. Ако някогашните хора са се измъчвали от глад, жажда, студ или внезапни изненади (например битка или бягство от саблезъб тигър!), днешните хора страдат от други неща: непрекъснат звън на мобилния телефон, ежедневен поток от имейли, шум, екзистенциален натиск.

Тези стресови фактори са ни добре познати. Когато си отварям пощата, често ме обзема копнеж по онова бавно течащо време, когато си пишехме писма с красиви писалки. Някога пощальонът идваше по веднъж на ден, а днес в дигиталната поща се трупат съобщения със задачи, повечето от които не търпят отлагане - стрес фактор от най-чест вид! Също толкова стресиращи и разболяващи, макар и не така очевидни фактори, са липсата на сън и движение, строгите диети или дългият пост без лекарски надзор, твърде честото похапване през деня или навикът да се грижим винаги за другите и никога за себе си.

СТРЕСЪТ И РЕАКЦИИТЕ НА ТЯЛОТО

Автономната нервна система, известна и като вегетативна нервна система, стои зад кулисите и дърпа конците на основните функции в човешкото тяло. Тя не е подвластна на съзнателен контрол. Вегетативната нервна система регулира дишането, сърдечния ритъм, кръвното налягане, телесната температура, храносмилането, имунната система, хормоналния баланс, либидото и т. н. Тя е невидимият господар.

Да приемем, че внезапно попаднете в сериозна стресова ситуация. Пред вас се изправя... е, не чак огромна мечка, а крадец, проникнал в жилището ви с взлом, впрочем, вече съм го преживяла лично една сутрин след връщане от нощна смяна... За частици от секундата се активират онези части от автономната имунна система, които поставят тялото в повишена готовност за реакция: симпатиковата нервна система. Зениците се разширяват, ударите на сърцето зачестяват, дишането става дълбоко и бързо, кръвта напуска храносмилателния тракт и отива в мускулатурата на ръцете и краката.

Тялото е приведено в готовност да се бие или да бяга и изобщо забравя за храносмилането. След това става обратното - нервус симпатикус - парасимпатиковата нервна система - се включва едва когато опасността и силният стрес са отминали. Тя натиска внимателно спирачката, забавя биенето на сърцето и дишането, реактивира изключеното либидо и обявява, че е настъпило време тялото да се отпусне. Възниква обаче справедливият въпрос: кога отминава стресовата ситуация в свят като днешния?

При активиране на симпатиковата нервна система мозъкът изпраща възбуждащи сигнали към надбъбречните жлези: "Бързо отделете стресовите хормони кортизол и адреналин!" Стресовите хормони имат задължението съхранените в клетките хранителни вещества светкавично да се превърнат в захари и така тялото да се снабди с достатъчно енергия.

Бързата комуникация между мозъка и вълшебните надбъбречни жлези протича по така наречената ос хипоталамус-хипофиза-надбъбречни жлези. Какво се случва обаче, когато надбъбречните жлези са принудени да работят без почивка и под натиск? Именно поради силата на натиска върху надбъбречните жлези зависи как реагирате на стрес: дали хвърчите като заредена с енергия ракета, или се влачите през своя ден като уморено, останало без сили животно. Затова ще посветим вниманието си на този изключително важен орган.

ТАЙНАТА НА НАДБЪБРЕЧНИТЕ ЖЛЕЗИ

Надбъбреците представляват две жлези с големина на кайсия, кацнали като шапки върху горната част на бъбреците. Когато не са в състояние да си позволят заслужена почивка, понеже са подложени на силно натоварване и парасимпатиковата нервна система не изключва стресовата реакция на тялото, последствията за целия организъм и за енергийното му ниво са наистина фатални. За съжаление съвременните хора се намират под постоянен обстрел от модерни "дразнения за битка или бягство". Хроничният стрес представлява огромна опасност за здравето, понеже предизвиква пълзящ процес на разграждане - така наречения адаптационен синдром, известен и като "синдром на Селие". Какво се случва в тялото?

1. Алармена (бедствена) реакция
При първото опиянение от стреса надбъбречните жлези изтикват стресовите хормони кортизол и адреналин и се стига до класическата реакция "бягство или отбрана", описана по-горе.

2. Фаза на адаптация или съпротива
При продължителен стрес (дни, седмици и дори по-дълго) тялото оказва "съпротива" и се опитва да се приспособи към хроничното стресово натоварване. Надбъбречните жлези работят извънредно, изхвърлят големи количества адреналин и кортизол, поддържат високо ниво на кръвната захар и на енергията в организма. Един от белезите на тази фаза е повишеното ниво на кортизол, често и повишеното кръвно налягане - добрият медицински детектив веднага ще го изтълкува като указание за начално изтощение на надбъбречните жлези.

Високото ниво на кортизол причинява следните оплаквания:

• умора, която се появява и изчезва
• колебания в настроението (раздразнителност, гняв)
• депресивни състояния и страх
• липса на концентрация, дупки в паметта, намалена способност за учене
• апетит и силен глад за определени храни, например сладки неща
• засилено складиране на телесна мазнина (главно по корема)
• симптоми на предменструален синдром като желание за шоколад, раздразнителност, усещане за подуване, горещи вълни, силно изпотяване.

3. Фаза на изтощение
В този период тялото е постоянно уморено, безсилно и някак изсъхнало. Причината е, че изтощените от постоянната работа надбъбречни жлези са докарани до срив. Производството на стресови хормони отслабва, физическата и душевната издръжливост на натоварване се понижават драстично. Липсата на кортизол оказва опустошително влияние върху целия организъм, и то не само защото човек се чувства безкрайно изморен.

Здравата хомеостаза, т.е. способността за поддържане на всички телесни системи в здравословен баланс, изчезва. Стига се до силни колебания в нивото на кръвната захар, щитовидната жлеза престава да функционира и умората става още по-силна. Освен това на преден план излизат вещества, причиняващи хронични възпаления, автоимунни процеси, наднормено тегло, болкови синдроми и фибромиалгия.

И още един проблем - ниското ниво на кортизол на свой ред намалява силата на имунната система, която ни защитава от вируси, бактерии, паразити, алергени, отрови от околната среда и други вредни вещества. Така организмът става податлив на инфекции, на токсични влияния от околната среда и природата, както и на възпалителни реакции. Класически признак е, че всяко ухапване от насекоми води до силна кожна реакция, защото естествената способност за спиране на възпалението е изчезнала.

Ниското ниво на кортизол и изтощението на надбъбречните жлези се проявяват със следните симптоми:

• постоянна умора въпреки достатъчния сън (алармата ни буди, но не ни се става)
• чувство, че ни липсва енергия дори за най-обикновени ежедневни дейности (даже ставането от дивана коства много сили)
• класическа енергийна дупка следобед между 15 и 17 ч
• по-високо ниво на енергия вечер (след вечеря се чувстваме по-енергични от обикновено)
• трудно справяне дори с лек стрес, повишена раздразнителност, нисък праг на толерантност (силно вълнение дори за дреболии)
• засилваща се умора при по-дълго лишаване от храна (опитваме се да си върнем енергията с помощта на чипс, сладки неща, кафе)
• постоянно желание за нещо солено
• повишена податливост на инфекции, продължително боледуване, например от настинка
• намалено либидо
• депресии, страхове
• ограничения в паметта и в концентрацията
• болки в мускулите и ставите
• замайване и виене на свят, особено след ставане.

Един обикновен тест ще ви помогне да прецените как функционират надбъбречните жлези и да разберете дали има някакви смущения. За да подсигурите диагнозата, ще е необходима задълбочена лабораторна диагностика.

Тест за самопроверка

РЕФЛЕКС НА ЗЕНИЦИТЕ

• Седнете или застанете пред огледало в затъмнена стая.
• Светнете с фенерче към едното си око под ъгъл около 45 градуса - не директно в окото! - и гледайте в огледалото.
• Наблюдавайте реакцията на зеницата към светлината в продължение на 30 секунди.

Ако не успеете да направите теста, потърсете помощ. Помолете близък човек да осветява окото ви отстрани и също да наблюдава реакцията на зеницата.

Обяснение: На тъмно зениците се разширяват, за да уловят свет­лината. В нормален случай зеницата (малък кръгъл мускул) би трябвало веднага да се свие по рефлекс и да остане свита. Ако функцията на надбъбречните жлези е ограничена, зеницата се разширява и за няколко секунди "пулсира" - свива се и се разпуска, след което остава разширена. Ако зеницата не успее да остане свита, това е ясно указание за недостатъчност на надбъбречните жлези. Продължителността на контракцията и началото на пулсирането позволяват да се прецени горе-долу мащаба на функционалното смущение.

Реакция на зеницата	Интерпретация
Константно стесняване (най-малко 20 сек) Пулсираща зеница след 10 сек Пулсираща зеница след 5 сек Незабавно пулсиране на зеницата с последващо разширяване	Нормална функция На границата, все още добра функция Ограничена функция Изтощени надбъбречни жлези

Съвет: Струва си да повторите този прост тест. Ако промените начина си на живот и надбъбречните жлези се възстановят, зеницата остава стеснена все по-дълго време.

Бележка: Ниско кръвно налягане със симптоми (например замъглено зрение, замайване) също може да бъде индикатор за отслабена функция на надбъбречните жлези. Има обаче още много причини за ниско кръвно налягане и лекарите рядко се насочват към състоянието на надбъбречните жлези.

Препоръки за посещение при лекар

Най-надеждната диагностика за оценка на състоянието на надбъбречните жлези е така нареченият неврострес-профил, който се прави в лаборатория. Вземат се проби от урина и слюнка и се прави анализ на общото ниво на кортизола и на дневния му ритъм. Съществува възможност да поискате тест по интернет и да изпратите пробите в лаборатория.

Интерпретация: Обикновено нивото на кортизола е най-високо рано сутрин и вечерта се понижава.

Пълзящото изтощение на надбъбречните жлези е описано в специализираната медицинска литература още през 30-те години на ХХ век, но в сегашната медицинска практика се проверява много рядко чрез лабораторни тестове. Когато липсват идеи защо пациентът страда от постоянна умора, защо се чувства зле емоционално и е близо до нервен срив, причината не се открива и болестта се влошава.

Ако влошената функция на надбъбречните жлези се открие навреме и започне лечение, милиони хора ще имат възможност да повишат нивото на своята енергия и да подобрят здравето си. Нужна е още промяна в начина на живот, в ритъма на деня и в храненето (вж. втора част "Силата на храненето" и трета част "План за лечение на смущения в надбъбречните жлези").