© "Сиела"
Книгата ще бъде представена от проф. Веселин Методиев
Книгата "Политиката отвътре" на бившия премиер на България Иван Костов ще има премиери в Бургас и Стара Загора, съобщи издателство "Сиела". Тя ще бъде представена от проф. Веселин Методиев - преподавател в Нов български университет.
В Бургас Иван Костов ще се срещне с читателите си на 15 февруари от 18 часа в културния център "Морско казино" (зала "Георги Баев"). Ден по-късно, на 16 февруари, е премиерата в Стара Загора - от 18 часа в зала 1 на хотел "Верея". Входът е свободен.
Досега "Политиката отвътре" имаше премиери в София, Пловдив и Варна.
"Политиката отвътре" излезе през 2022 г. В нея авторът споделя своя опит, разказва за допуснатите грешки, но и за верните решения, въвели България в общността на свободните и развити държави. Иван Костов посочва причините страната ни да остава пленена от мафията, противопоставила се яростно на всеки опит за налагане на върховенство от закона; описва превземането на съдебната власт, службите за сигурност и медиите, спирането на реформите, подменянето на истината и носталгията по комунизма, заради които преходът остава недовършен и българската демокрация в криза.
Иван Костов (73) е икономист и политик. Бил е министър на финансите в правителството на Димитър Попов (1990). Народен представител е в 7-ото Велико Народно събрание и в 36-ото, 37-ото, 38-то, 39-то, 40-то и 41-то Обикновено Народно събрание. Министър-председател е на България в периода 1997-2001 г. Лидер е на Съюза на демократичните сили (СДС) от 1994 до 2001 г., а от 2004 - на партията Демократи за силна България (ДСБ). След оттеглянето си от активната политическа дейност основава "Лаборатория за управление на рискове" към Нов български университет (НБУ), занимаваща се с политически анализи и прогнози.
Из "Политиката отвътре" от Иван Костов
4. За отношението към политиката
Хората най-често посрещат недобре политиците. Винаги са ги считали за виновни за случващото и неслучващото се. Имат право да търсят в тях вината, защото политиката е способна да изпълнява или проваля обещаното. В най-дълбоката древност са убивали водача шаман, ако не е предизвиквал дъжд. Политиката осъществява обещаното добре или зле в зависимост от най-различни обстоятелства, сред които решаващи са отново хората, които я съдят.
Неуважителното отношение към политиката е все пак по-характерно за общности с къса историческа памет, без устойчиви социални практики и без икономически постижения. Там, където демократичните ценности са поставени под най-големи съмнения, най-охулвани са политиците, а това е голямата опасност за цялата политическа система. Широко е разпространено подозрителното отношение на хората към политиката въобще, защото за него има съществено основание.
Избирателите делегират властта за дълги периоди от време, най-често четиригодишни, и след това не могат да въздействат върху нея, както и върху своето представителство. Поради това, и най-вече заради повърхностното им отношение към властта, у тях често възниква неудовлетворение от собствения им избор. Хората първоначално включват компенсаторни механизми: обявяват политиката за "неморална", "нехуманна", "лоша", "двулична" и не са лишени от основания.
Първо, защото политиката наистина не е морал, не е хуманизъм, нито прямота и откровеност и това е известно още от писмени паметници от VI - IV в. пр.н.е. Второ, избирателите не могат да прилагат своето право на избор винаги, когато пожелаят, защото такъв е законът. Трето, защото най-често те са в позицията на потърпевши от властта данъкоплатци, при това като плащащи всички нейни сметки и грешки. И четвърто, защото винаги си мислят, че заслужават по-добра съдба от тази, която имат и за която са убедени, че зависи много по-силно от управляващите, отколкото тя реално зависи. Във връзка с това от кого зависи съдбата ни подчертавам, че нашите посткомунисти не виждат връзката между последиците от управлението и собственото си гласуване. Винаги извеждат себе си от уравнението на вината.
И нека припомним най-важното: в условията на демокрация политиката е един отдушник за общественото недоволство; начин това недоволство да не приеме драстични и насилствени форми на гражданска война и кръвопролития, с каквито е изпълнена историята на човечеството. Политиката обуздава обществения гняв и затова пресреща неговите лоши спътници - неприязънта и ненавистта. Политикът е "необходимият грешник", който е длъжен да пресреща обществените предизвикателства.
5. Политиката като изкуство
Израстването на политик е различно от това на експерт с хуманитарна професия. Различията са и прости, и трудни за разбиране. Най-важното в политиката не може да се напише, защото няма правила за вземане на верни решения и поемане на риск, за правилен избор, за поставяне на цели, така както няма правила творчеството. Политиката е като дейността на финансовите институции. Привлича доверието на избирателите, съхранява го, стреми се да отговори с действия на това доверие, но го губи много по-често, отколкото банките и пенсионните фондове губят парите на хората. Тази аналогия разкрива, че политиката се прави, като задължително се рискува. Точно така, както рискуват банките, давайки кредити, застрахователите, когато поемат рисковете на своите клиенти, финансовите фондове, когато инвестират парите ни.
Политиката е социално проектиране и градеж, изисква творчество, а рецепти за него няма. Обяснението на едно силно политическо действие винаги е ненужно, защото то е очевидно. Одобрението му изисква доверие; без вяра разумът и страстите посрещат "на нож" всяко политическо решение и действие - при това реагират така винаги.
Лао Дзъ казва: "Силното оръдие на управлението не трябва да бъде показвано на народа." В решителното последно средство винаги се вярва. Това е така по простата причина, че силната политика винаги е възможна. Политиците винаги трябва да разполагат с още един вариант за действие или противодействие на задаващата се опасност, невидян и неочакван и от съмишлениците, и от противниците. Скритото оръжие на политика е част от харизмата, която увлича хората, но дали ще бъде ефективно това оръжие, зависи и от тяхното доверие.
Политиката прави компромиси с нравствеността и хуманизма. Културните полета, създадени и култивирани от световните религии, имат приложимост към решаването на политически проблеми, но не и към поставянето и постигането на политически цели. При компромисите си политикът се уповава на една аксиома - преследването на общото благо, в което вярва, че е правилно и добро ако не за всички, то в последна сметка - за по-голямата част от хората. Това прави съвестта му чиста. Допускам, че ако се възцарят всеобщата хармония, нравствеността и чо¬веколюбието, няма да има нужда от политика.
Политиката не може да се разбере вън от точно определени и неповторими обстоятелства. Затова е уникална. Нито едно политическо събитие не може да се възпроизведе отново. Това означава, че правилността на политическото действие не може да бъде потвърдена със сигурност. Политиката може да бъде оценена като правилна или неправилна (адекватна или неадекватна) от свои и от чужди, но във всички случаи ползата или вредата от една политика не може да се измери количествено. Така както всички щети от Втората световна война не могат да бъдат установени, нито може да бъде доказано по чия вина са станали; колко съветски, германски и полски граждани е убил Хитлер и колко - Сталин, никога няма да стане известно. Политикът не се възприема по количествени критерии.
Политическите противодействия на предизвикателствата не могат да се коригират с времето, защото предизвикват невъзвратими последици. Те са брънка от веригата на събитията; зависят от предходни обстоятелства и определят следващите като свои резултати. Последните на свой ред стават обстоятелства за следващото политическо изпитание. Нищо не може да се върне назад и не може да бъде поправено така, че да стане по желания по-добър начин. Много силният "втори акъл на българина" в политиката, за съжаление, е напълно безполезен.
Политиката е винаги точно определена във времето и пространството, т.е. тя е винаги "тук и сега". Няма минала политика - миналото я превръща в история; няма и бъдеща политика, тогава тя е само политически намерения, които могат да се превърнат в действие, а може и да не бъдат реализирани.
Политиката е царство на настоящето, което сама създава. Има свойство, което е трудно за възприемане - тя самата произвежда време и пространство. Винаги има много време за правилна политика и малко - за неправилна. Правилната политика създава възможности и така отваря място в пространството, а неправилната го руши и така го затваря. Като задава условията на бъдещата политика, днешната произвежда обществена реалност и в утрешния ден.
И накрая, оценките за политиката са относителни, защото последиците от една или друга политика са не само за настоящето. Политическите решения се вземат и за бъдещите поколения. Точно в този смисъл политикът, когато предприема политическо действие, носи отговорност едновременно към сегашното и към бъдещите поколения. Съотношенията между тези две, разположени различно във времето, отговорности се променя. Неопределеното бъдеще позволява особеното нарастване или редуциране на отговорностите към "днес" за сметка на отговорностите към "утре" и това става по преценка на действащия политик. "Да се жертваме за светлото бъдеще" не е комунистическа лъжа, както "да живеем на кредит" не е капиталистическа. И двете са универсални и крайни политически решения на дилемата за политическата отговорност към настоящето и към бъдещето.
Историята се опитва да запази и да систематизира политическия опит, но това почти винаги има малко значение при решаване на проблемите на днешния ден. Това се дължи не само на глупостта на политиците и непознаването на историята. Причините са поне две: първо, историята, както стана ясно по-горе, не може да даде нито една рецепта за днешно политическо действие; и второ - тя се пише политически и така става скрит пленник на това, което се опитва да изследва; не ѝ е чуждо пристрастието, а то е пагубно и за нея точно така, както е пагубно за по¬литическото решение. Затова нека читателят прояви разбиране и толе¬рантност, за да продължим напред в съдържанието с едно условие - без предубеждения към политиката.
