© Стопкадър от БНТ
Днес вглеждането в творчеството на писателя е като впускане по следите на свят, който е изчезнал
Текстът е препубликуван от "Портал Култура".
Настъпването на астрономическата пролет е повод да отбележим 102-годишнината от рождението на писателя Борис Априлов. Денят на равноденствието с малко предхожда и датата на житейския му край, сякаш в първите пролетни дни са събрани ведно живот и смърт.
"Чудак, пропит от лунна светлина" е един от енигматичните образи символи и самопознание на писателя - така се самоназовава пазителят на заливчето в разказа "Нежните скални мушици" (1982), но и осъденият на смърт епиграмист Плинт от социално-философска драма "1002" (1977), поставена само един сезон 1998/1999 г. в театър "Гео Милев", Стара Загора, под режисурата на Асен Шопов.
Днес вглеждането в творчеството на Борис Априлов е като впускане по следите на свят (също често употребявана категория в Борис-Априловите разкази), който е изчезнал - с диханието на "огромното световно море" и делфините, които приближават по зова на странника ("Да спим на открито"), с отхвърлянето на всичко онова, което възпира единението на човешките същества с хармонията на света, а това е както фалшът на идеологическите лозунги, така и екологичната разруха.
Когато през 1982 г. писателят отново минава пешком от Аркутино до устието на Ропотамо по маршрута на едновремешните му походи със съучениците, светът е опустял: сега "[...] ме порази ужасът, че съм пък съвършено сам: нямаше пеперуди, нямаше бръмбари, нито веднъж не шавна гущерче, нито една змия във водата, само комари в листата на дъбчетата. Как мислите, какво ще стане по-нататък, какво ни предстои?" ("Плаващата мансарда", 1988, с датировка 1984). А през 1990 г. за готвеното за 70-годишнината издание на сборник разкази писателят променя заглавието на цитирания по-горе разказ като "Трябва да спим на открито". Променя и случката: странникът вика делфините, но само в болната му фантазия те идват.
Библиографията на писателя е достатъчно изобилна, със сборници фейлетони или разкази, повести, с редица поставени пиеси и три сценария на игрални филми. Но в тази библиография влизат и много неиздадени заглавия: юбилейният сборник разкази и повести не излиза; в архив остават още много негови бележки, наченати ръкописи, хрумвания, планирани издания. Струва ми се обаче, че в хоризонта на знанието ни за новата българска литература още по-болезнена е липсата от интуитивно доловената мяра на повествованието му между рефлексия и елегантна небрежност на сарказма.
От цялото това провокативно и експериментално за съвременността си творчество е останала само известността му като "автора на Лиско", създателя на редица популярни произведения за деца - приказки или повести, представени и в адаптации на сцена. Иначе освен изобилните тиражи на книгите професионалната биография на писателя е почти празна. След над десетгодишната си работа в редакцията на "Стършел" (1947-1959), която трябва бързо да напусне, за да не се разрази скандал заради пътуването му до Западна Европа, той работи четири години като литературен редактор в главна дирекция "Български циркове" (1959-1963) и две като драматург в Сливенския театър (1978-1981).
В годините на соцрежима той е професионален писател, който издържа семейството си от хонорарите, но може да заяви в автобиография от 1991 г.: "Борис Априлов не е написал нито ред в полза на комунистическия режим, не е изразил нито едно хвалебствие към изтъкнатите хора на властта. [...]". В автобиографията обаче не отронва и дума за пропадналите замисли или за трудния път на ръкописите му до издаване в книга.
Повестта "Овъркил", която излиза в сборник през 1988 г., е датирана от 1974 г. Архивът му пази както различните варианти и ръкописи с редактирането, както и една от рецензиите, с която повестта за пореден път е отхвърлена. Романът "Великата суета", публикуван през 1990 г. в редактираното от Христо Фотев списание "Море" (кн. 1, с. 94-172), има датировка "1979 г.". Ала във водовъртежа след падането на соцрежима никой не забелязва новината за извадено "от чекмеджето" произведение на българската литература - шедьовър, издържан по кафкианската мяра за стилистична яснота и абсурден сюжет. С един единствен герой - аз съзнанието на твореца, преди да застане пред бялото "чисто" платно.
Тук предлагаме няколко фрагмента от ръкопис на книга с афоризми, епиграми и крилати мисли, съхраняван в архива на писателя. В тях ще доловим интелигентната ирония на ранния "Стършел", макар по съдържание някои сочат към времето след 1989 г.
Публикацията бе възможна с любезното съдействие на г-жа Джина Василева, която поддържа сайт с публикация на издаваните и останалите в архив творби на автора.
Автобиографии на Борис Априлов тук
Борис Априлов
КАПРИЗИ НА МОЛИВА
Дори гвоздеят прекъсва мълчанието си, когато го набиват.
*
Рибата е мълчаливо същество. Заради нея говорят рибарите.
*
Мълчанието е злато, но цената на златото пада ежедневно.
*
Тя говореше много за това, че е мълчалива.
*
Клаксонът и пияният си приличат по това, че нарушават тишината.
*
Той чакаше да проговори, след като го пенсионират, но дотогава изгуби навика [да говори].
*
Тихият и скромен певец спечели конкурса и се превърна в един не толкова тих и не толкова скромен певец.
*
Капиталистът си поръча часовник, на който не бе отбелязан дванадесетият час.
*
Романът му имаше много глави и читателят го посрещна като многоглава хидра за спокойствието си.
*
Мислите му никнеха като гъби, но повечето от тях бяха отровни.
*
Човек - това звучи гордо! Когато има защо.
*
Литературната практика е непрекъснато отвращение от постигнатото.
*
Човек за човека е вълк? По-скоро лисица.
ИЗ "МОЯТ КОРАБЕН ДНЕВНИК"
Наведе се и вдигна от земята едно слънчево петно.
*
Прозрачен човек, но не става за прозорец.
*
Природата е зависима от природата на човека.
*
Културна непромокаемост.
*
Не съм самотен - имам си своята драма.
*
Самотата ще спаси света.
*
От цветния телевизор вееше непоносима сивота.
*
Пази ме от мене си, от другите сам ще се пазя.
*
Трябва да бъдеш съвременник на бъдещето.
*
Народът им се подиграва, а мислят, че го управляват.
*
Красива като развалина от древността.
*
Той се оказа по-интересен като мъртъв.
*
Отровата на змията също влиза в хармонията на природата.
*
Комунизмът превърна обикновените и необикновените, умните и не толкоз умните, симпатичните и несимпатичните хора в идиоти, а сега много от тези идиоти продължават да го отстояват по силата на придобития си идиотизъм.
[За книгите]
Книгите са като междупланетните ракети - не бива да носят излишен товар.
*
Книгата е като жената. Трябва да бъде изящна и по възможност по-тънка.
*
Хубавата корица и оформлението на книгата са като грима и облеклото у жената - имат значение само при първото впечатление.
*
Книгите са като приятелите - трябва да ги подбираш.
*
Задачата на писателите е тежка - трябва да се борят за всеобщ мир и за индивидуален стил.
*
Писателят положи нечовешки труд, докато напише книгата. Читателят положи скотски труд - докато я прочете.
*
Писателят се измъчи много, докато напише книгата, но и читателят се измъчи доста, докато я прочете.
*
Книгата бе дебело подвързана, тя бе опасана с титул, върху него и върху корицата бяха насложени няколко здрави бои, а отвътре дебел пласт туткал, освен това бе използван и бронз; по този начин тя бе заприличала на крепост с единствената цел да не може да бъде пронизана от стрелите на критиката.
*
Книга с леки и празни мисли прилича на малка безгрижна платноходка - понася я слабият ветрец, а силният вятър я обръща.
*
Кокошката кудкудяка само след като снесе яйце и по това се отличава от някои автори.
Кокошките, които снасят всеки ден, са породисти, а авторите, които пишат всеки ден по един разказ - пародисти.
*
Мъртвородените герои живеят само в книгите. Писателите, които ги създават, не правят литература, а медицински чудеса.
*
Така е - в момента има няколко автори, които трябва да спрат да пишат и да си отдъхнат, а други трябва да почнат незабавно да пишат, за да напомнят за себе си.
*
Младите боси автори по нищо не приличат на Толстой, който ходеше бос.
ПОСЛОВИЦИ
И разни други изречения, пък и по-други такива
На пеперудата вратът е дебел, защото сама си върши работата.
*
Клин око избива.
*
Който копае гроб другиму, успява да го изкопае.
*
Пренебрегването на истината е нещо, пред което няма да се спрем, и ще продължим да лъжем.
*
Който вади нож другиму, зависи дали го е извадил първи.
*
Направи добро, па го хвърли на Бродуей.
*
Всяко зло - за другия.
*
Закуската изяж сам, обяда раздели с първия срещнат китаец, а вечерята - само с червено вино.
*
Когато атовете се ритат, магаретата измислят поговорки.
*
Гладна кокошка от глад умира.
*
Веднъж стомна за вода, дваж стомна за вода, на третия - за ракия.
*
Видяла жабата, че подковават вола и избягала.
*
Всички остаряват, само мъртвите се държат на висота.
*
Всяка жаба да си знае пословицата.
*
Преминавай само на зелен хайвер!
*
Вечността е временно явление.
*
Роди ме мамо с късмет, па ме хвърли, ако щеш, на Хавайските острови.
[...]
