© Неделчо Хазирбасанов
"По принцип съм добронамерен читател и подхождам с внимание и търпение към литературата, която ме интересува", казва Йордан Д. Радичков
В поредицата "Книжен плъх" в рубриката "Книги" гостува писателят Йордан Д. Радичков. Той е автор на сборниците с разкази "Малка човешка мелодия", "Игра на гъски", "Двеста линейки на час" и "Навалица! Или 25 часа в град София". През 2019 г. на немски излиза книгата му "Leben, wo bist du?".
Носител е на международна награда за къс разказ Ubud Writers and Readers Festival, 2013 г. Отличен е и с националната награда за къс разказ на името на Рашко Сугарев.
Йордан Д. Радичков се грижи за културното наследство на дядо си Йордан Радичков.
Защо четете?
- Защото литературата е изкуството, което ме е оформило и макар да звучи глупаво, литературата, четенето, писането - за мен това е начин на живот. Още от дете обичах да чета много и непрестанно. Продължавам да се вълнувам и днес по същия начин, както тогава, когато открия нещо ново, нещо, което ме обгръща напълно.
Как избирате четива?
- Баща ми много ми помогна да избера книгите, с които отраснах. Спомням си как го питах към коя книга да посегна, когато бях още в училище и той винаги ми препоръчваше идеалното за дадената ми възраст заглавие. След като попораснах и му обърнах внимание на това и го питах как е знаел коя книга и кой автор ще ме завладее точно в този момент, той само повдигна рамене и ми каза, че нямал представа.
Искам да кажа това, защото имам чувството, че литературата има едно особено свойство. Като че ли точните автори и техните книги имат способността да те намерят в подходящия момент. Точно когато имаш нужда от тях. Точно когато текстът най-добре може да се помести в съществото ти. И все пак предполагам, че просто следя една една диря от трохи, която всеки автор оставя след себе си. Тя води читателя и любопитния до следващ автор и следващо четиво.
Какво за четене има върху нощното ви шкафче?
- През последните месеци винаги имаше по няколко книги. Интервютата на Вернер Херцог, антология на съвременни чешки писатели, 12-и том от събраните съчинения на Йордан Радичков, книгата на Юлия Огнянова "Уроците на Юлия", Даниил Хармс а сега разкази на Кортасар.
Коя е последната книга, която ви впечатли?
- Всички книги, които чета ме впечатляват по различен начин. Въпросът е кои книги умеят да те развълнуват.
Вчера прочетох разказа на Кортасар "Завзетата къща" и този текст от три страници ме потресе и затвърди мнението ми, че това е един изключително специален автор. Впечатляват ме думите на Херцог, начинът му на мислене, впечатляват ме чешките автори със своята мелодика и своя изключителен свят.
В този ред на мисли една от книгите, за които често се сещам, е "Прекалено шумна самота" на Бохумил Храбал. Заедно с нея и с нейния автор трябва да кажа и името на Сигизмунд Кржижановски и неговата книга "Спомени за бъдещето". Той е много ценен автор за мен, извор на непрестанно вдъхновение и човек, на когото се възхищавам безкрайно много.
Какъв е вашият ритуал, свързан с четенето - кога, къде, колко?
- Винаги, навсякъде, по много! Нямам някакъв специален ритуал, нямам нужда да си направя любимия чай и да седна на любимото си кресло (каквото нямам, т.е. нямам кресло). Знам, че не обичам да чета по паркове и пейки. Просто имам нужда от тишина. Затворено пространство. Независимо къде. Предпочитам да седя на земята. Виж ти, явно все пак имам някакъв ритуал. Ето че се избистри. Предпочитам рано сутрин, обичам рано сутрин, макар че по всяко време на денонощието. Все по-често преди да заспя също. Но за да отговоря на така формулирания въпрос, поднасям така формулиран отговор - рано сутрин, на земята, няколко часа.
Електронна книга, аудио или на хартия?
- Всичко без аудиокниги. Прочел съм много електронни книги просто защото не мога да ги открия в друг формат. Естествено предпочитам хартиения носител. Свикнал съм. Харесва ми. Но в крайна сметка каквото е подръка. Аудиокнигите не са за мен. Имам нужда да чета текста, да го преработя през себе си. Нечий глас е натрапчиво явление за мен, кара ме да преживея текста по чужд за мен начин. Това не ми харесва. А пък има и огромна разлика според мен.
Нали когато се учи език, има два модула - четене и слушане? Тоест има значение за усвояването на смисъла. Единствените "аудиокниги", които обичам, са детските приказки, продукция на "Балкантон". Че то това е пълнокръвен спектакъл с някои от най-талантливите български актьори и естествено невероятна музикална продукция.
Четете ли на друг език освен на български? Има ли разлика в преживяването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?
- На английски просто ми се налага да чета, когато открия нещо, което ми е интересно, но го няма никъде преведено. За жалост друг език не владея толкова добре. Много ми се иска да мога да чета на руски. Заради Гогол и Булгаков, заради Чехов и Достоевски. Естествено. Българският език като че ли най-много ми се удава.
Какво търсите в книгите - емоция, знание, развлечение, интелектуално предизвикателство?
- Целенасочено не търся нищо. Просто винаги съм чел и продължавам да чета. Една добра книга работи на всички тези нива. Добрата литература работи с всичко това. Тя е предизвикателство, тя е емоционално преживяване и така нататък. Интересно е за мен, че независимо дали една книга е лоша или добра, тя винаги има на какво да те научи.
Предпочитаният от вас жанр?
- Къси разкази.
Коя е най-добрата книга, която сте получавали като подарък или препоръка?
- Последните книги, които ми подариха, са последните разкази на Етгар Керет, "Живи" на Ю Хуа, "Детството на Каспар Хаузер" от Богдан-Александру Станеску и SHIVER на Junji Ito. Най-доброто книжно тяло, което са ми подарявали, обаче е ксерокопие на тетрадка, която се твърди, че е била на 2Pac, намерена в изоставено звукозаписно студио някъде в Америка. Човекът, който я намира, я възпроизвежда по много прост и красив начин. Най-добрата препоръка за книга, която съм получавал, е от баща ми и тя е "Престъпление и наказание" на Ф.М. Достоевски.
Любимият ви литературен герой?
- Заяко от новелата на Йордан Радичков "Заекът". Припознавам се в него, откривам много от най-лошите си качества в него. И го съжалявам, и го обичам. Много ми харесва и името му, естествено. Има и още. Лазар, Араламби, Левачко, Драги ми господине... Но обичам и Йозеф К. на Кафка. Обичам го с цялото си сърце. "Като куче!"
На кои автори се възхищавате най-много, в това число поети, сценаристи, журналисти?
- Споменах името на Кржижановски по-горе. Няма как да не му се възхищавам. Низвергнат, забравен, той не спира да пише, не спира и да вярва. Предполагам, че на тези хора се възхищавам най-много - на онези, които пред лицето на отчаянието не губят своята вяра, борят се за нея. Данила Стоянова е любимият ми поет. Наскоро прочетох сценарий на Рада Москова и отдавна не бях чел сценарий, който толкова ясно да рисува кадрите пред очите ти.
Как съхранявате книгите си?
- В библиотеката. Но не ми стига. Трябва ми още пространство.
Коя е последната книга, която ви разсмя?
- Вече го казах веднъж, но е "Заекът". Много пъти съм изпращал този цитат от книгата:
"Свикнал да бъде пестелив, той гледаше, ако може, да употреби по-малко букви от азбуката и само тук и там туряше по някой препинателен знак, понякога доста произволно. Заяко например тури удивителна още преди да почне обръщението, щото искаше братът на неговата жена да се учуди, преди да почне да чете. В селцето на удивителния знак казваха чуденка, а на въпросителния знак - питанка.
Заяко обичаше и двата знака и ги пръсна и двата по писмото, та да е по-засукано. В писмото между другото можеха да се видят и следните редове: "а ти глей? ако може по две Песо, щото тая жена всеки гледа да те излъже, нали са чокои, както ни лъгаа и наз кога правиме бегличкио мос и предприемачо каза че уж ще дават по педесе лева надница и по осем часа работа ще работиме, а кога они отбиа от надницата и свичките работиеме по девет часа мъре къде девет и по десет сме работили, пусти Огос (той имаше тук предвид реката Огоста) нали дойде и отнесе Еваново село и една релса отнесе у ньивата на варджията, та па после не моем да я изнесеме и си изкинаме жилите, а кога тая жена пред приемачо! не плати кое требеше според пазаро де а едно плати друго не плати и си запали моторетката та отпердаши къде Берковица, а ние си плюме на петите и си дигнаме да дириме работа чак под Тодорини кукли у манастиро, ама тая жена и манастиро ни излъга, щото щеше уж да заколи овен, а он вместо овен закла една метилява овца.
та на Коста два дни му текоа лиги от устата и игумено прави водосвет тая жена щото он беше виновен къде заклаа овцата и къде я сготвиа. Глей и ти де ако може да вземете по две Песо щото като идете у Кулумбия да коляте стока кой знае да не излезне същото квото с нас излезна на манастиро къде я ядоме тая метилява овца?
Оно като да почнеш секи те лъже и ти обещава, а щом почнеш се изназъдва наназад и гледа да ти отбие от надницата. Къде назе си е се така, оня ден мина бесно куче, одиме да го трепеме, има барем петнайсе души беме и ни изпадна душата да го гониме ама и на кучето му изпадна душата и като стигна до барата падна; а Петраки с един колец отгоре право по главата го удари та не мръдна. Изело е некъде умрела чучулига тая жена, за това е побеснело?" за тебе, и за назе с Велика, че назе ни облича Америка па ние знаеме че ти ни изоблече от главата до петите? мене с гаширизон Велика с ново палто и она като го облече чак до петите є отиде палтото и вика целата се сварих у това палто да е жив и здрав?
Славейко а и аз викам да си жив и здрав че ме послуша да се маанеш от тая пуста Аржентина, нали ти писа писмо и те съветувах да се пазариш за две Песо, ама знаех че тая жена Аржентина нема да даде по две Песо ами ще отбие от надницата както и на назе отбиа кога правиме беглички мост на предпиемачо си пална моторетката та запраши къде Берковица да лъже други работници а назе ни изостави да се бориме с една релса щото пусти Огос беше дошъл и беше отнесъл релса от ли нията чак у нивата на варджията, а нас ни фанаа да местиме релсата та си изпокинаме жилите ама я преместиме и се дигаме после чак на манастиро да правиме зи дария и се спазариме като свършиме зидарията манастиро да заколи овен а кога тая жена манастир ни излъга и взе та закла една метилява овца? на Коста два дни му текоа лиги от устата и игумено прави светена вода за пиене да му мине па то си му мина от самосебеси ама нали те така сме ние кой кво те фане те премета па ти като гледаш също гледаш да преметнеш щото кво има тука да се крие кога свички знаят че зидарията на манастиро падна и им съсипа сушилнята за сливи щото как нема да падне кога манастиро ти дава метилява овца а е уш манастир па божем са у него всички набожни и не требе да лъжат народа ама оно като погледнеш едно и също е и у циганите и у ма настиро и у Аржентина па и у Америка вервам да е така лъжата е като въшката по хората ходи нема да ходи по гората та ти добре си направил че си префърлил у Аме рика там вервам чокойте да ти дават по две Песо ако ти дават вземай ги само! гледай да се вардиш от камион и да се не качваш на камион че у Камена Рикса лани преобърнал цяла сватба с един камион та се беа изпосъсипали.
глей и ти ако може да се не качваш у камион ами човек е добре повече пеша да си върви. Писмото ти получиме и всичко разбраме кое ни пишеш, писмото значи беше пълно до горе с печати, нали през много държави е вървело и свека държава му удря печат отгоре да се знае че е минало през държавата, а така също и държавата да знае къде отива писмото та държавите са разбрали къде твоето писмо върви къде назе, тая работа нема как да се скрие, ако я криеш все едно че искаш да си ишпионин дето по никой начин държавите нема да ти го разрешат да се при криваш и да вървиш тайно като едно време как всеки от нас гледаше ако може да излезе по голем ишпионин от дър жавата и крие къде какво завърне виното та като дойдат акцизните да не могат да го открият па те като дойдат го откриват щото човек може да е ишпионин, ама държавата е още по ишпионин от него и не може да я преобърнеш по твой кеф или да й замажеш очите, че оно ако е така доникъде нема да стигнеме, та за туй си гледай работата а това дето е за ишпионство и политиканство остави американците да си го правят, ти само гледай да вземеш по две Песо, а американецо ако е много мал тая жена ще дойде тука, нема да седи от другата страна на земята и да виси надоле с главата си като паяк как виси надоле с главата и се не лъжи да ставаш началник, щото Атанас Деков от Живовци викаше къде ги лъгали да ги правят началници през войната, ама оно викаше той ни изпотрепаа по окопите.
Поздравляваме те с Велика, много здраве и от Истрати и Зарко Маринков, ние тримата сме опекуни и глей амери канската батоза да ти не изяде сламата..."
Коя ви разплака?
- От доста време не съм изпитвал точно такова вълнение от заглавие. Когато става дума за толкова силна емоция, винаги се сещам за книгата "Утешението на философията" на Боеций. Не си спомням дали плаках, но ме разтърсиха "Канелените магазини" на Бруно Шулц.
Последната книга, която ви разочарова?
- От много време не съм чел и такава книга. По принцип съм добронамерен читател и подхождам с внимание и търпение към литературата, която ме интересува.
Кой бихте искали да напише историята на вашия живот?
- Притеснявам се, че няма кой знае какво за описване, затова не бих ангажирал никого с тази работа.
Как ще се казва вашата автобиография?
- Имам много лоша идея, която няма да споделя, затова мога да предложа друго заглавие - "Разхвърляните записки на един загубен човек".
Една книга, която не успяхте да дочетете до края?
- "Голият обяд" на Бъроуз. Единствената книга, която не съм дочитал, струва ми се.
Кое класическо литературно произведение никога не сте чели (и ви е неудобно от това)?
- Напоследък запълвам пропуските си, не съм чел доста от класиката, но не изпитвам неудобство. Може би винаги малко съм се притеснявал, че не съм успял да прочета целия "Швейк".
Коя книга няма да спрете да препрочитате?
- "Неосветените дворове" на Йордан Радичков. Има толкова много скрити истории в книгата. Наскоро се срещнах с приятел на улицата. Говорихме си за липсите на ярки лидери. Той веднага се сети за една история от книгата за борбата между полудиви коне, която е на живот и смърт, и споменът на Радичков за България как тук нашите коне даже и хич не се бият, а са кротки и хрисими. Не бях обръщал внимание, че може и така да се интерпретира случката. Има още много закодирани дълбочини в "Неосветените дворове".
Как се променя вкусът ви във времето?
- Вкусът ми мисля, че не се е променил особено много. Обичам тежка литература, класическа литература. Винаги съм я обичал. Може би ставам по-широко скроен към книги, които не ме удрят с толкова голяма сила.
Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга напоследък?
- Какво всъщност означава Френската революция. Всички знаем какво е Френската революция, кога се е случила, как е един определен вододел в историята на цивилизацията. Но имах нужда да почета повече, за да я видя в целия ѝ мащаб. В бруталната ѝ красота и безнадеждност, в пълния ѝ блясък и разочарование.
