© Личен архив Дамян Дамянов
"Колкото повече текстове минават през очите ми, толкова повече празнини отварят", казва художникът
В поредицата "Книжен плъх" в рубриката "Книги" гостува Дамян Дамянов - водещ художник в областта на книжния дизайн. Той е завършил "Плакат" и визуална комуникация в Националната художествена академия. Специализирал е в ателие Cite des Arts Paris. Основен художник е на издателство "Сиела". Във визитната си картичка има над 1000 реализирани корици, десетки изложби. Автор е на статии, посветени на изкуството на плаката и графичния дизайн. Асистент е в департамент "Визуални изкуства" в Нов български университет.
Дамян Дамянов е носител на националните награди "Константин Константинов" за принос в детското книгоиздаване в категория "Илюстратор", и "Христо Г. Данов" в раздел "Художник или дизайн и оформление на книга".
Защо четете?
- През годините причините са били различни. Днес четенето е от нещата, които правя, опитвайки да бъда по-добра версия на себе си.
Как избирате четива?
- Вслушвам се в препоръки, и то единствено на хора, чиито вкус и мнение ценя. А колкото повече текстове минават през очите и мозъка ми, толкова повече празнини отварят, които след това опитвам да запълвам.
Какво за четене има върху нощното ви шкафче?
- Разпечатка на нов роман от Деница Дилова (ръкопис, който трябва да облека в корица), антикварно издание на "Ягодката. Средновековна италианска еротика".
Коя е последната книга, която ви впечатли?
- "Музика на случайността" от Пол Остър, която прочетох на един дъх в самолет. Също и "Ние, удавниците" - шедьовър, до който най-сетне стигнах, след като дълго преди това ме гледаше с масивния си гръб от библиотеката. Беше си предизвестена любов.
Какъв е вашият ритуал, свързан с четенето - кога, къде, колко?
- Четенето е постоянна и неизменна част от работата ми. Освен че е свързано с професията ми на художник обаче, то винаги е остров, на който предпочитам да съм Робинзон.
Електронна книга, аудио или на хартия?
- Често чета по работа от екрани, но ценя и аудиокнигите - слушам ги докато шофирам или понякога докато рисувам (обикновено заглавия, за които иначе не бих отделил време). В края на краищата обаче четенето на книга, която разлистваш в леглото, е преживяване, заради което може да се каже, че човешката цивилизация си е струвала усилията.
Четете ли на друг език освен на български? Има ли разлика в преживяването? Ако имате избор, какво предпочитате, оригинала или превода?
- Понякога на английски. В бъдещето ще изпратя писмо на старото си "аз" да учи повече езици до степен, която да ми позволи да чета колкото се може повече в оригинал.
Какво търсите в книгите - емоция, знание, развлечение, интелектуално предизвикателство?
- Обогатяване. Разширяване. Идеи, които засажда текстът, а след време покълват и израстват като образи.
Предпочитаният от вас жанр?
- И художествена, и нехудожествена литература - единственото условие е да стига на по-голяма дълбочина от "плажна еднодневка".
Коя е най-добрата книга, която сте получавали като подарък или препоръка?
- "Сто години самота" и почти всичко останало от Маркес, който четох като студент по време на една сесия, вместо да уча по история на изкуството и естетика.
Любимият ви литературен герой?
- Ако не броим Пипи, която е на върха във вечна класация, се колебая между Абел Тифож от "Горски цар" на Мишел Турние и Оскар Мацерат от "Тенекиеният барабан" на Гюнтер Грас. И двамата са гротескни ангели на фона на един уродлив свят.
На кои автори се възхищавате най-много, в това число поети, сценаристи, журналисти?
- Няма да ми стигнат пръстите, нито дори буквите от азбуката и все пак: дълбоко се възхищавам на хора като Итало Калвино заради завидното въображение, на Херман Кох за умелата и безпощадна дисекция на морала у съвременния човек. Всъщност няма нужда да ходим далеч или да четем преводна литература, за да се възхищаваме: имаме писатели като Юлия Спиридонова, която намира път до умовете и сърцата на деца и тийнове, живеем сред великани ерудити и безупречни журналисти като Бойко Василев, Димитър Стоянович или Тони Николов, да не споменавам редицата поети, заради които можем истински да се гордеем, че говорим и пишем на български език - от Ботев до Рупчев.
Поезията в моя свят идва до голяма степен под формата на музика - Ник Кейв, "Пинк Флойд", Том Йорк или френските Feu! Chatterton например.
Как съхранявате книгите си?
- Грижливо, гледам на тях като на разнообразни блюда от вечеря, която искам да споделя с приятели.
Коя е последната книга, която ви разсмя?
- "От тази страна на смъртта" на Радослав Парушев.
Коя ви разплака?
- "Животът. Начин на употреба" от Жорж Перек, но това беше от щастие, примесено и с малко горчивина от това колко късно я открих.
Последната книга, която ви разочарова?
- "Правек и други времена" от Олга Токарчук. Съжалявам, знам, че за някои това ще прозвучи еретично, но намирам, че силното начало и заявка за нещо грандиозно "увисват", стигайки до блед завършек.
Кой бихте искали да напише историята на вашия живот?
- Ако някога се стигне дотам да има нещо значимо, за което да се пише, то тогава ще го направи много развит изкуствен интелект. Няма да му убегне нищо, тъй като ще стигне до всяка следа, оставена от и за мен в цифровия свят. Все пак се надявам тази работа да свърши който и да е истински писател, стига резултатът да е безжалостно ироничен и забавен.
Как ще се казва вашата автобиография?
- "Глад" е подходящо заглавие, тъй като ще е нещо като готварска книга за много и най-различни проекти, повечето от които обаче си остават незавършени (недоготвени).
Една книга, която не успяхте да дочетете до края?
- Твърде тривиално - "Одисей" на Джойс. До следващия опит, чудейки се междувременно дали някой наистина се е преборвал с този постмодерен колос.
Кое класическо литературно произведение никога не сте чели (и ви е неудобно от това)?
- "Вълшебната планина" от Томас Ман.
Коя книга няма да спрете да препрочитате?
- "1984" на Оруел, тъй като тя съдържа твърде важно предупреждение за нещата, които не бива да допускаме като човечество, но и които сякаш сме орисани да повтаряме отново и отново.
Как се променя вкусът ви във времето?
- Времето ми е скъпо, затова и ставам по-взискателен, но същевременно и склонен да посягам към неща, към които съм бил преднамерен.
Кое е най-интересното нещо, което научихте от книга напоследък?
- От "Магелан" на Стефан Цвайг научих, че само няколко десетилетия след като великият мореплавател открива протока, наречен на негово име, пътят, свързващ Атлантическия и Тихия океан, е почти забравен. Основната причина за това - бил е твърде опасен, много кораби не се връщали, все повече мореплаватели го избягвали и все по-малко хора вярвали, че наистина съществува, докато протокът почти се превърнал в мит.
