Издателство "Ера"
В рубриката "Четиво" Дневник публикува откъс от "Витамини за душата", с автор Михаел Лайстер, предоставен от Издателство "Ера"
33 целебни истини, от които имаш нужда
Всеки изпада в емоционални дупки, понякога основателно, друг път без видима причина. Апатия, депресия, тревожност, живот по инерция. На кого не се е случвало? Изходът от дъното е само в една посока - нагоре. Михаел Лайстер е наясно с това; той идва от дъното и знае за какво говори.
"Витамини за душата" ни дава нова перспектива! Директно, дори безцеремонно, Лайстер ни предоставя 33 целебни истини, които имат силата да ни отворят очите и да ни дадат тласъка, от който се нуждаем. Не захаросани и кухи фрази, а думи, които чуваме твърде рядко - разумни и логични.
Те имат тази способност - да помагат. За да се приближиш към себе си, да се сприятелиш със себе си. Да разбереш защо постъпваш така, а не другояче, и да се почувстваш по-добре. Да се гордееш със себе си. Да оставиш негативното зад гърба си. Да добиеш сили и смелост да се справяш с предизвикателствата. Да престанеш сам да си оказваш ненужен натиск и да загърбиш ограниченията, които сам си налагаш. Да вземеш от живота онова, което желаеш и да му се наслаждаваш.
Една-единствена книга, естествено, не е в състояние да направи всичко това за теб. Но ти можеш! А тя ще те подтикне и ще ти даде положителна и реалистична перспектива за живота и света около теб.
Михаел Лайстер е терапевт и консултант. Книгите му веднага се превръщат в бестселъри и са помогнали на хиляди хора.
Като читател на "Дневник" може да купите книгата със специална отстъпка от поне 10% в Ozone.bg. Кодът за нея е 10Dnevnik. Поръчайте книгата тук.
Ако в актуална промоция има по-висока отстъпка - тя важи за вашата покупка.
Откъс от "Витамини за душата" на Михаел Лайстер
Всички рани заздравяват
Казват, че времето лекува всички рани. Красива мисъл. Ако наистина е вярна, защо толкова много хора страдат от нанесените им рани през целия си живот? Добър въпрос, нали? Ако попитаме сто човека дали времето лекува всички рани, сигурно ще чуем сто различни отговора. Сигурен съм, защото веднъж се осмелих да напиша във фейсбук страницата си, че времето лекува всички рани и в резултат предизвиках хаос.
Получих стотици отговори, запознах се с най-различни теории. Тук ще приведа само няколко интересни примера:
- Времето влошава положението, защото раните непрекъснато се възпаляват и причиняват още по-силни душевни болки.
- Раните не се лекуват, но човек се учи да живее с болката.
- Раните заздравяват, но след това сме по-слаби от преди.
- Все едно е дали раните заздравяват, защото непрекъснато получаваме нови рани.
Както виждаш, коментарите не са особено ведри. Въпреки това съм благодарен за многото различни перспективи, защото ме подтикнаха да се задълбоча в темата и да създам собствена теория.
Най-силно ме учуди фактът, че всички разглеждаха раните така, все едно че емоционалните рани са най-обикновени порязвания или убождания, каквито всички получаваме по тялото си. Според мен тази представа никак не е лоша, тя опростява тематиката, затова си зададох въпроса: ако се нараня сериозно, например на рамото, наистина ли времето ще излекува раната? Отговорът е еднозначен - да. Защото излекуването е естествен принцип на живота.
С този принцип ще се занимаем по-подробно в една от следващите глави. Раните ни заздравяват, но само ако им позволим да заздравеят. Ако имам рана на рамото, ще се постарая да я оставя на спокойствие, за да заздравее. Ако постоянно я пипам или човъркам, раната ще се възпали и ще ми причини още болки. Същото ще се получи и ако постоянно натоварвам ръката си. Всичко това означава, че процесът на излекуване не върви от само себе си. Той изисква от нас търпение и дисциплина. Според мен точно в това се състои проблемът с раните и ранените.
Хората не оставят раните си на спокойствие, за да могат да заздравеят, а правят точно обратното - отварят ги отново и отново, все едно искат да задържат болката. Влизат в ролята на жертва и чакат справедливост, удовлетворение или компенсация. Само дето емоционалното излекуване не се получава по такъв начин. Трябва да оставим миналото, но пък не го пускаме, защото смятаме за несправедливо, че някой ни е наранил. Искаме хората, които са ни причинили болка, да получат възмездие.
Не ни идва на ум, че душата не се лекува чрез отмъщение или получаване на удовлетворение. Душата се лекува чрез прощаване и освобождение. Важно е да разберем, че прощаваме не за да освободим други хора. Правим го, за да се освободим самите ние. За да можем най-сетне да се излекуваме и да се отделим напълно от миналото, с което ни свързват единствено нашите негативни мисли.
В прав текст това означава, че първата стъпка към изцелението е в освобождаването. Да оставим раната да почива, за да ѝ дадем честно шанс за възстановяване. Можем да си помогнем също и като мислено изпращаме към раните си любов, внимание и добра грижа. Мехлем за рани и превръзка също няма да навредят. Пренесено върху емоционалните рани, това означава да не оставаме бездейни и просто да чакаме изцеление.
Много по-добре е да продължим да се образоваме, да търсим нови задачи и предизвикателства, за да израстваме. Още по-хубаво е да се оглеждаме за красиви импулси, да вървим през живота с внимание и да сме благодарни. Всичко това означава да контактуваме с хора, които ни ценят и ни приемат, каквито сме. Това е истинският балсам за изтерзаната душа. Това ни вдъхва надежда. Показва ни, че животът предлага много повече от онова, което досега ни е наранявало.
В заключение бихме могли да кажем, че не само времето лекува всички рани. Всички ние можем да стигнем до изцелението, да се освободим от болката, да загърбим миналото и да отворим място за нещо ново. Да се поучим от преживяното и да си поставим нови приоритети.
Да, раните от миналото оставят белези в душата. Ала не бива да се ядосваме на белезите си, не бива да тъгуваме, още по-малко пък да се срамуваме. В края на краищата белезите са доказателство, че сме били по-силни от онова, което се е опитало да ни нарани. Лекувай раните си с любов и търпение и носи белезите си с гордост. Така ще установиш, че всяка рана заздравява, а слънцето изгрява и след най-тъмната нощ.
