"Прочитите на Данте" като покана за среща с "Божествена комедия" (откъс)

© Дневник

В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс предговора на "Прочити на Данте". Изданието събира коментари на проф. Владимир Градев върху "Божествена комедия", които правят създадения през Средновековието шедьовър на Данте Алигиери близък за съвременния човек, разгръщайки пред него пластовете история, философия, богословие и литература.

Изданието е илюстрирано с рисунките на Сандро Ботичели. Редактор е Илияна Иванова, а художественото оформление е дело на Николай Киров.

Тези прочити са въведение в Божествена комедия. Стремежът ми беше те да бъдат точни в перифразите, да дадат необходимите исторически сведения за автора, персонажите и епохата, да изяснят философско-теологическото мислене и природонаучните знания на поета и да откроят духовната субстанция на Комедията, удържайки това нейно възхитително съчетаване на микроскопично и макроскопично, което според Курциус е идеалът и на хуманитарното търсене.

Техническият език на метафизиката и реториката, на догматиката и поетиката е сведен до минимум не защото тези прочити са в "популяризаторския" жанр, а защото Комедията е писана, за да бъде пята по пазари и площади, за да стигне както до учения, владетеля, папата, така и до everyman, както отбелязва Езра Паунд. Данте пише стегнато, точно, ясно дори когато говори за най-сложни и дълбоки неща. Още от самото начало силните образи, драматичният разказ, звучният "народен език, на който общуват включително жените", достигат до обикновените хора (gens idiota). И при цялото, нелишено от завист, раздразнение на ерудирания Петрарка, че Данте е написал поема, "достойна за похвалите на ханджии, вапцаджии и борци", песните на Комедията се слушат, запомнят и рецитират по площади и пазари.

През 1373 г. Флорентинската комуна организира първите публични "Прочити на Данте" (Lecura Dantis), които да представят пред интересуващите се граждани великата творба на върховния поет. Комуната отпуска и сумата от 100 златни флорина като възнаграждение за лектора. Това е първото, и то щедро заплащане на някого да говори за Данте: 1 златен флорин тогава е равностоен на днешни 1000 долара и сумата е била
достатъчна за покриването на годишните разходи на заможно семейство. Струвало си е.

За лектор е поканен Джовани Бокачо (1313-1375), авторът на "Декамерон", сборник от сто новели, допълващи като Човешка комедия стоте песни на Божествената, както и на "Малък трактат във възхвала на Данте" (преведен на български от Никола Иванов като Житие на Данте), в който превръща живота на своя бележит съгражданин в легендарно жизнеописание на божествения поет (il poeta divino).

На 23 октомври 1373 г. Бокачо започва да изнася своите лекции в църквата "Санто Стефано" - между Пиаца дела Синьория и Понте Векио - в самото сърце на Флоренция, недалеч от родния дом на поета. Банкери, търговци, художници, занаятчии, всички идват, жадни да чуят за "направата на свещената поема, за нейните множество истории и за скритите под поетичното було възвишени смисли".

Лекциите са пренебрегнати единствено от учения елит на града, намиращ за твърде вулгарно излагането на сублимните значения на Комедията пред неуките и непосветените. Бокачо, сам блестящ хуманист, но бягащ от "университетското преподаване като от чума", нехае за чуждото на духа на Данте ерудитско високомерие. Говори по два часа всеки ден с изключение на празниците. Залата е неизменно пълна. През януари 1374 г., след като е изнесъл 60 лекции, но е стигнал едва до Седемнадесета песен на Ад, шестдесетгодишният Бокачо се разболява и на следващата години умира, без да може да продължи.

По примера на Флоренция публични четения на Комедията се организират в Болоня, Венеция, Сиена и други италиански градове. Традицията е установена и "Прочити на Данте" има и до днес. Ентусиазираният интерес не стихва и в нашия разомагьосан век, когато TuttoDante на актьора Бенини събра хиляди по италианските piazze и милиони пред телевизионните екрани.

Не се нуждая от дълги обяснения, за да оправдая моите удоволствия и странствания на читател dilettante, без друг авторитет освен любовта към Комедията. Тези прочити са опити на един верен любител, насочени към евентуални други любители. За мен ще бъде достатъчно, ако те насърчат някой читател да вземе в ръка поемата на Данте и си подари сублимното удоволствие на нейното четене. Както аматьорът музикант, докато разучава етюд на пианото, спира за миг и се обръща към заобиколилите го приятели: "Чуйте, чуйте как звучи тук, вижте този мотив, усетете как подема другия", така и тези прочити са привличащи вниманието знаци, покани да споделяме и разсъждаваме за това, което обичаме.

Тази книга не предполага предварително познаване на поемата. Но това не означава, че е непременно лесна. Всъщност Комедията съвсем не е тъмна и неразбираема, както може да изглежда от prima vista. Общото значение е достатъчно ясно. То произлиза от съкровените преживявания на Данте, сблъсъка с неговата среда и усилието за тяхното изразяване. Поетът превръща в стих любовта към жената, родината, поезията: Беатриче, Флоренция, Вергилий. Ала не спира дотук и отива отвъд. Данте, който пише за всеки, е
най-взискателният навярно автор, а Божествена комедия - ясна като кристал и загадъчна като йероглиф - е най-отвореното и най-тайнственото произведение на световната литература.

Затова и тези прочити, както самите песни, изискват известно усилие и време. Те не са последна, а само първа дума. Надеждата ми е, че могат да станат място за започване и продължаване на пътуването.

Често говорим за книги, променили живота ни, в действителност повечето от тях само го потвърждават, като дават една или друга форма, цвят, посока на онова, което вече живее в нас. Божествена комедия отива по-далеч, когато "от искрата лумне изведнъж" la divina fiamma, "божественият пламък". Тогава онова, което е изглеждало отначало повече или по-малко приятно пътешествие през въобразени светове, се
превръща в поклонничество на духа, в което постепенно разбираме, че сме въвлечени, без да знаем колко дълго ще пътуваме и ще бъдем ли същите, когато достигнем целта.