Робърт Пърсиг - детето чудо от психиатричната клиника до "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет"

Робърт Пърсиг - детето чудо от психиатричната клиника до "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет"

© Associated Press



Робърт Пърсиг, авторът на "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет", почина на 24 април на 88 години. Романът му е отхвърлен от 121 издатели преди да бъде публикуван през 1974 година, след което се превръща една от значимите литературни и философски творби на XX век.


"Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" анализира конфликта между класическите западни ценности и будизма, природата и цивилизацията, докато следва историята на баща и син, предприели пътешествие с мотоциклет през Запада на САЩ. "Изключително значим и пълен с прозрения за някои от най-сложните съвременни дилеми", описва романа навремето "Ню Йорк Таймс".


Едно от последните интервюта на писателя е за "Гардиън" през 2006 г., когато Пърсиг е 78 години. Там разказва за "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет", автобиографичните елементи в него и влиянието на будизма в живота си. По принцип Пърсиг избягва да дава интервюта – а в първата седмица, след като издава бестселъра си му се налага да даде около 35 такива.




"Има една смешна история. Разхождах се до пощата близо до вкъщи и помислих, че чувам гласове, включително своя собствен. В миналото си съм страдал от психични заболявания, така че си помислих, пак се започва. После осъзнах, че е мое интервю, което звучи по радиото. В този момент взех един кемпър, отидох в планината и започнах да пиша "Лайла", втората ми книга."


Пърсиг започва търсенето си още от детството – на 9-годишна възраст се разбира, че има коефициент на интелигентност от 170 точки, а гимназията завършва едва на 15 години. Решава да запише химия в университета, но бързо губи интерес. "Науката не можеше да ме научи как да разбирам момичетата, които седяха до мен в час", шегува се пред "Гардиън".


Записва се в армията и заминава в Корея. Там развива интереса си към източната философия и будизма. Когато се връща, завършва курс по философия и започва да преподава. Спомня си, че често е повръщал от притеснение преди лекции. Но усеща като своя мисия да обедини източните и западните идеи.


Един ден психичното му заболяване се отключва – шофирайки с шестгодишния си син Крис в колата, той спира на кръстовище, забравил как да се прибере вкъщи. Крис трябва да му казва накъде да кара, за да пристигнат у дома. "Не можех да спя, но не можех и да съм буден", разказва той. "Просто седях с кръстосани крака в стаята в продължение на 3 дни. Всякаква воля започна да изчезва. Жена ми започна да се разстройва, че седях по този начин, стана леко обидно. Болката изчезна, цигарите горяха в пръстите ми"


Пърсиг усеща как "човекът, който е стигнал до тук, започва да издъхва." Според него на случая може да се погледне по два начина - психиатричната школа го нарича кататонична шизофрения, докато дзен будизма го нарича просветление. Пърсиг предпочита да не избира между тях. За себе си той е "човек, отишъл отвъд времето си". "Беше състезание, вярвам, между двете идеи, които имах и това, което наричам културната имунна система. Когато някой мине отвъд културните норми, културата трябва да се защитава."


Прекарва известно време в психиатрия, но когато го изписват, положението му се влошава. Един ден насочва пистолет срещу друг човек. Осъден е и преминава през електрошокова терапия, а през това време жена му подава молба за развод.


Въпреки лечението Пърсиг продължава да вярва, че е просветлен дзен последовател, но знае, че не може да го каже, без да бъде институционализиран отново. Затова решава да напише книга – "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет", разказ за едно пътешествие, което предприема със сина си Крис през 1968 г. от Минесота до Южна и Северна Дакота.


Творбата е отхвърлена 121 пъти, преди да намери издател. Сведена до част от първоначалните си 800 000 думи, тя бързо става бестселър.


5 години след публикуването на книгата синът на Пърсиг е намушкан и убит от крадец. Всяко издание след 1979 г. включва послеслов за Крис. Авторът казва, че синът му така и не харесал книгата. "Мисля за него, имам сънища за него, още ми липсва", казва той в интервюто. "Не беше перфектното дете, направи много неща грешно, но беше мой син."


Смъртта на Крис допринася и за мрачния тон на "Лайла". "Ако я бях написал днес, щеше да е много по-ведра книга. Но осмислях някои неща с "Лайла": тъгата на миналото, конкретно смъртта на Крис, е там."


На въпроса дали се страхува от смъртта, Пърсиг отговоря: "Не ме депресира... И ако прочетете "101 дзен истории", ще разберете, че това е характерно. Наистина нямам против да почина, защото мисля, че не съм похабил този живот. Преди да публикувам първата си книга бях човек с голям потенциал, казваха хората, който го е пропилял. Но след това можех да кажа, че не, не съм се провалил."

Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4871 Неутрално

    И Лайла и Зен са големи книги!

    klimentm
  2. 2 Профил на Fiji
    Fiji
    Рейтинг: 3747 Неутрално

    Сега за пръв път започвам да разбирам необятните размери на онова, което човек е загубил, когато е добил властта да разбира и управлява света. Изградил е цели империи от научни способи да превръща феномените на природата в огромни демонстрации на собствените си мечти за власт и добруване – но срещу това се е лишил от една необятна като империя област от знания: знанието какво е това да бъдеш част от този свят, а не негов враг.
    Робърт Пърсиг

  3. 3 Профил на sweeper
    sweeper
    Рейтинг: 341 Неутрално

    Учудващо, но "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" беше издадена за пръв път у нас още в 1979 или 80 година. Бяхме очаровани и смутени ...
    Благодарим ти, Робът Пърсиг!

  4. 4 Профил на waldmeister
    waldmeister
    Рейтинг: 366 Неутрално

    Светла памет за Робърт М. Пърсиг!
    Каква забележителна книга е написал този човек!
    Да, "Зен и изкуството да се поддържа мотоциклет" бе за мен същинско откровение.
    Философска, без да е суха, с искрящи от находчивост прозрения, такава умна творба.
    Там беше изречено знаменитото: "Кое е добро Федър, и кое не е добро - нима трябва да питаме някой, за да ни каже тези неща?!"

    waldmeister
  5. 5 Профил на aralambi
    aralambi
    Рейтинг: 854 Неутрално

    "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" е невероятна книга! Толкова пластове има, прочетох я първо през 1980 в прекрасния превод на Павел Главусанов. Оттогава я препрочитах много пъти и всеки път откривах нещо ново.
    Почивай в мир, Робърт Пърсиг!

  6. 6 Профил на Мондиана
    Мондиана
    Рейтинг: 1900 Неутрално

    И за мене "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" беше своего рода откровение. Интересна, но всъщност доста тъжна съдба е имал Пърсиг.

  7. 7 Профил на mr.lottalove.
    mr.lottalove.
    Рейтинг: 1326 Неутрално

    Хем, според колегата Брайтлайт от вчера, всички вие, интелектуалци, трябва твърдо да заклеймите Дзен и Лайла!

    В моя чуден свят всеки сън е толкова реален!
  8. 8 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 868 Неутрално

    До коментар [#7] от "mr.lottalove.":

    той брайтлайт е квантов лудит :D

    בני אתה אני היום ילדתיך
  9. 9 Профил на proza
    proza
    Рейтинг: 1186 Неутрално

    Погледът и усмивката говорят сами за себе си. Не е единсвеният, който е добил популярност благодарение на отклоненията си от нормата. Такива четива печелят аудитория благодарение на неконвенционалността си.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK