© Associated Press
Робърт Пърсиг, авторът на "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет", почина на 24 април на 88 години. Романът му е отхвърлен от 121 издатели преди да бъде публикуван през 1974 година, след което се превръща една от значимите литературни и философски творби на XX век.
"Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет" анализира конфликта между класическите западни ценности и будизма, природата и цивилизацията, докато следва историята на баща и син, предприели пътешествие с мотоциклет през Запада на САЩ. "Изключително значим и пълен с прозрения за някои от най-сложните съвременни дилеми", описва романа навремето "Ню Йорк Таймс".
Едно от последните интервюта на писателя е за "Гардиън" през 2006 г., когато Пърсиг е 78 години. Там разказва за "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет", автобиографичните елементи в него и влиянието на будизма в живота си. По принцип Пърсиг избягва да дава интервюта – а в първата седмица, след като издава бестселъра си му се налага да даде около 35 такива.
"Има една смешна история. Разхождах се до пощата близо до вкъщи и помислих, че чувам гласове, включително своя собствен. В миналото си съм страдал от психични заболявания, така че си помислих, пак се започва. После осъзнах, че е мое интервю, което звучи по радиото. В този момент взех един кемпър, отидох в планината и започнах да пиша "Лайла", втората ми книга."
Пърсиг започва търсенето си още от детството – на 9-годишна възраст се разбира, че има коефициент на интелигентност от 170 точки, а гимназията завършва едва на 15 години. Решава да запише химия в университета, но бързо губи интерес. "Науката не можеше да ме научи как да разбирам момичетата, които седяха до мен в час", шегува се пред "Гардиън".
Записва се в армията и заминава в Корея. Там развива интереса си към източната философия и будизма. Когато се връща, завършва курс по философия и започва да преподава. Спомня си, че често е повръщал от притеснение преди лекции. Но усеща като своя мисия да обедини източните и западните идеи.
Един ден психичното му заболяване се отключва – шофирайки с шестгодишния си син Крис в колата, той спира на кръстовище, забравил как да се прибере вкъщи. Крис трябва да му казва накъде да кара, за да пристигнат у дома. "Не можех да спя, но не можех и да съм буден", разказва той. "Просто седях с кръстосани крака в стаята в продължение на 3 дни. Всякаква воля започна да изчезва. Жена ми започна да се разстройва, че седях по този начин, стана леко обидно. Болката изчезна, цигарите горяха в пръстите ми"
Пърсиг усеща как "човекът, който е стигнал до тук, започва да издъхва." Според него на случая може да се погледне по два начина - психиатричната школа го нарича кататонична шизофрения, докато дзен будизма го нарича просветление. Пърсиг предпочита да не избира между тях. За себе си той е "човек, отишъл отвъд времето си". "Беше състезание, вярвам, между двете идеи, които имах и това, което наричам културната имунна система. Когато някой мине отвъд културните норми, културата трябва да се защитава."
Прекарва известно време в психиатрия, но когато го изписват, положението му се влошава. Един ден насочва пистолет срещу друг човек. Осъден е и преминава през електрошокова терапия, а през това време жена му подава молба за развод.
Въпреки лечението Пърсиг продължава да вярва, че е просветлен дзен последовател, но знае, че не може да го каже, без да бъде институционализиран отново. Затова решава да напише книга – "Дзен и изкуството да се поддържа мотоциклет", разказ за едно пътешествие, което предприема със сина си Крис през 1968 г. от Минесота до Южна и Северна Дакота.
Творбата е отхвърлена 121 пъти, преди да намери издател. Сведена до част от първоначалните си 800 000 думи, тя бързо става бестселър.
5 години след публикуването на книгата синът на Пърсиг е намушкан и убит от крадец. Всяко издание след 1979 г. включва послеслов за Крис. Авторът казва, че синът му така и не харесал книгата. "Мисля за него, имам сънища за него, още ми липсва", казва той в интервюто. "Не беше перфектното дете, направи много неща грешно, но беше мой син."
Смъртта на Крис допринася и за мрачния тон на "Лайла". "Ако я бях написал днес, щеше да е много по-ведра книга. Но осмислях някои неща с "Лайла": тъгата на миналото, конкретно смъртта на Крис, е там."
На въпроса дали се страхува от смъртта, Пърсиг отговоря: "Не ме депресира... И ако прочетете "101 дзен истории", ще разберете, че това е характерно. Наистина нямам против да почина, защото мисля, че не съм похабил този живот. Преди да публикувам първата си книга бях човек с голям потенциал, казваха хората, който го е пропилял. Но след това можех да кажа, че не, не съм се провалил."
