Горан Търболяк: произведения, нарисувани от живота

Горан Търболяк, Живопис върху стъкло (Неделна живопис), 1974

© Портал

Горан Търболяк, Живопис върху стъкло (Неделна живопис), 1974



Дневник" препечатва текста от портал "Култура".


Горан Търболяк: "Фактът, че на някого е дадена възможност да направи изложба, е по-важен от това, което ще бъде показано в тази изложба."[1]*


В средата на 60-те години на миналия век в бивша Югославия се оформя едно ново поколение художници, което по-късно, на фона на общата история на изкуството, ще се отличи със своето новаторство и адекватност към промените в изкуството на цяла Европа. Заедно с автори като Марина Абрамович, Саня Ивекович или Раша Тодосиевич, както и Младен Стилинович, Неша Парипович и др., принос и влияние в тази общност има и роденият през 1948 г. Горан Търболяк.




Докато през 1969 г. в България се провежда "Обща художествена изложба, посветена на 25-годишнината от Социалистическата революция", в Загреб Търболяк започва да прави художествени акции по улиците и да въвлича в тях случайни граждани.


Творчеството му от средата на 70-те на ХХ век изследва няколко основни теми, само някои от тях са живописта, галериите, публиката и улицата. Една от най-популярните му работи е "Живопис върху стъкло (Неделна живопис)" от 1974 г. Състои се в следното: в неделя Търболяк отивал до един магазин за художнически материали и живописвал в абстрактно експресионистичен маниер върху стъклото на витрината, зад която се виждало платно на статив. В понеделник служителите от магазина "изчиствали" работата, така че художникът можел да се върне пак следващата неделя.


Горан Търболяк: произведения, нарисувани от живота

© Портал


Става дума за професионализма в изкуството и за модернизма в живописта. За разликата между художник и домакиня, която рисува върху стъклени чаши. Търболяк също играе със смисъла на "зад стъклото" и изпълнява акция извън нормалната изложбена среда, при това с елемент на вандализъм. Всичко това става тайно и анонимно. Фактът, че платното остава "девствено", не е без значение. Години по-късно художникът се връща към темата за живописта с голяма серия платна, които са останали недокоснати нито от ръката, нито от четката му. Въпреки че днес можем да го наречем концептуален художник, той всъщност в продължение на години работи живопис и не спира да мисли за живописта, без да е живописец в прекия смисъл на думата. Говорейки за тези ранни произведения на Търболяк, Бранка Стипанчич[2] обобщава: "Произведенията не са основани на трансформация или интерпретация на реалността, но фактически са нарисувани от живота. Свързани с изкуството, те имат препратки и значение към полето на изкуството."[3]


Търболяк е може би първият в Хърватия, който поставя въпроса за смисъла на изложбата като събитие, за статута на художника, статута на галерията, интегрирайки ги като част от своята работа. Целта му е наистина действията му да станат видими, да упражнят ефект върху възприемчивостта и начина на гледане на случайния, неподготвен зрител. И постига това с натрупване, с разработване на множество работи, които една след друга затвърждават и узаконяват неговите идеи. Чрез системно демонстриране на жестове формира статута на трудни за възприемане художествени становища. Защото след Марсел Дюшан, ако си художник, можеш да определиш този статут за себе си, но дали другите ще го приемат? Търболяк всъщност опровергава твърдението на Дюшан, че произведението става произведение на изкуството, когато е показано в рамките на институция, когато е подписано и тиражирано. И по нов начин се възползва от галериите, публиката, наградите, институциите – цялата система от фактори, които могат да гарантират, че това, което вършиш, е изкуство с определено качество; за него системата е най-вече тема и материал.


Горан Търболяк, Без заглавие, 1994. Живопис с четка през отвор в стъкло

© Портал

Горан Търболяк, Без заглавие, 1994. Живопис с четка през отвор в стъкло


Дълго време Горан Търболяк създава художествени произведения, които се изчерпват само в едно или две изречения. Първите съвпадат по време с възникването и установяването на концептуалните художествени практики с текст, които се утвърждават в САЩ и Западна Европа. Търболяк и колегите му са били много добре запознати с това какво се случва в света на изкуството. Показателно за това е една изложба, която замислят и успяват да реализират през 1971 г. – първата международна изложба на концептуално изкуство в Югославия. Тя е озаглавена At The Moment и освен местните художници в нея участват и автори от ранга на Лорънс Вийнър, Робърт Бари и Виктор Бъргин. В реда на нещата за една концептуална изложба е, че е продължила само три часа. Още повече, че се е състояла от всичко, което художниците са изпратили на организаторите като част от кореспонденцията по организирането на събитието.


Горан Търболяк, Ретроспектива, 1981 "Не бих искал да показвам нищо ново и оригинално; фактът, че на някого е дадена възможност да направи изложба, е по-важен от това, което ще бъде показано в тази изложба; демонстрирам постоянството на моята работа."

© Портал

Горан Търболяк, Ретроспектива, 1981 "Не бих искал да показвам нищо ново и оригинално; фактът, че на някого е дадена възможност да направи изложба, е по-важен от това, което ще бъде показано в тази изложба; демонстрирам постоянството на моята работа."


Същата година се провежда и първата самостоятелна изложба на Горан Търболяк. Единственият експонат бил постер с негова портретна снимка и текст: "Не бих искал да показвам нищо ново и оригинално".


Работите на Търболяк с текст не само че не изискват друг вид художествено средство, за да бъдат пълноценни творби, но също така са силно ориентирани към това да установят диалог с публиката. През 1972 г. той изпраща на различни адреси анонимна пощенска картичка, подписана от "анонимен концептуален художник". Но по-сериозната и смела стъпка в тази посока е изпращането на анкета до влиятелни галерии и институции със следното съдържание: "Бихте ли показали това произведение във вашата галерия? 1. Да 2. Не 3. Може би?". Разбира се, самата анкета представлява произведението и художникът прави тази работа на различни етапи от кариерата си – през 1972 г. я разпраща в Париж, а години по-късно и в Ню Йорк.


Забележително е как толкова непретенциозни, евтини и прости за изпълнение работи придобиват мащаб и стойност само чрез хоризонта на разпространението си, чрез високото ниво на своята амбициозност. Същевременно една от най-критичните работи на Търболяк изнася следното проблематично твърдение: "Фактът, че на някого е дадена възможност да направи изложба, е по-важен от това, което ще бъде показано в тази изложба" (1973). Той надхвърля идеите на историческия концептуализъм от края на 60-те и 70-те за "критика на институциите", като предшества, а по-късно става и основен представител на "институционалната критика". От друга гледна точка, това произведение може да се разчете и като коментар на същността на ранното концептуално изкуство – то е далеч от усърдния художнически труд, от майсторството и разчита главно на езикови и мисловни конфигурации. През 70-те това изкуство все още има много какво да предложи, използвайки единствено текст. С подобно изказване Търболяк може би се е опитал да допусне, че и това течение може да се изчерпи.


Самият той през 80-те се връща към своите експерименти около проучването на природата на живописта с поредица обекти, включващи елементи като стативи, палитри и четки, създадени така, че да образуват подтекст по темата за рисуването и живописта. Има развитие и работата му "Живопис върху стъкло (Неделна живопис)" под формата на серия чисти платна, рамкирани и зад стъкло, върху които той живописва по познатия абстрактен начин. През 1994 г. се появява и нова негова работа с текст, напомнящ обява: "Стар и плешив си търси галерия". През същата 1994-а четката му за пръв път се докосва до платно – през малка кръгла дупцица, изрязана в стъклото.


На 28-и април за първи път в София може да бъде видяна изложба на Горан Търболяк, организирана по инициатива на галерия One Night Stand.


[1] The fact that someone has been given the possibility of having an exhibition is more important than what will be shown at that exhibition
[2] Бранка Стипанчич, критик на изкуството и куратор, живее в Загреб. Б.р.
[3] The works are not based on the transformation or interpretation of reality, but on the facts drawn from life. Linked with art, they have reference points and meaning in the domain of art.

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1976 Неутрално

    ''Търболяк всъщност опровергава твърдението на Дюшан, че произведението става произведение на изкуството, когато е показано в рамките на институция, когато е подписано и тиражирано.''

    Още един, който изобщо не е разбрал позицията на Дюшан, но за сметка на това я ''опровергава''!

  2. 2 Профил на осмоъ
    осмоъ
    Рейтинг: 446 Весело




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK