Над 100 години история, показана през обектива на семейство Карастоянови

Семеен портрет - Белград (средата на шестдесетте години на деветнадесети век).<br /><br />От ляво на дясно: Иван - първородния син, дъщеря Мариола, съпруга Виктория, син Димитър, Анастас, Анка починала през 1884 година и племенника на Анастас - Христакия Д. Карастоянов (на втория ред).<br /><br />Фотографията е преснимана от Бончо Карастоянов през 1940 година.

© Анастас Карастоянов, Архив Гипсън

Семеен портрет - Белград (средата на шестдесетте години на деветнадесети век).

От ляво на дясно: Иван - първородния син, дъщеря Мариола, съпруга Виктория, син Димитър, Анастас, Анка починала през 1884 година и племенника на Анастас - Христакия Д. Карастоянов (на втория ред).

Фотографията е преснимана от Бончо Карастоянов през 1940 година.



Изложбата "Основоположници на българската фотография: Карастояновите" беше открита на 27 април в Националната художествена галерия - филиал Двореца. Тя е плод на общо усилие между фотографа Иво Хаджимишев и семейство Гипсън, колекционери и собственици на голяма част от снимките.


Богатата история на семейство Карастоянови започва в Самоков с откриването на първата българска печатница от Никола Карастоянов през далечната 1828 година – интерес, наследен от сина му Анастас.


Анастас Карастоянов развива занаята, като започва да отпечатва щампи и да гравира, създавайки едни от първите графични творби в България, включително "Богородица с младенеца", "Свети Георги Нови" и "Пътеводител за Рилския манастир". Книги, щампи и икони започват да се отпечатват тайно в зимника на семейната им къща и да се разпространяват в България и Сърбия.




През 1862 година Анастас заминава за Белград, за да купи материали за печатницата си, но се оказва в капан – на 3 юни, докато се подготвя да се върне в Самоков, избухва бунт в сръбската столица, в който участват Васил Левски, Стефан Караджа и Георги Раковски. Всички покупки на печатаря на унищожени или разграбени и Анастас е принуден да остане в града без средства.


Един ден се запознава в сръбската столица с управител в двореца на княз Михаил Обренович, който му разказва за ново изобретение, наречено фотоапарат. Анастас започва работа там и полага основите за традиция, която ще остане в семейството му над сто години.


През времето си в Белград Анастас снима някои от най-значимите български революционери, измежду които са Васил Левски, Ангел Кънчев, Любен Каравелов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Ильо Войвода. Седалището на комитета на Каравелов дори се мести в дома на Карастоянов. Дейността му с хайдутите бележи началото на репортажната фотография в Сърбия.


Фотогалерия: Семейство Карастоянови - три поколения българска фотография >


На 55-годишна възраст Анастас участва в Освободителната война, а през 1878 г. отваря фотографско ателие в София, където синовете му Иван и Димитър продължават работата му, след като той почива 2 години по-късно.
Иван Карастоянов снима редица политически и обществени личности след освобождението на България – Стефан Стамболов, Иван Евстатиев Гешов, Захари Стоянов, княз Александър Батемберг и много други образи са запечатани от него.


Брат му, Димитър, е принуден да избяга в Пловдив през 1891 г. от преследванията на Стамболов. Там снима Иван Вазов, Тодор Влайков, Алеко Константинов, Константин Иричек и много други издигнати български личности.


Синовете на Димитър, Бончо и Божидар, поемат семейната традиция към световни нива.
Бончо Карастоянов, е един от най-ярките представители на семейството. Той заминава да учи фотохимия в Берлин, макар да няма средства да завърши обучението си, а през 1924 г. заминава да работи като фотограф-оператор в Париж.


След като се връща в България през 1928 г., той издава наръчник по фотография и списание "Фотограф" и се занимава с фоторепортажи. Бончо снима художниците Владимир Димитров – Майстора, Бенчо Обрешков и Александър Мутафов през 1939 г., а година по-късно заснема посрещането на българската войска при присъединяването на Южна Добруджа към пределите на България, а също снима в Гърция и Югославия.


През 1944 г. домът и студиото на Бончо Карастоянов са напълно унищожени от бомбардировките на София. По-голямата част от труда му изчезва завинаги, като около петстотин негатива са запазени от периода преди това. Това кара Бончо да започне работа като филмов оператор през 1945 година.


Ангел Вагенщайн пише за филма "Дългият път на цигарата": "Той беше заснет от Бончо Карастоянов – този винаги учтив колега с папийонката, собственик на едно от най-престижните фотоателиета в София на бул. Руски, успешно и безсмислено разрушено при англо-американските въздушни бомбардировки."


Бончо заснема и много други филми, с които остава в историята като един от пионерите на операторската професия в България. Той е носител на Димитровската награда и ордена "Кирил и Методий".


Брат му Божидар, от друга страна, става пионер в сферата на фотожурналистиката. Той основава "Агенция Балкан-прес-фото", с която сътрудничи на редица български и чуждестранни вестници, и, която е наета да заснема и разпространява снимкова пропаганда за Вермахта. Кадри на завладени от нацистка Германия градове, платката с надписи "Хитлер Освободителя" и войници, прегърнати с българки в народни носии са част от творчеството на Божидар, заради което през 1948 г. той и семейството му са изселени от София със съображения "за сигурността и спокойствието на страната".


Колекцията от фотографии на фамилията показват развитието на България през някои от най-радостните и най-мрачните ѝ периоди. Към изложбата в двореца има и каталог.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK