Над 100 години история, показана през обектива на семейство Карастоянови

Семеен портрет - Белград (средата на шестдесетте години на деветнадесети век).<br /><br />От ляво на дясно: Иван - първородния син, дъщеря Мариола, съпруга Виктория, син Димитър, Анастас, Анка починала през 1884 година и племенника на Анастас - Христакия Д. Карастоянов (на втория ред).<br /><br />Фотографията е преснимана от Бончо Карастоянов през 1940 година.

© Анастас Карастоянов, Архив Гипсън

Семеен портрет - Белград (средата на шестдесетте години на деветнадесети век).

От ляво на дясно: Иван - първородния син, дъщеря Мариола, съпруга Виктория, син Димитър, Анастас, Анка починала през 1884 година и племенника на Анастас - Христакия Д. Карастоянов (на втория ред).

Фотографията е преснимана от Бончо Карастоянов през 1940 година.



Изложбата "Основоположници на българската фотография: Карастояновите" беше открита на 27 април в Националната художествена галерия - филиал Двореца. Тя е плод на общо усилие между фотографа Иво Хаджимишев и семейство Гипсън, колекционери и собственици на голяма част от снимките.


Богатата история на семейство Карастоянови започва в Самоков с откриването на първата българска печатница от Никола Карастоянов през далечната 1828 година – интерес, наследен от сина му Анастас.


Анастас Карастоянов развива занаята, като започва да отпечатва щампи и да гравира, създавайки едни от първите графични творби в България, включително "Богородица с младенеца", "Свети Георги Нови" и "Пътеводител за Рилския манастир". Книги, щампи и икони започват да се отпечатват тайно в зимника на семейната им къща и да се разпространяват в България и Сърбия.




През 1862 година Анастас заминава за Белград, за да купи материали за печатницата си, но се оказва в капан – на 3 юни, докато се подготвя да се върне в Самоков, избухва бунт в сръбската столица, в който участват Васил Левски, Стефан Караджа и Георги Раковски. Всички покупки на печатаря на унищожени или разграбени и Анастас е принуден да остане в града без средства.


Един ден се запознава в сръбската столица с управител в двореца на княз Михаил Обренович, който му разказва за ново изобретение, наречено фотоапарат. Анастас започва работа там и полага основите за традиция, която ще остане в семейството му над сто години.


През времето си в Белград Анастас снима някои от най-значимите български революционери, измежду които са Васил Левски, Ангел Кънчев, Любен Каравелов, Стефан Караджа, Панайот Хитов, Ильо Войвода. Седалището на комитета на Каравелов дори се мести в дома на Карастоянов. Дейността му с хайдутите бележи началото на репортажната фотография в Сърбия.


Фотогалерия: Семейство Карастоянови - три поколения българска фотография >


На 55-годишна възраст Анастас участва в Освободителната война, а през 1878 г. отваря фотографско ателие в София, където синовете му Иван и Димитър продължават работата му, след като той почива 2 години по-късно.
Иван Карастоянов снима редица политически и обществени личности след освобождението на България – Стефан Стамболов, Иван Евстатиев Гешов, Захари Стоянов, княз Александър Батемберг и много други образи са запечатани от него.


Брат му, Димитър, е принуден да избяга в Пловдив през 1891 г. от преследванията на Стамболов. Там снима Иван Вазов, Тодор Влайков, Алеко Константинов, Константин Иричек и много други издигнати български личности.


Синовете на Димитър, Бончо и Божидар, поемат семейната традиция към световни нива.
Бончо Карастоянов, е един от най-ярките представители на семейството. Той заминава да учи фотохимия в Берлин, макар да няма средства да завърши обучението си, а през 1924 г. заминава да работи като фотограф-оператор в Париж.


След като се връща в България през 1928 г., той издава наръчник по фотография и списание "Фотограф" и се занимава с фоторепортажи. Бончо снима художниците Владимир Димитров – Майстора, Бенчо Обрешков и Александър Мутафов през 1939 г., а година по-късно заснема посрещането на българската войска при присъединяването на Южна Добруджа към пределите на България, а също снима в Гърция и Югославия.


През 1944 г. домът и студиото на Бончо Карастоянов са напълно унищожени от бомбардировките на София. По-голямата част от труда му изчезва завинаги, като около петстотин негатива са запазени от периода преди това. Това кара Бончо да започне работа като филмов оператор през 1945 година.


Ангел Вагенщайн пише за филма "Дългият път на цигарата": "Той беше заснет от Бончо Карастоянов – този винаги учтив колега с папийонката, собственик на едно от най-престижните фотоателиета в София на бул. Руски, успешно и безсмислено разрушено при англо-американските въздушни бомбардировки."


Бончо заснема и много други филми, с които остава в историята като един от пионерите на операторската професия в България. Той е носител на Димитровската награда и ордена "Кирил и Методий".


Брат му Божидар, от друга страна, става пионер в сферата на фотожурналистиката. Той основава "Агенция Балкан-прес-фото", с която сътрудничи на редица български и чуждестранни вестници, и, която е наета да заснема и разпространява снимкова пропаганда за Вермахта. Кадри на завладени от нацистка Германия градове, платката с надписи "Хитлер Освободителя" и войници, прегърнати с българки в народни носии са част от творчеството на Божидар, заради което през 1948 г. той и семейството му са изселени от София със съображения "за сигурността и спокойствието на страната".


Колекцията от фотографии на фамилията показват развитието на България през някои от най-радостните и най-мрачните ѝ периоди. Към изложбата в двореца има и каталог.

Ключови думи към статията:

Коментари (10)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 11426 Неутрално

    Невероятната история на няколко поколения фотографи...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  2. 2 Профил на neut
    neut
    Рейтинг: 7357 Неутрално

    Имали сме и такива българи, съхранявали и разпространявали българското в цял свят

    In the forest all animals are equal except a few that are more equal than the rest
  3. 3 Профил на The Shadow
    The Shadow
    Рейтинг: 1143 Неутрално

    Определено смятам да посетя тази изложба.

    “In a world of 7 billion people, we, 500 million Europeans, will have to stick together, or European prosperity and values will both go down the drain” A.Merkel
  4. 4 Профил на snow1313
    snow1313
    Рейтинг: 237 Неутрално

    А после какво става, след като са изселени? Децата им стават ли фотографи?

  5. 5 Профил на hasanço
    hasanço
    Рейтинг: 496 Любопитно

    "в Самоков с откриването на първата българска печатница от Никола Карастоянов през далечната 1828 година"
    Сериозно!!!???? :) :)

    ne mutlu türküm diyene.
  6. 6 Профил на falkoneti
    falkoneti
    Рейтинг: 1512 Неутрално

    Много са страшни/грозни на първата снимка. Доста сме се променили българите за 100 години.

  7. 7 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 868 Неутрално

    До коментар [#6] от "falkoneti":

    днешните българи, казвате, са много по-красиви.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  8. 8 Профил на musashii
    musashii
    Рейтинг: 810 Неутрално

    До коментар [#6] от "falkoneti":днешните българи, казвате, са много по-красиви.
    —цитат от коментар 7 на abdelhaqq


    Със сигурност са много по-красиви от евреите.Най-малкото,защото си обогатяваме генофонда-нямаме предразсъдъци и който желае може да стане част от българската нация ако спазва българските закони и начин на живот.Независимо от етноса или религията му.За разлика от евреите,които не признават за евреин този,чиято майка не е еврейка.Даже не се разрешава сключването на брак в Израел между евреин и чужденец.То дори когато евреин или еврейка искат да се оженят за израелски гражданин от нееврейски произход настават масови протести.http://m.dnes.bg/world/2014/08/18/svatba-mejdu-evreika-i-arabin-predizvika-protest-v-izrael.235949

  9. 9 Профил на Mia san Bayern
    Mia san Bayern
    Рейтинг: 1985 Неутрално

    В Панагюрище няма линда го честват!

    DANKE JUPP,DANKE BAYERN!!!
  10. 10 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 868 Неутрално

    До коментар [#8] от "mushashi":

    :D не съм казал и дума за евреите, пак ви се набутаха в устата. репликата ми беше към оня по-горе, според когото българите от времето на Карастоянови били по-"грозни" от сегашните. глупости на търкалета, че и Вашето расистко изказване за "генофонда" отгоре на всичко. истината е, че понятието за красота е релативно според епохата. което значи, че след сто години ще се намери някой форумен бот да Ви каже на Вас точно "българите от началото на 21 век какви са страшни и грозни" :D

    בני אתה אני היום ילדתיך




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK