Откъс от новия роман на Милен Русков "Чамкория"

Милен Русков

© Анелия Николова

Милен Русков



Милен Русков предостави на "Дневник" откъс от новия си роман "Чамкория", който излиза на 4 май.


Книгата в два тома /издателство "Жанет 45"/ е написана на софийския говор от 20-те години, така както би приказвал един шофьор, какъвто е главният герой. Разказът се води от първо лице и това е основанието на автора да избере този език, каза неотдавна самият той пред Би ай ти. Милен Русков издаде "Джобна енциклопедия на мистериите", "Захвърлен в природата" и стана известен с "Възвишение", който получи и литературни награди.


Миглена Николчина за "Възвишение": Както и в другите си романи, той върви срещу течението на лесното и повърхностно писане. Като възкресява яркия, мощен, смешен, омагьосващ, покъртителен, първозданно свеж език на възрожденските ни писатели, Русков поднася темите, които създадоха България и българската литература, с нова сила и дълбочина, в диалог с Бога и фатума на историята. Глътка въздух в днешната задуха – онова литературно събитие, на което бяхме престанали да се надяваме.




Следва откъсът от "Чамкория". Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай първи и втори том с безплатна доставка тук и тук.


Корицата на първия том

© "Жанет 45"

Корицата на първия том


Има една голема разлика между човека и животното. Например никое животно не може да каже кои са му на него любимите животни. Па то дори не им знае имената! А човекът може да каже. Това аз го знам от собствен опит, дето се вика. Веднъж Пане Дървесния ме пита:


– Кои са ти тебе любимите животни?


– Гледай какви неща ме питаш – викам – с детинския си акъл: кои са ми любимите животни...
Но се замислих де. То и без това по цел ден седи човек на пиацата и се чуди какво да прави. Аз си нахлупих така каскета на очите, викам си "Чекай да дремнем минутка", и се замислих. Аз по начало така съм свикнал, това е много подходящ момент да се замислиш. През останалото време нема време. Замислих се и сам се запитах: "Да бе, кои са ми на мене любимите животни?" Едното е, разбира се, кон. На всички в България конят им е любимо животно. Но кое да е другото? Крава да кажеш, не върви. Прасе – още по-глупаво. Овца? Кой че каже, че любимото му животно е овца! Кокошките? Виж, кокошките аз ги обичам, в смисъл приятно ми е да ги гледам, па и да им ям яйцата, но не бих казал, че това ми е любимо животно. Пък и виж как звучи: кон и кокошка. Че ти се смеят, това са съвсем несъвместими работи! Затова хората казват "Кон за кокошка"! Куче? Куче пó може, но така като се замислим, аз тех не ги обичам, само ме лаят вечер у Банишора. И котките не обичам. Само ти скача по масата и леглата и навсекъде хвърчат косми. Това е женска работа, жените харесват котки. Мъжете не. Какъв мъж си ти, ако кажеш, че котката ти е любимото животно? Ти си педерас, а не мъж. А от дивите некое, я да видиме? Вълк. Не, мани това – на кой му е вълкът любимото животно! Стига, ебем те! Лисица? И това малко на женска работа избива, на женско коварство. Те затова толко обичат с лисичи кожи да ходят. Глиган? Мани, недей... Елен, сърна? Това може да ти е любимо, ако си ловец, да го ядеш. Заекът и той е в тая група. Орел? Я как хубаво летят! Но мани, много грозен е в лицето, с тоя голем клюн, като арменската булка, братче. Те имат такива големи носове, защо са от симитската народност. Тия са с големи носове. А от рибите некоя? Делфин? Ама какво па му е толко хубавото на делфина, айде стига!... И тогава се сетих: пингвин! Ей, това е велико животно! И по сушата върви, и във водата плува. Кое друго го може това?! – Крокодилът. Но ти не можеш да кажеш, че крокодилът ти е любимото животно, стига моле ти се! На кой че му е крокодилът любимото животно – хем е грозен, дето викат за некоя жена – като крокодил, – хем опасен. Виж, пингвинът е съвсем друга работа, хубавко животно, никому нищо лошо не прави, па и не плува просто така в реките като крокодила и други, а обикаля моретата, океаните. Кога се е чуло и видело крокодил да плува в моретата и океаните? Не може, че се удави! А пингвинът си цепи през океаните и пет пари не дава! И после излезе на сушата, чак там доле в далечна Антрактида! И ходи по земята, изправено като човек, на два крака. Знам, виждал съм ги по кинопрегледите. А са и едни привлекателни такива, миловидни животни. Но са и издръжливи – я колко носят на студ! В тая Антрактида, представи си... Пък и плуват из Южните ледовити океани. Това не ти е Африка, братче, да се плицикаш из реките като крокодила и други – кеф ти слънце грее, кеф ти дъжд вали. Не, това е ледовит океан, студ, майката си трака, дърво и камък се пука, дето викат, и става на лед! Ти че станеш на шушулка, а то си плува, пет пари не дава, а после си излезе на сушата и си тръгне и по нея. А там лед, братче, ветърът свири, снег ти пръска в очите, едни големи ледени планини, дето им викат айсберзи, отвсекъде те избиколили, нема мърдане, – то обаче си върви бавно-бавно, спокойно, достойно, с една горда осанка, все едно че нищо не е станало.


На другия ден отидех при Пане и му викам:


– Любимите ми животни мене са кон и пингвин. – Така му казах, а той ме гледа с един неразбиращ поглед, като ударен с мокър парцал. – Нали ме пита кои са ми любимите животни – казвам, – не помниш ли? – Той взе да хънка и мънка, веднага ми стана ясно, че нищо не помни. – Абе, Пане – викам, – язък че си два метра мъж, акъла ти като на врабче. Как може да не помниш какво си правил вчера бе, човек!


– Ама това е много странно – разправя той, – кон и пингвин. Ти виждал ли си пингвин?


– Алооо – почуках се аз с два пръста по слепоочието, – как че го видим бе, ти добре ли си? Аз да не съм ескимос! Да не живеем у Антрактида!


А той вика:


– За пръв път съм чувал такова нещо!


Той прочее така си говори, нали е от Видинско. Те там така говорят. На щело и не щело место едно "съм" блъскат отпред. Че се върне от обед и че каже: "Ходил съм да обедвам и съм изел три кебапчета." Ти му викаш: "Виждаш ли го там трамвая?" А той че ти отговори: "Да, видел съм го."


Така говорят там. Абе мани ги! Та значи вика:


– За пръв път съм чувал – вика – такова нещо! Кон и пингвин! Утепа ме!


- Това е положението! – вдигнах рамене аз.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (45)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на pherenikos
    pherenikos
    Рейтинг: 251 Неутрално

    Ами хубаво, леко, но това е Гичо от Възвишение - да, на софийски жаргон, ама отново Гичо. И пак Арабаконак... Можеш ли два пъти в една и съща река и пр.?

  2. 2 Профил на samarianin
    samarianin
    Рейтинг: 541 Неутрално

    До коментар [#1] от "pherenikos":

    абе друго си е марсел пруст, с всеки роман изненадва, все у различни реки се плацика

  3. 3 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 3341 Весело

    До коментар [#1] от "pherenikos":

    Е, на Възвишението няма пингвини поне, пък и Русков го докарва малко, та да не придиряме толкова.

    https://www.youtube.com/watch?v=b1jqSRnqLMw

    😎

  4. 4 Профил на lekapoleka
    lekapoleka
    Рейтинг: 229 Неутрално

    До коментар [#1] от "pherenikos":

    Той пак същият Гичо се подвизава и в първите две книги на Милен Русков, просто обстановката е друга :) Не че е забранено. Някои читатели търсят разнообразие; други, веднъж харесали нещо, искат още от същото и с Русков поне имат гаранция, че ще го получат.
    Иначе откъсът е забавен и приятен.

  5. 5 Профил на stoedin
    stoedin
    Рейтинг: 402 Неутрално

    Откъса е много добър, но аз и без това си бях наумил да се охарча да Чамкория! :)
    Гичо е непреходен като бай Ганьо и е нишка свързваща минало, настояще и бъдеще...От всяко кьоше на историята ни наднича един Гичо и слава Богу!

    Демократ за силна България
  6. 6 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 332 Неутрално
  7. 7 Профил на Molossian
    Molossian
    Рейтинг: 2125 Неутрално
  8. 8 Профил на Приказки под шипковия храст
    Приказки под шипковия храст
    Рейтинг: 284 Весело
  9. 9 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1456 Неутрално

    Не бих се изказвал, преди да прочета една книга, но въпросния откъс... не ме хвърля в делириум.
    Дано все цялото да е по-добро, но засега даже не ме подмами да купувам.

  10. 10 Профил на Cara Mia
    Cara Mia
    Рейтинг: 484 Неутрално

    Падам си по Милен Русков,но ""ãмкория"" още не съм я чела.Не мога да я коментирам.

  11. 11 Профил на tsu
    tsu
    Рейтинг: 452 Неутрално

    Лошо нема. Маркес въртеше и сучеше и все Макондо.

  12. 12 Профил на tsu
    tsu
    Рейтинг: 452 Неутрално

    Единственият проблем за мен, като непълно запознат със софийския акцент е, че е трябвало по някакъв начин да се уточнят местата на ударенията, тъй като явно ще се налага да ги слагаме сами.

  13. 13 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1696 Неутрално

    До коментар [#1] от "pherenikos": ''това е Гичо от Възвишение - да, на софийски жаргон, ама отново Гичо.''

    Хм, изглежда че Русков се пробва в усъвършенстването на различни диалекти и акценти - един вид Мерил Стрийп на литературата. Която си е винаги Мерил Стрийп, независимо от най-новия заучен акцент.

  14. 14 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1696 Неутрално

    До коментар [#1] от "pherenikos": ''това е Гичо от Възвишение - да, на софийски жаргон, ама отново Гичо.''

    Хм, изглежда че Русков се пробва в усъвършенстването на различни диалекти и акценти - един вид Мерил Стрийп на литературата. Която си е винаги Мерил Стрийп, независимо от най-новия заучен акцент.

  15. 15 Профил на petar_georgiev
    petar_georgiev
    Рейтинг: 457 Разстроено

    "Жални ѝ майка" на българската литература, ако подобни писания (и автори) са "най-съвременното, най-доброто, най-четеното"...
    Съжалявам.

  16. 16 Профил на Бегемот
    Бегемот
    Рейтинг: 506 Неутрално

    абсолютен кич и неправдоподобност в една иначе хубава тема, софийския свят на 20те години. Според мен е много нелепо да се употребяват цели късове време, светове, личности в името на една напориста писателска амбиция.

    В "общество" без всякаква идея за вкус, стил и ред други качества това ще върви добре, от което ще облажат дадени търговци, а ред недоразумения ще се чувстват адски впечатлени. Успех и сбогом!

  17. 17 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1408 Весело

    До коментар [#15] от "petar_georgiev": "Жални ѝ майка" на българската литература, ако подобни писания (и автори) са "най-съвременното, най-доброто, най-четеното"...Съжалявам.

    Напълно споделям твоето мнение, братчед. Кусури на автора няма да намирам. Толкова може, това е направил. В изкуството правила няма. Всичко е въпрос на талант. Или го имаш, или го нямаш. Дори когато някой творец е вложил 99%-та труд, публиката няма да седне с лупа да търси оня 1% талант, с който авторът се мъчи да компенсира липсата на останалите 99. Животът не е справедлив - изкуството, също. Един Пушкин ако напише ода за "оная" си работа, тя ще е шедьовър. Докато при друг, ще изглежда по-зле и от "оная" му работа.

    /не се чете/
  18. 18 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1408 Весело

    Кой идиот ми сложи минус на коментара /№17/.

    /не се чете/
  19. 19 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1408 Весело

    Извинявам се грешката - идиотите били 7

    /не се чете/
  20. 20 Профил на abdelhaqq
    abdelhaqq
    Рейтинг: 851 Неутрално

    няма да си го купя. стига толкова. имам "възвишение", "джобната енциклопедия", "захвърлени"-те. достатъчно.

    בני אתה אני היום ילדתיך
  21. 21 Профил на EU defender
    EU defender
    Рейтинг: 2458 Неутрално

    До коментар [#19] от "Тони Шнайдера":

    Май идиота си ти.

    The best way to predict the future is to invent it.
  22. 22 Профил на Koba Stalin
    Koba Stalin
    Рейтинг: 1408 Весело

    До коментар [#21] от "EU defender":До коментар [#19] от "Тони Шнайдера":
    Май идиота си ти.

    Бпратчед, мисля че сключихме неписано споразумение с теб, да не се заяждаме един с друг. Дори ти се извиних пред целия форум публично преди време за една моя обида. Но явно теб не те свърта. Затова ти предлагам, дай да се срещнем и да не занимаваме околните с глупости. На чаша бира в някое квартално заведение. Става ли? Там не само че ще имаш възможността да ме наречеш идиот в очите, но ще можеш и да ме наплюеш, да ми удариш шамар, да ме наругаеш и дори да ме набиеш. Става ли?

    /не се чете/
  23. 23
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  24. 24 Профил на Торбеш
    Торбеш
    Рейтинг: 1350 Неутрално

    Идеята да занимаваш света със своята изкуствена версия на човешката долница не е добра.
    Затова предпочитам разказите от първо лице за човешката горница.
    ПОРТРЕТЪТ НА ЛЕВСКИ
    - Бай Боре, загубил съм парите. Не мога да ти платя. Мама беше ми дала едни пет лева, каза че й са последните пари, и сега много ще ми се скара...
    - Нищо, взимай пътъците, ще платиш другия път. Зима е сега, обувките са най-важни. Знам къде ги загуби тия пари, бил си се със снежни топки с офицерските копелдаци. Аз ще ти намеря парите, утре ще ти ги дам - гаранция. Утре те чекам, сега носи обувките на майка ти.
    Да, Бай Боре беше познал. Бях се бил със снежни топки с офицерските деца. Бяха ме нападнали изневиделица със снежни топки. Бях приел неравния бой и, нали бях такъв един едър, контраатакувах, подгоних ги и тримата. Даже настигнах едното момче и вместо да го ударя с топката по гърба, му натрих хубаво муцуната със сняг да знае друг път как се напада от засада. Но...петте лева бяха някъде там, на бойното поле, хвръкнали още с първите ми залпове...
    Колко отдавна беше това!
    ...Аз съм в малката обущарничка на Бай Боре. В нашия краен софийски квартал, където имаше улици с имена "Смолянска", "Мъглен"... "Евстатий Пелагонийски", имаше такава една миниатюрна барачка, скована от стари зелени тараби. Вътре работеше едноръкия обущар, моя приятел Бай Боре. Работеше сръчно, почти акробатично с една ръка, помагайки си с колена, брадичка и разни чудновати менгеменца. В обущарничката гореше миниатюрно кюмбе, стъкмено от ръждясал варел. Печката беше толкова мъничка, че побираше кажи-речи само по една цепеница, но това стигаше за тази барачка. Като във всяка обущарница тук цареше привиден хаос, в който Бай Боре се оправяше някак си. Парчета кожа, стари подметки, цяла купчина стари обувки, причудливи инструменти, кутии с лепило, дървени клечки, макари с конци и различни обувки в процес на работа. Вътре в барачката те лъхваше някаква смесена миризма на гьон, на кожа, на лепило, на дим от печката, една незабравима топлота и човечност.
    По стените на бараката имаше залепени снимки на футболисти, на кинозвезди, на разни животинчета - лъвчета, мечета или коне с буйни гриви. И един портрет на Левски. Изрязан от вестник, грижливо залепен най-отгоре на стената, с магнетичния си и малко суров поглед на икона.
    - Бъди честен! Да си честен, значи да си истински мъж. Значи да си истински българин! Защото честността е истинския темел на България - често ми повтаряше Бай Боре. Поглеждам Левски, а той ме гледаше строго и сякаш в съгласие кимаше " - Да, така е!"
    - Като бех колкото тебе, баща ми го убиха на фронта. Останах сирак. Майка ми ме отчува с героизъм и с честност. Переше на хората, чистеше.
    Намирах си работа за некоя стотинка. Отидох в Халите. Много сергии, много стока. Аз си намерих работа на един колбасарски щанд, като гладно куче бех. Все там се въртех. И знаеш ли какво работих? ... Тогава сухия шпек като го продаваха, му режеха крайчетата и не ги продаваха. Слагаха ги в едно чекмедже под масата - подаряваха ги на сиропиталища. Тогава имаше много сираци след войната, майките не смогваха да изхранват децата си и ги даваха на сиропиталища да не умрат от глад. Моята работа беше да взема едно чувалче с изрезки от салами и да ги разнасям всеки ден на разни сиропиталища, където като гладни кученца стояха децата на убитите във войната. Даваха им по една боб-чорба на ден и беха жална гледка, все гладни беха, с хлътнали бузи и блеснали очи. И облечени в едни такива скъсани войнишки куртки, беха им големи, с дълги ръкави. Да ти се скъса сърцето!
    Отивам, те качени на тарабите и ми викат "Бате, гладен съм, дай ми некое парченце!"... И аз бех гладен, и на мене ми се яде, та чак примирам от миризмата на хубав шпек, но нито веднъж не си взех от чувалчето. Защото на мен ми даваха на сергията, а на моите братчета по съдба кой да даде? Бех им като баща, значи.
    Ето какво е да си честен. Бъди винаги честен, моето момче!
    ... На другия ден отивам при Бай Боре, а той ми вика:
    - Намерих ти парите, беха паднали на улицата. Вземи ги и бегай право при майка ти, да я зарадваш. Подава ми пет лева, една чисто нова ръждиво-червена банкнота със заводски комини на нея. Е, моята от вчера я бях смачкал на четири, но важното е, че е намерил парите, че ни бяха последни.

    Като българин съм горд, че думата "неудачник" е незаменяема чуждица в българския език, заемка от руския език.
  25. 25
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше рекламни съобщения или спам.

  26. 26 Профил на Kamen Iliev
    Kamen Iliev
    Рейтинг: 123 Неутрално

    Прилично. Все пак това е откъс и не е сигурно, че е подбран най-правилният такъв за представянето тук, така че да се дават цялостни оценки е крайно.

  27. 27 Профил на Приказки под шипковия храст
    Приказки под шипковия храст
    Рейтинг: 284 Весело

    До коментар [#24] от "Торбеш":

    Благодаря, Торбеш. Отдавна не бях прочитал повече от 10 изречения на един текст тук...

  28. 28 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1696 Неутрално

    До коментар [#16] от "Бегемот":

    ++++++++++++++

  29. 29 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 1696 Неутрално

    До коментар [#17] от "Тони Шнайдера":

    Братчед, талантът отдавна вече не върви - маркетинг и масивна реклама го заместиха.

  30. 30 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1423 Неутрално

    До коментар [#17] от "Тони Шнайдера":
    Проблемът е много по-дълбок и трагичен...
    "Сюжета Русков намира "случайно, както тези неща стават. Като четох за обира на турската хазна в Арабаконак покрай "Възвишение", попаднах на другото голямо събитие, което се е случило там - атентатът срещу цар Борис III през 1925 г.".
    Милен Русков е на 50 г.
    И сега чак чува за първи път за атентатът в Св.Неделя...Имал ли е време да осмисли събитието, имал ли е време да вникне в същността му, да го сравни с други атентати и тн.?
    Следователно романът е стилистичен опит върху тема, от която Русков няма и понятие. Рискът да се предизвика още по-голяма в представат на българите за миналото е огромен.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  31. 31 Профил на Peni Nikol
    Peni Nikol
    Рейтинг: 10194 Неутрално

    Не е лошо, но на пост 24 Торбеш повече ми харесва.

  32. 32 Профил на Бегемот
    Бегемот
    Рейтинг: 506 Неутрално

    До коментар [#16] от "Бегемот":++++++++++++++
    —цитат от коментар 28 на princess_x


    благодаря. от мен имате минус за цялостно творчество.

  33. 33 Профил на Дани
    Дани
    Рейтинг: 15 Неутрално

    До коментар [#30] от "СДС":

    Грешите. Преди няколко години господин Русков сподели, че прави задълбочени изследвания върху събитията, защото има проект за нова книга. Защо да не вярваме, че се е подготвил добре ?

    All you need is love, but a little chocolate now and then dosn't hurt !
  34. 34 Профил на СДС
    СДС
    Рейтинг: 1423 Неутрално

    До коментар [#33] от "Дани":
    Ок., така става. От интервюто се разбира нещо друго, че никога не се е занимавал с темата.

    nemo malus felix, minime corruptor.
  35. 35 Профил на Maradona
    Maradona
    Рейтинг: 464 Неутрално

    Пич, готин писател си, научи се да се обличаш. България не е това което беше през 1995 година. Хорато обичат успеха, парфюма и литературният изказ-красив такъв! Давам ти най- добрият съвет!

  36. 36 Профил на Вили Ин
    Вили Ин
    Рейтинг: 5 Неутрално

    Нека първо прочетем романа, пък сетне да се изказваме категорично, защото иначе ще заприличаме на онези източни мъдреци, които обяснявали какво нещо е слонът, при условие че всеки от тях със завързани очи опипвал различни части от тялото му. Че стилът на героя от "Чамкория" наподобява познатия изказ на героя от "Възвишение" - това е факт, но нали именно Гичо спечели аудиторията на романа, на пиесата, а вероятно сега и на филма. Кой автор ще пренебрегне печелившата си карта, за да експериментира на голата поляна... Що се отнася до подготвеността на автора в ролята му на историк - дано е попаднал на читави исторически извори, на непротиворечиви оценки на специалистите, дадени за този период.

  37. 37 Профил на LK
    LK
    Рейтинг: 527 Неутрално

    Този път форумът ми хареса! Повечето форумци пишат без злоба и явно проявяват любопитство към "Чамкория-та" на г-н Русков! :) Бравос! :)

    Mt
  38. 38 Профил на hhhuuunnnn
    hhhuuunnnn
    Рейтинг: 1612 Неутрално

    понеже съм прочел романа - не просто е добър, а е с класа над всичко друго у наше село с изключение пак на Русковото Възвишение; но не се изненадвам на отрицателните отзиви по-горе - все пак Русков не крие мнението си за кръга бездарници около Господинов и сие, та със сигурност си е спечелил врагове... както ще си спечели и с новия роман, като видят как не цепи басма на никои от политическите кумири на всекакви чукундури

    нищо не прилича повече на Работническо Дело от Дневник
  39. 39 Профил на ''zms15783''
    ''zms15783''
    Рейтинг: 5226 Неутрално

    Безспорно Русков е литературно явление.
    Котел е с уникално местонахождение, повече ми хареса от Жеравна,
    който е превърнат в кич.

  40. 40 Профил на gerek
    gerek
    Рейтинг: 5 Неутрално

    Безспорно Русков е литературно явление.Котел е с уникално местонахождение, повече ми хареса от Жеравна, който е превърнат в кич.
    —цитат от коментар 39 на xali


    Нещо си се объркала, май трябва да се извиниш.

  41. 41 Профил на waterfall
    waterfall
    Рейтинг: 969 Неутрално

    Личи си, че е съчинено, но иначе добре го завърта насам-натам. Е, не е Алеко, то е ясно.

  42. 42 Профил на Лягам си само с големи книги
    Лягам си само с големи книги
    Рейтинг: 284 Неутрално

    Покрай другата дискусия прочетох това парче. Митичното кюфте, до което ни стига погледа, всъщност било кебапче. Уха. Еваларка. Утепа ме. Историята за пингвина не е лоша, ама ето какво - може да имитираш езика, но не можеш да имитираш аналогиите, начина на мислене, поведението. Много ме съмнява, че шофьорът ще използва аналогии като "грозна като крокодил", това или онова е за "педераси", и прочие, но Русков със сигурност ще ги използва, защото е полуевропеец. Сега, следва да се запитаме, ако полуевропеец, каква е другата половина? Полу-кюфте, полу-кебапче? Полуевропеец-полукепбаче на мен ми чудесно. Това е положението. Вдигам рамене и излизам от тук, че ми звънна телефона в следващата глава.

  43. 43 Профил на milanov
    milanov
    Рейтинг: 8 Весело

    Прочетох "Чамкория", I т., но без да бързам, за да проверя съответствието между предварителни впечатления и нагласи, от една страна, и съдържание и художествен резултат, от друга. Благодаря на автора за преживяването и приключението!
    Форумната злобата виси в безтегловност, напълно излишна е, но тези, които ги влече хейта, да си продължават! Аз очаквам том II!

    star6inata
  44. 44 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 2074 Неутрално

    До коментар [#38] от "hhhuuunnnn":

    Колега, макар и с голямо закъснение, поздравявам те за изказаното мнение!

  45. 45 Профил на Митев
    Митев
    Рейтинг: 2074 Неутрално

    До коментар [#43] от "milanov":

    Аз пък преди малко излязох от представлението по Чамкорията. З. Бахаров е един безупречен бай Славе. Препоръчвам го, защото този път, за разлика от Добчевото Възвишение, на Я. Гърдев представлението наистина е много сполучливо и дори ревностен почитател на литературата и текстовете на Русков, съм приятно впечатлен от театралната интерпретация





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK