Откъс от "Купено време: Отложената криза на демократичния капитализъм"

Откъс от "Купено време: Отложената криза на демократичния капитализъм"

© Критика и хуманизъм



В рубриката "Четиво" публикуваме откъс от "Купено време: Отложената криза на демократичния капитализъм" - книга на социолога и почетен директор на Институт за изследване на обществата "Макс Планк" в Кьолн проф. Волфганг Щреек (изд. "Критика и хуманизъм"). Три години след появата си в Германия тя е преведена вече на 17 езика, а Щреек гостува днес в София, за да дискутира българското й издание от 18.30 ч. в "Гьоте институт".


В "Купено време" специалистът по икономическа социология, който е дълги години е втори директор на престижния германски институт и съветник на правителството на Герхард Шрьодер излага своята теза за кризата в отношенията между демокрацията и капитализма, чиито последици са остро видими през изминалата година, и предлага дръзки виждания за преструктуриране на Европейския съюз. Включен е и задочният му спор с един от най-важните живи интелектуалци на съвремието, Юрген Хабермас.


Волфганг Щреек е автор на един от 15-те анализа на политическото настояще от сборника-платформа "Големият регрес: Международен дебат за духовната ситуация на времето", заедно със Зигмунт Бауман, Славой Жижек, Бруно Латур, Иван Кръстев и други. За дебата върху двете книги в София заедно с Щреек пристига и съставителят на сборника Хайнрих Гайзелбергер. В разговора от 18.30 ч. в "Гьоте институт" днес ще участват проф. Стилиян Йотов и проф. Александър Кьосев.




Откъсът (със съкращения) е преведен от немски от Боряна Александрова.


Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук.


"Настоящата финансова, фискална и икономическа криза представлява предварителен краен момент в дълготрайната неолиберална трансформация на следвоенния капитализъм. Инфлацията, държавните дългове и частното задлъжняване бяха временни палиативи, чрез които демократичната политика успя да запази впечатлението за един капитализъм на растежа с еднакъв материален напредък за всички или даже постепенно преразпределяне на пазарни и жизнени шансове от горе надолу. И трите обаче се бяха изчерпали едно по едно и трябваше да бъдат заменени с други помощни мерки


А сега накъде?


Може ли купуването на време с помощта на магията на модерните пари – периодичното контрафактично разпростиране на старите обещания на социално помирения капитализъм, отдавна изчерпали реалните си основания – да продължи по време на и след голямата криза от началото на XXI в.? Именно това бива тествано днес в един световен експеримент по места. Единствените пари все още на разположение за целта са самите виртуални запаси на централните банки Така властта преминава, поне за близкото бъдеще, към технократи, които са в състояние да закрепят банките и зависещите от техните печалби чрез все по-рафинирани инжекции от самопроизведени пари Дали това ще успее да преустанови кризата на легитимността на настоящия капитализъм за още едно десетилетие или за по-дълго, можем да се съмняваме. Много неща говорят за това, че времето, допускащо да бъде купено по този начин, може да бъде само от краткосрочен порядък. С неограниченото вкарване в употреба на пари от централната банка като последно средство за изграждане на доверие, предвид натрупаните планини от дългове, държавата се обременява с риска и това средство да се окаже негодно – като мюнхаузенски опит да се изтеглиш за косите сам от блатото


Капитализъм или демокрация?


Щом като капитализмът на "държавата на консолидацията" не съумява повече да създаде и илюзията за социално справедливо поделен растеж, настъпва моментът, в който пътищата на капитализма и демокрацията трябва да се разделят. Най-вероятният днес изход тогава би бил завършване на хайекианския обществен модел на диктатура на защитената от демократично коригиране капиталистическа пазарна икономика. Легитимността й би зависила от това, онези, които някога са формирали нейния държавен народ, да са се научили да приравняват пазарната справедливост и социалната справедливост и да се схващат като част от един обединен пазарен народ Онези, които не биха искали да се подчинят на пазарната справедливост, ще разполагат – при икономически неутрализираните институции на политическото формиране на воля – единствено с възможността за квалифицирания през късните 90 години като извънпарламентарен протест: емоционален, ирационален, фрагментиран, безотговорен – точно това, което трябва да се очаква, когато демократичните пътища за артикулиране на интереси и изясняване на предпочитания са преградени, защото от тях може да се очаква все едно и също или защото това, което излъчват те, вече е без значение за "пазарите".


Алтернативата на капитализма без демокрация би била демокрация без капитализъм – поне без капитализъм, какъвто го познаваме. Тя би била друга утопия, конкурираща се с хайекианската. За разлика от последната обаче не би била в унисон с историческите тенденции, а противно на тях би настоявала за обръщането им. Заради това и заради огромната организационна и практическа преднина на неолибералното решение, както и заради страха от неизвестното, неизбежно свързан с всяка промяна, днес тя изглежда съвършено нереалистична. (Във всеки случай същото дълго време беше валидно и за хайекианската утопия – през цялата дълго просъществувала кейнсианска ера.)


И при нея би се изхождало от изпитания опит, че демократичният капитализъм не си е спазил обещанията – но като се приписва вината не на демокрацията, а на капитализма. Тя не би се интересувала от постигане на социален мир чрез икономически растеж и въобще от социалния мир, въпреки растящото неравенство, а от подобряване на ситуацията на изключените от неолибералния растеж, при необходимост и за сметка на социалния мир и растежа.


Ако демокрацията означава да не се позволява социалната справедливост да бъде прекроена в пазарна справедливост, тогава демократичната политика би трябвало на първо място да е ангажирана с отмяната на нанесените в резултат на четири десетилетия неолиберално развитие институционални опустошения и защитата и поддържането в изправност по възможно най-добрия начин на остатъците от онези политически институции, с чиято помощ навярно би се удало модифицирането на пазарната справедливост посредством социалната справедливост или дори замяната на първата от втората. Само в този материален контекст би имало смисъл днес въобще да говорим за демокрация, тъй като само така можем да избягаме от опасността да бъдем залъгани с "демократизиране" на институциите, от които нищо не зависи. Днес демократизиране би трябвало да означава изграждане на институции, с които пазарите отново могат да бъдат поставени под социален контрол: пазари на труда, позволяващи воденето на социален живот, пазари за стоки, съхраняващи природата, пазари за кредити, неизкушаващи към масова продукция в името на неизпълними обещания. Преди нещо такова да може да намери сериозно място в дневния ред, би се нуждаело най-малкото от дългогодишна политическа мобилизация и трайни смущения на формиращия се понастоящем социален ред


Онова, което се вижда, са растящите конфликти между народите на Европа и вътре в техните рамки относно това колко дължат едните на другите – "реформи", от една страна, и компенсационни плащания от друга – и кой от малките хора, и кой от големите колко разходи трябва да понесе и колко пък може да отнесе в своя полза.


Могат ли да бъдат омиротворени конфликтите, които днес са на път да разкъсат еврозоната, чрез нейното демократизиране? Би ли могло едно демократизиране да неутрализира националните конфликтни линии в рамките на еврозоната посредством пресичащи ги социални и икономически конфликтни линии?


В Западна Европа днес най-голямата опасност вече не е национализмът, а е хайекианският пазарен либерализъм.


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (9)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на chicago514
    chicago514
    Рейтинг: 2535 Неутрално

    И какво е решението и само едно ли е.Проблемите се виждат.

  2. 2 Профил на ruby
    ruby
    Рейтинг: 264 Неутрално

    Социално-пазарната справедливост е твърде разтегливо понятие. Дефинира се като равни възможности за образователно (кариерно) развитие и бизнес инициативи, достъп до здравни грижи и върховенство на закона. Друг е въпросът, че ниските социални категории се възпроизвеждат поради особености на средата, липса на финансова възможност за квалификация или религиозност.
    Социалната защита не може да се предоставя без регламент. Всеки втори работник не се осигурява. Малцинствата са всеизвестни. Държавата харчи за църкви, вместо за подпомагане на кадърни, социално слаби деца. Липсват твърди и градивни приоритети. Ако едно стопанство се управлява зле, с внушения, кражби и манипулации, няма никаква справедливост - нито пазарна, нито социална.
    Виртуалните пари в банките периодично налагат фалити и банкови кризи, но това не е изненада.

  3. 3 Профил на Molossian
    Molossian
    Рейтинг: 1814 Любопитно

    "В Западна Европа днес най-голямата опасност вече не е национализмът, а е хайекианският пазарен либерализъм. "

    Чудесен завършек на едни сложни размисли!

    Panta rhei....
  4. 4 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1570 Неутрално

    До коментар [#3] от "Molossian":

    Като фраза, като мисъл, това изречение има концентриран вид и звучи приятно, поне за ушите на хора с анти-либерални виждания и противници на т.н. глобализъм.
    Но има два момента, единия, че това съждение НЕ е доказано, а автора само (може да) предполага, че сегашния модел се е изчерпал и дори да си "купува" някакво време, един вид отсрочка, няма никакво бъдеще и не подлежи на поредна модификация, която да го направи приемлив.
    Втория момент е, че автора не посочва никакъв друг, алтернативен път.
    Поне от написаното, на мен ми лъха малко на познатия и доказано изчерпал се модел (това се признава и от него) на някакъв вид планова, но все пак пазарна икономика - сиреч дървено желязо.
    Така че, както обикновено хората, с най-общо казано ляво виждане, могат и успяват да създават добри критични тези, но в позитивната част ги няма никакви.
    И още нещо, аз не съм някакъв краен про-глобалист, но скромното ми мнение е, че това явление си е напълно естествено и се развива независимо дали на някой му харесва или не, при това процеса не е от днес, той си е от как свят светува.
    Що дири например Александър Македонски в Азия и било ли е стъпка, при това успешна в тази посока, имам предвид глобализацията. Така е и с римската империя, така е и с Византия, така е и във следващите години и опити за създаване на империи. Какво друго е една империя, освен опит за глобализация, но в съчетание с политически монопол. И понеже установяването на такъв монопол, поне в досегашната история е доказано невъзможно, остава само резултата от разпространбение на технологии, научни постижения, производства и съпътстващата ги търговия, което си е глобализъм в чист вид.
    Та в този смисъл, реките си течат към моретата и ако на някой му се иска да обърне посоката, бая зор ще види и резултата е предизвестен.

  5. 5 Профил на DareDebil
    DareDebil
    Рейтинг: 702 Неутрално

    "В Западна Европа днес най-голямата опасност вече не е национализмът, а е хайекианският пазарен либерализъм. "Чудесен завършек на едни сложни размисли!
    —цитат от коментар 3 на Molossian


    И къде го видя автора тоя "хайекиански" либералиъзм в европа точно?? В Гърция ли, в Италия ли? Може би в Германия? Или си мисли че Ле Пен е нещо различно от върл социалист? Европа от десетилетия затъва все повече в социалиъзм и държавите събират и разпределят все по-голяма част от БВП, а ЕС надминава вече по б#рокрация и бумащини съвеЦкия съюз. Ако имаше поне малко класически либерализъм в европа, тя нямаше да цикли 10 години на едно място, с непрестанно печатане на пари и нарастване на дълговете. Ама няма...

    Конкурсно начало не означава конкурсен край, другарки и другари.
  6. 6 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 2095 Весело

    До коментар [#4] от "tsvetko_51":

    "това съждение НЕ е доказано"
    Не само че не е доказано, ами е грешно. Нито Кейнс, нито Хайек са включвали монетаризма и "продажбата на времето" (според автора, а всъщност се продава не какво да е време, а бъдещето).
    Грешно е твърдението "Единствените пари все още на разположение за целта са самите виртуални запаси на централните банки ". Парите винаги са били на Държавата (банките нямат никакви запаси) - тя гарантира с цялата си сила (армия, полиция, съд), че "напечатаните хартийки"/парчетата метал имат покупателна сила. Друг е въпроса, че някои (банкери) са обсебили ролята на държавата (под мотото за глобализация), уж ще ли били да водят "монетарна политика". Несъстоятелността на монетаризма негледно се показва от биткойните и други виртуални "частни" пари - не създават нови и/или допълнителни блага.

    "Какво друго е една империя, освен опит за глобализация, но в съчетание с политически монопол"
    В историята има много мераклии за императори, от Пизистрат, през Александър Велики, Симеон Велики и Наполеон, та до другаря Путин, но империя не се създава с голи мераци (за глобализация или монопол), а когато може да се предложи на съседните народи по-справедливо управление (силна армия) и/или по-ефективно производство. Египет (на базата на производство), Персия ( на базата на армия), Китай и Рим (съчетаване на двете) са били хилядолетни империи в сравнение с моментата слава на гореизброените "глобализатори".

    "Та в този смисъл, реките си течат към моретата и ако на някой му се иска да обърне посоката, бая зор ще види и резултата е предизвестен. "
    Проблемът обаче е, че толкова много "обръщачи" са се наредили покрай реката, че тя се пресушава преди да стигне морето. От тоя работа морето става "горчиво" за масите. Засега масите ги залъгват, че Климатът е виновен вместо предишното, че Бог така е устроил света.

  7. 7 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 2095 Любопитно

    До коментар [#2] от "ruby: АТЕИЗЪМ - реалистичният поглед":

    "Социално-пазарната справедливост е твърде разтегливо понятие"

    Какво ще рече "пазарна справедливост"? Никой не фалирва или всички печелят колкото си трилиона искат?
    Има "справедлива цена", но няма "пазарна справедливост". Самият пазар по дефиниция е неравновесен процес, неравновесна система. Ако се постигне справедливост, просто търговията/печалбата/иновацията е убита.
    Съвсем друго нещо е "социалната справедливост", където тежестта за издръжката на Живота/Държавата/Обществото се разпределя в зависимост от възможностите/богатството на всеки един.

  8. 8 Профил на wanderer
    wanderer
    Рейтинг: 2095 Любопитно

    До коментар [#2] от "ruby: АТЕИЗЪМ - реалистичният поглед":

    "Социално-пазарната справедливост е твърде разтегливо понятие"

    Какво ще рече "пазарна справедливост"? Никой не фалирва или всички печелят колкото си трилиона искат?
    Има "справедлива цена", но няма "пазарна справедливост". Самият пазар по дефиниция е неравновесен процес, неравновесна система. Ако се постигне справедливост, просто търговията/печалбата/иновацията е убита.
    Съвсем друго нещо е "социалната справедливост", където тежестта за издръжката на Живота/Държавата/Обществото се разпределя в зависимост от възможностите/богатството на всеки един.

  9. 9 Профил на m_style
    m_style
    Рейтинг: 656 Неутрално

    Някои неща са изказани в стил като каруца пред кон! Първо парите не са първичен капитал, а огледало на капитала, еквивалент. Масата на парите влияе на стойността на парите иземервана спрямо значително "фиксирания" по стойност капитал, в даден момент. А извинете, ама за масата на парите са отговорни централните банки, които представляват ДЪРЖАВЕН МОНОПОЛ върху паричната маса, което е всичко друго, но не и КАПИТАЛИЗЪМ в чист вид, още по-малко либерален "Хайекизъм"! Относно капитализма и демокрацията бих добавил, че Капитализъм е имало много преди да има Централни банки и банки въобще. процеси на глобализация не знам дали са в основата на империите, но със сигурност Колумб е велик глобализатор! В този смисъл ДЕМОКРАЦИЯТА е по-скоро късен продукт на капитализма и колкото повече се отдалечаваме от естеството на капиталовото развитие, толкова по-големи рискове ще има за демокрацията. Не за друго, а защото към момента няма нито един пример за развита демокрация без капитализъм! Противно на социалистите / и дедо им Маркс/, Хайек и Мизес са обяснили, че всъщност капитализма създава богатство за масите хора, а не е ограничен до благоденствието на шепа избрани елити! Има доста демократични монархии и доста диктаторски републики... Изненадам съм от факта, че някой учен може да нарича съвременните кризи резултат от Хайкизъм и да слага знак за равенство между 2-те десетилетия непосредствено след ВСВ и началото на 21век!? За мен това си е учено невежество!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK