Откъс от "Тая земя, оная земя" на Иванка Могилска

Издателство "Жанет 45"

Издателство "Жанет 45"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Тая земя, оная земя" с автор Иванка Могилска, предоставен от Издателство "Жанет 45".


Иванка Могилска обича да разказва истории, да пътешества и да си задава въпроса "Какво би било, ако...". Някои от отговорите, които е намерила, са част от сборника разкази "Тая земя, оная земя".


Тя е автор на две стихосбирки – "ДНК" и "Иначе казано", и на два романа – "Места за загубване" и "Внезапни улици" (http://vnezapniulici.eu). Книгите й са награждавани в няколко национални литературни конкурса. Стихове и откъси от романите са превеждани на английски, френски и унгарски.




"Тая земя, оная земя" е книга за миговете. За всичко, което може да се случи между две съседни секунди. За чувствата, които приглушават нюансите си заедно със слънчевата светлина, пълзяща по стената в топъл следобед. За ярките, макар и понякога неосъзнати прозрения. За острите безпричинни чувства, след които всичко се променя, макар че нищо не се е случило.


Разказите на Иванка Могилска са очарователни със своята крехкост и краткост. Тяхната формула е – обикновени герои в обикновени обстоятелства посрещат най-яркия миг от живота си без предупреждение, а после дълго гледат след него. Разкази на ръба между ежедневното и магичното, топли, туптящи, живи, с въздействие, което после дълго отшумява в читателя."
Мария Донева


редактор Мария Донева
художник и оформител Кирил Златков


Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Мече на име Силенцио


Мечето на първородния им син се казваше Силенцио. Самият син не се казваше никак, защото така и не се появи. Ако все пак беше благоволил да дойде, щяха да го нарекат Антонио или Мартин, или Микеле. Щеше да е умно момче. И смело. Макар че това нежелание да разшири хралупата, в която е попаднал като малка точка; този мързел, който му попречи да се развие; тази липса на любопитство, дето не му позволи да получи туптящо сърце и да набира сили девет месеца, за да надникне в големия свят и да го покори с вик, всичко това не говореше за голяма смелост и сила на духа.


Но родителите винаги са готови да простят и се надяват, че дребните несъвършенства на характера няма да се задълбочат с времето, а напротив – с помощта на възпитание, търпение и любов, които те ще дадат на отрочето си, ще се превърнат в качества.


Затова, когато Антонио, Мартин или Микеле остана да лежи пихтиест в един медицински съд в операционната на клиниката, те не се предадоха съвсем на отчаянието. Прибраха се у дома и се опитаха да продължат живота си без да споменават името му. Не им беше много трудно, защото не се беше наложило да го уточняват. Техният развейпрах син – мързелан се бе отказал от задължения и отговорности още преди да започнат кротко да се препират как точно да го нарекат.


Запазиха обаче мечето на име Силенцио. Бащата го бе донесъл, а майката го бе кръстила още в първия ден на тяхната радост. То живееше в дома им, докато още мечтаеха какъв ще е синът им и не подозираха, че той ще пренебрегне мечтите им и ще стане нероден.


Силенцио стоеше на тъмно в гардероба и чакаше да дойде време да го извадят от там, да го сложат отново на почетно място в детската стая. Защото имаше детска стая, макар да влизаха в нея рядко, само за да почистят.


Родителите излизаха от къщата всеки ден. Ходеха на работа, на кино, срещаха се с приятели. Вечер се прибираха в спалнята, сутрин закусваха заедно в кухнята и чакаха – да заживее нов син в майката, по-отговорен, по-любопитен. Хлапак, който ще иска да порасне, да получи крака и ръце, и пръстчета на ръцете и краката, и
силно сърце, което туп-туп-туп ще се чува от корема на майката чак до гардероба, където чакаше Силенцио.


Момчурляк, който щеше да дойде с победоносен вик, бързо щеше да превземе всички стаи на къщата и да прегръща Силенцио, а когато проходи – да го държи за крайчеца на едното ухо и да го влачи след себе си, където
и да отиде.


Само че времето минаваше, а той все не идваше. Понякога майката пренареждаше гардероба и се натъкваше на Силенцио. Не му беше приятно, защото от нейните прегръдки козината му винаги се намокряше. А и всеки път тя го прибираше все по-навътре.


Но дори от дъното на гардероба Силенцио чуваше как нероденият Антонио, Мартин или Микеле се завръща в къщата. Пораства. Разхожда се с родителите из стаите, макар да няма име. С времето стана толкова голям, че ръцете и краката му започнаха да се подават през прозорците, главата му през комина, а звуците на
мълчаливото му сърце съпровождаха родителите където и да отидат. Тялото му направи леглото на трески и смачка книгите. В деня, в който родителите разбраха, че за тях няма място дори в някое от ъгълчетата на къщата, я напуснаха. Не взеха почти нищо със себе си.


Но Силенцио не го беше грижа. Това беше денят, в който усети как цялата тежест на Антонио, Мартин, Микеле се стоварва върху вратата на гардероба, прави я на трески, успява да влезе вътре и да го прегърне.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (11)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Читател
    Читател
    Рейтинг: 237 Неутрално

    Само като прочетох Силенцио и авторката ме загуби, съжалявам. Толкова няма български сюжети, та се занимаваме с италианските. Не че имам нещо против италианците, напротив, харесвам ги много, но тук е България и сюжетите на българските автори би следвало да касаят родни сюжети. Поне според мен.

    От друга страна, за всеки влак си има пътници и ако книгите й се купуват, това е достатъчен критерий за успех. Така че - желая й попътен вятър!

  2. 2 Профил на Daniboy
    Daniboy
    Рейтинг: 873 Неутрално

    До коментар [#1] от "Читател":

    "тук е България и сюжетите на българските автори би следвало да касаят родни сюжети"

    Това малко като като решение на цензурата на партията да не се публикува дадена книга.

    На мен стила ми хареса, само ми дойде малко тежко...

    "Щастие за всички даром, и никой да не бъде пренебрегнат!"
  3. 3 Профил на Bramasole
    Bramasole
    Рейтинг: 4101 Неутрално

    И на мене разказът ми допадна.
    Мисля, че името Силенцио не е избрано случайно. Означава "мълчание", "тишина". Името е символ на нечутия шум в детската стая, "а звуците на
    мълчаливото му сърце съпровождаха родителите където и да отидат".

    "Човек не се дави, като падне във водата, а като остане там” - Едуин Луис Коул
  4. 4 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 5166 Неутрално

    До коментар [#1] от "Читател":

    Според мен няма разлика дали ще е Силенцио или Мълчаливко,все едно къде се развива действието,коя действителност описва и прочие подробности.Важното е автора да не лъже чрез внушенията си и да е искрен с читателя.

    klimentm
  5. 5 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 3188 Неутрално
  6. 6 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 974 Неутрално

    сори иванке , лошо како могилска. пълни простотии и чиста проба графомания е туй.

  7. 7 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 3677 Неутрално

    За някои писачи е валидно ''по-добре силенцио или нищо''.

  8. 8 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 3677 Неутрално

    За някои писачи е валидно ''по-добре силенцио или нищо''.

  9. 9 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 3677 Неутрално

    За някои писачи е валидно ''по-добре силенцио или нищо''.

  10. 10 Профил на princess_x
    princess_x
    Рейтинг: 3677 Неутрално

    Моля за извинение, но не съм виновна аз за размножените коментари!

  11. 11 Профил на betona
    betona
    Рейтинг: 974 Неутрално

    До коментар [#7] от "princess_x":
    До коментар [#10] от "princess_x":

    глей ся принцес...аз напримерно кактоможе и да се сещаш много повече бихме отценили ако тази мадама може да пие или поне да пуши на ниво отколкото да пиши. или примерно сега да ми пиши и да рече: а бе бетоне що тъй ? нали , да попита и тъй натътъче пък аз ще й кажеме кво що. е ще трябва да пучерпи и една вотка но все пак нали нема на празна маса да си говориме за туй.

    а ти не се извинявай за повтуренията. ако не си беха сменила сайта немаша да го има тоя проблем. а и тъй не пулучихме отговор защо се смени вида на сайта.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK