ПАРЛАМЕНТАРНИ ИЗБОРИ 2022

  • 25.3%
  • 20.2%
  • 13.8%
  • 10.2%
  • 9.3%
  • 7.4%
  • 4.6%
  • 3.8%
  • ГЕРБ:67
  • ПП:53
  • ДПС:36
  • ВЪЗР:27
  • БСП:25
  • ДБ:20
  • БВ:12
39.4%активност

Източник: Резултатът, активността и мандатите са от ЦИК при 100% обработени протоколи

Звягинцев респектира Кан с "Нелюбов"

Звягинцев респектира Кан с "Нелюбов"

© Reuters



Най-новият филм на култовия руски режисьор Андрей Звягинцев "Нелюбов", показан още в първия ден на провеждащия се в момента 70-ти международен кинофестивал в Кан, получи очакваното одобрение на критиците.


След пробива на по-раннния му "Изгнание", 2007, селектиран в официалния конкурс на фестивала, масовото одобрение на "Елена", 2011 (награда на журито на паралелната програма "Особен поглед") и особено феноменалния успех на "Левиатан", 2014 (награда за най-добър сценарий), всички погледи бяха обърнати към привидно баналната история на Борис, Женя и дванадесетгодишния им син Альоша. Привикнали да не се понасят взаимно и да си нанасят жестоки удари, двамата родители са в процес на развод и посрещат купувачи на баналната си панелка, от която желаят да се отърват час по-скоро. Борис се кани да се задоми с нова жена, от която вече чака дете, а Женя потъва в еротичните екстази на новата си любов със състоятелен бизнесмен. Но докато се изживяват като боксьори на ринг синът им изчезва. От този момент започва мъчителното му издирване, като по време на акцията публиката става свидетел на взаимоотношенията и бита на работните им места, училището на Альоша и особено на дома и "състоянието на душата" на живеещата в пълна самота майка на Женя.


Звягинцев определено е взел много от "Елена"




(депресивните интериори) и не-малко от "Левиатан" (меланхоличните, типично руски пейзажи) и изцяло е потънал в темата за "престъплението и наказанието". Според него модерният човек е дълбоко нещастен, при това "напълно заслужено", тъй като е допуснал да се деформират генетични връзки между родителите и децата. Интересен е и подходът на режисьора към нарочната двусмисленост на важен елемент от историята: в един момент семейството е извикано в моргата, за да разпознае трупа на момче, приличащо на изчезналия син.


Истерично, и двамата родители заявяват, че това не е тяхното дете и категорично отказват да се подложат на ДНК тест. Но дали трупът наистина не е на Альоша? Звягинцев предпочита да премълчи, оставяйки зрителите с основателното съмнение, че от всякъде греховните родители лъжат. Очевидно нарочно акумулира причините, заради които състоянието "нелюбов" трябва да бъде оголено докрай, защото то е по-опасно, от онова, което сме свикнали да наричаме просто омраза. На целия този драматичен фон прави впечатление деликатната дискретност, с която Звягинцев показва не малкото на брой любовни сцени между четиримата партньори. Това доказва, че талантът му далеч не е умозрителен.


И "Луната на Юпитер" на често еклектичния, но и интригуващо провокативен унгарец Корнел Мундруцо, който се представя в Кан със собствен филм за шести път, търси причините за отсъствието на покаяние у съвременниците си. Поводът, който си е избрал е бежанската криза, а формата – фантастичният трилър. Ариан е един от тези, които се опитват да си намерят нова родина. Внезапно осъзнава, че може да лети. Мундруцо доста се е потрудил, докато е снимал впечатляващите гледки на покриви и улици на Будапеща. Спазвайки правилата на жанра, той е вкарал допълнителна интрига: заради неволна грешка по време на операция д-р Щерн е обект на изнудване. Събира пари от когото и когато може. Без излишни скрупули прибира немалки суми и от бежанците, с които е в ежедневен контакт. В замяна прави всичко, което зависи от него, за да ги спаси, поне временно, от незабавна депортация. Когато открива "дарбата" на Ариан притесненият доктор решава, че тъкмо тя ще му помогне да си изплати дълга по-бързо. Така Ариан се превръща в момче за летене "по поръчка" като вярва, че Щерн ще му помогне да открие баща си, когото е загубил в суматохата на бягството.


Всичко това е добре омесено с унгарски болници, пълни с бедстващи мъже, жени и деца, преследвания с коли и въртолети, терористична атака в метрото, до зъби въоръжени специални части. Началникът им Ласло (в ролята изключителният унгарски актьор Дьорд Черхалми) изпълнява задълженията си по сигурността със съмнителна встрастеност. Междувременно между Ариан и Щерн се заражда чисто човешко приятелство, а жестокият Ласло така и не може да разбере, че младият човек не е обикновен емигрант, а "ангел", пратен от небесата. В "Луната на Юпитер" има не малко от киното на Алехандро Гонзалес Иняриту, та дори и това на Вим Вендерс. Явно, Мундруцо желае да покорява света с изключително амбициозен филм. Но не му се получава напълно, тъй като морализаторството и развлечението някак си не се слепват едно с друго.


Филмът с българско участие "Уестърн" на интересната немска режисьорка Валеска Гризебах, който тази година се състезава в паралелната програма "Особен поглед", също бе показан в самото начало на фестивала. Главен продуцент е станалата твърде известна миналата година режисьорка на хитовия "Тони Ердман" Марен Аде, а братя Чучкови са българските копродуценти. Филмът е сниман в Западните Родопи, съвсем близо до границата ни с Гърция. Това се е наложило поради сюжета, в който група немски строители пристигат да работят на място, съвсем отдалечено за представите и познанията им. Там живеят хора, чийто език и нрави те не разбират. От другата страна също не ги разбират. За да постигне целта си, а именно търсенето и намирането на точния подход в общуването между различни езикови, а оттам и културни общности, Гризебах също се е опряла на класически за киното жанр - уестърнът. По особено интелигентен начин тя е вкарала много лична чувствителност, постигната обаче с методите на прецизното документално наблюдение.


Има и елемент на новаторство и той е в избора всички "актьори" да играят себе си. Всъщност в "Уестърн" на Гризебах няма нито един професионелн актьор, както от немска, така и от българска страна, а участието на жените с "роли" е сведено до две. Всички останали са повече или по-малко сурови мъже, които неизбежно тръгват да се състезават помежду си. Битката е не само между различните лагери, а и вътре в самите тях. Между двамата "главни" немци Винсент и Майнхард се води безпощаден дуел: първият счита, че германците са дошли да инвестират в селото и вечно недостигащата вода трябва да стига първо до тях, докато вторият си намира духовен български брат и иска да си пие бирата с него (и не само). Как е представена България във филма ? Ами такава, каквато е – с добри и не толкова добри хора, които обаче са принудени да живеят в мизерия. От друга страна колективният портрет на немския "лагер" съвсем не е безобиден.


"Уестърн" обогатява бройката на много добрите филми, в които български продуцентски компании включват страната ни напоследък. А това, както ни е известно, няма как да бъде прочетено негативно. Особено в Кан.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK