София Копола показа добро кино в Кан

Никол Кидман

© Stephane Mahe

Никол Кидман



Ден след изключителната по мащабите си церемония по повод 70-годишнината на международния фестивал в Кан, когато на "червения килим" се появи небивала компания от уважавани и влиятелни фигури на световното кино, известната американска режисьорка София Копола показа най-новия си филм "Измамените". Така участниците във фестивала получиха втора възможност да се срещнат с великолепното актьорско дуо на Никол Кидман и Колин Фарел, успешно показали уменията си в представения дни по-рано "Убийството на свещения елен" на Йоргос Лантимос.


Публиката бързо се убеди, че "Измамените", в чиято основа стои роман на южноафриканския писател Томас П. Кълинан от 1966, не е обикновен римейк на подписаната от Дон Сийгъл първа екранизация на книгата (1971), в която единствената мъжка роля се изпълнява от Клинт Истууд.


Дъщерята на Франсиз Форд Копола не си е поставяла за цел да претвори моменти от Гражданската война в Америка (1861-1865), когато Севера се опитва да надделее на Юга, по "военен" начин. В нейната версия, историята за един ранен войник (от Севера), който за кратко е приютен от млади пансионерки в южния щат Луизиана, е разказана "зад кулисите" на фронта, от чисто женска гледна точка. Никол Кидман играе ролята на госпожица Марта, призвана да се грижи за добрите маниери на ученичките си с рокли от тафта, старателно прикриващи сексуалните си желания. Любимата на Копола Кирстен Дънст играе ролята на Едвина, малко по-зряла пансионерка, чиято мечта е да се махне от задушаващия въздух на Юга.




Деликатната женска група живее в атмосферата на добре охранявано спокойствие, докато в един момент не се появява раненият в крака ефрейтор Мас Бърни (Колин Фарел). Именно той фатално обърква живота на ефирните женски създания, които бързо започват да се състезават една с друга, само и само да спечелят така желаното негово мъжко внимание. Прекрасните, въздушни кадри във и извън старинния пансион, заснети с изключителна визуална култура от френския оператор Филип льо Сур, превръщат филма във визуално бижу. Обстоятелството, че войната "присъства" само като звук (от време на време се чуват глухи тътени от фронта) не намалява нейното въздействие. Напротив, допринася за по-отчетливото възприемане на нестандартната история, в която и жените и мъжът, от добри същества, бързо се превръщат в трудно контролиращи яростта си чудовища.


От своя страна, винаги лоялната към режисьорите, с които снима Никол Кидман, заяви в Кан, че нейната госпожица Марта, на която се е паднало да живее в сложната 1864 година и да взима трудни решения, с които да опази ученичките си от внезапната ярост на ранения войник, "не е тиранин, а добра, вярваща в Бог жена; тя няма по-важна задача от тази, да опази живота и спокойствието на възпитаничките си". "Аз бях вълкът сред агънцетата" – каза Кидман в Кан.


Втората жена режисьорка в официалния конкурс на Кан, крехката и много талантлива японка Наоми Кавазе показа топъл, лиричен и много личен филм. "Към светлината" веднага предизвика поредното одобрение към творчеството й, обагряно от красота, поезия и висока визуална култура. Този път историята на Кавазе е пределно камерна - талантливият фотограф Масая Накамори бавно, но сигурно губи зрението си, а млада доброволка Мисако описва с думи средата и действието на различни филми. По този начин, нейната работа помага на незрящите хора да си "изобретят" киното, което иначе няма как да видят. Нещастният фотограф и тъгуващата по починалия си баща жена пресрещат пътищата си и чувствителностите си. Масая искрено търси всякакви начини да помогне на Накамори, а в същото време майка й започва да се губи в старческа деменция. Един от най-красивите епизоди на филма показва двете жени, облени от вълшебна светлина, която нежно ги прегръща и метафорично ги слива с вечността...


Също за метафора, но с обратен знак става дума в опуса на социална тема "Кротката" на украинеца Сергей Лозница, който за трети път се озовава в официалния конкурс на Кан. Този път обаче действието на филма му изцяло е ситуирано в Русия, тъй като според самия него "вдъхновението му се опира на културата и литературата (Достоевски) на тази страна". Филмът изцяло разчита на въздействието на безизразното лице на прекрасната Василина Маковцева, в ролята на тиха, но решителна жена, готова на всички, за да разбере, какво се случва с несправедливо осъдения й съпруг. В рамките на два часа и половина филмово време тя прекосява страната, за да се озове в затънтен "затворнически" град, в който администрацията мачка обикновените хора, както си иска. Тя не иска нищо друго, освен да разбере, какво се случва с мъжа й. Вместо това попада на странни и страховити типажи, чието поведение е грозно, грубо и отблъскващо.


Отвратителното е навсякъде: в запуснатите блокове, в очуканата гара, в разхвърляните офиси и претъпканите чакални.... Замислен и осъществен като "черна" гротеска за живота в съвременна Русия, в която обикновеният човек няма никакъв шанс (подмятаната от човек на човек и от място на място кротка женица дори сънува собственото си изнасилване от група озверели мъже) филмът определено предизвика достатъчно негативни реакции в Кан. За да защити собствения си художествен метод, Лозница обясни, че "гротеската най-добре помага да се изрази живота, да не говорим, че днес тя е навсякъде, дори в световната политика".


Почитателите на руския режисьор Звягинцев и показания в самото начало негов "Нелюбов" си отдъхнаха. Заради прекомерната си театралност и невинаги премерен в изобразяването на грозното "Кротката" не разполага с достатъчно художествени аргументи, за да отнеме надеждите на Звягинцев за награда.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK