Откъс от "Тайното писание" на Себастиан Бари

Издателство "Лабиринт"

Издателство "Лабиринт"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Тайното писание" с автор Себастиан Бари , любезно предоставен от издателство "Лабиринт".


Себастиан Бари е един от най-талантливите ирландски писатели от новото време. Откроява се с изящния си поетичен стил и изумителните образи, които изгражда. "Тайното писание" е удостоено с наградата "Коста" - Книга на годината за 2008-а, и е сред финалистите за наградата "Ман – Букър".


Скоро по екраните ще излезе и екранизацията на романа с режисьор Джим Шеридан, номиниран цели шест пъти за "Оскар" и с Руни Мара и Ванеса Редгрейв в главните роли.




Последният засега роман на Себастиан Бари – "Дни без край", също бе удостоен с "Коста" – най-добра книга за 2016 година", и така ирландският писател стана единственият двукратен носител на престижното отличие.


Превод от английски Владимир Молев


Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Откъс от "Тайното писание" на Себастиан Бари


Покрайнините на града ме приеха студено. Сигурно съм изглеждала като диво създание, довято от блатата. Едно момиченце, затворено от бурята в дома си, стоеше на прозореца с куклата си и ми помаха с милосърдието на малките момичета. За щастие, не се налагаше да навлизам в града. Всяка стъпка по коравия паваж като че ли отекваше в корема ми, но въпреки това продължих напред. И стигнах до портата на госпожа Макнълти.


Градината на Стария Том беше акър затаила дъх красота. Подредените лехи зеленчуци и цветя бяха готови да разцъфтят, заради вятъра стеблата бяха внимателно привързани към колове. Само след няколко седмици всичко тук щеше да е прекрасно. Един мъж, когото не можех да видя хубаво, копаеше в горния край, сигурно беше Стария Том. Копаеше, без да обръща внимание на вихрите на вятъра и ледения дъжд, облечен в дълго палто и със солидна на вид непромокаема шапка.


Поколебах се дали да не отида при него, ала не знаех кой е врагът ми тук. Ако се съдеше от мрачния поглед, който Джак ми хвърли от прага на отсрещната къща, цялото семейство ми беше враг. Реших да не закачам Стария Том. По-добре да си пробвам късмета на вратата. Ясно си спомням, към този момент имах чувството, че мускулите на стомаха ми са опънати така, сякаш акробати ги използваха за въжета.


Сигурно съм била кална и подгизнала, сигурно е било така. Вървенето пеша беше заличило усилията ми да изглеждам добре. Нямах огледало да се огледам, ако не броим тъмните прозорци от двете страни на вратата, но когато надзърнах в тях, видях таласъм с ужасяваща коса. Така нищо нямаше да постигна. Но какво можех да сторя? Да се върна, откъдето идвах, без да продумам, победена? Беше ме страх, тази къща ме плашеше до смърт, но още повече ме беше страх от това, което щеше да стане, ако не натисна звънеца.


Сега, докато пиша всичко това, седя на сухо, остаряла, с провиснали прасци. А сякаш не е било много отдавна, сякаш не е разказ, не е минало и заминало. Сякаш тепърва ме очаква. Като портите на свети Петър, на които ще потропам с молба да ме пуснат в рая, макар натежалото ми сърце да знае, че греховете ми са твърде много, твърде много. Ала може пък да има милост!


Натиснах дебелия бакелитов звънец. Хлътна, без да издаде звук, но при връщането му се чу ядосано дрънчене в антрето. Дълго време не последва нищо. Задъханото ми дишане отекваше в ограденото пространство под козирката над вратата. Струваше ми се, че чувам как сърцето ми бие. Струваше ми се, че чувам и биенето на сърцето на детето ми, което се мъчи да ми вдъхне кураж. Отново натиснах дебелия бутон. Де да бях някой друг, доставчикът на месаря, някой амбулантен търговец, а не това тежко, задъхано тромаво недоразумение.


Представих си дребната госпожа Макнълти, спретната и чиста, лицето ѝ с цвета на лунарията и точно в този момент чух трополене, вратата се отвори и майката на Том надникна в пролуката.


Зяпна ме. Не съм сигурна дали ме позна веднага. Може да ме е взела за някоя просякиня, циганка или за избягала от лудницата, където работеше. Аз наистина бях просякиня, просех разбиране за бедата, в която се намирах. Отритната, отритната, тази дума заотеква в главата ми.


– Какво искаш? – попита тя, естествено, навярно най-сетне ме бе познала: нежеланата жена, за която синът ѝ се беше оженил и в същото време не беше женен за нея.


Предполагам, че навремето е заговорничела срещу мен, но сега това не ме интересуваше. Не знаех в коя седмица съм. Страх ме беше, че едва ли не ще родя на прага ѝ. Може би щеше да е по-добре за детето, ако беше станало така.


Не знаех какво да ѝ кажа. Не познавах никого в моето положение. Дори не бях сигурна какво точно е това положение. Нуждаех се, отчаяно се нуждаех някой да...
– Какво искаш? – повтори тя и като че ли беше готова да затръшне вратата, ако не отговоря.
– В беда съм – рекох.
– Това се вижда, дете.


Помъчих се да разгадая лицето ѝ. Дете. Прозвуча със силата на красива дума.
– В ужасна беда съм.
– Вече нямаш нищо общо с нас – отсече госпожа Макнълти. – Нищо.
– Знам. Но няма къде другаде да отида. Няма.
– Няма, няма къде – повтори тя.
– Госпожо Макнълти, моля ви да ми помогнете.
– Нищо не мога да направя. Какво мога да направя? Плашиш ме.


Сепнах се. Не се бях замисляла за това. Страх я е от мен.
– Няма от какво да се боите, госпожо Макнълти. Нуждая се от помощ. Аз, аз съм...


Исках да кажа "бременна", но ми се струваше, че не бива да изричам тази дума. Знаех, че ако я изрека, в нейните уши тя ще прозвучи като блудница, уличница. Все едно съдържа в себе си загатнато и това значение. Имах чувството, че в устата ми е пъхнато парче дърво, издялано в абсолютно същата форма, така че да прилепва плътно. От пътеката зад мен се вдигна силен порив на вятъра, който се опита да ме запрати към вратата. Госпожа Макнълти сигурно си помисли, че искам да вляза насила. Но изведнъж краката ми се подкосиха, едва не се строполих.


– Знам, че и вие сте били в беда едно време – промълвих.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 280 Неутрално

    затворено от бурята в дома си
    Бурята не може да затваря никого. "Принудено от бурята да е затворено вкъщи"

  2. 2 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 280 Неутрално

    Градината на Стария Том беше акър затаила дъх красота.

    Акър не се използва на български език като мярка.
    Синтаксис - "един акър красота, затаила дъх"





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK