Какво да се прави с "Чинията" на Бузлуджа

Какво да се прави с "Чинията" на Бузлуджа

© Reuters



Преди десетина дни стана известно, че БСП вече не може да вземе безвъзмездно монумента на Бузлуджа - известен като Дом-паметника на Българската комунистическа партия, или сред народа - "чинията". Това бе възможност в продължение на няколко години, но от левицата така и не направиха постъпки да завършат процедурата, изчислявайки, че реставрацията ще им струва 15 млн. лв. Сега обаче социалистите веднага се решиха на втората възможна опция: 10 г. безвъзмездно ползване без инвестиционни намерения.


Докато висеше в небитието между държавата, БСП и областната управа, рушащият се паметник се превърна в един от най-привлекателните и международно познати, но и опасни български архитектурен обекти. "Чинията" не е паметник на културата и според депутати от дясно би било абсурдно да се реставрира с държавни пари. Други пък са против да се върне на БСП, за да не се превърне отново в култов обект (макар че оттам обещаха "музей на историята"). Какво да се прави с паметника? "Дневник" попита архитекти, художници и изкуствоведи във втора част на своята блицанкета.


Лъчезар Бояджиев, художник, член на Института за съвременно изкуство (ИСИ) и на Експертно-художествения съвет за паметници към Столична община:




Това отдавна НЕ Е нито дом, нито паметник на каквото и да било... Това просто е един от малкото у нас архитектурни шедьоври на социалистическия модернизъм със загубена, слава богу, идеологическа функция, който е белег на отминало време и неговите мегаломански идеи. Като такъв привлича все повече внимание, и като такъв трябва да се запази – едва ли в България някой някога пак ще има желание или ресурс за подобни проекти.


Фотогалерия: Бузлуджа - едно от най-красивите изоставени места в света >


Стопанисването трябва да е административно, а не партийно обвързано; да е с национален надзор, публично-частно финансиране, програма за малко, но добре обмислени и подсигурени събития през годината – културни, научни, туристически, и т.н. Резерват, като много други по света. Изтриването на физическите нагледи от миналото НЕ премахва травмата от времето преди 1989 г. Тези, които са я изпитали оставаме все по-малко на брой и с все по-неадекватно мнение... Трябва да остане.


WhATA, архитекти и създатели на блога Whata.org:


Преди 1 година изнасяхме лекция за българската архитектура пред студенти в Грац. В началото ги питахме дали знаят някоя известна българска сграда. Последва мълчание, след това някой се провикна: "Бузлуджа. Даже ходих да я снимам миналото лято". В момента има огромна вълна на неформален туризъм по обекти от тоталитаризма в цяла Европа. Има и официален трансевропейски културен маршрут по програмата ATRIUM към Съвета на Европа. А Бузлуджа, за добро или за лошо, засега е най-известната българска сграда в чужбина - появява се в чужди блогове, клипове и модни изложения. Може да искаме това да са Базиликата в Плиска или Александър Невски, но не са.


Смятаме, че би било популистки кич Бузлуджа да се превърне в музей на всички епохи от българската история. Тя е прекалено тясно свързана с точно една епоха - и смислово, и символно, и стилово, и това не трябва да ни плаши. Ако Бузлуджа се превърне в музей, най-логично е това да е музей на самата сграда: къде, как и защо е построена, моменти от историята ѝ и т.н. (което всъщност и интересува туристите, които са там, за да си направят селфи с нея или да я снимат за блога си).


Яра Бубнова, куратор, заместник-директор на Националната галерия и член на ИСИ:


Задължително да се запази, да се разпознае като ценна държавна собственост – да се поеме финансова отговорност, да се реставрира – да му се признаят естетическите достойнства, да се обяви международен конкурс за използване на концесия. Да има експозиция, как и защо е изглеждал в началото, с позоваване на политически и културно- политическия контекст – образователната му функция. Широко да се рекламира и да се дава под наем като мащабна зала за събития – от специални театрални постановки и международни конференции до сватби. Няма да стане веднага – нужни са пътища и друга инфраструктура, но това ще се развива с неизбежност, инак всичките приказки за наличие на велико културно наследство са митове за вътрешна употреба.


Какво да се прави с "Чинията" на Бузлуджа

© Reuters


Мария Василева, куратор, член на ИСИ:


Абсурдно е този монумент да се използва като разменна монета и да се прехвърля между партиите. Както нееднократно е посочвано, необходимо е национално отговорно решение. И то не трябва да се съобразява с политически и партийни интереси, а единствено с мнението на специалисти, които могат да видят перспективата на неговото съществуване извън дребните битки на днешния ден. Събирането на международен съвет не би било излишно. Необходимо е да се видим през очите на другите. Този паметник не е само наш. Той говори за една обща история, която далеч надхвърля географските ни граници. Може да послужи и за общото ни бъдеще, като активен център, в който уроците от миналото и възможностите за утрешния ден ще намерят адекватно и съвременно тълкуване. В този смисъл дори и финансирането може да се търси отвън, за да се създаде една обща наднационална платформа. Крайно време е да разберем, че нито сме самодостатъчни, нито сме най-важните. Отвореността към света ще ни помогне да научим повече за сее си.


Любинка Стоилова, архитект, специалист по модернизма и дългогодишен експерт към общинското дружество "Стара София", което отговаря за културното наследство на столицата:


Замислен като ехо на Шипка, вместо всенародно дело, той е еманация на демонстрацията на неограничените възможности на партията–държава. Освен средище на партийните избранници, той изявява и личната творческа амбиция за уникалност на отговарящия за архитектурата и строителството в ЦК на БКП. Финансиран е с мощна държавна кампания за привидно доброволни дарения, а е изграден по задължение от строителни войски.


По международния изследователски проект "Атриум – Архитектура на тоталитарните режими на ХХ век", колектив от НИНКН направи оценка и обосновка за включването му в международен културен маршрут на Съвета на Европа. Може само да се съжалява, че такава институционална грижа не бе проявена към архитектурното наследство в България от първата половина на ХХ век.


Комплексът би трябвало да се предостави на приемника на БКП – БСП, под условие за консервиране, стопанисване и поддръжка, близки до автентичните към момента на създаването му.


Фотогалерия: "Летящата чиния" на Бузлуджа >


Сдружение "Трансформатори", архитекти:


Да се санира и обезопаси. Проектиран е за зала събрания, би трябвало и при бъдещо ползване да се използва като такава, плюс музейна част, и кула отворена за наблюдения, и посещения на туристи. Който има интерес да го развива като конгресен център и/или музей.


Теодор Караколев, студент по изкуствознание, съосновател на групата "Български архитектурен модернизъм" във "Фейсбук" и едноименната изложба:


Бъдещето му не бива да се финансира от държавата. Дори да има добри идеи за бъдещето на сградата, те винаги ще бъдат бламирани от наследниците на Комунистическата партия, които усещат сградата като своя и ще искат тя да представя комунистическата история в най-добра светлина. В този смисъл - не би било адекватно държавата да финансира изчистването на имиджа на един съвсем резонно обявен за престъпен режим. Двата най-логични варианта, според мен, са или сградата да бъде закупена и стопанисвана от БСП и те да я използват по какъвто начин си решат, или - ако има финансов интерес - да се използва напълно аполитично, като интересна от архитектурна гледна точка сграда от архитекти - отново, без държавно участие. Кой има по-голям интерес обаче трябва да се реши с конкурс и търг, а не с лобиране пред съмнително честни политици и държавни управници.

Петко Дурмана, художник, създател на групата "Публично изкуство в България" във "Фейсбук":


Дом-паметника на БКП на Бузлуджа е построен със средства събирани от българският народ чрез отчисления от работните заплати на българските граждани, срещу които те са получили специално издадени от държавата марки. Това означава, че паметника трябва да се управлява от българската държава, която е организирала този процес, или бъдещето му да се реши на национален референдум, в който българските граждани да изберат между различни възможности. Моето мнение е, че сградата трябва да бъде обезопасена и консервирана в сегашното си състояние, заради което се е превърнала в атракция от световно ниво и да продължи да привлича туристи от цял свят, което да носи някакви ползи и средства на двата най-близки до паметника градове, Габрово и Казанлък и съответно да се поддържа от тях. Ако трябва да се направи музей, той не може да бъде свързан с българската история, защото така ще се възстанови пропагандната му роля от тоталитарното минало.

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK