Откъс от "Смисълът от всичко това" на Ричард Файнман

Издателство "Изток Запад"

Издателство "Изток Запад"

В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Смисълът от всичко това" с автор Ричард Файнман, предоставен от Издателство "Изток Запад".


Ричард Ф. Файнман е един от най-забележителните американски физици на ХХ век, наричан "най-великият ум след Айнщайн". Участник в проекта "Манхатън" в Националната лаборатория в Лос Аламос за създаване на атомната бомба на САЩ през Втората световна война. През 1965 г. получава Нобелова награда за физика заедно с Шиничиро Томонага и Джулиан Швингър за работата си в областта на квантовата електродинамика.




Освен физик, в различни моменти от живота си Файнман е бил радиотехник, касоразбивач, художник, танцьор, свирач на бонго и дори дешифратор на йероглифите на маите.


Мнозина ценят високо приноса на Ричард Файнман към физиката, но малцина са тези, които осъзнават колко дълбоко обвързан е бил той с проблемите на своето време. Тази кратка книга – основаваща се на три непубликувани досега лекции, които той изнася във Вашингтонския университет през 1963 г. – разкрива точно тази страна на Файнман и неговите виждания върху различни обществени проблеми като конфликта между наука и религия, липсата на доверие към политиците и нашето неизчерпаемо влечение към летящите чинии, лечение чрез вяра и телепатията.


Тук виждаме Файнман в най-добрата му светлина – преливащ от остроумие, играещ си с езика, но винаги проникновен и честен.


Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Откъс от "Смисълът от всичко това"


1.
Несигурността на науката


Искам да започна направо с влиянието на науката върху формирането на идеи в други области – тема, която г-н Джон Данз пожела специално да бъде обсъдена. В първата си лекция от тази поредица ще говоря за естеството на науката и ще наблегна по-конкретно върху съществуването на съмнение и несигурност. Във втората лекция ще се спра на влиянието на научните възгледи върху политическите схващания, особено на въпроса за националните врагове, както и на религиозните проблеми.


В третата лекция ще опиша как обществото гледа на мен – би могло да се каже как гледа на учения, но ще говоря единствено за мен самия – и ще разгледам въпроса как бъдещите научни открития могат да се отразят върху социалните проблеми.


Какво разбирам аз от религия и политика? Неколцина приятели от катедрите по физика в този и други университети се засмяха и ми казаха: "Бихме желали да дойдем и да чуем какво ще кажеш. Никога не сме предполагали, че се интересуваш от такива неща." Имаха предвид, разбира се, че се интересувам от тези неща, но не бих се решил да говоря публично за тях.


Когато става въпрос за влиянието на идеите в една сфера върху идеите в друга сфера, винаги сме изложени на риска да станем за смях. В епохата на тясна специализация малцина са хората, които имат представа от повече от една област на човешкото познание и биха поели риска да се изложат в която и да е от тях.


Идеите, които ще представя, не са нови. На практика едва ли нещо от това, което ще кажа тази вечер, не би могло да бъде казано от философите на XVII век. Защо трябва да го повтаряме? Защото се раждат нови поколения. Защото в хода на човешката история възникват велики идеи, но те умират, ако не се предават целенасочено и ясно от поколение на поколение.


Много от някогашните идеи са придобили такава широка популярност, че няма нужда да ги обсъждаме и разясняваме отново. Но идеите, свързани с развитието на науката, доколкото мога да преценя, не се осъзнават от всеки. Вярно е, че има доста широк кръг хора, които действително ги оценяват, особено в университетските среди, и в този смисъл може би съм сбъркал аудиторията.


И така, заемайки се с нелеката задача да говоря за влиянието на идеите от една област върху идеите в друга област, ще подхвана темата оттам, откъдето я познавам.


Аз познавам науката. Познавам нейните идеи и методи, отношението ѝ към знанието, двигателите на нейния прогрес, интелектуалната ѝ страна. Ето защо в първата лекция ще говоря за добре известната ми наука, а ще оставя по-нелепите си твърдения за следващите две лекции, на които, предполагам, по всеобщия закон, ще присъстват по-малко хора.


Какво представлява науката? Думата обикновено се използва, за да обозначи едно от три неща или комбинацията от тях. Не мисля, че трябва да сме прецизни – невинаги е полезно да си прекалено точен. Наука понякога означава специален метод за правене на открития. В друг случай означава съвкупното познание от вече направените открития.


Понякога означава нововъведенията, които можем да правим благодарение на откритията или самия процес на прилагане на новостите. Последното обикновено наричаме "технология". Но ако погледнете секцията за наука на списание "Тайм", ще видите, че половината е посветена на откритията, а другата половина представя различни възможности за нововъведения или за приложение на откритията. Така че популярната дефиниция на "наука" донякъде включва и "технология".


Иска ми се да обсъдим тези три аспекта на науката в обратен ред. Ще започна с нововъведенията, тоест технологията. Най-очевидната характеристиката на науката е практическата ѝ приложимост, фактът, че благодарение на науката човек се сдобива с мощ да променя света. Даже няма нужда да споменаваме последствията от тази мощ.


Цялата индустриална революция би била невъзможна без развитието на науката. Днешните възможности да произвеждаме храна в количества, достатъчни за огромното население, да побеждаваме болестите, фактът, че хората са свободни и няма нужда от робство за осъществяване на пълно производство – всичко това е резултат от прилагането на научни методи.


Силата да променяме света обаче не върви с инструкции за употреба. Тя може да породи както добро, така и зло в зависимост от това как я прилагаме. Харесва ни подобряването на производителността, но имаме проблеми с автоматизацията. Доволни сме от напредъка на медицината, но започваме да се тревожим от ръста на раждаемостта, защото никой вече не умира от елиминираните болести. Може да сме много напреднали в познанията си за бактериите, но съществуват секретни лаборатории, в които учени работят усърдно, за да отгледат бактерии, за които никой не ще може да намери лек.


Радваме се на развитието на авиацията и сме впечатлени от огромните самолети, но същевременно тръпнем пред неописуемите ужаси на въздушната война. Възползваме се от напредъка на международните комуникации, но се притесняваме, че можем да бъдем шпионирани с такава лекота. Вълнуваме се, че космосът е достъпен, но и там без съмнение ще се сблъскаме с трудности. Най-крещящо сред тези противоречия е развитието на атомната енергия.


Ценност ли е науката?


Мисля, че силата да променяш света е ценна. Резултатът може да е нещо добро или нещо лошо в зависимост от начина, по който се прилага тази сила, но тя самата е ценна.


Веднъж в Хавай ме заведоха в будистки храм. Ето какво чух от един човек в храма: "Ще ти кажа нещо, което никога няма да забравиш. На всеки човек е даден ключ за райските порти. Същият ключ отваря и вратите на ада."
Така е и с науката. Посвоему тя е ключ за рая, който отключва и портите на ада, а ние нямаме упътване коя врата коя е. Дали да изхвърлим ключа и да се лишим вовеки веков от достъп до рая? Или да положим усилия, за да разберем кой е най-добрият начин да използваме този ключ? Това, разбира се, е много сериозен въпрос, но мисля, че никой няма да отрече ценността на ключа към рая.


Всички значими проблеми в отношенията между общество и наука са в една и съща област. Когато на един учен се казва, че трябва да е по-отговорен към последиците от работата си за обществото, се има предвид именно приложението на науката. Ако работиш за развитието на ядрената енергия, трябва да си наясно, че тя може да се използва и по зловреден начин.


Следователно редно е да очаквате това да е водещата тема за учения в дискусия от този вид. Аз обаче няма да говоря повече по нея. Смятам за преувеличено да се твърди, че това са научни проблеми. В много по-голяма степен са хуманитарни проблеми. Фактът, че сме наясно как да произведем тази енергия, но не сме наясно как да я контролираме, е нещо, което не принадлежи на научната сфера и не е област, в която учените са достатъчно компетентни.


Нека ви дам пример защо не ми се говори по тази тема. Преди време, около 1949 или 1950 г., заминах за Бразилия да преподавам физика. Тогава съществуваше програмата "Пойнт Фор"1, която бе много вълнуваща – трябваше да помагаме на слаборазвитите държави. Те се нуждаеха, разбира се, от технологично ноу-хау.
В Бразилия живеех в град Рио.


Там има хълмове, по които са построени къщи от дъски от стари табели и други такива. Хората са изключително бедни. Нямат канализация и течаща вода. Вода си докарват в стари бензинови туби, които носят на главите си надолу по хълмовете. Ходят до някой строеж на нова сграда, където има вода, защото бъркат бетон. След това се катерят с пълните туби нагоре по хълмовете. Не след дълго виждаш водата да се стича надолу по баира като помия. Тъжна гледка.


Недалеч от тези хълмове са прекрасните сгради на плажа Копакабана, красиви апартаменти и т.н.
Попитах моите приятели от програмата "Пойнт Фор": "Това проблем на технологично ноу-хау ли е? Не знаят как да монтират тръба нагоре по хълма ли? Не знаят как да пуснат тръбопровод до най-високата част на хълма, така че хората поне да ходят с празните туби нагоре по хълма, а с пълните – надолу?"


1 Букв. "Точка четвърта" – кампания по време на управлението на Хари Труман в САЩ. Идеята е Щатите да помагат на слаборазвити държави. "Точка четвърта" идва от факта, че кампанията е четвъртата точка, отнасяща се до външната политика, в обръщението при встъпване в длъжност на Труман. – Б.р.


Така че не е проблем на технологично ноу-хау. Със сигурност не е, защото съседните апартаменти си имат и тръби, и помпи. Разбираме го чак сега. Вече си мислим, че е въпрос на икономическа помощ, но не знаем дали ще има полза, или не. А проблемът колко би струвало да се монтират тръби и помпи до върха на всеки хълм не заслужава обсъждане според мен.


Макар и да не знаем как да решим проблема, бих желал да изтъкна, че пробвахме две неща – технологично ноу-хау и икономическа помощ. Разочаровани сме и от двете и опитваме нещо друго. Както ще видите по-късно, намирам го за окуражително. Смятам, че изпробването на все по-нови и нови решения е начинът за постигане на напредък.


И така, това са практическите аспекти на науката, нововъведенията. Те са толкова очевидни, че няма смисъл да говорим повече за тях.


Следващият аспект на науката е нейното съдържание – направените вече открития. Това е урожаят. Това е златото. Това е въодушевлението, отплатата, която получаваш за дисциплинираното мислене и упоритата работа. Това не е работа, която вършиш с мисълта за евентуалното ѝ приложение. Вършиш я заради вълнението да откриваш. Вероятно усещането е познато на мнозина от вас.


Но на онези, които не са го изпитвали, е почти невъзможно да предам в лекция този така важен аспект, тази най-вълнуваща част, истинската основа на науката. Не го ли разберете, ще пропуснете найсъщественото. Не бихте могли да разберете науката и връзката ѝ с всичко останало, докато не разберете и не оцените най-голямото приключение на нашето време.


Не принадлежите на съвремието, ако не схващате какво невероятно, необуздано и вълнуващо приключение е това.


Може би мислите, че това са глупости? Не, не са.
Най-трудно е да го обясниш на другите, но ще се опитам да ви създам поне бегла представа. Нека започнем с нещо, с някаква идея.


Например в древността са смятали, че Земята е гръб на слон, стъпил върху костенурка, която плува в бездънно море. Върху какво се крепи морето е отделен въпрос, чийто отговор древните не знаели.
Въпросното вярване е било резултат на въображение. Било е една прекрасна поетична представа.
Как виждаме нещата днес? Днешната представа поумна ли е? Земята е кълбо, което се върти, а хората са прилепени по повърхността му от всички страни, някои с главите надолу. Въртим се като шиш пред голям огън.


Обикаляме около Слънцето. Е, колко по-романтично, по-вълнуващо. А какво ни държи? Силата на гравитацията, която е нещо, свойствено не само на Земята; тя е причината Земята да е кръгла, Слънцето да не се разпадне, а ние да се въртим около него в един нескончаем опит да сме колкото се може по-далеч. Гравитацията
държи в обятията си не само звездите, но и пространствата между тях; тя ги свързва в огромни галактики на мили и мили във всички посоки.


Тази вселена е описвана многократно, но опитите не престават, и краят ѝ е толкова неизвестен, колкото и дъното на бездънното море от другата представа – той е също толкова загадъчен и предизвикващ страхопочитание, също толкова неведом, колкото и поетичните картини от древността.


Но вижте, въображението на природата е неизмеримо по-велико от човешкото въображение. Никой, освен хората, които са го прозрели – макар и бегло – по време
на изследвания, не може изобщо да си представи какво чудо е природата.
Или да вземем Земята и времето. Чели ли сте някъде нещо за времето от който и да е поет, което може да се сравни с реалното време, с дългия и бавен процес на еволюцията?


Но нека не бързаме толкова. В началото е била Земята без нищо живо върху нея. Милиарди години кълбото се е въртяло със своите залези, океани, вълни и шума на прибоя, без да има жива дуща наоколо, която да им се радва. Можете ли да си въобразите, да разберете, да вместите в своите представи значението на един свят
без нищо живо в него?


До такава степен сме свикнали да възприемаме света от гледната точка на живи същества, че не можем да разберем какво значи да не си жив. При това през по-голямата част от съществуването на света в него не е имало нищо живо. А и на повечето места в днешната вселена навярно също няма нищо живо.


Или да вземем живота сам по себе си. Вътрешният му механизъм, взаимодействието на неговите части, е нещо прекрасно. Освен другото се оказва, че всеки жив организъм е взаимносвързан с всички останали живи организми. Хлорофилът, съществен компонент в кислородните процеси при растенията, съдържа в себе си шестоъгълна структура;тя представлява един доста красив пръстен, който се нарича бензеново ядро.


Доста отдалечени от растенията са животните, каквито сме и ние, но хемоглобинът, чиято основна функция в организма е преносът на кислород, също е изграден от интересни и специфични пръстеновидни структури. В техния център обаче вместо магнезий има желязо и затова те не са зелени, а червени, но са принципно същите пръстени.


Протеините на бактериите и протеините на хората са едни и същи. Всъщност неотдавна бе установено, че механизмът за образуване на белтък в бактериите може да бъде програмиран с материал от червени кръвни клетки, за да започне да произвежда протеини на еритроцити.


Толкова близки са различните форми на живот. Универсалността в дълбинната химия на живите организми е нещо прекрасно и фантастично. През цялата ни история обаче ние, хората, сме прекалено горделиви, за да признаем дори родството си с животните.


Или да вземем атомите. Красота – миля след миля, едно кълбо след друго кълбо в повтарящ се модел изграждат структурата на кристала. В обекти, които изглеждат тихи и спокойни – например неподвижна чаша с вода, покрита от няколко дни – всъщност кипи непрестанна активност; атоми се отделят от водната повърхност, подскачат насам-натам и се връщат пак обратно. Нещо, което за нашето невъоръжено око изглежда спокойно, всъщност е див и вихрен танц.


И тъй, установено е, че светът е изграден от едни и същи атоми, че звездите са съставени от същите елементи, от които сме изградени и ние самите. Тогава изниква въпросът откъде идват атомите. Не просто откъде идва животът или откъде идва Земята, а откъде идват съставните елементи на живота и на Земята.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (7)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на galapagas
    galapagas
    Рейтинг: 1183 Неутрално

    Един гений винаги е интересен. Един тъпак винаги е скучен.

  2. 2 Профил на andreas_hofer
    andreas_hofer
    Рейтинг: 1288 Неутрално

    Прочетох го на един дъх! Невероятен стил има автора!

    Комунизмът и неговите мутации са проклятието на съвременна България
  3. 3 Профил на lz73
    lz73
    Рейтинг: 1660 Неутрално

    "Файнманови лекции по физика", изд. Народна просвета 1970г.
    Те от това научих физиката...Всички преподаватели я анатемосваха и препоръчваха писанията на Савелев щото били по-научни...цирк!
    Просто Файнман е може би най-добрият лектор в тая наука. Може да обясни безкрайно сложни неща просто и ясно.

  4. 4 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5843 Неутрално

    Неиздадени глави на Файнманови лекции по физика :)
    Страхотен преподавател. Само заради стила и непидражаемоят му начин на обяснение ги четох с голямо удоволствие :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  5. 5 Профил на klimentm
    klimentm
    Рейтинг: 4186 Неутрално

    Чудесно,трябва да се издават повече книги на хора като Фейман,Дейвид Дойч,Брайън Гриин ,хора които се опитват да обяснят извън езика на формулите заобикалящата ни действителност.

    klimentm
  6. 6 Профил на bryghtlyght
    bryghtlyght
    Рейтинг: 1814 Неутрално

    Чудесно,трябва да се издават повече книги на хора като Фейман,Дейвид Дойч,Брайън Гриин ,хора които се опитват да обяснят извън езика на формулите заобикалящата ни действителност.
    —цитат от коментар 5 на klimentm


    Напротив, подобни адвокати на абсурда трябва най-категорично да бъдат заклеймявани. Това са едни от голямите вредители на човечеството. И аз съм чел Файнмановите лекции като студент и съм се възхищавал на лекотата, с която са написани. Обаче, едва по-късно разбрах с ужас каква интелектуална несрета струи от тях. От подобни писания могат да се възхищават единствено повърхностни хора или хора в началото на научната си кариера, които и по-натам живеят от опортюнизъм и не им идва даже наум да се позамислят върху същността на нещата пробутвани като mainstream.

    Какво имам пред вид, когато казвам, че всякакви подобни жалки адвокати на съвременната физика са до шия затънали в интелектуална несрета. Няма даже да се занимавам с проблеми на физиката още от XIX век, защото истинското й падение настъпва в XX век. Ето ти пак аргументът, който специално съм дефинирал и филтрирал така, че даже и човек с основни разбирания за наука може да го схване. Иди на timeisabslute.org и забележи, че Айнщайн вече е отнесъл, непроменен (в съгласие със собствения си първи постулат), физическия закон към едната или другата система в равномерно праволинейно движение. Виж първата и втората система уравнения. Така той спазва собствения си първи постулат (принципът на относителност) откраднат от Галилей. Това обаче е тривиално, не е никакво откритие и изобщо не е трябвало да го предлага за публикуване.

    Обаче, не, на нашичкият му се прищяло да прави откритие, независимо каква глупост ще произлезе от това. За тази цел хубавецът използва Лоренцовите трансформации (които променят закона, което е в разрез със собствения му постулат) и представя точно същия закон, за точно същото тяло, в точно същите две системи по изумително бездарен начин. Ако мине. Като келнерът Бай Пешо, дето си пишеше едно левче отдолу на сметката. Ако мине. Така Айнщайн ``извежда'', че едно и също тяло в една и съща система се подчинява на два различни закони на движението. Чиста глупост. Абсурд. Практически това означава, че Айнщайн извежда, че 1 = 2. Глупост безподобна. От тази глупост призтичат всички останали глупости като черни дупки, голям взрив, струнни теории, физика на елементарните частици ползвана днес, и какви ли още не дивотии. И, не, няма експериментални доказателства Айнщайновата относителност. Лъже се, че има. Защото, абсурдът никога, по никакъв начин не може да бъде превърнат в нещо смислено чрез каквито и да са експерименти.

    Казвам ти, не е само в тази ``теория''. Във всичките му т.нар. ``теории'', които нямат нищо общо с относителността му, въпросният прави същата грешка, придружена с невероятни измами и увъртания, за да не я забележиш веднага. Ако мине. Вземи погледни абслютните глупотевини, които е надраскал в статиите по статистическа термодинамика, както и във всичко останало. Просто изумително некадърство. Това е падение на науката. Това е катастрофа и интелектуално престъпление срещу човечеството, което, ако същото това човечество е на мястото си, ще го постави, заедно с всичките му сикофанти от рода на Файнман и Хокинг, а и по-дребните като Грийн, на съд в Хага. Този е много по-голям вредител и е нанесъл много по-големи вреди на човечеството от който и да е друг съден от този съд.

    P.S. Квантовата механика е същата стока -- интелектуално падени. Виж, ако те интересува, тук: qmiscm.org. Малко по-сложно е да го разбере недотам подготвен човек, затова не е зле да се съсредоточиш въру аргумента, който дадох по-горе, ако наистина те интересува в какво жалко състояние е физиката днес не и без помощта на файнмановци и стивънхокинговци.

  7. 7 Профил на galin83
    galin83
    Рейтинг: 236 Неутрално

    До коментар [#6] от "bryghtlyght":

    Май си прекалил с физиката. Подхвърляй си ябълките и прави физика по стария изпитан начин. А пък факта, че физиката едвам успява да обясни 5 % от цялата материя ще го оставим на твоя гений да го разнищи.
    Едно е сигурно, едни от най-големите "физици" са родени в България. Известни по цял свят с открития и новаторство.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK