Откъс от "Юлски разкази" на Здравка Евтимова

Издателство "Жанет 45"

Издателство "Жанет 45"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Юлски разкази" с автор Здравка Евтимова, предоставен от Издателство "Жанет 45".


Здравка Евтимова е родена на 24.07.1959 г. в гр. Перник. Завършва английска филология във ВТУ "Св. Св. Кирил и Методий" (1995). Специализира художествен превод в Сейнт Луис, САЩ. Превела е над 25 романа от английски, американски и канадски автори на български език, както и произведения на български писатели на английски език. Била е редактор на българската секция на сп. "Muse Apprentice Guild" – Сан Диего, САЩ и редактор за България на сп. "Literature of the Avanteguard" за кратка проза, Великобритания.


Член е на СБП, на Лигата на писателите на Великобритания, област Йоркшър-Хамбърсайд, и на българския ПЕН-клуб.




Автор е на 4 романа, а около 100 нейни разказа са публикувани в сборниците "Разкази срещу тъга" (1985), "Разкази от сол" (1990), "Разкази за приятели" (1992), "Сълза за десет цента" (1994), "Кръв от къртица" (2005, ИК "Жанет 45"), "Пернишки разкази" (2012, ИК "Жанет 45") .


Разкази на Здравка Евтимова са публикувани в литературни списания и антологии в 27 страни по света, между които САЩ, Канада, Великобритани, Австралия, Сърбия, Словакия, Германия, Франция, Китай, Япония, Индия, Иран, Полша, Аржентина, Нова Зеландия, Република Южна Африка и др.


В колекцията ѝ от награди се открояват националните награди за дебютна книга (1985), "Чудомир" на в. "Стършел" (1982), наградата на фонд "Развитие" за съвременен роман (1998), на СБП за романа "Четвъртък" (2003, ИК "Жанет 45"). Двукратен носител е на наградата за проза "Златен ланец" на вестник "Труд" (2006, 2010), носител на Националната литературна награда за български роман на годината "13 ВЕКА БЪЛГАРИЯ" 2016 за романа "Една и съща река" (2015, ИК "Жанет 45") и др.


Отличена е още със Специалната награда за разказ на немската фондация "Lege Artis Verein" (1999), с наградата за проза на английското списание "The Text" (2000), с наградата на английското издателство "Skrev Press" за сборника с разкази "Bitter Sky" (2003).


Сборникът й с разкази "Някой друг" ("Somebody Else"), публикуван през 2004 г. от издателство MAG Press, Калифорния, САЩ, печели наградата за "Най-добър сборник с разкази от утвърден автор", издаден от издателството през 2005 година. Този сборник е номиниран за американската награда Pushcart.


Разказът й "Твоят ред е" е награден в световния конкурс за къс разказ на тема "Утопия 2005" в град Нант, Франция, и е включен в антологията "Утопия 2005 – десет писатели от цял свят".


Разказът й "Васил" е един от десетте разказа, наградени в конкурса за къс разказ от цял свят на радио BBC, Лондон (2005).


През 2008 г. издателство Astemari, САЩ, публикува друг неин сборник с разкази "Good Figure, Beautiful Voice" ("Хубава фигура, красив глас"), а издателство VOX HUMANA, Канада/Израел, публикува през 2010 г. сборник с разкази под заглавие "Блед и други постмодерни български разкази" ("Pale and Other Postmodern Bulgarian Stories"). Тази книга е на английски език и освен в англоезичните страни, се разпространява в Израел, Скандинавските страни, Индия и Германия.


През 2012 г. издателство MOBITE, щата Върмонт, САЩ, публикува сборника с разкази "Carts and Other Stories" ("Стари коли и други разкази"), а издателство "All Things That Matter Press", щата Мейн, САЩ, издава сборника "Time to Mow and Other Stories" ("Време за косене и други разкази").


Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


Откъс от "Юлски разкази"


ДА УЛОВИШ ОБЛАК


– Неговата улица е небето – може да е синьо като боичката във водните ти бои или черно като земята в саксията на лимона, дето насадихме с тебе, но облакът е важна птица. Небето е негово, то e негов баща.
– Ми как тогава ще го хвана? – питам аз тате, който знае повечето неща на света. – Нали не можем да подскочим до небето. Като се покатеря на черешата, уж го стигам, но пипам само вятър, а то е два метра над мене.


– Човек трябва да си направи капан за облаци – решава баща ми. – Това е много проста работа. Взимаш големия зелен леген, в който мама накисва рокличката ти. Залагаш легена под небето, избираш си един облак и го гледаш десет минути. За да не сбъркаш колко е десет минути – да знаеш: десет минути е времето, през което си помисляш за онова място на морето, където искаш да те заведа и все не мога.
– Ами ако искам да ме заведеш на три места едновременно?
– Тогава десетте минути ще траят три пъти подълго – обяснява баща ми.
Разбирам, ще мисля само за едно място, за да минат десетте минути по-бързо, но облакът ще си крачи по небето независимо дали то е синьо като моята боичка, или черно като оная нощ, когато се изгубих в Радомир.
– Нищо подобно – поправя ме тате. – Ти гледаш облака, преди да завали. И като завали, облакът става на дъжд, който отива в нашия капан за облаци.


Аз не искам да мъча облака в тоя леген, отвръщам натъжена аз. Точно така, водата в легена е твоят облак и тогава ти знаеш ли какво правиш? Сипваш я на малката черешка, която насадихме с тебе, и черешката става твоят облак. Тя знае всичко. Покатери се на някой клон и веднага се превръщаш в облак, тогава небето е твоя улица и можеш да ходиш навсякъде. Само трябва да си помислиш за някое място на Земята и то ти става приятел.


От тоя ден нататък аз все се качвах на черешката и бях облак по цял ден. Моето небе беше от листа и клони, завивах се с жълтото одеяло на слънцето и виждах всичко по света. Знаех, че някъде под мене има други деца, които си правеха капани за облаци и бяха заложили легени да ме хванат в тях.


Един ден Наско, този див Наско с черна като земята в саксията на лимона коса, ме улови в неговия капан за облаци. Както си седях на черешата, той дойде и попита:
– Искаш ли да те уловя в този леген?


То беше дървено корито, неговият леген, и аз веднага се улових в него и много ми хареса. Той го хвана от едната страна, аз – от другата, и го дотътрихме до Струма. Тя точно се провираше под моста и рибите сигурно са си рекли: "Тоя пък облак какво ли търси тука при нас? Да не вземе да ни вдигне на Луната?" Наско и аз се натоварихме в коритото и то започна да плува точно към най-дълбокото под върбите. Там живееше един таласъм, който стряскаше мало и голямо. Чувах го как вие вечер и макар че никак не ме беше страх, се завивах през глава.


– Наско, тука живее таласъмът и макар че никак не ме е страх от него, облак не трябва да се приближава до един некултурен таласъм.
– Аз съм таласъмът – изтърси Наско и макар че никак не ме беше страх, настръхнах – нещо такова, като че мравки лазят по врата ти и косите се изправят като щеки върху главата ти.
– Ще ме изядеш ли? – попитах Наско и зачаках да видя какво ще каже. Ако иска да ме изяде, скачам от коритото във вира – аз плувам само под вода, а над вода не мога. Не съм опитвала дали може да се диша под водата.
– Няма да те изям – обеща Наско. – Защото ти си моят облак.


– Не съм твоят облак – възразих. – Аз съм свободен облак и на никого не съм. Небето е моята улица, слънцето е мой светофар. А ти си един дребен, нещастен таласъм и ако искаш да знаеш, аз мога да дишам под вода. Ще скоча във вира, ако още искаш да знаеш – рибите са мои облаци и ще ме спасят.


– Аз идвам на вира и вия, защото си нямам приятели – рече Наско и лицето му се смали.
– Ми така ми кажи, човече. Ето – аз съм облак, твой приятел, и идвам при тебе да плуваме в реката с твоето корито.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на etty1
    etty1
    Рейтинг: 2053 Неутрално

    Чудна, земна, културна и естествена, най-добрата!

    “The greatest enemy of knowledge is not ignorance, it is the illusion of knowledge.” ― Daniel J. Boorstin




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK