Спомен за Вапцаров

Спомен за Вапцаров

© Красимир Юскеселиев



Първият ми спомен за Вапцаров беше собственото ми удивление от факта, че е бил в Кипър. То идваше от стиховете "И онзи див копнеж по Филипините, по едрите звезди над Фамагуста". Бях още малък и още мислех, че Маркс Енгелс е един човек, вероятно руснак.


В къщи нямахме телевизор, нямаше интернет, имахме телефон, дуплекс, за който знае какво е това, комшиите отгоре нямаха телефон и идваха понякога да се обадят от нас, после оставяха две стотинки до телефона, колкото струваха градските разговори, ние все им казвахме да си приберат парите, а те все казваха, че ако си ги приберат, другият път ще им е неудобно да си поискат да се обадят.




Радио не слушахме освен баща ми, който слушаше по няколко пъти на ден световната емисия на Би Би Си, прилежно и тихо като молитвите на прилежен мюсюлманин. Къщата притихваше. Той сякаш знаеше всичко, което се случваше по света, но никога не казваше откъде. Беше завършил Американския колеж в Симеоново, после беше учил във Виена и вероятно по една от тези две причини не му разрешаваха да пътува в чужбина.


За мен източник на информация за света не беше Би Би Си или баща ми, а баба ми. Вероятно тя първа е споменала пред мен Вапцаров, към когото хранеше откровено човешко съжаление, защото си беше отишъл млад, хубав и талантлив. Топлите и чувства може и да идваха по македонска линия или защото идваше от образовано семейство, а не "като тия шумкари, които не са завършили и второ отделение", както обобщаваше тя целия управляващ, интелектуален и военен елит от онова време.


Аз я питах къде е Фамагуста, тя ми каза, че е в Кипър, остров някъде между Гърция и Турция. Някаква амалгама с неясна идентичност, като Маркс Енгелс. Място, на което със сигурност не би могъл да отидеш. За мен беше загадка как така Вапцаров е бил хем комунист, хем е ходил в чужбина. Може би съм си мислел, че комунистите не са пътували в чужбина, а когато са дошли на власт, са забранили и на всички останали. СССР, Чехия и ГДР не бяха точно чужбина, те бяха на Изток, а Кипър на Запад. Такава беше политическата география на едно дете. Освен това Вапцаров го бяха разстреляли на има-няма 500 метра от вкъщи.


Минаха години, пораснах и независимо от абсурдния начин на преподаване на литература в училище, а може и точно заради това, за мен Вапцаров си остана добър поет с трагично объркана съдба, който беше ходил в чужбина. Знам, несправедлив образ, Вапцаров не беше единственият, който беше ходил в чужбина. Но детските спомени може да са всичко друго, но не и справедливи.


Споменът е публикуван във "Фейсбук"

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK