На живо от Bulgaria

Алед Орду

© https://www.facebook.com/aledordumusic/

Алед Орду



Преди точно три години Алед Орду временно прекратява опитите си да се наложи като режисьор и оператор в Холивуд, взима китарата си и заминава за Европа. Анка Гнот живее в Берлин, градът, който като че ли привлича всички творци, но в партньорството си с музиканта Георги Дончев и по време на летата по българското Черноморие, намира правилното вдъхновение за дебютния си албум. Тим Холхаус е постоянно на път от десетина години, а по време на концертите си в България намира хората, с които реализира предстоящия си нов проект. Парсифал е от Брюксел и често е на турне из Европа с електронното си дуо, но в София намира нещо различно - не завършена среда, а среда в развитие.


Пред "Дневник" четиримата разказват как страната се оказа притегателно място за тях.


Алед Орду




Малко преди да започне да свири до входа на Дом на киното и Cush Bar, Алед Орду се усамотява в края на бара и започва да пише съсредоточено в малък зелен тефтер. "Записвам идеи постоянно, най-вече сценарии, някои кратки истории и...планове за нещо като хип-хоп пиеса. Вълнуват ме много и графичните новели като жанр", казва пред "Дневник" 35-годишният Алед Орду, малко преди да замине към българското Черноморие за участие. Той е роден в Брайтън, Великобритания, а преди да се установи в София, живее в Оукланд.


Първоначално отказва да бъде интервюиран – не желае публичност и се чувства съвсем удобно да изпълнява баладите си в уютните места из града, с музикантите, с които е намерил общ език. Въпреки това успяваме да изкопчим малко от личната му история.


Преди точно три години той поема към Европа с китарата си без никакъв план, освен да пътува от град на град като уличен музикант. Описва пътуванията тогава като "добро лекарство за душата".


Озовава се в Солун и докато свири, към изпълнението се присъединява момиче, което започва да пее с него. "Оказа се наполовина българка, наполовина гъркиня, казваше се София и пътуваше към София. Каза ми, че в България ще срещна доста музиканти като мен и си казах "защо не?" Междувременно се запознах с хора от Колумбия и Максико, които също пътуваха към София и успяха да намерят място в колата си. Пристигнах, хванах wi-fi-я от McDonalds на "Славейков" и писах на София с въпроса накъде да отида. Тя ми отговори, че Art Hostel е наблизо, отидох там и така на първата си вечер се запознах с музиканти като Павел Терзийски, с които и до днес свирим заедно."


Именно с тях той записва албума The Sofia Sessions (Part 1), събиращо най-доброто от джем сешъните из София, които е правил. В момента подготвя втората част на The Sofia Sessions, отново в колаборативна среда и с още по-амбициозна продукция, както и отделен албум със заглавието The Lost Songs, който събира домашните му записи. В него ще има само един гост – Дороти Такев, едно от популярните нови имена на джаз сцената. "Ако в една песен няма искреност, тя е лъжа. Да се правиш на нещо друго може да проработи за известен период от време, но мисля, че напълно изцежда по-чувствителните музиканти."


И двата албума са планирани за есента. "Вероятно съм свирил с повече от сто местни музиканта, а в The Sofia Sessions участват над двадесет. Да уловиш и бутилираш чувството е най-важното за мен, дори и изсвиреното да не е перфектно – всъщност, въобще не търсят перфектността."


Алед е свирил на живо и с Рут Колева, възможно е да сте го чували на живо и като гост-вокалист на концертите на Kan Wakan, проектът на живеещият от детство в САЩ Георги Линев, който написа и записа голяма част от новия си албум в София, с местни музиканти. Двамата се познават от Лос Анджелис, а Алед се оказва човекът, който го среща с част от тях.


Извън музиката, той се занимава и с фотография – той снима за издаваното в Ню Йорк лайфстайл списание Runaway, където редактор е сестра му. Въпреки че не е изоставил кино плановете си, той е откровен, че в музиката е открил нещо по-искрено, директно и близко до себе си.


"Десетте години в киноиндустрията ме научиха, че може да срещнеш много талантливи хора, много вдъхновяващи хора, но ако няма химия между вас, нищо няма да се случи. Същевременно, може да се получи нещо страхотно с човек, който дори не се възприема като някой, занимаващ се с изкуство. Тук, в София, откривам точно това музикално вдъхновение, от което имам нужда."


Музиката на Алед Орду е в Bandcamp.


Георги Дончев и Анка Гнот

© Елина Кешишева

Георги Дончев и Анка Гнот


Анка Гнот


"Веднъж майка ми каза, че вероятно ще намеря повече вдъхновение и обратна връзка на друго място, не в Германия". Оказва се права, тъй като творческият път на Анка Гнот е неразделно свързан с България.


Изпълнителката е родена в Йена, но през последните десет години, в редките моменти, когато не е на път, живее в Берлин. "Преместих се там, тъй като исках да следвам нещо съвсем различно от музиката – аграрно стопанство, а в края на следването си живях за няколко месеца в Южна Африка. Преди университета, учих в много стриктно музикално училище. Изглеждаше престижно отвън, но всъщност въобще не се чувствах добре там – в образованието, което получавах, нямаше място за креативност, всичко беше много стриктно, много...източногерманско", казва Анка Гнот, вдъхновена от музиката на Боб Дилън, Ленърд Коен, Джони Мичъл, рисуването, поезията.


В музикалното училище специализира в пианото, но впоследствие сама се упътва към китарата. Приятелите й я окуражават да изпълнява песните си на живо и с известно колебание започва да свири в баровете, които организират open mic вечери. "Сега е много популярно, но преди десетина година нямаше кой знае колко места, на които може да отидеш и просто да изпълниш песните си."


От 2015 г. работи със също свирещия в Берлин контрабасист Георги Дончев, познат в България като част от Nasekomix и Антони Дончев 3UP. "Когато се запознахме, дори не знаех къде на картата е България, само, че е някъде на Изток. В музикалното училище се говореше, че от нея излизат много качествени музиканти и това беше единственото, с което свързвах за страната."


Вече не би могла да преброи колко пъти е била тук или колко пъти е свирила на живо из София (обикновено в Хамбара, Чайната или DaDa) или Черноморието, където се случва да прекара по цяло лято. Това, че животът в България е различен от типичното 9 до 17 ч. ежедневие е едно от нещата, които я привличат. "А и че публиката ме приема такава, каквато съм. Няма я културата, в която очакваш изпълнителят да говори и да те забавлява постоянно."


С Георги Дончев записват дебютния си албум Silence You през октомври 2015 г., а обложката към него е направена от живеещата и работеща от години в Париж фотографка Елина Кешишева, пред която са заставали и музиканти като Ник Кейв, Ейми Уайнхаус, Tindersticks.


За последните две години двамата вече имат солиден брой участия из света. "Така се случи, че след като открих България, открих и света."


След концерти в Южна и Северна Америка, Германия и Швейцария по-рано тази година, от началото на месеца тя е на турне по Черноморието. На 20 август Анка и Георги свирят във Варна (клуб Menthol), а после се насочват към Варвара (24 август, "Боцмана"), Созопол (31 август, като част от програмата на "Аполония"). Двамата ще започнат записите по втория си албум през септември, а част от него вероятно ще чуем на концерта им на 10 октомври в театър "199" в София.


Тим Холхаус в "Ластици" през 2013 г.

© Марица Колчева

Тим Холхаус в "Ластици" през 2013 г.


Тим Холхаус


Английският изпълнител Тим Холхаус за първи път посещава България през 2013 г. за изяви в две вече несъществуващи места, приютявали множество алтернативни събития в София - фотографска галерия "Ластици" и Социален център "Аделанте". Оттогава България е обичайна част от турнетата му в региона, а през 2015 г. освен в столицата, свири също така в Пловдив и Плевен.


Той се завръща на 31 август от 20 ч. във "Фабрика Автономия", за да представи Before The Fire, съвместна касета (формат, който всъщност никога не си е тръгвал от ъндърграунда), записана с българското дуо Leaver.


Музиката е създадена по време на съвместното им турне из Великобритания през пролетта на миналата година. Тримата имат един свободен ден и го прекарват в студиото Unit 9 в Лондон, точно преди то да затвори врати за постоянно. "Собственикът загуби ключовете, така че спечелихме малко време." Освен съвместната си музика с Leaver, Тим ще изпълни част от самостоятелните си проекти, а към събитието се присъединява и още един експериментален български изпълнител - Максим Мокдад.


Колаборацията с българското дуо, съставено от Ангел Симитчиев и Даниел Дончов, е пореден жанров завой за Тим – от началото на творческия си път той е преминавал от хардкор, през блус до експериментална електроника.


Холхаус е постоянно в движение от вече над десетилетие, като понякога графикът му стига до 250 концерта годишно – разбираемо, страхът му излизането на Великобритания от ЕС да направи пътуванията му по-сложни е напълно оправдан. "Балканите винаги са били изключително гостоприемно място за музиката ми. Понякога на родната ти сцената хората те имат за даденост."


Концертът на 31 август в отворилото в началото на годината пространство "Фабрика Автономия" е със свободен вход и препоръчително дарение, което отива изцяло за музикантите.


Разножанровите проекти на Тим могат да се чуят на страницата му в Bandcamp.


На живо от Bulgaria

© Camille Bokhobza


Парсифал


София е втори дом за белгийския изпълнител под псевдонима Парсифал от малко над година.


"Наистина харесвам София и не планирам да отивам другаде", казва вокалистът и текстописец на сформираното през 2012 г. електронно дуо Brussels Pony Club. С преместването си тук, той пренася и музиката им - през последната година те имат чести изяви из страната. "Градът има голям потенциал и е страхотно да го виждаш как се развива покрай безстрашната креативност, която притежават някои хора тук. Това е много вдъхновяващо за мен."



Споменава дейността на пространства като Swimming Pool, Tell Me, Hip Hip Library, Bare Hands Society и Æther като позитивни примери за развиването на артистичната градска среда, както и събитията организирани от DOMA Art Events и Blood Becomes Water. "Също така близостта с природата е огромен плюс. Не мисля, че има нещо физически в София, което не мога да намеря в Брюксел или Берлин, по-скоро има специфична енергия, вероятно и заради близостта с Витоша."


С наличието на евтини полети от София, не вижда и никаква логистическа пречка едновременно да живее тук и да развива музиката си на международно ниво.


Nightland, новият миниалбум на Brussels Pony Club, излезе тази пролет и може да се чуе в Bandcamp.


Brussels Pony Club наскоро бяха в Белград и из Белгия, а тази вечер от 23 ч. са на сцената на Summer TAM Open Air Festival в близост до Велико Търново.

Ключови думи към статията:

Коментари (2)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Незнайко в Слънчевия град
    Незнайко в Слънчевия град
    Рейтинг: 4430 Неутрално

    "Колаборацията с българското дуо..."
    Ех този чичо Гугъл, ли що ли?
    "Съвместна работа" се казва. Колаборационистите правят колаборация с врага. У нас така се използва този термин. Или се исползваше.....

    "Свестните у нас считат за луди, глупецът вредом всеки почита" Хр. Ботев
  2. 2 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 8844 Неутрално

    Ъндърграунд :)

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK