Археолози откриха 60 останки от корабокрушения на дъното на Черно море (видео)

Археолози откриха 60 останки от корабокрушения на дъното на Черно море (видео)

© Black Sea M.A.P



Шейсет добре запазени останки от корабокрушения, които разказват историята на корабоплаването в Черно море, са били открити на дъното на Черно море от експедицията Black Sea Map. Международният екип, който извършва едно от най-големите подводни археологически проучвания в света, представи резултатите си днес в Бургас, съобщиха агенция "Фокус" и Министерството на културата.


В третата си, последна година проектът закръгля значимите си находки на 60, като най-ранното корабокрушение датира от периода VI-V в. пр. н. е. Черно море е специфично с безкислородните си условия, в които органични материали като дърво и дори корабни въжета могат да се запазят цели със столетия. Поради това, а и богатият набор от корабокрушения от римския, византийския и османския период, обхващащи две и половина хилядолетия, чуждестранните медии нарекоха дъното му "музей на корабоплаването". Днес археолозите представиха и колекция от амфори и други предмети, извадени от корабокрушенията.


Компютърно изображение на "Цветето на Черно море" - османски съд, потънал между XVII и XIX в., смайва учените със запазени въжета и изящна дърворезба

© Black Sea M.A.P

Компютърно изображение на "Цветето на Черно море" - османски съд, потънал между XVII и XIX в., смайва учените със запазени въжета и изящна дърворезба


"Корабокрушенията, с които ние работихме през тези две години, разделяме на две групи. Едната са наши открития в Южното Черноморие, а други бяха регистрирани като потенциални обекти по време на проучванията за работата по Южен поток. Нашата задача и по двете беше да ги документираме добре, да ги заснемем, да можем да определим какви са", каза д-р Калин Димитров от Центъра за подводна археология в Созопол, партньор на проекта, в който участват още учени от Великобритания, САЩ, Швеция Норвегия, Гърция и Украйна. Водещ е университета в Саутхемптън.




Историята на корабоплаването и търговията в Черно море, която може да бъде реконструирана по находките, е само част от целите на експедицията, разказа преди време пред "Дневник" директорът на Националния археологически музей Людмил Вагалински. Вече трета година тя обследва дъното с помощта на най-новите роботизирани лазерни сканиращи, акустични и фотограметрични техники, за да изследва ландшафтните промени и следите от живот по дъното от праисторията до днес. Проучването, финансирано от шведски милиардер, ще бъде представена и във филм, заснет от Дейвид Белтън и продуцент на сериала на Би Би Си "Синя планета" Анди Байът, носители на БАФТА.


Министерство на културата

© Министерство на културата

Министерство на културата


Сега българските археолози изразиха надежда проучванията да продължат. "Бихме искали да продължим за по-дълго време с един по-малък проект за продължаване разкопките в залива пред устието пред река Ропотамо. Надяваме се да имаме продължение на друг проект, свързан с дълбоководните корабокрушения за две години, но това изисква събирането на сериозни средства", каза Калин Димитров.


По думите на министъра на културата Боил Банов, присъствал на представянето на резултатите, работата заслужава да продължи. Той разказа са визията си за създаването на Музей на подводната археология, който да събира археолози от цял свят на острова Св. св. Кирик и Юлита край Созопол.


Днес "Хавила суб сий", изследователският кораб, участвал в последния етап на експедицията това лято, е отворен за посетители на бургаското пристанище.



Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK