Откъс от "Аркадия" на Том Стопард

Издателство "Лист"

Издателство "Лист"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Аркадия" с автор Том Стопард, предоставен от Издателство "Лист"


Шедьовърът "Аркадия" – в книжарниците на България! Авторът на пиесата Том Стопард е носител на "Оскар" и фаворит за Нобел


С отпечатването на творбата издателство "Лист" отбелязва 80-годишнината на драматурга




Пиесата-шедьовър "Аркадия" от Том Стопард, тачен като "най-великия жив драматург на Великобритрания", вече е в българските книжарници.


И авторът, и заглавието са добре познати у нас. През 2001 г. режисьорът Галин Стоев постави "Аркадия" на сцената на Народния театър и спектакълът му спечели "Аскеер" за най-добро представление.
Публиката извън театъра вече беше чувала името на Том Стопард покрай "Влюбеният Шекспир" – британският драматург е съсценарист на филма и заедно с Марк Норман спечели "Оскар" за работата си през 1998-а.


Когато "Аркадия" излиза от печат във Великобритания, Том Стопард е на 56 години. По онова време вече е написал 27 театрални и десетина радиопиеси. След нея въображението му ще роди още 8 текста за поставяне на сцена, както и забележителни сценарии, но в центъра на цялото това изобилие ще остане именно "Аркадия". Самият автор я определя като най-значимото си произведение.


Мнозина казват, че "Аркадия" е повече пиеса за четене, отколкото за гледане, защото на книга читателят може по-добре да улови нюансите в бляскавия диалог, да се наслади на остроумните реплики, на подтекста и на сложните извивки на фабулата.


Пиесата е в две действия, всичко се случва в салона на старото имение Сидли Парк в Дарбишър. През април 1809 г. в него седят 14-годишната лейди Томасина Къвърли и нейният учител Септимъс Ходж. В същата стая, но 180 години по-късно, разговарят писателката Хана Джарвис и критикът Бърнард Найтингейл, пристигнал да разкрие скандала, разиграл се тук при гостуването на лорд Байрон.


В тези две паралелни истории - от началото на XIX век и от края на XX век авторът е заложил множество интелектуални капани - скрити философски и литературни цитати, математически и научни препратки.
С отпечатването на "Аркадия" амбициозното издателство "Лист" отбелязва 80-годишнината на колоса в драматургията. Сър Том, както мнозина се обръщат към него от двайсет години насам заради рицарската титла, дадена му от кралица Елизабет II, посрещна рождения си ден на 7 юли в отлично здраве и компания от 500 гости. И с идея за нова пиеса!


Само факти
- Том Стопард е роден в Злин, Чехословакия, като Томаш Щрауслер.
- През 1939-а семейството му бяга от нацистите и се преселва в Сингапур.
- По време на Втората световна война баща му загива в японски плен.
- След смъртта на бащата семейството поема към Индия, след което се установява във Великобритания.
- Сред най-значимите пиеси на Стопард са също "Розенкранц и Гилденстерн са мъртви", "Истинското нещо", "Брегът на Утопията" и др.
- Сценарист е и на "Бразилия", "Ултиматумът на Борн", "Империя на слънцето".
- Макар името му да не се появява като сценарист в надписите на "Междузвездни войни: Епизод III – Отмъщението на Ситите" и "Индиана Джоунс и Последният кръстоносен поход" Том Стопард играе ключова роля в създаването на диалозите.
- Името на Том Стопард се среща сред фаворитите за Нобелова награда за литература на предстоящото раздаване на отличията.


24 години след написването й, тя излиза у нас в превод на Иглика Василева и с емблемата на "Лист". Стилната корица на изданието е дело на корифея Кирил Златков.


Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


"Аркадия", Том Стопард


Трета сцена


Класната стая. На следващата сутрин. Присъстват: ТОМАСИНА, СЕПТИМЪС, ДЖЕЛЪБИ. Вече сме виждали тази сцена и преди: ТОМАСИНА седи до масата; СЕПТИМЪС чете писмо, което току-що е получил; ДЖЕЛЪБИ, който току-що е предал писмото, изчаква.


"Ложето на Ерос" стои отворена пред СЕПТИМЪС, заедно с други листове, върху които е писал. Папката му е върху масата. Плавт (костенурката) продължава да служи за преспапие. Сега върху масата има и една ябълка – по всичко личи, същата от предишната сцена.
СЕПТИМЪС: (Без да вдига очи от писмото.) Защо спря?


(ТОМАСИНА е свела глава над лист хартия, урок по латински. Очевидно, че нещо се затруднява.)
ТОМАСИНА: Solio insessa... in igne... седнала върху трона... сред пламъците... също и на един кораб... sedebat regina... седеше кралицата.
СЕПТИМЪС: Джелъби, няма да има отговор. Благодаря ти.
(Той сгъва писмото и го пъхва между страниците на "Ложето на Ерос".)


ДЖЕЛЪБИ: Ще предам, сър.
ТОМАСИНА: ...сладкото ухание на вятъра... purpureis velis... чрез, със или от пурпурните плат­на...
СЕПТИМЪС: (Към ДЖЕЛЪБИ) Но ще имам нещо за пощата, ако обичаш.
ДЖЕЛЪБИ: (На тръгване) Разбира се, сър.
ТОМАСИНА: ...приличаше като... на нещо... чрез, със или от влюбени... о, Септимъс!... musica tibiarum imperabat... като че тръбачите надуха по даден знак....
СЕПТИМЪС: "Засвириха" е по-добре.


ТОМАСИНА: ...сребристите гребла... които бра­здяха океана... като че... като че ли в любовен...
СЕПТИМЪС: Много добре.
(Той взима ябълката. Откъсва дръжката и листата ù, след което ги поставя върху масата. Изважда джобно ножче и отрязва едно парче. Докато дъвче, отрязва второ и го дава на костенурката.)
ТОМАСИНА: Regina reclinabat... кралицата бе полегнала... praeter descriptionem... неописуемо... в една златиста шатра... досущ като Венера и все пак по-...
СЕПТИМЪС: Опитай се да вложиш малко повече поезия в превода.


ТОМАСИНА: Как бих могла, като такава липсва в оригинала.
СЕПТИМЪС: О, ти си имала критически заложби.
ТОМАСИНА: За кралицата Дидо ли става дума?
СЕПТИМЪС: Не.
ТОМАСИНА: Кой е поетът?
СЕПТИМЪС: Знаеш го.
ТОМАСИНА: Знам ли го?


СЕПТИМЪС: Не е римски поет.
ТОМАСИНА: Да не би да е мистър Чейтър?
СЕПТИМЪС: По-скоро твоят превод звучи като Чейтър.
(СЕПТИМЪС взима писалката и продължава да си пише нещо.)
ТОМАСИНА: Знам кой е. Това е твоят приятел Байрон.
СЕПТИМЪС: Лорд Байрон, ако обичаш.


ТОМАСИНА: Мамà е влюбена в лорд Байрон.
СЕПТИМЪС: (Погълнат от писането) Да. Глупости!
ТОМАСИНА: Не са глупости. Нали ги видях двамата в градинския белведер.
(Перото на СЕПТИМЪС замръзва на място. Най-накрая благоволява да вдигне очи към нея.)
Лорд Байрон ù четеше една своя сатира, а мама се смееше с отметната назад глава.
СЕПТИМЪС: Не е разбрала сатирата, само е любезничела като пред гостенин.


ТОМАСИНА: Ужасно я е яд на папà, задето е твърдо решен да преобрази парка, но само това едва ли може да обясни любезността ù към този гост. Днес слезе на закуска много преди обичайния за нея час. Лорд Байрон беше изключително забавен. Дори те похвали, Септимъс.
СЕПТИМЪС: Така ли?


ТОМАСИНА: Каза, че си много остроумен и че той знаел почти наизуст една твоя статия в... о, забравих къде, но ставаше дума за някаква книга, която се казва "Турска девойка", и как ти не би я дал дори на кучето си за вечеря.
СЕПТИМЪС: О, сигурно и мистър Чейтър е присъствал на закуската.
ТОМАСИНА: Разбира се. Той не е като някои други мързеливци.


СЕПТИМЪС: Защото не го чакат уроци по латински, нито да поправя домашни по математика.
(Той измъква учебника на Томасина изпод Плавт и го плъзва по масата към нея.)
ТОМАСИНА: Да поправяш ли? Че какво толкова съм сбъркала? (Поглежда в книгата.) Отличен минус? Пфу! За какво е този минус?


СЕПТИМЪС: За да знаеш друг път да не се престараваш и да не правиш повече, отколкото се иска.
ТОМАСИНА: Значи не си харесал моето откритие, така ли?
СЕПТИМЪС: Развихреното ти въображение все още не значи откритие.
ТОМАСИНА: И подигравката все още не значи опровержение.
(СЕПТИМЪС дописва страницата. Сгъва листа във формата на писмо. Слага разтопен восък, запечатва писмото и пише отгоре. Междувременно...)


Държиш се грубо с мен само защото мама обръща повече внимание на твоя приятел. Добре, нека избягат, това няма да спре напредъка на науката. Според мен това е едно превъзходно откритие. Всяка седмица се мъча над твоите уравнения точка по точка: хиксове и игреци във всички възможни алгебрични отношения, и всяка седмица те се свеждат да най-проста геометрия, сякаш светът на формите не представлява нищо повече от дъги и ъгли. За Бога, Септимъс, щом съществува уравнение за синусоидната крива, значи трябва да има уравнение и за извивката на зюмбюла, а защо не и на розата? Наистина ли вярваме, че природата се свежда до числа?


СЕПТИМЪС: Да, вярваме.
ТОМАСИНА: Тогава защо твоите уравнения описват единствено формите, произведени от човека?
СЕПТИМЪС: На този въпрос не мога да ти отговоря.
ТОМАСИНА: Така въоръжен, Господ Бог може да сътвори единствено шкаф.
СЕПТИМЪС: Той владее уравнения, които водят към неведоми безкрайности и там пътят им не можем да проследим.


ТОМАСИНА: Какъв страхливец! Трябва да работим от центъра към периферията на лабиринта. И ще започнем с нещо просто. (Тя взима от масата листото от ябълката.) Ето, аз ще скицирам това листо и ще изведа неговото уравнение. А ти пък ще станеш известен с това, че си бил мой учител, и славата ти ще се носи дълго след като лорд Байрон ще бъде отдавна погребан и забравен.
(СЕПТИМЪС приключва с писмото. Пъхва го в джоба си.)


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (1)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Мавродинов
    Мавродинов
    Рейтинг: 558 Неутрално

    Аркадия! Мястото на пасторалната идилия и хармония!





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK