Откъс от "Рибите не виждат бяло" на Любен Димитров

Откъс от "Рибите не виждат бяло" на Любен Димитров

© Ивет Лолова, Scalino



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от разказа "Известно време след смъртта" от книгата на Любен Димитров "Рибите не виждат бяло". Това е дебютната книга на автора, която ще бъде официално представена тази вечер (30 септември) от 18:30 ч. в столичния клуб-галерия на фоторепортера "Бохема".


"Рибите не виждат бяло" излезе от печат това лято от издателство "Скалино" с дебют в софийските книжарници. Съдържа 12 разказа на младия автор, а на корицата е картината на художника Венцислав Диков "Лица". Разпространението й продължава през октомври в Свищов и Велинград, в Стара Загора и Кърджали през ноември, Велико Търново и Силистра през декември.


На днешното представяне за книгата ще говори водещата на поредицата с разкази на издателството Богдана Тепавичарова и фрагменти от разказите ще чете актьорът от Народния театър Сава Драгунчев, както и студенти от НАТФИЗ. Писателят - 28-годишният журналист Любен Димитров - също ще е там, за да отговаря на въпросите на гостите.




ИЗВЕСТНО ВРЕМЕ СЛЕД СМЪРТТА


"Тук смъртта помага на живота".


Това бяха първите думи, които прочетох след като отворих очи. Тялото ми бе изтръпнало от ле- дения мрамор, върху който нямах ни най-малка представа колко време бях лежал. Няма да е било дълго, тъй като не усещах зловонието, което придружава отделящият се от тялото дух. Явно бях пресякъл навреме процеса. Властваше само онази натрапчива миризма, с която обработваха мъртвата плът. Нормален за обстановката дъх. Изправих се доста нескопосано и застанах с отблъскващо недоумяващ поглед срещу бурканите отсреща. №3 "Бъбрек", №4 "Черен дроб", №1 "Бял дроб", №2 "Панкреас", №5 "Далак", №6 "Чревна система", №7 "Мозък". Нямаше съд със сърце! Имаше буркан с прах, но не и с душа! "Какво по дяволите е това?!", изревах наум. Явно отдавна бях престанал да говоря. Погледах към стелажа – 9,10,13, а, ето го – напрегнах зрение – "Език", така се наричаше. Проверих дали моят си е на мястото. Там беше. Раздвижих го и дори леко го стиснах между зъбите си. Всичко е наред, помислих без думи. Огледах се и чух: "Смъртта е истина, която не съществува". Проговорих!


Ледена тишина. Нищо! Всичко! Снимка. Простота без пъстрота! Първите ми думи. Боже, Бог – видял ли съм го или не. Не помня. Ако съм мъртъв, има два варианта: да съм му се усмихнал или лукаво да съм приел катранения дъх на другия. Може пък да съм се... Не, никой освен него или по негова воля не го е правил. Нещо друго е. Ще разбера, а може би не. Ослушвам се. Мрак. Озъртам се. Тишина! Защо, как, заслужил ли съм го, страдал ли съм? Прекалено е сложно. Не трябва така, а как? Потракване, долавям звуци, да, шумолене, тропот, реч! Леко поскръцване, като нежен писък на новородено. Металичен щрак, като глух чинелен звън. Искра, а след нея дим. Бързо затварям очи. Тялото ми отново усеща хладната милувка на гладката мраморна повърхност. Подхващам ролята, от която преди минута излязох – отново съм труп.


"Кое ли време стана?", запита се Б., примигвайки на луминисцентната светлина в моргата. Той затвори вратата зад себе си и отново стана едно цяло с призванието си. Метна бялата престилка, погали гъстата си сивосребърна брада и погледна застиналите стрелки на часовника. "Да, цяла вечност съм тук и сигурно още толкова ще остана. Как стана така, че посветих живота си на смъртта? Да се лута здравата логика сред полето, отрупано с чародейни шубраци." Мъжът загаси папироса, изгорял наполовина. Стар навик, придобит незнайно откъде. Вдигна мораво- зелената маска на устата си и издиша глътката дим, от недотам вече белите си дробове. Навик, придобит незнайно откъде. Усмихна се, без да иска, и се наведе към таблата с хирургически инструменти. Всичко това аз чувах и виждах, макар да бях със затворени очи. Явно през времето, прекарано в тъмнина, неволно съм успял да се науча да гледам през копнеещите за светлина клепачи.


– Да се захващаме за работа – изрече той, като че ли имаше събеседник или просто някой, който да го слуша. Този път не беше сбъркал. "Та той иска да ме реже", вцепенен си повтарях наум. Може би на това място така правят с мъртъвците, но точно в онзи момент аз ни най-малко не се смятах за такъв. Продължавах да се питам какво да направя. Ако се изправех, съществуваше риск, патоанатомът да заеме мястото ми. Не, не можех да му го причиня, въпреки охотата, с която той се канеше да развърти скалпела. "Какво да направя, какво?"


Докато се чудех като дете, което не знаеше дали му се спи или е гладно, той вече бе допрял острието до хилавата ми гръд.


– Да, нека да разкрием тайната ти, мило мое дете, заради която ти отлетя, но остави знак в небосвода – прокънтяха страховитите думи през тенорния оттенък на плътния му глас. Той погледна бляскавото отражение на инструмента, в който бе заключена същината на неговото изкуство, а сълзата се претъркули по сенчестата му страна. Капката се заби в гръдта ми и аз неволно помръднах. Б. подскочи като подплашен заек два метра назад.


– Какво е това!? – изкрещя той. Стиснах клепачи още по-силно. Б. се вторачи в мен, налудничаво и свали маската.


– Сигурно е от преумора – успокои се с престорено хладнокръвие. – Тук съм вече може би, не зная колко време всъщност, но този проклет часовник на стената – той го погледна злобно – не работи от години. Трябва да си почина, да, определено трябва. Съзнанието започва да ми прави подли номера. Постоя безмълвен десетина секунди и отново заговори: – Колко съм глупав. Та това си е най-обикновен остатъчен мускулен спазъм. Ха, ха, ха – извиси се до тавана грохотният му кикот. Точно в този момент реших, че е настъпил моят час. Моят миг, в който да изляза от тази отвратителна роля на мъртвец, която не знаех кой бе решил вместо мен, че трябва да изпълнявам. "Извратени сценаристи!", бяха последните ми думи, изречени наум. – Не, не е най-обикновен мускулен спазъм, господине, – чух за пръв път гласа си. Горкият той отскочи и се провикна неистово: – Хиляди Богове и милиони Демони! (...)


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK