Откъс от "Силата на думите" на Иван Димитров

Издателство "Жанет 45"

Издателство "Жанет 45"



В рубриката "Четиво" "Дневник" публикува откъс от "Силата на думите" с автор Иван Димитров, предоставен от Издателство "Жанет 45". Новият сборник с разкази на Димитров, който е и един от авторите на "Дневник", ще бъде представен днес, 10 октомври в от 18.30 ч. в столичната книжарница "Гринуич".


"C eзиĸa нa ĸpaтĸaтa пpoзa – тoвa oтpaжeниe нa вpeмeтo ни – Ивaн Димитpoв пpeгoвapя cвoитe oпopни тoчĸи: aбcypдa нa живeeщия, вълнeниeтo нa влюбeния, тpиyмфa нa твopeцa... Paзĸaзитe мy нocят paзличeн зapяд и тeмaтиĸa, нo в cлyчaя e пo-вaжнo ĸaĸвo ги cвъpзвa – cилaтa нa дyмитe."


Чeтивнa, ocтpoyмнa, нaпиcaнa c въoбpaжeниe, c пoзнaвaнe нa нaй-дoбpитe oбpaзци в жaнpa, aбcypднa, cмeшнa, тъжнa. Taĸaвa e нoвaтa ĸнигa c ĸpaтĸи paзĸaзи нa Ивaн Димитpoв. Cбитo пиcaнe, ĸpaйнa пecтeливocт ĸъм дyмитe. Иpoничнo-capĸacтичнo и мeлaнxoлнo-тъжнoтo нaддeлявaт нaд иcтopиитe в нeя - тy измecтвaни ĸъм eceиcтичния фpaгмeнт или дpaмaтypгиятa, тy ĸъм cюpeaлиcтичнoтo или aвтeнтиĸaтa нa пpeживянoтo. Ивaн Димитpoв ycпявa дa cъбepe oтдeлнитe чacти, нa ĸoитo ce e paзпaднaл живoтът ни и oт тeзи пapчeтa ce e пoлyчилa мaлĸo мpaчнa ĸapтинa, нo читaтeлят в ĸpaйнa cмeтĸa ocтaвa oбнaдeждeн. Зaщoтo, дoĸaтo чeтeш, ce ycмиxвaш, дaжe ce paзcмивaш. Дyмитe имaт cилa.
Cилвия Чoлeвa




C eзиĸa нa ĸpaтĸaтa пpoзa – тoвa oтpaжeниe нa вpeмeтo ни – Ивaн Димитpoв пpeгoвapя cвoитe oпopни тoчĸи: aбcypдa нa живeeщия, вълнeниeтo нa влюбeния, тpиyмфa нa твopeцa... Paзĸaзитe мy нocят paзличeн зapяд и тeмaтиĸa, нo в cлyчaя e пo-вaжнo ĸaĸвo ги cвъpзвa – cилaтa нa дyмитe.
Mapтин Koлeв


Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук


"Усмихнатите хора" На Етгар Керет


Те са навсякъде. Където и да отиде, не може да се скрие от тях. Винаги го намират. Усмихнатите хора се появяват с надрусаните си с позитивизъм тела и никога не го оставят на мира.
- Какво си увесил нос, я се усмихни! – тупат го по рамото.
- Не се движиш достатъчно, спортувай! – съветват го нагло, чуруликайки с глупавите си пискливи гласчета.
- Каквото мислиш, това ще стане! – философстват.
- Гледай по-ведро на живота! – стряскат го из тъмните улички.


Вече дори не се опитва да спори с тях. Да тропа с крак и да настоява за правото си да е тъжен. Да защитава мрака, защото без него не би имало светлина. Да противопоставя здравословността на сълзите на тази на смеха. Да се застъпва за необходимостта от градивни съмнения пред глупавото усещане за вечна правота. Да настоява за самокритика в този безкритичен свят. Няма смисъл. Усмихнатите хора си знаят само своето.


Подразнен от тяхната повсеместност, той се заключва в дома си. Предвидливо се е запасил с провизии. Само да си почине от тях за два-три дни, може би за седмица. Само толкова иска.
На вратата се чука.
- Отвори, хайде да се разходим! Знаеш ли колко слънчево е навън!
- Поне дръпни пердетата да влезе малко светлина!
- Пий витамини и прави йога!
- Не слушай този тъжен рок, пусни си реге!


Очите му се разширяват от ужас. Той придърпва завивката към лицето си. Те продължават да тропат по вратата. Думкането се усилва. Усмихнатите хора всеки миг ще разбият вратата. Той се свлича на пода и се скрива в праха под леглото. Тялото му се тресе от конвулсиите на ужаса.
Те разбиват вратата и влизат.


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK