Откъс от "След Европа" на Иван Кръстев

Откъс от "След Европа" на Иван Кръстев

© "Обсидиан"



В рубриката "Четиво" публикуваме откъс от увода на "След Европа" - новата книга на видния политолог Иван Кръстев, издадена на български от "Обсидиан". Тя вече излезе в САЩ и в Германия, където стана най-търсеното заглавие сред политологичната литература.


"Да четеш Кръстев е наслада, защото в неговото стилистично изкуство са събрани заедно както любовта към литературата, така и красотата на мисълта му, но и липсата на каквито и да било политически илюзии. 52-годишният българин е един източноевропейски интелектуалец, чийто глас се чува по цял свят: в университетите, сред управляващите, в тинк танковете", написа "Ди Цайт" в обширна рецензия за книгата, която разсъждава за бежанската криза и кризата в доверието към елитите в Европа днес.


"Това е книга за една революция, но не революцията на масите от ХХ в., а миграцията – "бягащата през граници" революция на XXI в. Това е книга за Европа във време, когато все повече хора възприемат политическата промяна като смяна на страната, в която живеят, а не като смяна на нейното правителство", представят я издателите. "След Европа" ще бъде представена на 1 ноември от 18.30 ч. в Червената къща за култура и дебат в София.




Читателите на "Дневник могат" да се възползват от 10% отстъпка от цената в Ozone.bg при въвеждане на код Dnevnik10. Поръчай книгата с безплатна доставка тук.

Усещане за déjà vu


В последните дни на юни 1914 г. в един отдалечен гарнизон по границата на Хабсбургската империя се получава телеграма. В нея с главни букви е написано: "Според слуховете престолонаследникът убит в Сараево". Невярващ на очите си, граф Батиани, имперски офицер, спонтанно преминава на родния си унгарски, когато започва да коментира със своите сънародници смъртта на ерцхерцог Франц Фердинанд, известен със симпатията си към славяните в империята. В отговор ротмистър Йелачих, словенец, изпълнен с неприязън към унгарците основно поради съмнения в тяхната лоялност към трона, настоява разговорът да продължи на разбираемия за всички немски. "Тогава ще го кажа и на немски – отстъпва графът. – Аз и моите съотечественици сме единодушни: ще се радваме, ако тази свиня наистина е пукнала."


Това е краят на мултиетническата Хабсбургска империя, или поне така го описва Йозеф Рот в своя забележителен роман "Радецки марш". Загиването на империята отчасти е съдба, отчасти убийство, отчасти самоубийство, а отчасти злощастно стечение на обстоятелствата. И макар историците да спорят дали краят на империята настъпва в резултат на естествена смърт, причинена от изтощението на институциите, или това е просто една от милионите жертви на Първата световна война, призракът на проваления Хабсбургски експеримент продължава да преследва европейските умове. Това се отнася и за Оскар Яси, свидетел (и историк) на края на монархията, който през 1929 г. пише, че "ако австро-унгарският експеримент беше успял, той щеше да реши най-фундаменталния проблем на днешна Европа... Възможно ли е хора от различни националности, които споделят различни идеали и традиции, да бъдат обединени по такъв начин, че всеки един от тях да продължи да води начина си на живот, а в същото време да ограничи своя национален суверенитет до такава степен, че да направи възможно мирното и ефективно сътрудничество между тези народи?"


Както е добре известно, този въпрос никога не намира категоричен отговор. Историята, разказана от Рот, е показателна за това, че когато създадените от човека изкуствени политически и културни светове започнат да се рушат, те изчезват много бързо. Краят винаги идва като резултат от структурни дефекти, но е и внезапен и случаен като пътен инцидент – нежелана последица, акт на умопомрачение, конкретен миг със собствена динамика. Този край е едновременно неизбежен и необратим.


Дали днес не сме свидетели на подобен момент на разпад в Европа? Дали решението на Великобритания да напусне Съюза (в икономическо отношение това се равнява на излизането на двайсет малки страни – членки на ЕС) и възходът на евроскептичните партии на континента не са знаци за поредния провал на опита за изграждане на наднационална Европа? Не е ли Европейският съюз обречен на гибел също като Хабсбургската империя?


Ян Зиелонка, професор по международни отношения в Оксфорд, много точно отбелязва, че "имаме много теории за европейската интеграция, но практически нито една за европейската дезинтеграция". И това не е случайно. Архитектите на европейския проект се самозаблуждаваха, че като избягват думата, която започва с "Д", ще успеят да избегнат тя да стане действителност. Те виждаха европейската интеграция като бърз влак, който никога не спира и който няма задна скорост. Тяхната стратегия да превърнат интеграцията на Европейския съюз в необратим процес се състоеше в това да внушат, че дезинтеграцията е просто немислима. Има обаче и две други причини за липсата на теории за дезинтеграцията. На първо място това е проблемът с дефиницията: как дезинтеграцията да бъде различена от реформирането или реконфигурацията на Съюза? Дали излизането на група страни от еврозоната или от самия Съюз ще е равносилно на дезинтеграция? Дали упадъкът на глобалното влияние на ЕС и премахването на някои от големите постижения на европейската интеграция (например свободното движение на хора или институции като Съда на Европейския съюз) ще бъдат доказателства за дезинтеграция? Дали появата на ЕС на две скорости ще означава дезинте­грация, или всичко това ще бъде просто една друга форма на интеграция? И дали ЕС ще бъде същият проект, ако съществуващите сега либерални демокрации се изродят в авторитарни режими?


Иронията на сегашната ситуация е, че тъкмо когато политическите лидери и обществеността са парализирани от страха от дезинтеграция, Европа е по-интегрирана от когато и да било. Финансовата криза превърна идеята за банков съюз в реалност. Необходимостта от противодействие на терористичните заплахи принуди европейците да си сътрудничат повече от всякога в областта на сигурността. А най-големият парадокс се състои в това, че тъкмо многобройните кризи, пред които ЕС е изправен днес, накараха обикновените германци да се заинтересуват от проблемите на гръцката и италианската икономика, а поляците и унгарците да се вглеждат внимателно в германската политика по отношение на бежанците. Страхът от дезинтеграция идва в момент, в който Европа повече от всякога открива своята екзистенциална свързаност.


По странен начин дори художествената литература не ни помага да си представим как би изглеждала една възможна дезинтеграция на ЕС. В книжарниците могат да се намерят десетки романи, които описват какво би се случило, ако нацистка Германия бе победила във Втората световна война. Или какво щеше да се случи, ако Съветите бяха спечелили Студената война или ако комунистическата революция беше победила в Ню Йорк вместо в Петроград. Но почти никой не е почувствал вдъхновение да опише разпадането на Европейския съюз. Единственото изключение в това отношение вероятно е Жозе Сарамаго. В романа си "Каменният сал" той разказва как една река, която тече от Франция към Испания, изчезва, а след това целият Иберийски полуостров се отделя от Европа и започва да плава на Запад в Атлантическия океан. Но дали отплаването на Иберийския полуост­ров е дезинтеграцията, от която се страхуваме?


Джордж Оруел е прав, когато казва, че "за да видим това, което се случва под носа ни, трябва отчаяна борба". Очевидното често е невидимо. Когато се събуди на 1 януари 1992 г., светът разбра, че Съветският съюз вече не съществува на географската карта. Една от двете световни свръхсили се бе разпаднала без война, чуждо нашествие или друга катастрофа, ако се изключи фарсовият опит за преврат в Москва през август 1991 г. Разпадът се случи противно на очакванията, че Съветската империя е твърде голяма, за да се провали, твърде стабилна, за да се срине, прекалено добре въоръжена, за да бъде победена, и устояла на твърде много кризи, за да рухне от само себе си. Дори през 1990 г. група водещи американски експерти твърдяха, че "сензационните сценарии са вълнуващо четиво, но... в реалния свят съществуват различни стабилизиращи и омекотяващи фактори; обществата често преживяват кризи, някои от които сериозни и много опасни, ала те рядко се самоубиват". В действителност обаче обществата понякога се самоубиват и дори го правят с известен ентусиазъм.


Подобно на времето преди един век, и днес европейците преживяват период на парализираща несигурност. Това е исторически момент, в който и политическите лидери, и обикновените граждани са разкъсвани между често безсмислена свръхактивност и фаталистична пасивност, момент, в който доскоро немислимото – разпадът на ЕС – започва да се приема за нещо неизбежно. Момент, в който теориите и хипотезите, ръководели само довчера нашите действия, започват да изглеждат не просто остарели, но и почти неразбираеми. Историята е доказала, че ако нещо изглежда абсурдно и ирационално, това все още не означава, че то не може да се случи. А носталгията по либералната Хабсбургска империя, която никога не изчезва в Централна Европа, е най-яркото доказателство, че понякога успяваме да оценим нещо едва когато вече сме го изгубили.


Европейският съюз винаги е бил идея в търсене на реалност, обещание за нещо по-добро от действителността, в която живеем. Ала днес се засилва тревогата, че онова, което някога крепеше единството на Съюза, вече го няма. Споделената памет за Втората световна война например вече е загубена: половината от всички петнайсет-шестнайсетгодишни германски гимназисти не знаят, че Хитлер е бил диктатор, а една трета дори вярват, че е бил защитник на човешките права. Както показва сатиричният роман на Тимур Вермеш от 2011 г. "Той пак е тук", въпросът вече не е дали е възможно Хитлер да се завърне; въпросът е дали, ако се завърне, ще го познаем. В Германия тиражът на романа надхвърли един милион екземпляра. И за пръв път след Втората световна война, на последните парламентарни избори (септември 2017), крайнодясна партия влезе в Бундестага, като спечели 13 процента от гласовете. Обещаният от Франсис Фукуяма през 1989 г. "край на историята" вероятно е настъпил в един превратен смисъл – историческият опит вече е без значение и малцина се интересуват от него.6
С разпадането на Съветския съюз изчезна и геополитическата мотивация за европейското единство. А Путинова Русия, колкото и да е агресивна и застрашителна, не може да запълни екзистенциалната празнота, появила се след краха на СССР. Опасността от съветския комунизъм е вече история, но европейците днес се чувстват по-несигурни, отколкото през последните дни на Студената война. Проучвания показват, че мнозинството от британците, германците и французите вярват, че светът се приближава към голяма война, но новите външни заплахи, пред които се изправя ЕС, вместо да обединяват, разделят Стария континент. На­скоро направено проучване на "Галъп Интернешънъл" показва, че в случай на голяма криза обществото в поне три от страните – членки на ЕС (България, Гърция и Словения), ще се обърне за помощ към Русия, а не към Запада. Характерът на трансатлантическите отношения също преживява драматична промяна. Доналд Тръмп е първият американски президент, който не вярва, че запазването на Европейския съюз трябва да бъде стратегическа цел на американската външна политика. И Европа е изгубила увереността си, че мо­же да разчита на военната и политическата подкрепа на САЩ.


Социалната държава, някога в сърцевината на следвоенния политически консенсус, също е поставена под въпрос. Европа застарява – средната възраст на континента през 2050 г. се очаква да достигне 52,3 години в сравнение с 37,7 години през 2003 г., а и никой вече не може да гарантира икономически просперитет и социална мобилност. Повечето европейци днес смятат, че животът на техните деца ще бъде по-труден, отколкото този на собственото им поколение; а както показа бежанската криза, имиграцията едва ли ще бъде решението на демографската слабост на Европа.


Според Волфганг Щреек, директор на института "Макс Планк" и един от водещите германски социолози, европейският модел на социална държава е в криза още от 70-те години на ХХ в. След като капитализмът успя да се освободи от институциите и регулациите, наложени след Втората световна война, възхваляваната европейска "данъчна държава" се е превърнала в "задлъжняла държава". Вместо да разпределят събраните чрез данъци приходи от богатите към бедните, днес европейските правителства поддържат своето финансово състояние, като теглят заеми от бъдещите поколения под формата на дефицитно харчене. Избирателите постепенно губят възможност да регулират пазара, което подкопава самата основа на следвоенната социална държава.


И не на последно място, Европейският съюз е изложен на рисковете на менящите се идеологически моди. През 2014 г. той беше диагностициран с нещо, което може да бъде определено като особена форма на "аутизъм". Диагнозата беше изненадваща, но симптомите не можеха да бъдат сбъркани: нарушение на социалните взаимодействия, отслабване на комуникативните умения, ограничени интереси и повтарящи се стереотипни действия. В отношенията си с другите Съюзът демонстрира липса на интуиция и склонност към опасна наивност. Това особено пролича в контекста на украинската криза, когато Брюксел дълго се самозаблуждаваше, че Русия не може да има нищо против присъединяването на Киев към ЕС, а после се стъписа, когато Путин изпрати войски да анексират Крим. В пика на украинската криза след телефонен разговор с руския президент германският канцлер Ангела Меркел заключи, че Владимир Путин живее в "друг свят". Три години по-късно въпросът е кой от двамата живее в "реалния свят".


Всичко, което трябва да знаете за:

Ключови думи към статията:

Коментари (27)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8710 Любопитно

    Мдаа и книгата , като статиите през последната година - тюрлюгювеч от исторически лакардии, празни факти и екзистенциални въпроси без отговор .....Може да е приятна за четене, но безсмислена !
    Единственото навеждащо за някакъв извод от миш-маша е заглавието , че няма ЕС - НЯМА ЕВРОПА !

    [email protected]
  2. 2 Профил на xm...
    xm...
    Рейтинг: 3302 Неутрално

    Интересно ...
    Кръстев наистина ли го мисли това?
    На мен ми изглежда точно според неговата пък оценка за поведението на ЕС при украинската криза ...
    Кръстев ми звучи самовлюбено, отвлечено и пожелателно, използвайки щампи от събития и каламбури с вековна давност за оценка и обяснение на днешните процеси.
    Или поне това внушава на публиката ...

  3. 3 Профил на vladivlad
    vladivlad
    Рейтинг: 579 Неутрално

    Кръстев не може да направи един логичен анализ на случващото се в настоящето, но тръгнал да се прави на футурист.
    Предлагам да си зададе и помъчи да си отговори поне на следните въпроси:
    1. Какво искат съвременните европейци?
    2. Могат ли да го получат в рамките на съвременното политико-икономическо устройство на държавите в Европа и самия ЕС?
    3. Какво означава либерална държава и дали, ако значима група от поданиците и искат да се самоопределят и отделят, либералната държава дава възможност на тези хора да си изразят свободно мнението или прави всичко възможно това да не се случи?
    4. Ако на думи имаме свободен пазар и например една българска компания може да си купи една машина директно от френския и производител и да получи сервизно обслужване от френски инженери, но на практика е задължена да работи с българския офис, въпреки че не получава добро обслужване, в какво всъщност се изразява свободността на пазара?

    Do or do not. There is no try. Yoda
  4. 4 Профил на WWW
    WWW
    Рейтинг: 344 Неутрално

    Кажете ми кой финансира Иван Кръстев да кеси в Виена, и аз ще ви кажа какво ще пише в книгата му, какви идей ще се пропагандират от Кръстев.

  5. 5 Профил на дерибеев
    дерибеев
    Рейтинг: 3882 Неутрално

    леко напукан лед ли се долавя

    всеки коментар може и ще бъде използван срещу вас
  6. 6 Профил на xm...
    xm...
    Рейтинг: 3302 Весело

    леко напукан лед ли се долавя
    —цитат от коментар 5 на дерибеев

    Не мисля.
    По-скоро пълноводна река. И се носим на вълните ...
    Вишньовъй сад някакъв ...

  7. 7 Профил на tamada
    tamada
    Рейтинг: 834 Неутрално

    Ако... една българска компания може да си купи една машина директно от френския и производител... но на практика е задължена да работи с българския офис... в какво всъщност се изразява свободността на пазара?
    —цитат от коментар 3 на vladivlad


    В това, че можеш да си купиш подобна китайска машина.
    Свободата винаги се е изразявала в това, да се допускат други търговци на същия пазар, а не в това да задължаваш собственика да си ръководи бизнеса по определен начин. Дори французите да са формално "монополисти" (тоест да правят най-добрите машини в твоята област) никой не те задължава да купуваш от тях. Всеки има право да влезе на този пазар, да стане най-добрия и да се пребори за клиенти. И обратно - тях никой не ги задължава да продават и обслужват само през централата.

  8. 8 Профил на musashii
    musashii
    Рейтинг: 810 Неутрално

    Европа никога няма да бъде обединена,така както са обединени САЩ или Китай.Прекалено различни са държавите като богатство,манталитет на хората,закони и социално-битово устройство.Проблемът на богатите държави като Германия,Великобритания,Швеция е че са залитнали прекалено наляво и хрантутят на социални помощи поколения хора,които нямат желание да работят.В Източна Европа пък се отиде в другата крайност и жизненият стандарт се жертва в името на печалби на бизнеса.В резултат милиони напуснаха тези държави и отидоха там,където оценяват достойно труда им.Ако богатите държави отрежат хрантутниците ще настанат бунтове,източноевропейските правителства и особено българското са обвързани с бизнеса и никога няма да направят стъпки за повишаване стандарта на живот.Така че нещата ще си продължават както досега.СЕЩ-съединени европейски щати няма да има.Което може би било най-доброто решение.

  9. 9 Профил на Иван K
    Иван K
    Рейтинг: 1676 Неутрално

    Аз съм математик. След 1990 г започнах да работя с икономисти и тогава за първи път се докоснах до модерните икономически инструменти. Тогава с очите си видях, че икономиката била наука с по- сложен математически апарат дори от инженерните науки. Сега виждам как Иван Кръстев работи върху процеси, които се описват математически. Любопитно е, че тази година се получи Нобелова награда за теория обясняваща как се вземат погрешни решения. Началото на всички тези теории беше поставено веднага след 2 св.в. от двама математици, които изследваха поведението на множествата - независимо дали става дума за множество хора или мравки или риби...

    подпис
  10. 10 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 5827 Неутрално

    Предговорът звучи обещаващо...

    Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert
  11. 11 Профил на tqh42306221
    tqh42306221
    Рейтинг: 496 Неутрално

    [quote#7:"tamada"][/quote]
    Пишеш глупости.Ти китайска машина можеш да си купиш дори и в путинова Русия.Там даже ще е по-лесно щото алибаба отвориха местен склад.Човека те пита правилно.Имам някъв технически сервиз.Искам да мога да ремонтирам нови коли Мерцедеси или перални Миеле.На за целта ми трябва документация,софтуер и прочие за новите им модели-все неща които не могат да се намерят свободно.Комшийския сервиз е официално оторизиран за Миеле/Мерцедес и ги получава безплатно дори.

    Мама,льотчика люблю,я без льотчик не магу.Он летает на высока,набывает на дълбока!
  12. 12 Профил на tqh42306221
    tqh42306221
    Рейтинг: 496 Неутрално

    Аз нямам право дори и да ги закупя.За производителя така е най-добре-има оторизиран сервиз съгласно законите на страната който да отстранява проблемите докато изтече гаранцията.А като се повреди 1ден след като изтече гаранцията-най-добре че няма квартален сервиз-така се повишава вероятността клиента да иде да си купи направо нов уред,а не да ремонтира стария.А ще се повреди 1ден след изтичането на гаранцията щот отдавна има т.нар."планирано остаряване".

    Мама,льотчика люблю,я без льотчик не магу.Он летает на высока,набывает на дълбока!
  13. 13 Профил на tqh42306221
    tqh42306221
    Рейтинг: 496 Неутрално

    Така малко по малко с тая хитра схема убихме кварталните сервизи,бакалнички,хранителни магазини и всичко квот се сетиш малко.И създадохме гигантски конгломерати във всеки сектор от услугите и производството.Да го кажа с две думи-създадохме се "капиталистически апеката".Големите вериги от супермаркети са точно това.Те не дават на местния производител,бакалин,хлебарин-да диша.А те бяха в основата на средната класа.А когат убиеш средната класа-после идва Хитлер.

    Мама,льотчика люблю,я без льотчик не магу.Он летает на высока,набывает на дълбока!
  14. 14 Профил на tqh42306221
    tqh42306221
    Рейтинг: 496 Неутрално

    Комшийския сервиз е на някой червен куфар в БГ,а в Германия-на някой дето и баща му и дядо му са ги били пачки по задниците...Къде тука ти видя свободната икономика,къде видя равния старт в конкуренцията!?
    И ако си мислиш че зелките в Брюксел седят и бездействат и не знаят за този проблем-То си в дълбока грешка.Много отдавна излязоха с патетична декларация и призиви за решаването му...И с нея си и останаха. http://www.europarl.europa.eu/news/bg/press-room/20170629IPR78633/iep-nastoiava-za-po-dlghotraini-i-po-liesni-za-riemont-stoki

    Мама,льотчика люблю,я без льотчик не магу.Он летает на высока,набывает на дълбока!
  15. 15 Профил на zippie
    zippie
    Рейтинг: 466 Любопитно

    До коментар [#4] от "WWW":

    ... и аз ще ви кажа какво ще пише в книгата му, какви идей ще се пропагандират от Кръстев.
    —цитат от коментар 4 на WWW


    А вземи първо да ме светнеш какво е това "идеЙ", па после ми думай за икономика, финанси и какво било пишело в книгата.

  16. 16 Профил на ksw28502005
    ksw28502005
    Рейтинг: 237 Гневно

    Читател 22
    Ние тук си приказваме, нищим разните им кръстеветини! А, наследственият комунист и нищо ново неказващия баламурник си кеси във Виена! Видях го с една прокъсана раничка в един ресторант, да си размахва задника из "умиращата" Европа! Що ще този рецитатор на руските опорки в упадъчната Европа,а? Живурка си там където искат да се видят всички мошенници от БСП, ДС или Герб! Разтягат локуми, а ние знаем, че те гледат къде са парите, изтънчения живот и си намигат взаимно, в смисъл," вие сте глупаци, можем всякакви тъпотии да ви рецитираме"!... Ама сме наистина глупаци, щом четем умоблъсканиците на тези, които само търсят парите, нашите!

  17. 17 Профил на Judjuk
    Judjuk
    Рейтинг: 3133 Неутрално

    Философските съждения на Иван Кръстев за разпадането на Европейския съюз ми напомнят за съжденията на Горбачов малко преди разпадането на Съветския съюз. Дали ЕС ще се разпадне трудно като Съветския съюз или по-лесно, ето това е въпроса?

  18. 18 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 2220 Неутрално

    Тъй като либералите са царе на фалшивите новини, а бай Йотов е водещ сред тях, спирам се на второто изречение от въведението, което гласи: "Тя вече излезе в САЩ и в Германия, където стана най-търсеното заглавие сред политологичната литература."

    В последните 6 месеца в класацията на "Амазон" за политическа литература книгата на Иван Кръстев не присъства сред първите 100!!! Същото и в другата меродавна класация на NYT - няма такова животно като Кръстев.

    Е, как да четеш надолу!

  19. 19 Профил на Smoke and mirrors
    Smoke and mirrors
    Рейтинг: 1752 Любопитно

    ... книгата на Иван Кръстев не присъства сред първите 100!!! Същото и в другата меродавна класация на NYT - няма такова животно като Кръстев. Е, как да четеш надолу!
    —цитат от коментар 18 на Lemmy


    Е, аз пък прочетох и си подчертах следното:
    1. Краят на ЕС бил "необратим" (точно като краят на СССР, след който е настъпила "екзистенциална празнота");
    2. Опасността от съветския комунизъм вече била "история" (леле-мале!);
    2. И Путин, и Меркел живеери в "друг свят", далеч от реалния, но все пак е един и същ и за двамата.
    Какво ли друго може да напише политолог, който бе поканен на вечеря от самия Батюшка, на която той взе, че отиде. Само от научен интерес, не заради друго.

    “In an age in which the media broadcast countless pieces of foolishness, the educated man is defined not by what he knows, but by what he doesn't know.” ― Nicolas Gomez Davila
  20. 20 Профил на Lemmy
    Lemmy
    Рейтинг: 2220 Неутрално

    До коментар [#19] от "Непукистка":

    Естествено! University of Pennsylvania Press понася риска да издаде комунистическия драскач, което налага определен презокеански наклон на дискурса. Когато Путлер плащаше тържествения масраф беше друго. И при Мути навремето пак така.

  21. 21 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 307 Неутрално

    До коментар [#20] от "Lemmy":

    Жалко е, че няма кой да напише "След Иван Кръстев".

  22. 22 Профил на MP
    MP
    Рейтинг: 307 Неутрално

    До коментар [#20] от "Lemmy":

    Жалко е, че няма кой да напише "След Иван Кръстев".

  23. 23 Профил на historama
    historama
    Рейтинг: 3828 Неутрално

    "....половината от всички петнайсет-шестнайсетгодишни германски гимназисти не знаят, че Хитлер е бил диктатор, а една трета дори вярват, че е бил защитник на човешките права...."

    Нормално Иване, на фона на това, което излезе за сталинизма и съветската окупация на Източна Европа, включ. и на Източна Германия, ти какво си мислиш?
    Да не говорим, че с посредничеството на Хитлер си върнахме Южна Добруджа, а със съветското посредничество без малко щяхме да загубим и Пиринска Македония.

  24. 24 Профил на gianni
    gianni
    Рейтинг: 1343 Неутрално

    Ангела Меркел заключи, че Владимир Путин живее в "друг свят". Три години по-късно въпросът е кой от двамата живее в "реалния свят".

    Голям анализ! Демек този, начело на колхозната империя, който докара поданиците си в състояние да шльокат баяришник и да се хранят с боклуци е реалист и голям разбирач. А бе друго си е да си крадеш територия от съседите си и да печелиш симпатията на Северна Корея и Венецуела.

  25. 25 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 4276 Неутрално

    UNITED EU UNION

    Много едностранчиво.

    "Евразия след СССР"
    е по-подходящо заглавие за познайностите на таварища.

  26. 26 Профил на dnevnikar
    dnevnikar
    Рейтинг: 4276 Неутрално

    секи 4ти км

    Пенсилвания...
    Гюленисти казват щъкат там по нечия задърка :)

    До коментар [#20] от "Lemmy":
    До коментар [#19] от "Непукистка":

    Естествено! University of Pennsylvania Press понася риска да издаде комунистическия драскач, което налага определен презокеански наклон на дискурса. Когато Путлер плащаше тържествения масраф беше друго. И при Мути навремето пак така.

  27. 27 Профил на qrn08547981
    qrn08547981
    Рейтинг: 5 Неутрално

    Перфектен текст - и като политологическо съдържание и обосновка, и като литературен език! Иван Кръстев е един от водещите и най-ценени политолози в света, с редовна коментаторска рубрика в най-авторитетния вестник в света - Ню Йорк Таймс. Истинско удоволствие е да се слушат и четат анализите му, които винаги са максимално обективни и които винаги разглеждат конкретния проблем от възможно повече посоки. А книгата му "След Европа" в момента е хит на няколко езика.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK