'Heroes' на Дейвид Боуи - 40 години по-късно

Обложката на албума, издаден на 15 октомври 1977 г.

© RCA

Обложката на албума, издаден на 15 октомври 1977 г.



В края на 70-те години Дейвид Боуи (1947-2016) извървява трудния път от зависимостта към независимостта - и в личен, и в творчески план. Излезлият преди 40 години албум 'Heroes' е един от най-добрите примери в музикалната история как в положение на несигурност и в процес на промяна, се получават най-интересните резултати - и постоянно напомняне, че независимо от трудностите, всеки може да е "hero, just for one day".


'Heroes' (кавичките са ирония от страна на Боуи) е втора част от т.нар. "берлинска трилогия", която започва с Low (излязъл през януари същата година) и завършва с Lodger (1979). Преди издаването му, той е промотиран от RCA Records със слогана "Има стара вълна, нова вълна и Дейвид Боуи".


Този кратък, но творчески интензивен период, е най-експерименталният в кариерата му и първият, в който той не изгражда специфичен образ/герой около личността, а застава зад песните като самия себе си. Периодът е и нова фаза в личен план – той преминава през тежката зависимост от кокаин и депресивни състояния в средата на 70-те и най-вече около създаването на Station To Station (1976). Резултатите не са мигновени - репутацията на трилогията расте с времето и нито един от албумите всъщност не е особен бестселър по време на издаването си.




'Heroes' е всъщност най-"берлинският" от трите албума като единственият, който е изцяло записан в града и пика на съвместната му работа с продуцентите Тони Висконти и Брайън Ино.


Боуи се мести от Лос Анджелис в Западен Берлин през лятото на 1976 г. в апартамент в Шьонеберг, тогава основно населен с турски имигранти. Друг имигрантски квартал, Нойкьолн, дава името на един от инструменталите в 'Heroes'. Но вместо европейски, влиянията му тогава са насочени към Япония – авторски портрет на японския писател Юкио Мишима виси до леглото му, а обложката и фотосесиите към албум са направени от Масайоши Сукита, работил в същия период и с Иги Поп, който се присъединява към берлинското приключение. Както неведнъж Боуи е казвал: "Отидохме в Берлин, за да избягаме от наркотиците, без да знаем, че отиваме в хероиновата столица на Европа."


Сесиите на Боуи с японския фотограф Масайоши Сукита

© Pinterest

Сесиите на Боуи с японския фотограф Масайоши Сукита


Първите проекти, по които Боуи работи там, всъщност не са свързани с трилогията. Той снима филма Just a Gigolo на Дейвид Хемингс, където има главна роля заедно с Марлене Дитрих, а после продуцира The Idiot, най-експерименталния албум на Иги Поп. Впоследствие Боуи работи и по албума му Lust For Life, чиято едноименна песен намира световна популярност почти две десетилетия по-късно покрай саундтрака на "Трейнспотинг".


По-късно Боуи казва, че е "важно да живееш на място, в което има напрежение" и избира Берлин най-вече заради артистичността на града – тогава в най-големия си творчески ренесанс от 20-те години на ХХ век, а песните му в този период са пряко повлияни от разцвета на електронната музика в лицето на германски групи като Tangerine Dream, Kraftwerk, Neu!, Can. Изоставените фабрики след Втората световна война и отдръпването на бизнесите, се превръщат в пространства за изкуство. В спомените му разделеният град изглежда като "един огромен уъркшоп".


През 2013 г. след близо десет години мълчание, Дейвид Боуи се завърна с албума The Next Day. Обложката му е рядко срещан за него поглед назад - заглавието е просто сложено върху обложката на 'Heroes', а оригиналното заглавие - зачеркнато. Според документалния филм The Last Five Years издателите на албума са били твърдо против оформлението, но Боуи е настоявал до последно тя да излезе именно в този вариант. Точната причина е неизвестна, но първият сингъл от него, Where Are We Now?, е ясно тематично връщане към периода му в Берлин.

© ISO

През 2013 г. след близо десет години мълчание, Дейвид Боуи се завърна с албума The Next Day. Обложката му е рядко срещан за него поглед назад - заглавието е просто сложено върху обложката на 'Heroes', а оригиналното заглавие - зачеркнато. Според документалния филм The Last Five Years издателите на албума са били твърдо против оформлението, но Боуи е настоявал до последно тя да излезе именно в този вариант. Точната причина е неизвестна, но първият сингъл от него, Where Are We Now?, е ясно тематично връщане към периода му в Берлин.


Но има и други причини той да изостави САЩ, освен електронната музика и съвременното изкуство. "Той се развеждаше както със съпругата си тогава, така и с трима адвокати, които го оставиха без пари", спомня си Висконти пред BBC. През следващите десетилетия Боуи постепенно ограничава ролята на мениджърите около себе си и държи все по-голяма дистанция от музикалната индустрия - в края на живота си, екипът му се изчерпва до дългогодишната му асистентка Коко Шваб.



Висконти е всъщност част от многото истории около създаването на едноименната песен от 'Heroes', тогава не особен хит, но впоследствие една от най-известните песни на Боуи. Докато по-голямата част от текстовете в албума са импровизация и без директен смисъл, думите към 'Heroes' са завършени, след като Боуи вижда Висконти да целува приятелката си до Берлинската стена – в продължение на месеци двамата планират композицията да завърши като инструментал.


Когато през 2011 г. Питър Гейбриъл прави своя версия на песента за кавър албума си Scratch My Back, той я определя като песен, която изразява "проява на героизъм в лицето на репресията и отчаянието". След смъртта на Боуи, Heroes е една от най-често изпълняваните му песни.


"Мисля,че песните по някакъв начин хванаха, може би за съжаление, едно чувство на желание за бъдеще, което всички знаехме, че няма да се случи така, както искаме", казва Боуи пред сп. Uncut през 1999 г. Той напуска Берлин в края на 1978 г. и се пренася в Ню Йорк - негов дом до неочакваната му смърт през 2016 г.



Впечатления


"Бях на 13 години, когато "Heroes" излезе", казва пред "Дневник" живеещият в София британски поет и драматург Том Едуард Филипс, който от 80-те години е свързан с музикалната и литературна сцена на Бристол като журналист и автор. Израстването му като слушател съвпада с пънк вълната и групи като The Clash и Buzzcocks. Спомня си, "Берлинският период" на Боуи е бил митология още по време на случването му.


"Студената война беше в разгара си и това, че Боуи беше в Западен Берлин наслояваше определена мистерия около него. За нас във Великобритания той беше като пратеник, който прави репортаж от мястото на събитието." След като събира пари от спестени закуски в училище, той си купува плочата на "Heroes" от най-близкия град, който го има – Ейлсбъри.



"Когато го пуснах, разбрах, че това не звучи като нищо друго, което съм слушал досега. Тази невероятна атмосфера на параноя, меланхолия и дори малко романтика, проникваше във всички песни. В ерата на плочите ефектът беше още по-голям – от едната страна са рок песни като Beauty and the Beast и 'Heroes', а от другата страна ембиънт инструменталите, които отпращат в съвсем различна посока, която се променя отново при последната песен – The Secret Life of Arabia. Няколко години по-късно част от музиката в албума беше включена в германския филм Christiane F., в който и Боуи има малко участие. Спомням си, че заведох приятелката си тогава на прожекция и се оказа, че депресивен филм за зависими от хероина деца в Западен Берлин не е точно подходящ за среща. На следващия ден тя ме заряза. Въпреки това, мисля, че 'Heroes' остава любимият ми албум на Боуи."


Същият филм всъщност провокира Том Кърк, роден в Лондон режисьор, оператор и организатор на културни събития, който от години живее и работи в София, да преоткрие музиката на Боуи през 90-те години. "Спомням си, че заех филма от видеотеката на Нова година. Интересно, че не бях шокиран от портретирането на живота на зависимите във филма, а изключително впечатлен от музиката на Боуи в него – звучеше като саундтрак на диви нощи и безгрижна младост, неща, които мечтаех да преживея като студент по кино в Лондон". След смъртта на Боуи на 10 януари миналата година, той организира прожекция на концертния филм на Дейвид Боуи от 1973 г. (Ziggy Stardust and the Spiders from Mars) във вече затворения софийски клуб с подходящо име за случая - Neu Berlin.



Още парчета история:


Тони Висконти разказва за експерименталното записване на едноименната песен пред BBC 6 в детайли – дори до такива, че в пеенето си в Боуи миксира британски и американски акцент в бекволите.


Флорънс Уелч от Florence and The Machine озвучава близо едночасов материал на BBC 6 за записването и влиянието на "Heroes". "Той винаги е бил влияние за мен, винаги около мен, почти като член от семейството", казва Флорънс и намира паралел с начина, по който се е развила и нейната кариера. "В началото усещах, че да изградя персонаж около себе си е начинът да се предпазя." Иги Поп е един от интервюираните.


По-рано този месец Depeche Mode направиха кавър на Heroes, песента, която всъщност ги събира – през 1979 г. другите в групата намират Дейв Гахан след като го чуват да пее песента в бар в родния им Бейзилдън. Песента е и част от сетлиста в актуалното им турне към новия албум Spirit, и също така част и от концертите на U2 тази година.



Low, 'Heroes' и Lodger наскоро бяха преиздадени като част от боксета A New Career In a New Town (1977-1982).


Дони Маккаслин, един от джаз музикантите във финалния албум Blackstar и един от последните, работили с него, гостува на Plovdiv Jazz Fest на 2 ноември.


Ключови думи към статията:

Коментари (3)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на One Hour
    One Hour
    Рейтинг: 1617 Разстроено

    Романтичната параноя на героя Боуи изразена в много различна и изпълнена с тъга музика.
    С модерността си прикриваше травмите от семейното наследство и копнежа по един по-добър свят. Дано е намерил утеха.

  2. 2 Профил на tsyki
    tsyki
    Рейтинг: 701 Неутрално

    Велик албум. Велико парче.

  3. 3 Профил на pariah
    pariah
    Рейтинг: 1055 Неутрално

    Незаменим, непрежалим.
    Не спирам да си пускам отвремен-навреме, Боуи.
    Има в съвременната рок и поп-музика един фундамент, едни носещи колони, на които се крепи всичко и Боуи е там.
    Не е сам, но не са много.
    Там отиде и Принс. И Фреди Меркюри.
    Винаги ще липсва, винаги ще бъде коректив, Дейвид...
    Вечна му памет.

    - A witty saying proves nothing. Voltaire




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK