От новата книга на Владимир Левчев - Последната метафизическа мутация

Корицата на книгата

Корицата на книгата



За 60-годишнината си Владимир Левчев издаде две книги - "Любов на площада" (с избрана поезия) и "Краят на една епоха (Мутренската култура и залезът на Запада)". Представянето на книгите ще бъде в петък, 20 октомври, в "Перото" от 19 ч. Есе от "Краят..." той предостави за публикуване на "Дневник".

Последната метафизическа мутация


Метафизическите мутации, тоест радикалните и глобалните изменения в мирогледа на мнозинството, се проявяват рядко в човешката история. Пример за това е раждането на християнството. Когато една метафизическа мутация се осъществи, тя се разпространява, без да срещне съпротива, докато не изчерпи своите възможности. Тя помита безогледно икономически и политически системи, естетически възгледи, обществени йерархии.
Мишел Уелбек, "Елементарните частици"


Ползвам термина на Уелбек, без да смятам, че трябва да се приема буквално неговата апокалиптична литературна визия. Последната метафизическа мутация всъщност се е състояла още през XVIII век. Това е станало по време на Просвещението: времето на Лок, Нютон, Волтер и Русо, Франклин и Джеферсън. Американската и френската революции са първите ярки примери за "помитане на икономически и политически системи" вследствие на тази мутация.




На държавния печат на Съединените щати, под недостроена пирамида, над която бди окото на Твореца, пише Novus Ordo Seculorum – това е цитат от Вeргилий, който любителите на конспиративни теории превеждат като "Нов световен ред" (буквалният превод е по-скоро "нов ред на вековете") – времето, когато ще има мир и щастие. За бащите основатели на една нова държава в Новия свят този световен ред са били именно републиката и демокрацията, победили монархията. Ние можем да добавим и капитализма – в едно ново за времето си общество без потомствена аристокрация.


Метафизическата мутация, довела до създаването на този "нов световен ред", който съществува и до днес, е мирогледът на Просвещението. Ако може да се синтезира в едно изречение, това е идеята, че светът е математически изградена структура, в която има причинно-следствени връзки. Енергии на привличане и отблъскване, гравитационни сили организират материята, подреждат и спояват отделните тухли на Мирозданието. Тази вселенска структура, наричана поетично Мироздание, има напълно рационален план. Но ако в света има причинно-следствени връзки, значи има и първопричина. Щом Вселената е рационално изградена, то значи зад нея стои някакъв Висш разум. Метафорично казано, Мирозданието си има Архитект.


Противно на масовите представи Ренесансът, със своето реалистично по форма, но символно по съдържание изкуство ("Мадоната с Младенеца", "Страшният съд", "Раждането на Венера" са реалистични изображения на митологични и религиозни сюжети), както и Великите географски открития (Колумб търси западен път към Индия, за да даде възможност на испанските монарси Фернандо и Исабела да забогатеят и да превземат светия град Ерусалим) и изобретяването на печатната преса (Гутенберг я изобретява преди всичко, за да отпечата Библията) – тази епоха, XIV-XV век, всъщност не е началото на Новото време, на модерността, а по-скоро краят на старото време на християнска Европа. Това е апогеят и оттам самоизчерпването на юдео-християнската метафизическа мутация, която е в основата на западната цивилизация.


Старите монотеистични религии – юдаизъм, християнство, ислям, будизъм, са генетичните кодове на няколко цивилизации, които са малко или много географски и етнически обособени и които и до днес живеят в идеологическа вражда, а доста често и в ужасни кървави стълкновения помежду си. Новата метафизическа мутация – просвещенският хуманизъм и рационализъм, както математиката и паричната система – не е етнически или географски обособена. Тя има глобален характер. Парите не миришат и нямат религия. Две и две прави четири за всички раси и култури. Хуманистичната идея, че всички хора са равноправни индивиди, също не е религиозно, географски или етнически обособена.


От века на Просвещението насам последната метафизическа мутация "помита безогледно икономически и политически системи, естетически възгледи, обществени йерархии..." (Просвещението е предхождано от кървави религиозни войни в Европа.) Тази мутация няма да спре своя ход, преди да се е появила нова метафизичeска мутация. Но такава засега не се е появила. И дори ми се иска да мисля, че последната, просвещенската, едва сега започва да разгръща докрай своя потенциал като каскада от научно-технически и политически революции и радикални промени в живота на цялата планета.


Аз съм по-скоро на страната на Макс Вебер в неговата книга "Протестантската етика и духа на капитализма", както и на романиста Мишел Уелбек, който казва, че "мирогледът, възприет в даден момент от членовете на едно общество, определя неговата икономика, политика и нрави", отколкото на страната на Карл Маркс, който твърди, че битието определя съзнанието. Наистина, битието до известна степен определя съзнанието, или по-точно подсъзнанието, на отделния индивид: материалното състояние, както и опитът от ранно детство създават комплекси, емоции и навици, които трудно се преодоляват и донякъде определят живота на индивида. Но всеки индивид има все пак различна генетична предразположеност. И всяко общество има своя генетичен код, културна и идеологическа основа, върху които е изградено. Вродената агресивност може да ни тласне към престъпление или към професионален успех, към колонизация и робство или към подобряване на качеството на живота, но тя, агресивността на човешкия род, е предопределяща.
Древногръцката митология е генетичният код на античната цивилизация, която създава науките и философията. Християнството е генетичният код на европейската цивилизация. Ислямът – на близкоизточната цивилизация, която през Средните векове съхранява по-добре античното наследство, отколкото западноевропейската. Юдаизмът е прародителският генетичен код и на двете други библейски цивилизации.


Последната метафизическа мутация, просвещенският научен мироглед, не е географски или етнически ограничена. Тя води до мощни вълни от глобални промени. В технико-икономическо отношение сме били свидетели, грубо казано, на три вълни на глобални промени от Просвещението насам: индустриалната революция от XVIII-XIX век, големите технически изобретения (телефон, електричество, радио, кино, двигател с вътрешно горене, самолет, поточна лента) от края на XIX и началото на XX век и последната революция на информационните технологии от 90-те години на миналия век.


В социално-политическо отношение също е имало, грубо казано, три революционни вълни през изминалите три века. Общата просвещенска идея е, че хората имат равни права и Народът е суверенът в държавата. Но през XIX век се водят националноосвободителни революции. Основното противопоставяне тогава е империя – нация. През XX век, след Първата световна война, започва безпрецедентно кръвопролитна битка между две нови тоталитарни идеологии, по различен начин базирани на просвещенските рационалистически и егалитарни идеи, но и враждебни на тях: националсоциализъм и комунизъм.


Първата от тези тоталитарни идеологии се основава на подчинението на индивида на нацията, а втората – на подчинението на индивида на социалната класа. През втората по- ловина на миналия век, до края на Студената война, противопоставянето беше между идеологията на индивидуалната свобода и идеологията на равенството. В комунистическото общество индивидуалната свобода беше драстично ограничена в името на равенството. Макар че във "Фермата" отново се създаде класа на "по-равните" животни. А по-надарените трябваше да се приравняват с посредствените. Така че при втората революционна вълна през XX век основното противопоставяне беше индивид – общество.


Религиозният фундаментализъм, възродил се в края на XX век, е истеричен опит да се съживят старите религии като защита срещу рационалистическия просвещенски хуманизъм, който фундаменталистите виждат като корен на злото. Без религиозни ценности обществото губи моралния си фундамент. Тук опозицията и основната идейна битка е между традиционния религиозен фундаментализъм (не само ислямизъм, защото има и християнски, и еврейски религиозен фундаментализъм) и един нов светски, схоластичен фундаментализъм. Както догмите на религиозния фундаментализъм, така и либералните догми на политическата коректност водят и до цензура, и до ограничаване на индивидуалната свобода. Например един университетски преподавател може да бъде анонимно обвинен от друг преподавател, че е погледнал трети преподавател по лош, да кажем, сексуален, сексистки или расистки начин, без дори обвиненият да знае кой точно го е обвинил. Алън Гинзбърг, който е бил съден за употреба на нецензурни думи в поезията си, поколенията на битниците и хипитата от 1950-те и 1960-те са имали съвсем друга представа за равноправие и индивидуална свобода. Догматизирането на либерализма го стерилизира и убива.


Всичко това става в рамките на последната метафизическа мутация – на просвещенския хуманизъм и доминацията на рационалистичния научен мироглед. Не трябва обаче да се забравя, че повечето от просвещенците не са били атеисти, а деисти. Те са вярвали в Архитекта на Вселената, вярвали са, че материалната вселена е продукт на Висш разум, а не е царство на инерцията и хаоса. Така че популярната както сред атеистите, така и сред фундаменталистите опозиция религия – експериментална наука е фалшива. Атеизмът не е логическо следствие от научния, рационалистичен светоглед. Ако има причинно-следствени връзки, трябва да има и първопричина. Ако има рационална организация на света, трябва да има и Разум, създал света. Тази просвещенска идея по никакъв начин не противоречи на еволюционната теория или на която и да е друга теория, базирана на експериментални доказателства и научно мислене за сетивно достъпния свят.


От друга страна, фундаменталистичното абсолютизиране и буквализиране на Библията или на която и да е друга свещена книга няма нищо общо с истинската религиозност. Истинската религиозност, или духовност, е вярата във върховната ценност на духа и безсмъртието му и вярата във Висш разум. Безсмъртието впрочем вероятно е възможно и по научен път.


"Любов на площада", издадена от "Жанет 45"

"Любов на площада", издадена от "Жанет 45"


В днешния свят, през второто десетилетие на XXI век, изглежда, се очертава новото основно противоречие и една нова потенциална революция, макар и пак в рамките на просвещенската парадигма. Казано на политически език, очертава се противоречието между либералната демокрация и капитализма – двата основни стълба на просвещенската метафизическа мутация.
Вулгарният материализъм и прагматизъм, доведени до крайност (всичко е биология, борба за оцеляване и борба за власт, няма Бог, няма морал, има само закони в обществото, които позволяват на по-богатите да живеят необезпокоявани от по-бедните, както и борба между нациите за надмощие, лични и национални материални интереси), създават едно бездуховно консуматорско общество. В това общество на финансовите интереси и лобизма демокрацията се ограничава. Богатите стават все по-богати, докато бедните стават относително все по-бедни в световен мащаб, макар че научно-техническата революция по принцип би трябвало да подобрява живота и на най-бедните. Очертава се нова пропаст между бедни и богати в световен мащаб, а средната класа изтънява. Това може да доведе до експлозия и нова революция, световна война или екологична катастрофа.


Срещу вулгарните материалисти, които вярват само в своя личен материален интерес, стоят хората, които вярват във висшата ценност и безсмъртието на духа. Те не харесват аморалния свят на вулгарния материализъм, в който по-силният изяжда по-слабия, само за да бъде накрая и той изяден от най-силния – червея.


Хората, които поставят духовното над материалното (и виждат висша ценност в човека като духовно същество), имат различни убеждения – някои изповядват традиционни религии – християнство, ислям, юдаизъм, будизъм, други – ню ейдж духовност (като последователите на учителя Дънов), има младежки протестни антикапиталистически и екологични движения, има и привърженици на атеистичния или агностичен хуманизъм, които поставят духовните ценности над материалните. Всички тези хора трябва да осъзнаят, че всъщност имат обща кауза: да спасят света от екологичната и духовна катастрофа, към която вулгарният материализъм го води.
Наистина звучи утопично да си представим как ще се прегърнат вярващи католици, вярващи мюсюлмани и заклети атеисти. Но не изглеждаха ли преди един век утопия и европейският мир, и единството на Европа, Европейският съюз?


(Брекзит референдумът и възходът на новия националпопулизъм в Западния свят само показват, че светът не се движи по възходяща права. В допълнение към закона за при- чинно-следствените връзки действа и законът на Мърфи, според който всичко, което може да се провали, ще се провали... Материалният свят, за разлика от духовния, от света на идеите, никога не е бил съвършен.)


Все пак всичко това все още става в рамките на последната метафизическа мутация. Глобалният свят, създаден от идеите на Просвещението, не е достигнал още своя апогей, своя Ренесанс, за да отмре. Все още науката не е разгадала принципите на Мирозданието. Нито е изградено едно рационално и хармонично общество на Земята. Не се е случила все още и нова метафизическа мутация, макар че светът толкова бързо се изменя, че тя може скоро да се случи.


Текст, озаглавен "Последната метафизическа мутация", е публикуван в портала "Култура"

Ключови думи към статията:

Коментари (6)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1718 Неутрално

    Бъдещето е непредвидимо и въпросите за него нямат отговори в миналото.
    И да, битието е това, което определя съзнанието. Маслоу "харесва" това.
    На гладен стомах не се философства.
    Не понасям тези "духовно извисени" индивиди, които оправдават своята материална и социална нищета(без пари няма свобода, скандално, но е така) с личен избор, какъвто те никога не са правили, а просто не са имали сили да се борят.
    Иначе материализмът не е непременно вулгарен, той просто Е. И не е непременно антипод на духовното, а понякога негово проявление.
    Става вулгаре и опасен, когато се превърне в самоцел и статус, когато се премахне духовния елемент от него.
    Въпросът е, как да се организира обществото, така че бездуховното материално да не може да пречи на материалния израз на духовното, лишавайки го от всякаква материална база за това.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  2. 2 Профил на tsvetko_51
    tsvetko_51
    Рейтинг: 1973 Неутрално

    Факт е и веки може да го види, че най-общо казано, човешкото общество не се развива линейно и не се развива само постъпателно, а и в различните периоди се редуват превес на духовното или материалното начало.
    В този смисъл аз смятам, че не става дума за отделни фази, при които настъпва изчерпване на едната и замяна от друга, а просто за фазово (дори в техническия смисъл на думата ) разминаване и неизбежното им допълване, като дори и честотата на т.н. от мен "фази" не е еднаква и за двете или постоянна за всяка от тях.
    При това и двете основни направления при всяка своя следваща проява ( да го наречем фазов възход) се проявяват на ново, по-високо и по- резултантно ниво, така че нещата най-общо казано и взето като тенденция в дълги исторически периоди се развиват положително.
    Малко е жалко и дори неприятно, че нашия личен живот е доста по-кратък от фазовия период на това развитие и като се случи на отделния човек, може да се окаже че е изтеглил късата клечка и си е преживял живота като роб, гладиатор, бачкатор в ужасни усовия или обратно, преживял един нормален пълноценен и удовлетворителен за него живот, но не виждам какво би могло да се направи по въпроса:).
    Но безспорно текста, част от книгата на Лечев по който коментираме, според мен е интересен, добре написан и най-малкото ни кара да се замислим малко по-дълбоко, а не да се отдаваме на неизбежните, но най-често дребни ( да не кажа дребнави:)) житейски грижи.

  3. 3 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1718 Неутрално

    До коментар [#2] от "tsvetko_51":


    Малко е жалко и дори неприятно, че нашия личен живот е доста по-кратък от фазовия период на това развитие и като се случи на отделния човек, може да се окаже че е изтеглил късата клечка и си е преживял живота като роб, гладиатор, бачкатор в ужасни усовия или обратно, преживял един нормален пълноценен и удовлетворителен за него живот, но не виждам какво би могло да се направи по въпроса:). Но безспорно текста, част от книгата на Лечев по който коментираме, според мен е интересен, добре написан и най-малкото ни кара да се замислим малко по-дълбоко, а не да се отдаваме на неизбежните, но най-често дребни ( да не кажа дребнави:)) житейски грижи.
    —цитат от коментар 2 на tsvetko_51


    Прекомерна доза фатализъм и примирение има във вашето мнение, струва ми се.
    Избор винаги има. Никой не е длъжен да живее живот, който не е длъжен да търпи.
    Вижте палестинските (и всякакви други)атентатори например. Не че ги оправдавам, просто давам за пример хора,които не желаят да живеят на всяка цена, а осмислят смъртта си, според техните си разбирания и ценности.

    Да, това е краен пример,разбира се. Има и много други форми на борба и отричане на условията. Всичко е гъвкаво и според случая. В края на краищата всички ще умрем. Важно е качеството, не количеството.
    Говорите за някакъв "нормален пълноценен и удовлетворителен" живот. Нали не забравяте, че всеки има свои собствени критерии за тези понятия?
    Уеднаквавянето на ценностите и критериите, струва ми се е невъзможно :)

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg
  4. 4 Профил на ijj
    ijj
    Рейтинг: 1078 Неутрално

    "Хората, които поставят духовното над материалното (и виждат висша ценност в човека като духовно същество), имат различни убеждения"

    Така е, убежденията може да са различни, но винаги има нещо общо в житейската практика - че тези хора ценят и духовните постижения, не само материалните. Това разделение между духовни и материални резултати е малко условно, разбира се. Но ако например при издаването на една книга материалните показатели могат да са печалбата и големината на тиража, един духовен показател може да е идейносто и естетическо въздействие на книгата.

  5. 5 Профил на ijj
    ijj
    Рейтинг: 1078 Неутрално

    Към коментар 4:

    Извинявам се, последните думи от коментара са:

    идейното и естетическо въздействие на книгата.

  6. 6 Профил на Боян Таксиров
    Боян Таксиров
    Рейтинг: 1718 Неутрално

    До коментар [#4] от "ijj":

    "Хората, които поставят духовното над материалното (и виждат висша ценност в човека като духовно същество), имат различни убеждения"

    Така е, убежденията може да са различни, но винаги има нещо общо в житейската практика - че тези хора ценят и духовните постижения, не само материалните. Това разделение между духовни и материални резултати е малко условно, разбира се. Но ако например при издаването на една книга материалните показатели могат да са печалбата и големината на тиража, един духовен показател може да е идейносто и естетическо въздействие на книгата.
    —цитат от коментар 4 на ijj


    Проблемът е, че често хората влагат в "духовното" това, което на тях им изнася.
    "Идейното и естетическото" също са относителни понятия, и нерядко зависят от контекста на обстоятелствата и контекста на наблюдаващия.

    mutricata.blogspot.bg deinstall.blogspot.bg




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK