Симо Лазаров и как електронната музика навлезе в България

Неотдавна албумът "Градът" (1985) на Симо Лазаров ми попадна съвсем случайно в YouTube чрез събиращия електронна музика от Източна Европа канал Funked Up East. От първите минути разбрах, че става въпрос за голям пропуск: композициите в него звучат съвсем адекватно на времето си, а в постоянно връщащото се към естетиката на 80-те години настояще – дори съвременни.

Симо Лазаров е роден през 1948 г. в София, в семейството на Леон Лазаров, цигулар и диригент. Свири на пиано от петгодишен и е на сцената от 1965 г., първоначално с рок групи като "Младост", а после "Везни". Насочва се към електронната музика в началото на 80-те години, която определя като съчетание на всички негови интереси. Началото на този етап в творческия му път е съпътствано с продуктивност – между 1982 – 1990 г. той има девет издания за "Балкантон".

Никога не е спирал да бъде активен музикант и композитор, като проектите с негово участие, от албуми през саундтракове и различни колаборации, са над 30. Автор е на музиката на близо 100 филмови продукции, работил е по около 80 телевизионни и театрални постановки.

Най-новият му албум е вдъхновеният от библейска легенда "Притча за Савската царица" и датира от тази пролет. Този месец той е зает с организацията на поредното издание на фестивала за електронна музика "Вселената на компютърната музика" в НБУ, който започва на 1 декември. Под това име събитието, колаборация с негови студенти, съществува от 2000 г., но води корените си от фестивал в същата посока, който Лазаров организира в Гоце Делчев през 1989 г.

Срещи на Фен клуба на електронната музика в София, Пловдив, Шумен и Бургас между 1986-1988

"Винаги съм се интересувал от по-технологическата част от музиката. Примерно през 1961-1962 г. сам си направих електрическа китара, тъй като беше твърде скъпо да си купя такава", разказва Симо Лазаров пред "Дневник". В този период период му попада донесена от САЩ плоча с творби на едни от първите композитори, работили в полето на електронната музика и звукоизвличането, сред които Карлхайнц Щокхаузен (1928-2007) и Лучано Берио (1925-2003). Това издание е и въведението му в различните течения на електронната музика – германската, френска и италианска школа. "Слушах плочата тайно. Тогава никой не говореше за електронна музика, нямаше интерес дори и сред приятели, които бяха професионални музиканти."

Хоризонтите му се разширяват още повече, когато учи в Прага между 1966-1967. "Точно тогава навлизаше електронния орган, всяка събота ходих на литургии, само за да го чуя на живо." Връща се в София малко преди Пражката пролет. "В Чехословакия се усещаше, че става нещо по-различно, отколкото в другите социалистически страни – имаше много по-голямо усещане за свобода."

През годините музикалното му образование включва следване в Братислава в края на десетилетието, Париж в края на 70-те, а през 90-те специализира в Мичиган, Париж и Тел Авив. Още през 70-те години започва преподавателска дейност, а от над 20 години е част от НБУ, където е директор на програма "Компютърни системи и технологии в музиката". Преподава и в Израел.

Симо Лазаров по време на презентация, в края на 80-те години

През 70-те е вече наясно с творчеството на изнеслите електронната музика пред по-широка публика Tangerine Dream, Kraftwerk, Жан-Мишел Жар. "Но никой не подхождаше към това сериозно. Електронната музика изисква ежедневно отдаване, а повечето колеги не виждаха смисъл, тъй като това отдаване нямаше никакъв комерсиален аспект."

Отдаването дава резултат с откриването на Студиото за електронна музика в БНР през 1973 г., тогава оборудван със синтезатор, който го има само на още няколко места в Европа. Дори и след това, Симо Лазаров е като че ли сам за себе си на българската музикална сцена. "Имаше критика и то лоша – не бях завършил Консерваторията, а там дори все още не се преподава електронна музика. Критериите бяха непознати, музиколозите не знаеха за какво става дума."

Популяризирането в България се случва с организирането на фен клубове на електронната музика из страната. Първият се основава в София през 1983 г., на следващата година такъв е открит в Пловдив, а впоследствие във Варна, Русе и Бургас, където често публиката е най-многобройна и изцяло от млади хора. На тези срещи Симо прави демонстрации на нова техника, представя и пуска плочи с нова музика, свири на живо, разказва за историята на течението и изразните средства. "Тогава журналистите по градовете помогнаха много за популяризирането на фен клубовете."

Голяма част от младите, които посещават презентациите, по-късно се занимават с музика и ставали диджеи, като Симо намира определена връзка между този период и групи като "Нова Генерация" и "Клас", които са сред първите, които експериментират с електронно звучене и ню уейв естетиката.

През 1992 г., покрай първото издание на Фестивала за електроакустична, електронна и компютърна музика, излиза българското участие в поредицата компилации Looking East. В проекта той събира български композитори, които досега не са били свързани с електронните изразни средства – освен артефакт, албумът реално обединява еднократни експерименти от включените имена.

Сега сутрините на Симо Лазаров обикновено започват със симфонична музика, сред новите албуми, които е слушал, е последният на Vangelis. Любопитен е към проектите на Иван Шопов (електронният артист зад Бalkansky и Cooh). Дистанциран е от актуалните направления на електронната музика като например техното, като прави разлика между нея и просто музика, която просто използва електронни изразни средства.

Не изключва някой ден да направи творчеството си по-добре разпространено онлайн, но не мисли, че има достатъчно интерес към дискографията му. Засега то е най-лесно достъпно в YouTube - в профила му може да откриете близо 500 видеа.

Напоследък събира спомените си и се чуди дали да не ги оформи като книга покрай 70-годишнината си, но също не е сигурен дали тези моменти ще са интересни на по-широка публика. "Но пък студентите понякога се интересуват повече от случките, отколкото наука."

Липсва му определена централизираност в начина, по който се информираме днес и без да задълбава, има критично отношение към социалните мрежи и начина, по който повече възможности за информиране, не довеждат задължително до знание. "Студентите знаят все по-малко – технически всичко се научава, но откъм култура и история липсват наслагвания. "

Симо Лазаров не би искал да дава директни съвети или диагноза на времето.

"Но важното е композиторът да не остане единствения слушател на своето произведение. И това, което прави, да отговаря на съвременните критерии. Ако го прави, рано или късно, то ще стигне до световната сцена. Но от друга страна липсват критерии и по-широко музикално възпитание, включително в семейството."

Информация за предстоящия фестивал в НБУ може да се намери скоро на music.nbu.bg.