Фестивалът в Солун - най-интересното от актуалното кино на хвърлей разстояние

"Стопаджията"

© Екип на филма

"Стопаджията"



За домакинството си като европейска столица на културата през 1997 г. Солун превръща бившето си пристанище в арт зона – тухлените хамбари запазват автентичната си външност, но отвътре са преобразени в киносалони, изложбени зали, барове, музей на историята на гръцкото кино. В тези четири пристанищни салона плюс още два в близкото кино "Олимпион" на площад "Аристотел" от 2 до 12 ноември се прожектираха филмите от 58-ия Солунски международен кинофестивал, един от най-важните на Балканския полуостров, със сърцата подборка на интересното от световното кино и пространен обзор на новите гръцки и балкански филми.


Селекцията беше богата и питателна, също като тамошната мусака, която, оказа се, притежава такива екстри като патладжан, тиквичка и картофено пюре. Поне така беше в любимото ми ресторантче, едно от многото партниращи си с фестивала заведения в центъра на Солун, където зрителите ползват отстъпка, ако покажат билет за прожекция в същия ден.


"Тези дългокоси нощи"

"Тези дългокоси нощи"


Десетте дни преминаха с пълни зали, вълнуващи гости, многобройни дискусии, филмов пазар, концептуални изложби, късни партита. Сред притегателните особености на Солунския кинофест са ежегодните ретроспективи на актуални и позабравени режисьори, като тази година пълна такава имаше Илдико Енеди, която присъстваше на повечето прожекции за дискусии с публиката. Откриващият филм беше нейният "За тялото и душата", необичайна любовна история на фона на кланица в типичен поетично-магичен стил, получил "Златна мечка" от "Берлинале". Специален гост с пълна ретроспектива беше и Рубен Йостлунд, спечелил "Златна палма" в Кан с филма си "Квадратът", провокативна и шантава сатира за лицемерието в света на изкуството. Любопитно беше и представянето на всички режисьорски творби на Ида Лупино, една от първите холивудски режисьорки и първата жена, режисирала криминален филм през 1953 г. "Стопаджията" е съвършено изпълнен трилър, който успя да въздейства и 64 години след направата му.




Желанието за вървене в крак с актуалните тенденции е проявено и в наличието на специална рубрика за трите финалиста за наградата "Лукс" на Европейския парламент, която отличава филми, предизвикващи дебати за европейската интеграция: "Уестърн" на Валеска Гризебах, реалистична драма за няколко немски работници на дълга командировка в гранично българско село, която поставя въпроса за неразбирането и несъвместимостта; "Кръвта на саамите" на Аманда Кернел, за трудностите на момиче от малцинството саами, коренно за Скандинавския полуостров; и "120 удара в минута" на Робен Кампийо, история за група гей активисти в началото на 90-те във Франция, спечелил "Гран при" в Кан. (Вчера "Кръвта на саамите" бе обявена за победител - бел. ред.)


"Кръвта на саамите"

"Кръвта на саамите"


В международното състезание традиционно се надпреварват първи и втори пълнометражни филми на автори от цял свят. Тази година те бяха концептуално обединени от темата "нуждата от корени", заета от едноименната книга на френската мислителка Симон Вейл. Сред общо четиринайсетте участници журито избра да даде "Златния Александър" за най-добър филм на "Гарвани", пълнометражният дебют на Йенс Асур, който показва суровия живот на земеделец и сина му, който мечтае за живот другаде – съвършена илюстрация на темата за изкореняването и вкореняването. Отличени бяха също "Без дата, без подпис" на Вахид Джалиланд ("Сребърен Александър"), "Зимни братя" на Хлинур Палмасон ("Бронзов Александър"), "Карго" на Жил Кулие (сценарий), "Лъки" на Джон Карол Линч (награда на публиката). Моите лични симпатии отидоха при "Синът на София" на Елина Псику (също като "Уестърн" копродуциран от българската "Чучков брадърс"), приказно и меланхолично красива история за израстването на момче, принудено да живее в непозната страна с непознат баща, "Теснота" на Кантемир Балагов, нежен и тежък разказ за едно еврейско семейство във враждебно севернокавказко градче, с блестяща игра на Даря Жовнар, която ѝ заслужи наградата за най-добра актриса, и "Тези дългокоси нощи" на Херардо Калагуи, който проследява няколко дни от живота на три транссексуални жени във Филипините.


Рубриката "Балкански преглед", която съществува от 1994 с цел да представя интересното от регионалното кино, беше разделена на две секции – традиционната за нови филми, в която участваше "3/4" на Илиян Метев, игралният дебют на режисьора на "Последната линейка на София", нежно проучване на трима тихи, но дълбоки персонажи – баща, дъщеря и син; и "Кино и литература", в която бяха показани класически адаптации на литературни произведения, сред които "Козият рог" и "Крадецът на праскови".


"120 удара в минута"

"120 удара в минута"


В рамките на фестивала се провежда и такъв на гръцкото кино, който дава панорамен изглед към местните продукции от последната година. Заглавията в него бяха точно 50, като сред тях по време на наградите се отличи комедията "Твърде много инфо се рее над главата ми" на Василис Христофилакис, избрана за най-добър гръцки филм от няколко различни журита.


Направи впечатление и наличието на много от текущите номинации за чуждоезичен "Оскар": немският In the Fade, италианският A Ciambra, албанският "Разсъмване", финландският "Том Финландски", исландският "Под дървото", сръбският "Реквием за госпожа Й.", словенският "Миньорът", южноафриканският "Раната", изобщо пиршество за всички, които обичаме да откриваме света и себе си през киното.

Ключови думи към статията:

Коментари (0)




За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK