Стоян Дойчев или Асенчо от "Възвишение" - "един прекрасно простоват чиляк"

Стоян Дойчев или Асенчо от "Възвишение" - "един прекрасно простоват чиляк"

© Юлия Лазарова



"Възвишение" се превърна в българското киносъбитие на 2017 г. - година, в която не липсваха нови български премиери. С над 130 хиляди зрители екранизацията по романа на Милен Русков е най-гледаната от тях, едно от петте най-търсени заглавия на новото българско кино от 1998 г. насам (виж класацията) и единственото българско в топ 10 на всички филми на голям екран за 2017 г. Сред многото неща, с които филмът на Виктор Божинов надмина очакванията - драматизацията, размаха на продукцията, добре режисирания ансамбъл от известни лица - на екрана му изпъкна нова звезда: тази на Стоян Дойчев.


Актьорът от Столичния куклен театър играе простодушния спътник на баш револуционера Гичо (Александър Алексиев) - човек от народа, забъркал се кой знае как в делото на Освобождението, един Санчо Панса, чиято роля става главна в последния акт. "Възвишение" е първият филм на Стоян Дойчев, но героят му озарява екрана: усеща се, когато липсва и публиката се радва на всяка негова поява, разказва колегата му Христо Петков. Асенчо е така убедителен, че, по думите на Виктор Божинов, на премиерата на филма в Котел, един зрител, полицай, не се сдържал и възкликнал: "Те всички от Жеравна са такива!"


Прекрасно простоват чиляк


Иначе Дойчев е роден през 1988 г. във Варна - градът, в чийто куклен театър дебютира още от скамейката на НАТФИЗ. На живо прилича много на героя си, с шаващи сини очи, непосредствено присъствие и привидно простонароден изказ. Личи си, че Асенчо му идва отвътре и едновременно с това е сценичен образ: несериозна персона, която крие сериозно отношение към актьорското изкуство. "Прекрасно простоват чиляк е", казва мечтателно Стоян. "Знаех, че го нося в себе си, може би преди години съм притежавал подобен наивитет. Светът му е много интересен - заглежда се във всяко бръмбарче и цветче, любовта му към Дядо Йован (конят на "револуционерите" - бел. ред.) е безгранична."




Фотогалерия: По стъпките на Гичо и Асенчо с "Възвишение" >


Въпреки че "Възвишение" е първата му филмова роля - и едва първият кинокастинг в живота му, Стоян има сериозен опит в кукления театър. Носител е на наградата "Сивина" за млад куклен актьор. Играл е в почти всичките в страната - София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Сливен и Габрово, играе и в моноспектакъла "Аз, Сизиф", режисиран от Веселка Кунчева на сцената на театър "Азарян".


Насочих се към куклите, защото съм нисък и грозен, твърди той, но всъщност първо го късат на изпита за драматични актьори в НАТФИЗ. После отива на кандидатстудентска консултация с проф. Жени Пашова и покойният вече доц. Пламен Пашов и завинаги е спечелен за кукления театър. "Начинът на работа, енергията, отношението към актьора и материала - това бяха най-прекрасните ми години."


Тежки времена


След НАТФИЗ обаче настъпват и тежки времена. "Сблъсъкът след това, на което са ни учили нашите преподаватели, може да е доста шокиращ за един млад човек с надежди и мечти." Проблемът е там, че в гоненето на публика кукленият театър все по-често се превръща в пътуващо забавления за децата по детските градини. А това го лишава от много от изразните средства, които предлага истинската сцена.


"Театърът трябва да остане в представите на децата като територия за фантазия и въображение, а не като мястото, където ядат и спят", смята Стоян, който в един момент е почти готов да се откаже от професията си. "Идеите остават на втори план. И си казваш - аз така или иначе мизерствам, за да правя това, което обичам, а не мога и да го правя. Бях решил да стана сервитьор на "Златни пясъци", но ми се обадиха от друг театър да ида на хонорар".


Стоян Дойчев или Асенчо от "Възвишение" - "един прекрасно простоват чиляк"

© Юлия Лазарова


Оттогава предпочита свободата да работи за различни представления. В момента участва в три на сцената на Столичния куклен театър - "Маугли", "Момче и вятър" и празничната премиера "Стана нещо необикновено", както и в три на известния и награждаван режисьор Веселка Кунчева за различни сцени: "Вграждане", "Аз, Сизиф" и "Животът-бяс", нов спектакъл на старозагорския театър по "Бесове" на Достоевски. Защото кукленият театър далеч не е само за деца, но много малко театри в България правят представления за възрастни. "Аз, Сизиф" дори се играе по-често на чуждестранните сцени. И изобщо, според Дойчев, няма "куклено изкуство", а изкуство въобще. "Нашите преподаватели ни научиха на това, както и да бъдем преди всичко хора, защото за да си добър артист, трябва да си човек, човек на честта."


Човек на честта...


...Асенчо не е, и точно затова е "гигантски образ" за млад актьор. На проби го кани кастинг-режисьорът Мая Бежанска. "Бях чел романа и като видях, че става дума за Асенчо, застинах." В началото Стоян е респектиран от известните си колеги, но с течение на снимките режисьорът успява да ги превърне в актьорска чета, която живее, яде, пие и брадясва заедно на Балкана. А в случая с Дойчев, Филип Аврамов и Румен Гаванозов ходи и на риболов в ранни зори.


"Взели сме си малко ракийка, в одеждите от филма сме се облякли, опънали сме си четири въдици и за филма сладки приказки си говорим. И то като заваля един хубав дъжд, нищо не се хващаше и отгоре постоянно ни се подиграваха, но си беше едно добре прекарано време. Да чакам нещо да се случи и не знам ще стане или не - това е магично нещо", казва актьорът. Риби се хванали единствено в Карлово, и то на на стръв от домашния кекс на бачо Гичо. "Но ги пуснахме, разбира се, защото нали..."

Асенчо (вдясно) заедно с Гичо в кадър от филма.

© Симон Варсано, Екип на филма

Асенчо (вдясно) заедно с Гичо в кадър от филма.


Героят му Асенчо е обзет от умиление пред всички живи твари. Стоян намира в тази любов основание за метаморфозата му накрая. И после, героят вижда как от парите за делото половината отиват в Общи, а останалите се разпределят по съмнителни критерии. За паралелите между съвремието и "Възвишение" актьорът казва, че "не ни достигат Гичовци", но и че начинът, по който Гичо иззема каруцата на редови поданик за револуцията - "така на хората не се говори".


За празниците би отправил друго пожелание: "Вечно млад да си и смърт да не познаеш. Защото старостта не е само физическа, и смъртта също. От такова нещо има нужда наший си народ." Макар че се сеща и за друго от "Възвишение" - "народ не съществува, туй го Раковски измисли".


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на karabastun
    karabastun
    Рейтинг: 8006 Любопитно

    Ето и още едно мнение за ''Възвишение'':
    ''Винаги ходя на български филми и почти винаги съжалявам, но смятам това за свой патриотичен дълг. Редно е човек да подкрепя родното кино. Откакто казармата отпадна, а доброволчеството няма отношение към изкуството, киното е инструмент за сплотяване на общността. ...''
    http://glasove.com/categories/kultura-i-obshtestvo/news/ibah-televizionniya-teatyr

    karabastun1@abv.bg
  2. 2
    ****

    Коментарът беше изтрит от модераторите, защото съдържаше вулгарни, нецензурни квалификации, обиди на расова, сексуална, етническа или верска основа или призиви към насилие по адрес на конкретни лица.

  3. 3 Профил на penetrating
    penetrating
    Рейтинг: 9115 Неутрално
  4. 4 Профил на xali
    xali
    Рейтинг: 5059 Весело

    Русков рева, рева за внимание. Като го получи се о'ака.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах