За Пастернак и мнението на Шаламов за него (Откъс от книгата на Цветан Тодоров "Непокорни")

Корицата на книгата на Цветан Тодоров

© Издателство "Изток-Запад"

Корицата на книгата на Цветан Тодоров



"Дневник" публикува откъс от книгата на Цветан Тодоров "Непокорни", преведена от френски от Нина Венова. Книгата е с биографични очерци. Стоян Атанасов я представя така: "От няколко десетилетия въпросът за социалното неподчинение занимава трайно мислителите и политолозите. Цветан Тодоров подхожда към него с осем биографични очерка на Ети Хилезум, Жермен Тийон, Борис Пастернак, Александър Солженицин, Нелсън Мандела, Малкълм Екс, Давид Шулман, Едуард Сноудън. Тези наши предшественици или съвременници живеят и работят в различни страни и на различни поприща. Но всички те отхвърлят от морални съображения определено социално зло, от което страда цяло едно общество. Неподчинението им не е плод на негативизъм, евентуално присъщ на техния характер, а на стремеж да утвърдят положителни общочовешки ценности. Тодоров полага портретите на своите герои в контекста на тяхната национална и професионална реалност. Така той разкрива пестеливо, но прецизно един многолик свят с показателни различия и прилики между отделните му части и отделните му представители. За неговото единство съдим по общото в моралните добродетели на непокорните лич­ности, чиито действия са имали решаващ политически ефект. Тодоров го осмисля така, че непокорството на тези морални образци звучи актуално и днес."


Откъсът от очерка за Пастернак е предоставен от издателството "Изток-Запад".


В Доктор Живаго Пастернак противопоставя две поведения, две разбирания за добър живот, въплътени от Лара и първия ѝ съпруг Антипов. Човек на действието, Антипов иска да промени обществото съобразно своя идеал, затова е станал боец и революционер. Той праволинейно следва Марксовата програма, според която трябва да преобразяваш света, вместо да се задоволяваш да го интерпретираш. Докато Лара се опитва да промени себе си, за да бъде в хармония със света. В края на книгата, съзерцавайки безжизненото тяло на Живаго, тя изразява онова, което ги е сродявало и сближавало: не някакъв проект, а "насладата от красотата на света, чувството им за общност с тази картина, усещането за принадлежност към очарованието на цялото зрелище, към цялата вселена".




Солженицин и Пастернак съответстват в известна степен на двата прототипа. Първият принадлежи към расата на учените, на създателите, които са и активисти, бойци, използващи знанието си за света, за да го променят към по-добро. Това са хора предимно на действието, не на съзерцанието, като постъпките им намират смисъл не сами по себе си, а в целта, към която водят. Вторият е направил обратния избор – научил се е да обича живота такъв, какъвто е, поискал е да го разбере и да го представи, без да си приписва ролята на водач. Единението на човека с Космоса, уподобяването на историята с природата крие и недостатъци, като възможното примирение пред хода на събитията, възприемани, сякаш са природна даденост, независима от волята. Впрочем героят на книгата предупреждава приятелите си: "Несвободният човек винаги идеализира своята тъмница." Но това не се отнася за Пастернак: макар че е вложил много от себе си в своите персонажи, той не се слива с тях. Със самото си съществуване книгата променя предходния свят, тя е плод на действие, не на съзерцание.


Варлам Шаламов, който е прекарал четиринайсет години – от 1937 до 1951 – в Гулаг в Колима и е извлякъл от преживяното там своите Колимски разкази, който се е срещал със Солженицин и Пастернак, след като е водил кореспонденция с тях, дава по-нюансирана оценка за поведението на Пастернак по време на тази драма. В края на спомените си за него той пише: "Палтото на героя, на пророка, на Бога беше твърде широко за раменете на Пастернак." Това е безспорно, но и Пастернак никога не е имал такива въжделения. Шаламов цени друго у него: "Винаги съм смятал, мисля го и днес, че в живота трябва да съществуват хора, хора живи, наши съвременници, на които може да се вярва, с безграничен морален авторитет. И те непременно трябва да са наши съседи. [...] Такъв бе за мен Пастернак."


На Пастернак му остава около година живот. Той прави още един превод, отговаря на писма, започва да пише театрална пиеса – Сляпата красавица, – която остава недовършена. Умира през май 1960 г. от рак с разсейки (който му откриват седмица преди края). Последния месец от живота си прекарва на легло и повече не може да види Олга, жената, която обича: за него се грижи законното му семейство. Подобен дисхармоничен край на живота обаче сякаш подхожда на човека, казвал, че пред праведните и добродетелните предпочита несъвършените, онези, на които им се случва да се заблуждават. Последните му любовни писма са от предишната година, когато е на (принудително) посещение в Грузия заедно със своята съпруга и пише всеки ден на Олга. На 21 февруари 1959 г.: "Колко изумителен е животът! Трябва да обичаш и да мислиш за хората. Не трябва да мислиш за нищо друго." И на 4 март 1959 г.: "Радост моя, любима, какво невероятно щастие е да те имам на света и в света да има тази невъобразима възможност да те намеря и да те видя..."


Всичко, което трябва да знаете за:
Коментари (4)
  1. Подредба: Сортирай
  1. 1 Профил на Cara Mia
    Cara Mia
    Рейтинг: 2022 Неутрално

    Колко актуално звучат думите на Цветан Тодоров и днес.Нашият незабравим и недоразбран дисидент и до днес.

  2. 2 Профил на Един препатил
    Един препатил
    Рейтинг: 3698 Неутрално

    "Тодоров го осмисля така, че непокорството на тези морални образци звучи актуално и днес."

    Преди време пътувах през Москва. На летище "Шереметиево" може да си купите "Доктор Живаго" и на руски, и на английски, и на френски език. За голямо мое учудване когато малко по-късно се качихме в самолета на "Аерофлот" (самолетите на "Аерофлот" имат имена както корабите) стюардесата ни поздрави и ни съобщи, че ще летим на борда на самолета, който носи името на "видния руски ПОЕТ Борис Пастернак". Това остави у мен малко тягостното впечатление, че в Русия може би предпочитат да говорят за Пастернак само като за поет, но не и за писателя създал "Доктор Живаго".

  3. 3 Профил на Иван  К
    Иван К
    Рейтинг: 3370 Неутрално

    Героите от Доктор Живаго и от Тихия Дон са ми оставили такъв отпечатък в съзнанието, все едно съм ги преживял лично. Никой от западните автори не ме е грабнал като тях.

    тел 032 644 150
  4. 4 Профил на Един препатил
    Един препатил
    Рейтинг: 3698 Неутрално

    До коментар [#3] от "Иван К":

    Вярвам Ви, приятелю, навярно това е истина. Надявам се само да не се опитвате да ни кажете, че сте прочели и "Доктор Живаго" тогава, когато сте чели "Тихият Дон". Защото това вече ще бъде нагла лъжа.





За да коментирате, е нужно да влезете в профила си или да се регистрирате.
Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах